Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 12.05.2021 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на дванадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 269/
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Р.Й.И. с ЕГН **********
и адрес: *** и в качеството му на едноличен търговец с фирма „ Пони – Р.И.“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
срещу РА № Р-160009190008046-091-001/ 24.04.2020г., издаден от Г. П. Й. – ***
при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията
и С. М. И. – *** при ТД на НАП – Пловдив – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 304/ 30.06.2020 г. на изпълняващ правомощията на директор
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив. В жалбата
се посочва, че РА е постановен при неправилно приложение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснован. Твърди се, че
при извършване на ревизията са допуснати нарушения на императивни разпоредби на
ДОПК. Сочи се, че съгласно ДОПK данъчният орган е бил задължен да определи
основата за облагане с преки данъци след задължителен анализ на вида и
характера на фактически осъществяваната дейност, на платените данъци, мита,
такси, вноски и др., движението и остатъците по банковите сметки, както и
обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и
на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътуване в страната и в
чужбина. Всички тези обстоятелства не са били подложени на подробен и обстоен
анализ в хода на ревизията.
Ревизиращият екип приел необосновано, че въз основа
на събраните в хода на ревизията доказателства се установили обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2, т.4 и т.5 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи,
липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч., или документите
необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват или са
повредени до степен негодни за ползване.
Изразява се становище, че проверяващият екип
неправилно не приел за доказани получените, от покойния баща на жалбоподателя –
Ю. Ю. Ю., суми в размер на *** лева, както следва: ***
лева, дадени на 05.01.2013 год.; *** лева,
дадени на 08.03.2014 год.; *** лева, дадени на
10.05.2015 год. и *** лева, заети на 03.08.2016 год., тъй
като липсвали доказателства за произхода на средствата и начина им на
предоставяне. Този извод се оспорва, като неправилен и в противоречие с материалния
закон, и с дадените от жалбоподателя И. обяснения и представени доказателства,
както и от извършените справки от проверяващия екип.
Цитира се разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗЗД, която гласи: "С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема." Съгласно чл.225, ал.2 от ЗЗД дарението на движими имущества трябва да бъда в писмена форма с нотариално
заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа по надлежния начин за
прехвърлянето им". Посочва се, че договорът за дарение на парични средства
е неформален, тъй като законът не поставя изискване той да е в писмена форма и
не поставя други изисквания за неговата валидност. Неговият прехвърлителен
ефект настъпва чрез предаване на паричните средства. Твърди се, че всички тези
задължителни условия на закона по отношение на бащата на жалбоподателя – Ю. Ю.
Ю., който му е дарил парични средства, са изпълнени, поради което между него и Р.И.
е бил налице валиден договор за дарение, който е сключен и изпълнен. Твърди се,
че незадълбоченият анализ на фактите и обстоятелствата около тези дарения води
до продължително закъснение на целия ход на ревизията, което допълнително
утежнява с нереално начислени лихви общото задължение на жалбоподателя. В жалбата
се сочи, че в подкрепа на твърденията са и представените разписки за дарени суми
от Ю. Ю. Твърди се, че това лице е имало в наличност тези дарени суми, тъй като
освен получавана пенсия е получавало и субсидии от ДФ „Земеделие, както и е
разполагало с парични средства от дейността си като земеделски производител и животновъд
през годините до неговата смърт. Поради изложеното се твърди, че неоснователно
и немотивирано ревизиращият екип не кредитира тези доказателства, като в противоречие
с характера на договора за дарение едва ли не приема, че процесиите разписки
били изготвени единствено с цел удостоверяване на благоприятни за жалбоподателя
факти, свързани с опит за доказване на недостига на парични средства. В
съответствие с посоченото се изразява становище, че ревизиращият орган
неправилно приема, че по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките за
приложението на разпоредбата на чл.122, ал.1, т. 2 и 7 от ДОПК, поради което са
определени дължими данъци за довнасяне
по ЗДДФЛ.
