№ 102
гр. Ямбол, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на трети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Ц. Х. Г.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20202300500484 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" към МВР гр.София се обжалва решение № 264/11.06.2020г. на Ямболския
районен съд, поправено с решение № 260010/14.08.2020г. на ЯРС, постановени по гр.д.№
4533/2019г. по описа на ЯРС, с което е осъден ответника Главна Дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" към МВР гр.София да заплати на ищеца С. С. Й. с
ЕГН **********, сумата от 1527,27 лв. за положен извънреден труд, трансформиран в
нощен за периода 27.12.2016 г. - 27.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ -
27.12.2019 г., до окончателното изплащане, както ии на основание ял.86, ал.1 от ЗЗД сумата
от общо 206 лв. - лихва за забава за периода от падежа на всяко плащане до 27.12.2019г. и
направените по делото разноски в размер на 244 лв. като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати
д.т. в размер на 111.09 лв. и 150 лв. разноски за вещо лице по сметката на ЯРС.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно и
необосновано. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон районният съд е
допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която смята за неприложима към служебните правоотношения на
държавните служители в МВР. Излага, че видът и условията за заплащане на
възнагражденията, натуралните престации и работното време на служителите в МВР са
предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на
нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и
заплащане на нощен и извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ
1
няма. Аналогична на КТ била уредбата само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата
като несъответна на ЗМВР, била поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът
излага, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при
делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за
държавните служители от МВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се
заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на
МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и
окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал
заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ
и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на
работното време в дневни, се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не
извънреден труд. Според въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е
приел и кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се
разминавал с исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три
категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над месечната
норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и постанови ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на
решението на първата инстанция, моли съдът да вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.
- 17.07.2018г. за работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е била
приложима действащата тогава разпоредба на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна. Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба не е подаден писмен отговор от
въззиваемия С. С. Й..
В о.с.з. въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа
жалбата.
Въззиваемият не се явява в о.с.з. и не изпраща представител. Постъпила е писмена
защита от пълномощника му адв.В. М., която изразява становище по същество и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната
инстанция по приложен списък.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е, че между страните е съществувало служебно правоотношение през
процесния период 27.12.2016 – 27.12.2019 г.. С оглед характера на заеманата длъжност, през
процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00
2
часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство
също няма спор между страните.
От заключението на ССЕ, което съдът кредитира като обективно, се установява, че
за процесния период ищецът е положил общо 203 дежурства, всяко от по 24 часа,
включващи и времето от 22.00 до 06.00 ч.. Положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в
дневен с 1,143, за периода 27.12.2016 год. - 27.12.2019 год. възлиза на 275 часа като
паричната му равностойност е 2036.74 лв.. Изплатеното възнаграждение е 500.47лв. и
неизплатени остават1527.27лв.. Обезщетението за забава върху претендираното
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от първо число на
месеца, следващ тримесечието, в което е положен труда до датата на завеждане на исковата
молба, или 01.01.2017г. - 27.12.2019г., с натрупване за пероида на забавата, възлиза на
общата сума от 206лв..
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на
първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и
акцесорен по чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е
казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на
труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
3
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). За процесния период е
действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.. Действалата преди нея Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143 като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
4
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба
възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към
процесното служебно правоотношение.
В същия смисъл е и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения
въпрос по дело С-262/20 г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ -
че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на
претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация
за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява основателна. Същата е доказана и по
размер като съгласно заключението на в.л. следва да се уважи за 1527.27 лв. -
претендираната сума след направеното изменение на иска в първоинстанционното
производство по реда на чл.214 от ГПК. Вземанията за всички главници са лихвоносни,
поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото възнаграждение
за положен извънреден труд за процесния период следва да бъде уважена, считано от датата
на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. При уважаване на
иска за главница правилно и с оглед заключението по ССЕ основателна и доказана е и
претенцията по чл.86 ЗЗД след приетото изменение на иска в първоинстанционното
производство по реда на чл.214 от ГПК, за сумата от 206 лева, представляваща лихви за
забава за периода от падежа на всяко плащане до 27.12.2019г..
Водим от изложеното, ЯОС счита, че обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271, ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред въззивната инстанция разноски, съставляващи заплатено
възнаграждение за адвокат. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което се преценя за
5
основателно. В случая, съобразно цената общо на уважените по делото искове, минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г., възлиза на 351.33 лв. Претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. се явява прекомерно, с оглед фактическа и правна
сложност на делото, обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия
работа - изготвяне на писмена защита без явяване в проведеното по делото о.с.з., поради
което следва да бъде намалено до размера на 351.33 лв., които следва да бъдат присъдени на
въззиваемия.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264/11.06.2020г. на Ямболския районен съд по гр.д.
№ 4533/2019г. по описа на ЯРС, поправено с решение № 260010/14.08.2020г. на ЯРС по гр.д.
№ 4533/2019г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към
МВР гр.София да заплати на С. С. Й., ЕГН **********, сумата 351.33 лв. - разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6