№ 44
гр. Радомир, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730101333 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за
защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за паричен заем . г., подписан с
ответното дружество „Вива Кредит“ АД, по силата на който е получил в заем сумата в размер на
1100,00 лева, при ГПР 49,18% и годишен лихвен процент 40,32%. На основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от
договора кредитополучателят следвало да заплати лихва в размер на 254,80 лева. Същият дължал и
заплащането на неустойка в размер на 472,80 лева на основание чл. 4, ал. 2 от договора и такса за
експресно разглеждане на документите по чл. 1, ал. 3 в размер на 709,32 лева.
Ищецът счита, че процесният договор е нищожен, тъй като предвиденият в договора лихвен
процент в размер на 40,32% противоречи на добрите нрави, нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и 10 ЗПК и създава неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика
на финансовата услуга в разрез с изискването за добросъвестност и в ущърб на кредитополучателя.
Отделно от това, не били изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК и общите условия не
били подписани от потребителя.
Договорът бил нищожен и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй
като в съдържанието му не бил включен размерът на лихвения процент на ден и не били разписани
правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.
Налице било и нарушение на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПК, разписаният в
договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата на
неустойка и такса за експресно разглеждане на документите договорна лихва.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за паричен заем . г., сключен между В. А. К. и „Вива Кредит“ АД поради
противоречие със закона и с добрите нрави.
1
При условията на евентуалност, моли съда да прогласи за нищожни клаузите, съдържащи се в
чл. 4, ал. 2 и чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем . г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е изразено
становище за неоснователност на предявения иск, като сочи, че процесният договор за кредит не е
сключен при общи условия, а приложените такива към исковата молба били неотносими към
настоящия правен спор. Нямало и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в
договора бил посочен фиксиран годишен лихвен процент, с оглед на което договорът за кредит не
следвало да съдържа информацията по чл. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Според ответника не било допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като цитираната разпоредба не изисквала в договора да бъде посочен математическият
алгоритъм, по който се изчислява ГПР.
Неоснователно се твърдяло в исковата молба и че договорът е нищожен поради противоречие
с добрите нрави на размера на уговорената договорна лихва, тъй като кредитополучателят бил
информиран за размера на възнаградителната лихва с получаването на стандартен европейски
формуляр и същият бил наясно с всички условия по заема, имал е свободата да реши дали тези
условия са приемливи за него и дали да се обвърже с тях, още повече, че ЗПК не предвиждал
ограничения относно размера на възнаградителната лихва.
Отделно от изложеното, сочи, че предвидената в договора такса за експресно разглеждане на
документите не противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като посочената услуга се
предоставяла преди сключването на договора за кредит и не можела да се разглежда като такава по
управлението или усвояването на кредита, а наред с това потребителят имал възможност да реши
дали да се възползва от услугата или да изчака стандартния срок от 10 дни за разглеждане на
заявката за кредит.
По отношение на предвидената в договора неустойка, твърди, че същата има за цел да
дисциплинира длъжника при неизпълнение на поетите от него договорни задължения. Поемайки
по-голям риск, кредиторът имал правото да поставя изисквания за обезпечаването му по своя
преценка и в случай, че потребителят не ги намери за резонни, на свой реди имал право да не
встъпва в договорни правоотношения.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С
писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за паричен заем . г., а при условията на евентуалност – да прогласи за нищожни
клаузите, съдържащи се в чл. 4, ал. 2 и чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем . г., поради
противоречие със закона и с добрите нрави.
Ответното дружество „Вива Кредит“ АД, редовно призовано, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен и приет договор за паричен заем . г., сключен между „Вива Кредит“
ООД, като кредитор, от една страна и В. А. К., като кредитополучател, от друга страна. Договорът е
2
сключен при следните параметри: сума на кредита – 1100,00 лева; срок на кредита – 12 месеца;
годишен процент на разходите (ГПР) – 49,18%; фиксиран годишен лихвен процент – 40,32%. С чл.
1, ал. 3 от договора е въведено задължение на кредитополучателя да заплати такса в размер на
709,32 лева за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричния заем. В чл. 4, ал. 1
от договора за кредит е предвидено, че кредиторът се задължава да обезпечи изпълнението на
договора с едно от посочените обезпечения, а именно: предоставяне на банкова гаранция или
обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора
неустойка в размер 472,80 лева на основание чл. 4, ал. 2 от договора.
По делото е приложена и справка за извършени плащания по договора за кредит, от която е
видно, че кредитополучателят е заплатил сумата в размер на 786,41 лева и към 12.12.2024 г.
задължението му възлиза на сумата в общ размер на 568,39 лева, от които 515,64 лева – главница и
52,75 лева - лихва.
От приетото по делото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че размерът на ГПР по договора за кредит, при включване в него на дължимата по
договора неустойка от 472,80 лева и такса за експресно разглеждане на документи от 709,32 лева,
се равнява на 491,88%.
Според вещото лице кредитополучателят В. К. е извършил плащания по договора за кредит, с
които е заплатил сумата в общ размер на 786,41 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо
лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, като по
делото няма доказателства физическото лице да е получило заемната сума за търговска или
професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона,
на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
По делото не се спори, че страните са в облигационно правоотношение, възникнало по силата
на сключен договор за потребителски кредит от 08.03.2024 г., съгласно който заемодателят
предоставил на заемателя в заем сумата от 1100,00 лева. Страните не спорят и че посоченият
годишен процент на разходите от 49,18% не отчита начислените такса за експресно разглеждане на
документите и неустойка на заемателя поради непредставянето на договореното обезпечение.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора годишен процент на
разходите не съобразява заплащането на предвидените такса за експресно разглеждане на
документите и неустойка, като това е видно и от заключението на вещото лице по изслушаната
ССчЕ, според което размерът на ГПР по договора за кредит, при включване в него на дължимата по
договора неустойка от 472,80 лева и такса за експресно разглеждане на документи от 709,32 лева,
се равнява на 491,88%. В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният
процент на разходите е 49,18%, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти
включва. Бланкетното посочване единствено на крайният размер на годишния процент на разходите
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува и дали те
3
са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това, настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
- ГПР е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване. Освен това, начислените такса за експресно разглеждане на документите и неустойка
по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включени в ГПР и липсата
на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС
по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директива 2008/48, според който
договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите
- членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети
съгласно настоящата директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на
тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното
решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на
разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква „ж“ от Директива 2008/48, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя
от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването
на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение №
50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което установената
недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на
договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност
на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на
неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.
С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че в случая е нарушено изискването за
посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено
условие на договора.
По изложените съображения съдът намира, че искът е изцяло основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, на когото не е заплатил
адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна
защита и съдействие е посочено, че ищецът се представлява безплатно от адв. П. П. от АК - Х.
поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА,
4
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от
ЗА). Във връзка с направеното от ответното дружество възражение за прекомерност, съдът, като
съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност при
определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при определяне на възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца следва да вземе предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема
на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми,
броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което не
се е явила страната и нейният пълномощник - адв. П. П..
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. П. П. от АК - Х. в размер на 500,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по предявения иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона за защита на потребителите
в размер 101,48 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем . г., сключен между В. А. К., с ЕГН:
**********, с адрес: ********** и „Вива Кредит“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г да заплати на адв. П. И. П. от АК - Х. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева
(петстотин лева).
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г да заплати по сметка на РС – Радомир в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 101,48 лева (сто и един лева и четиридесет
и осем стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5