Посочва се също, че ревизиращият орган, при
определяне на задълженията, не е взел под внимание представените писмени
доказателства и обяснения, с което не е изпълнил задълженията си за обективност
(чл.3 от ДОПК), служебно начало (чл.5 от ДОПК) и добросъвестно (чл.6 ал.1 от ДОПК),
при установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за
установяване на задълженията, което е довело до грешни изводи и необоснованост
на част от констатациите в ревизионния акт. Твърдението е, че е недоказано от
страна на органа по приходите наличието на основания по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК
и на основание за облагане по особения ред. След като не е било налице
основание по чл.122, ал.1 ДОПК, не е в сила презумпцията за вярност на
фактическите констатации в ревизионния акт по чл.124, ал.2 ДОПК. Твърди се, че
в този смисъл е и постоянната съдебна
практика. Поради изложеното РА се оспорва и и в частта, с която са установени
задължения по КСО и ЗЗО.
Искането е да се отмени РА. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител,
който в представени писмени бележки развива съображенията си в жалбата за
незаконосъобразност на РА, като се позовава на заключението по ССчЕ – първоначална и допълнителна. Претендира присъждане
на деловодни разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, не се явява и не се представлява.
От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, приемане на
административната преписка по издаване на оспорения РА и становище за
неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В представена писмена защита развива доводи за
неоснователност на жалбата.
С № Р-160009190008046-091-001/ 24.04.2020г.,
издаден от Г. П. Й. – *** при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и С. М. И. – *** при ТД на НАП – Пловдив –
ръководител на ревизията на Р.Й.И., действащ
като ЕТ „Пони-Р.И.“ с ЕИК ***, са установени
задължения за: I. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за:
2013 г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; за 2014 г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. –
лихва; за 2015 г. – в размер на *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; II. Вноски за ДОО за: 2013
г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. –
лихва; за 2014 г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. –
лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и ***
лв. – лихва; III. Вноски за ЗО за: 2013 г. в размер на ***
лв. –
главница и *** лв. – лихва; за 2014 г. в размер на ***
лв. –
главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на ***
лв. –
главница и *** лв. – лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2013
г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. –
лихва; за 2014 г. в размер на *** лв. – главница и ***
лв. –
лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и ***
лв. –
лихва.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган – изпълняващ
правомощията на директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със
свое решение го е потвърдил в частта, с която е установен данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода: 2013 г. – 2016 г., вноски за ДОО
за периода: 2013 г., 2014 г. и 2016 г., вноски за ЗО за периода: 2013 г., 2014
г. и 2016 г. и вноски за ДЗПО за периода: 2013 г., 2014 г. и 2016 г. Следователно
жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА,
който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.
Ревизионното производство е започнало със ЗВР
№ Р-16000919008046-020-001/ 10.12.2019 г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен
Ревизионен доклад, № Р-16000919008046-092-001/ 27.03.2020 г.
На основание чл. 37, ал. 2 и 3, чл. 53 и чл.
56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени следните искания за
представяне на документи и писмени обяснения:
1. Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ - №
Р-16000919008046-040-001/12.12.2019г. С Писмо, вх.№
75/03.01,2020г. е представено обяснение и приложени документи.
2. Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ - N2
Р-16000919008046-040-002/31.01.2020г. С придружително
писмо, вх.№4852/02.03.2020г. са приложени декларации по чл.124,ал.3 от ДОПК за
2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.
3. Искане
за извършване на действия от други контролни органи - Р-16000919008046-032-001
/09.01,2020г. до ТП на НОИ гр.Кърджали. Получен отговор с вх.№1065/16.01 2020г.
от ТП на НОИ – Кърджали.
4. Искане
за представяне на информация от трети лица - № Р-16000919008046-041-001 /
09.01.2020г. до ЕТ "Пони-Р.И.". Получен
отговор с вх.№1518/22.01.2020г.
5. Искане
за представяне на информация от трети лица - № Р-16000919008046-041-002 /
09.01,2020г. до „***" ЕООД. Представени документи с вх.№1519/22.01,2020г.
6. Искане
за представяне на информация от трети лица - № Р-16000919008046-041-003 /
09.01.2020г. до „***" ЕООД Представени документи с вх.№ 1520/22.01.2020г.
С Протокол, обр.Кд-73,№
Р-1600919008046-ППД-001/16.03.2020г., са присъединени документи и справки от
данъчно-осигурително досие на Р.Й.И.
Установено е, че за периода на
ревизия: 01.01.2013 г.-31.12.2018 г. Р.Й.И. е местно
физическо лице с дейност като ЕТ „Пони-Р.И.“ с ЕИК ***.
За същия период Р.Й.И. не е реализирал доходи от дейност като ЕТ „Пони-Р.И.“. Съгласно събраните доказателства, Р. И.
е едноличен собственик на капитала в „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, съответно в
размер на 10 лв. и 2 лв.
След получаване на изискани от РЛ документи и
справки от трети лица, е извършена съпоставка между направените от физическото
лице разходи на парични средства за ревизирания период и е установено превишение на разходите над приходите за 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 година, описано в РД. Срещу констатациите,
касаещи превишение на разходите над приходите за 2014
година, е подадено възражение от Р. И. с твърдение, че депозитите са налични от
преди 2012 година, като наследство. В съставения РА това възражение е прието за
неоснователно с мотив, че РЛ, нито в хода на ревизионното производство, нито с
възражението срещу РД е представило доказателства за произхода на средствата, с
които е открило депозити през 2014 година.
При тези констатации ревизиращият екип е
приел, че съществуват основанията по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК и на
декларираният електронен адрес на Р.Й.И. са изпратени уведомления по чл. 17 и
чл. 124 от ДОПК с номера: № Р-16000919008046-139-001/ 31.01.2020г. и № Р-16000919008046-113-001/
31.01.2020г. С връчването им на 03.02.2020г., лицето е уведомено, че поради
наличие на обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.7 от ДОПК – налице
са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, ревизията ще
бъде извършена по реда на чл.122-124а от ДОПК.
По искане на пълномощника на жалбоподателя е
назначена ССчЕ, която да определи паричния поток,
като включи възнаграждения на съпругата му С. И. по трудови правоотношения,
получени заеми от бащата на жалбоподателя – Ю. Ю. Ю., получени заеми от
неговата съпруга С. И. със заемодател Х. А. А. (*** на С. И.). Заключението по
тази експертиза е оспорено от пълномощника на ответника с твърдения, че неправилно
е изготвен паричен поток по старата методика, като при този механизъм са се
проследявали всички тегления и внасяне в банковите сметки и плащанията в брой,
както и се е правела обща съпоставка в режим на СИО. Във възражението се
изразява становище, че съпоставката на приходите на лицето с извършените
разходи и установяването на нарастване на имущественото му състояние не се
представят по начина, по който е направено в експертизата. Оспорва се
констатацията на ВЛ, че има изтеглени суми oт банкови
сметки, които не са отразени в РД. Посочва се, че движението по банковите
сметки в РД е отразено в ред „Налични парични средства в банкови сметки“,
където колона „Парични средства в началото на данъчния период“ е съпоставена с
колона „Парични средства в края на данъчния период“.
Твърди се, че неоснователно вещото лице
включва в т. нар. „паричен поток“ като доход на Р. И. суми, изтеглени от
банкова сметка на С. И. Посочва се, че неоснователно в
паричните потоци се включват като приход и доходите на съпругата,
представляващи възнаграждение по трудово правоотношение. Възразява се срещу
включване на сумите, за които се твърди, че са получени като заем от Ю. Ю. Ю. и
Х. А. А. Становището на пълномощника на ответника е, че заемодателите не са
разполагали с доходи, които да им позволят да предоставят тези суми.
Прието е и заключение на съдебна експертиза
на подпис, касаещо положен подпис от лицето Ю. Ю. Ю.
в договори за наем с дати: 05.01.2013 г., 08.03.2014 г., 10.05.2015 г. и
03.08.2016 г. и разписки за получени суми с дати: 05.01.2013 г., 08.03.2014 г.,
10.05.2015 г. и 03.08.2016 г. Същото е оспорено от пълномощник на ответника с
твърдението, че почеркът в представените по делото доказателства – договори за
заем и разписки, е обработен и сигурен в линиите, които оставя, докато почеркът
в безспорните образци е несигурен и колеблив и двата почерка се различават
съществено.
Приета е и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, която да изчисли дохода на Р.И. за 2014 година, след като вземе
предвид представено извлечение от банка „Инвестбанк“
АД. При извършената проверка вещото лице е установило, че банковата сметка е
открита на 04.12.2014г. с вноска в размер на ***
лв. от
Р.И.. На 18.12.2014г. по банковата сметка е постъпила сума в размер на *** лв.
- превод от „Експрес банк“ АД, от банкова сметка ***.
ВЛ е обяснило, че банковият превод може да бъде проследен по приложено движение
на банковата сметка в Експресбанк АД (л.347). На
19.12.2014г. е направена вноска на каса в размер на *** лв.
от Р.И.. На 22.12.2014г. е открит банков депозит в размер на ***
лв. –
банкова сметка IBAN № *** (вътрешнобанкови сметки ***). Заключението на ВЛ е,
че при съобразяване с посочената сума няма недостиг на средства за 2014 година,
а положителен резултат от *** лв.
По делото са разпитани като свидетели
съпругата на жалбоподателя – С. Р. И., Д. Р. И. – *** на Р. И. и А. Ю. А. – ***
на Д. И. Съгласно показанията на *** и *** на Р.И., Ю. Ю. Ю. и Х. А. А. са
предоставили суми от по *** лв. – на Р.Й.И.,
съответно – от *** лв. – на С. Р. И.
При
така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.
Всички актове в ревизионното производство са издадени от надлежно
упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото Заповед
№ РД-09-1801/ 28.09.2018 г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив, издадена на основание чл.
11, ал. 3 във връзка с чл.
11, ал. 1 от ЗНАП, във вр.
с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК,
Заповед № РД-09-01/ 03.01.2017 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив, ведно с приложения №№ 1 и 2 към същата.
РА е издаден от компетентни органи по
приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
административно производствените правила, очертани в ДОПК за провеждане на
ревизионното производство. Изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства, допустими в процеса.
Изводите в РА, че жалбоподателят не е
разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват размера на
извършените от него разходи през 2013, 2014 г., 2015 и 2016 година, са
съответни на събраните доказателства. Правилно е установено, че съществува
основанието по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК – налице са данни за укрити
приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и
финансовото му състояние за ревизирания период.
В жалбата се посочва, че ревизиращият екип не
у съобразил разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗЗД, като не е признал
предоставени, под формата на дарение от бащата на жалбоподателя, суми в общ
размер на *** лв. Настоящият състава на АС – Кърджали приема този
довод за неотносим към установените по делото факти.
Съгласно наличните доказателства – договори за заем и разписки за получени
суми, процесните суми са предоставени като паричен
заем. В разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД е предвидено, че с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество, като заемателят дължи лихва само ако е
уговорено писмено. От това определение за договора за заем следва, че той е
реален договор и желаните правни последици настъпват към момента на предаване
на парите или заместимите вещи. Действително по делото
са представени договори за заем и разписки за получаване на суми от по ***
лв., съответно през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година между страните по
договора за заем – бащата на жалбоподателя – Ю. Ю. Ю., като заемодател и
жалбоподателят – Р.Й.И., като заемател. Формално
същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на ЗЗД и от
гледна точка на създаденото между страните облигационно отношение са годни да
породят правни последици. За данъчното облагане обаче, за да се докаже
реалността на договорите, е необходимо да се установи произхода на средствата и
възможността на заемодателя да предостави договорената сума в заем. В случая от
събраните в ревизионното производство доказателства – данни за получавана пенсия
от лицето и субсидии от ДФ „ Земеделие“, е установено, че то не е разполагало с
възможност да предостави суми от по *** лв. за всяка от
четирите години – 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., за които са представени
договори за заем и разписки към тях. От
справка от ТП на НОИ – Кърджали е установено, че лицето получава личния пенсия
за осигурителен стаж и възраст от 2004 г. От удостоверение, изх. № ***/
*** г. се установява размера на пенсията по месеци,
включително и за периода: 2013г.-2016 г. Общият размер на получената пенсия за
2013 година е *** лв. За същата година е установено, че Ю. Ю. Ю. е получил
доход в размер на *** лв. от продадено мляко, като
регистриран производител, отглеждащ едър рогат добитък. Няма данни да е
прехвърлял имущество. При тези доказателства правилно е прието от ревизиращия
екип, че Ю. Ю. не е разполагал с достатъчно парични средства, които да
предостави в заем на сина си – жалбоподателя Р.И.. За 2014 г., 2015 г. и 2016
г. няма данни за получени от Ю. Ю. Ю. субсидии от ДФ „ Земеделие“, поради което
е недоказано, че единствено от получавани от лицето пенсии, то би могло да
предостави заем в посочения размер от *** лв. за всяка от тези
три години. В съответствие с тези констатации не следва да се вземат предвид
показанията на съпругата на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание от
22.12.2020 г. относно обстоятелството на предадени от Ю. Ю. Ю. суми на Р.И.,
както и свидетелските показания на Д. Р. И. (*** на жалбоподателя) от
11.01.2021 г., касаещи същото обстоятелство.
В съдебно заседание е направено твърдение за
предоставени заеми от Х. А. А. на С. Р. И. – съпруга на жалбоподателя и
невключването на заетата сума при съпоставяне имущественото и финансово състояние
на жалбоподателя. За да се произнесе по направения довод АС – Кърджали съобрази
Протокол, № ПФ-16000919000495-073-001/ 21.11.2019 г. от извършена проверка на С.
Р. И. При извършената проверка С. И. е декларирала предоставени заеми от своя
брат Х. А. А., както следва: на 20.02.2013 г. – ***
лв.; на 02.08.2014 г. – *** лв.; на 02.05.2015
г. – *** лв. и на 24.12.2016 г. – ***
лв. Обяснила е, че получените средства са изразходвани за посрещането на
ежедневни домакински и битови нужди за нея и семейството й. Не е възстановила
заетите суми, защото са дадени безвъзмездно за сметка на полагащото й се
наследство. Във връзка с извършената проверка на С. И. са поискани сведения от
нейния брат Х. А. А., касаещи дадените в заем парични средства. Лицето е
обяснило, че е работило във *** и произхода на предоставените в заем пари е от
заплатено в брой възнаграждение от работата в тази държава. След извършени
проверки ревизиращият екип е установил, че Х. А. А. няма регистриран трудов
договор, не е регистриран като тютюнопроизводител. Имал е регистрация, от
26.03.2003 г. до 01.01.2012 г., като ЕТ „ ***“ в ***
с предмет на дейност – търговия на дребно в неспециализирани магазини с
разнообразни стоки. Установено е, че няма продажба на дълготрайни активи. Няма
представени документи за получени доходи от чужбина в потвърждение на
твърдението му за положен труд във ***. При така установените факти АС –
Кърджали приема, че не следва да се вземат предвид предоставените суми като
заем, тъй като лицето Х. А. А. не е разполагало с възможност да заеме такива
суми. Също така липсват разписки за получаването им, съответно – за тяхното
връщане, както е записано в договорите за заем. Поради изложеното, сумите не
следва да се вземат предвид при изследване финансовото състояние на
жалбоподателя. Относно този довод е необходимо да се посочи, че е изложен едва
в съдебно заседание, без да е поддържан в ревизионното производство, поради
което ревизиращите органи не са могли да го съобразят. Аналогично на
свидетелските показания за предаване суми от Ю. Ю. на жалбоподателя Р.И., и в
настоящия случай не следва да се кредитират обясненията на *** и *** на Р.И. – С.
И. и Д. И., касаещи предаване суми по сключените договори за заем между Х. А.
А. и С. Р. И.
Следващо основание за незаконосъобразност на
РА, посочено в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя, е
твърдението, че ревизиращият екип е следвало да включи и доходите на съпругата
на Р.И. и да определи имущественото му състояние при условията на съпружеска
имуществена общност. Настоящият състав на съда не споделя изложеното основание
за незаконосъобразност на РА тъй като данъчното законодателство в Р България не
познава и не регламентира режим на семейно подоходно облагане.
Изследването на съотношението между приходите
и разходите на всеки един от съпрузите се налага с оглед правилото на чл. 123,
т. 2 от ДОПК във връзка с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДПОК, за да се
обоснове прилагането на презумпцията за подлежащ на облагане доход при явно и
съществено превишаване на разходите на лицето и свързаните с него над
декларираните получени средства, но когато лицата са в едно домакинство напълно
оправдано и житейски логично е доходите и на двамата да се използват за
покриване на сторените разходи. Необходимостта данъчното задължение да има
конкретен субект предполага определянето на данъчната основа по критериите на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК да се извърши по отношение на субекта на задължението,
но това не изключва възможността същият да е подпомогнат от своя партньор при
покриване на разходите.
Или иначе казано, т. нар.
"компенсиране" е принципно правилно в отношенията между съпрузите,
при изрични изявления в този смисъл от двамата, каквито изявления обаче не са
направени нито при извършване проверка на С. И., нито при ревизионното
производство на жалбоподателя. Такава компенсация е заявена едва за пръв път в
съдебно заседание, като поставени задачи към съдебно-счетоводна експертиза. Не
е имало изявление за компенсиране при провеждане, нито на ревизионното
производство на жалбоподателя, нито на съпругата му.
От друга страна, на националната позитивна
правна уредба не е познат институтът на семейното подоходно облагане.
Обосноваване на общност на приходи и разходи за определяне на задължението за
подоходен данък не следва и от института на съпружеската имуществена общност в
рамките на законовия режим на общност по правилата на СК. Съгласно чл. 21, ал.
1 от СК, СИО като съпритежаване на права, се
разпростира само върху правото на собственост и другите вещни права, ако са
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос. Придобитите от
съпруга доходи, освен, ако не се трансформират в права по чл. 21, ал. 1 от СК
(а по делото не се твърди и не са представени доказателства доходите на
съпрузите да се трансформират в права), не са предмет на СИО и към тях е неотносима презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал.
3 от СК. За права, вън от обхвата на СИО, са неприложими разпоредбите за съвместния
принос и той не се презумира.
Както при действието на СК от 1985 г., така и
при режима на сега действащия СК, е установен режим на разделност
по отношение на определени вещи и права, между които паричните влогове и парите
в брой. Така чл. 20 от СК от 1985 г. предвижда, че вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещите и правата върху
вещи, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс,
когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху
вещи и права върху вещи, които са съпружеска имуществена общност. Промените в
новия СК от 2009 година установяват разделност на
имуществото на съпрузите с изключение на изрично регламентираната в чл. 21, ал.
1 общност върху вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос. Т. е. от режима на СИО изрично са изключени вещите (каквито
са и парите в брой), правата върху вещи и паричните влогове, с изключение
единствено на вещните права.
На това основание придобитите от всеки един
от съпрузите парични средства по време на брака им под формата на парични
влогове и/или пари в брой, не съставлява СИО и е недопустимо автоматично, по
силата на брачната връзка между съпрузите да се извършва компенсация между превишението на приходите на единия съпруг с недостига на
средствата на другия съпруг. За да може законосъобразно да се извърши такава
компенсация, следва се установи, че единият съпруг е предоставил наличните си
парични средства или влогове на другия съпруг, както и да е направено такова
изявление/съгласие от съпруга по време на ревизионното производство, провеждано
на него и да се представят доказателства в тази насока, които факти не са
доказани в настоящото производство.
Следващото твърдение на пълномощника на
жалбоподателя в съдебно заседание от 01.03.2021 г., касаещо
незаконосъобразността на РА се отнася до представено в същото съдебно заседание
извлечение от банкова сметка на жалбоподателя в „Инвестбанк” АД, за периода от 01.01.2014
г. до 31.12.2014 г. По искане на страната е назначена допълнителна ССчЕ. Констатациите на ВЛ са, че от банковата сметка в „Експресбанк“
АД на жалбоподателя Р. И. е преведена сума от *** лв. и е открит банков депозит
в размер на *** лв. в „ Инвестбанк“ АД. При тези
установявания наличният банков депозит не следва да се взема предвид при
определяне финансовото и имуществено състояние на жалбоподателя за 2014 г.,
защото сумата не е изтеглена на каса, не е внесена в брой на каса, не е преведена
на друго лице. Освен това, от история на сметки в „Експресбанк“
АД за движението по сметките на Р. И. в тази банка се установява, че на
18.12.2014 г. от сметка *** в „ Експресбанк“ АД е
извършен превод по сметка IBAN № *** в „Инвестбанк“ АД на сума в размер на *** лв. с основание – за
покупка на имот.
Поради изложените съображения не следва да се
вземат предвид заключенията на първоначалната и допълнителната
съдебно-счетоводни експертизи, тъй като не са в съответствие със събраните доказателства. Показанията на А. Ю. А., че за
периода 2013 г.-2017 г., е върнал на Р.Й.И. над *** лв. по предоставена през
2013 година, по банков път на Д. И., сума от *** лв., не следва да бъдат
съобразявани тъй като са направени едва в съдебно заседание, без да са изложени
пред ревизиращия екип. На следващо място, не са подкрепени с доказателства за
възможността на лицето да върне тази сума, не е установено на какви части е
извършено предаването на парите.
Относно определените задължения за
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, следва да се има предвид че
е безспорно установено, че за периодите от 01.01.2013
г. до 31.12.2018 г. жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като собственик
на ЕТ „ Пони – Р.И.“, едноличен собственик на
капитала на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Подал е следните декларации по чл. 1, ал.
2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица:
- декларация,
вх. № 090431300128873/24.09.2001 г., в която декларира, че ще упражнява дейност
като едноличен търговец с вид осигуряване за инвалидност поради общо заболяване
за старост и за смърт, считано от 01.07.2001 г. Дейността на едноличния
търговец е прекъсната, считано от 01.03.2013 г.
- декларация,
вх. № 090431300058413/06.03.2013 г., с която декларира, че ще упражнява трудова
дейност като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД с вид осигуряване -
за всички осигурени социални рискове, считано от 01.03.2013 г. Дейността и
осигуряването са прекъснати от 07.11.2016 г.
- декларация, вх. №
090431600196244/09.11.2016 г., с която е декларирал, че ще упражнява дейност
като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД с вид осигуряване - за
всички осигурени
социални рискове от 07.11.2016 г.
Основанието за социално осигуряване на Р.И. е
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а за здравно осигуряване е чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Лицето дължи осигуровки и за ДЗПО-УПФ. Осигуряването възниква от деня в
който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до
прекратяването й (чл. 10 от КСО). Осигурителните вноски за лицата, регистрирани
като упражняващи трудова дейност на горното основание са за сметка на
осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между
минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за
бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица
определят окончателния размер на осигурителния си доход на основание чл. 6, ал.
8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Разпоредбата, която конкретизира начина
на изчисляване на окончателния размер на осигурителния доход от самоосигуряващите се лица е чл. 2, ал. 4 от Наредба за общественото
осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Според нея
осигурителният доход, върху който се довнасят осигурителни вноски в размерите,
определени за фонд "Пенсии" се определя помесечно
върху разликата между средномесечния осигурителен
доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна
година и избрания осигурителен доход върху който са внесени или се дължат
осигурителни вноски, но не повече от максималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. По
този начин се определя и окончателния размер на осигурителния доход за ЗО. На
основание чл.127, ал.1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия
в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31.12.1959 г.
Приложението на чл. 124а ДОПК налага извод,
че при облагане по аналог следва да се приеме до установяване на противното, че
този облагаем доход е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност, формиращ
осигурителен доход, върху който се дължат съответните задължителни осигурителни
вноски по КСО и ЗЗО. За ревизирания период е налице обстоятелство по чл. 122,
ал. 1 ДОПК, наличието на което е безспорно установено, следователно органите по
приходите са имали основание да установяват както задължения за преки данъци,
така и за задължителни осигурителни вноски.
Съобразно изложеното следва извод, че РА, с
който е установено задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и са установени
задължения за вноски по ДОО за 2013 г., 2014 г. и 2016 г., за ЗО и ДЗПО за 2013 г., 2014 г. и 2016 г., е
законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. В
същата не са посочени конкретни съображения за незаконосъобразността му, а са
изтъкнати доводи, наведени и при оспорването на РА по административен ред пред изпълняващ
функциите на директор на ДОДОП – Пловдив, на които е отговорено
в решението на този административен орган.
При този изход на правния спор е основателно
своевременно заявеното искане на ответника за присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДОДОП –
Пловдив сумата в размер на 1 566,43 лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС –
Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата
на Р.Й.И. с ЕГН ********** и адрес: *** и в качеството му на едноличен търговец
с фирма „ Пони – Р.И.“ с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** , срещу РА № Р-160009190008046-091-001/ 24.04.2020г.,
издаден от Г. П. Й. – *** при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и С. М. И. – *** при ТД на НАП – Пловдив –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 304/ 30.06.2020 г. на
изпълняващ правомощията на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, гр. Пловдив, с който са установени задължения за: I. Данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за: 2013 г. в размер на 1 378,05 лв.
– главница и 837,37 лв. – лихва; за 2014 г. в размер на 9 749,06 лв. – главница
и 4 933,40 лв. – лихва; за 2015 г. – в размер на 160,64 лв. – главница и 64,84
лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на 706,95 лв. – главница и 213,87 лв. –
лихва; II. Вноски за ДОО за: 2013 г. в
размер на 1 753,91 лв. – главница и 1 065,76 лв. – лихва; за 2014 г. в размер
на 3 041,28 лв. – главница и 1 539,01 лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на
604,85 лв. – главница и 182,98 лв. – лихва; III. Вноски за ЗО за: 2013 г. в
размер на 1 096,19 лв. – главница и 666,10 лв. – лихва; за 2014 г. в размер на
1 900,80 лв. – главница и 961,88 лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на 378,03
лв. – главница и 114,36 лв. – лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2013 г. в
размер на 685,12 лв. – главница и 416,31 лв. – лихва; за 2014 г. в размер на 1
188,00 лв. – главница и 601,17 лв. – лихва; за 2016 г. – в размер на 236,27 лв.
– главница и 71,48 лв. – лихва.
Осъжда Р.Й.И. с ЕГН ********** и адрес: ***,
действащ и като ЕТ „Пони – Р.И.“ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 566,43 лв. ( хиляда петстотин и
шестдесет и шест лева и четиридесет и три стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: