Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. Пловдив, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
в присъствието на секретаря НЕЛИ
КИРИЛОВА и прокурора РУМЕН БОЕВ, след като разгледа докладваното от съдия
Велина Антонова ВНОХД № 623/2018 г. по
описа на ПАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ
от НПК.
Делото е било образувано във връзка с
протест на Окръжна прокуратура – *и въззивна жалба на
адвокат М.М. – служебен защитник на подсъдимия Н.И.Д.,
срещу присъда № 101 от 05.12.2017 г., постановена по НОХД № 1190/2017 г. на
Окръжен съд – *, наказателно отделение.
С цитираната присъда * окръжен съд е
признал подсъдимия Н.И.Д. за ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2016 г. в с. О. К., обл. *, умишлено е умъртвил другиго – рождения си син И. Д.,
като деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, който починал
на 26.02.2017 г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 2, алт. 1 и т. 6, предл. 2
вр. чл. 115 във връзка с чл. 57, ал. 1 от НК и чл.
54, ал. 1 и 2 от НК го е осъдил на ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Окръжна прокуратура – *протестира така
постановената присъда с искане на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.
С жалбата си, служебният защитник на Д. прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по обвинението. Алтернативно се иска преквалификация на деянието по
по-леко наказуем престъпен състав и намаляване на наложеното наказание.
Във връзка с разглеждането на делото от
предходен въззивен състав на Апелативен съд – * по
ВНОХД № 116/2018 г., е налице отменителен акт на ВКС
- решение № 186 от 29.11.2018 г. по касационно дело № 651/2018 г., І н. о. В съдебно заседание пред настоящата
инстанция представителят на А.п.П. изразява становище, че жалбата на подсъдимия
се явява неоснователна, а обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Не поддържа подадения протест, като пледира че наложеното от първата инстанция
наказание лишаване от свобода следва да бъде потвърдено като определено в
съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК и съответно на целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Представителят на
държавното обвинение намира, че в конкретния случай липсва основание за преквалификация в по-леко
наказуем състав или намаляване на наказанието лишаване от свобода.
Подсъдимият и неговият защитник адв. И., който участва в производството пред въззивния съд, поддържат
жалбата срещу присъдата на *окръжен съд. Считат, че обвинението не е доказано
съобразно изискванията на закона. Релевират доводи в
насока на това, че първият съд не е извършил изискуемата съгласно закона преценка
за достоверност на доказателствените средства, като е
достигнал до неприемливо заключение, че същите подкрепят обвинителната теза.
Молят настоящия съд за отмяна на присъдата на първата инстанция и произнасяне
на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият, в предоставената му
последна дума, също моли съда да се произнесе с оправдателна присъда в
поискания от неговия защитник смисъл.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след
като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в жалбата и пред
настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като
провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и
извън тях, намира и приема за установено следното:
За да постанови присъдата си, * окръжен съд е приел като
несъмнена следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд:
Подсъдимият Н.Д., заедно със
съпругата си В. Д., единственият им син – пострадалият И. Д. и снаха им – свид. В. Д., живеели в с. О. К., обл.
*, ул. “*“ № 14. В двора имало две отделни постройки. По-малката от тях, с
остъклено предверие, обитавали подс.
Н.Д. и неговата съпруга.
В другата - едноетажна къща, живеел И.
Д. и свид. В. Д.. През септември 2016 г. съпругата на
пострадалия започнала работа в *и се преместила да живее при роднини в града.
Макар да посещавала рядко с. О. К., поддържала ежедневен контакт със съпруга си.
Двамата имали намерение да се преместят да живеят заедно на квартира в града.
Подс. Н.Д. често злоупотребявал с алкохол.
Под въздействието на концентрата ставал агресивен и отправял закани,
включително и за убийство спрямо сина си, съпругата си и снаха си. По този
повод възникнали скандали в семейството и били подадени сигнали до полицията.
На 27.12.2016 г., вечерта, подс. Н.Д. консумирал алкохол в дома си. Същевременно изразил
недоволството си от това, че синът му бил взел на заем 10 лв. от техен
съселянин. Между бащата и сина възникнал конфликт по повод взетия заем и
подсъдимият заплашил пострадалия, че ще му запали автомобила, ако не върне
заема. Подсъдимият не се успокоил и в
момента, в който синът му носел телефона на майка си /В. Д./ и се намирал в
остъкленото предверие на малката постройка, взел пластмасов
съд, пълен с бензин, предназначен за резачката за дърва. Изсипал върху
главата на сина си бензина от бутилката, който се стекъл надолу и попил в
дрехите му. След това щракнал със запалката дрехите на сина си - И. Д., които
пламнали, тъй като били пропити със запалителната течност. Огънят бързо
обхванал, както дрехите на пострадалия, така и областта на лицето, тялото и
ръцете.
Виждайки че синът й гори, В. Д. го
вкарала в банята, поливайки го с вода. Подсъдимият също се включил в гасенето
на дрехите на сина си. И. Д. след това бил изведен от банята и оставен на
площадка пред къщата. Майка му съблякла горящите дрехи, срязвайки част от тях. Пострадалият изпитвал интензивни
и силни болки. В. Д. изтичала до дома на свид. Д.К. и
потърсила помощ. Свидетелят се отправил към дома на Д.. Там видял, че И. Д. е
силно обгорен по видимите части на тялото, глава,
ръце, лице, шия. Незабавно позвънил на телефон 112.
На местопроизшествието пристигнали
полицейски служители от РУ гр. Р. – свидетелите С.П. и Т.Л.. Заварили
пострадалия в стая на къщата, завит с одеяло, като по стълбите им направило
впечатление, че има разпръснати обгорели дрехи. Тъй като състоянието на И. Д.
било тежко, свид. Д.К. отново позвънил на тел.112 с
искане за изпращане на линейка.
Пристигнал автомобил на „Бърза
помощ“, в екипа на която била свид. К.К.– фелдшер в ЦСМП - филиал *. Тя също се качила в стаята,
където на леглото, завит с одеяло, се намирал пострадалият. Установила, че момчето
има изгаряния по лицето и по главата от ІІ-ІІІ степен. Освен това имал
изгаряния в областта на гръдния кош, корема и ръцете. Носът му бил силно обгорен и запушен. Това наложило св. К.К.да
му сложи маска, улесняваща дишането, но той я свалил. И. Д. бил в съзнание,
контактен и провел разговор със свидетелката, обяснявайки й какво се е случило,
но продължавал да изпитва силни болки, причинени от изгарянията и да се тресе
силно.
Пострадалият бил транспортиран до
УМБАЛ „*“ ЕАД гр.*и настанен в Клиника по изгаряния. Същият се придружавал от
майка си В. Д.. Наложило се провеждане на спешна оперативна интервенция.
Започнало и интензивно лечение, включващо изкуствена белодробна вентилация, антибиотична, противооточна, антикоагулантна, гастропротективна,
симптоматична и инфузионна терапия. Въпреки
проведеното лечение на 26.02.2017 г. И. Д. починал.
След инцидента бил извършен оглед на
местопроизшествие и изготвен фотоалбум. При това действие са били иззети обгорели
дрехи и вещи, приложени като веществени доказателства по делото.
От ръцете на подс. Н.Д. били взети
проби, като той предал доброволно долнище на тъмносин анцунг
и плетена блуза.
Описаната по-горе фактическа обстановка е
била приета за установена от първия съд след подробен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства, които настоящата инстанция споделя, поради
което няма да преповтаря изложените от първия съд аргументи. Единствено по
повод развилото се пред въззивния съд допълнително
следствие следва да бъдат направени допълнения, които не променят в принципен
план застъпените от първия съд положения. Налага се корекция на категорично
възприетото от първата инстанция положение, че течността, с която е бил залян
пострадалият е била съхранявана в бутилка от сок “К.” с вместимост от 1 литър,
тъй като без да отпада възприетото, че пострадалият е бил залят точно с бензин,
предназначен за резачката и същият е бил наличен в пластмасова бутилка, не може
да се каже със сигурност, че става въпрос точно за бутилка от еднолитров сок.
По-късно ще стане въпрос, че изложената от самия подсъдим версия пред настоящия
съд за количеството бензин, предназначен за резачката за дърва и пластмасовия
съд, в който е било съхранявано, не се опровергава от други данни по делото. Не
влиза също така в противоречие с комплексната пожаро-техническа
и медицинска експертиза. В крайна сметка при все да не може да бъде измерено и
коментирано с техническа точност от дистанцията на времето и да няма съществено
значение ще бъде коментирано и отново в светлината на допълнителното съдебно
следствие.
Както е посочил първият съд приетата
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. Н.Д. и показанията на свидетелите К.К., С.П., Т.Л., Я.К., Д.К., В. Д., К.К.,
К.К. и Н.М..
Правилно е било отчетено, че между
показанията на свидетелите липсва съществено противоречие, като те кореспондират
и с писмените доказателства, приложени по делото - протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за изземване на проби и за доброволно предаване, удостоверение за раждане, акт за смърт,
удостоверение за наследници, характеристична справка, свидетелство за съдимост, както и с приложените по делото
веществени доказателства. Следва да се посочи допълнително от настоящата
инстанция, че всички данни по делото са косвени, но те дават достатъчно
основание да се възприеме посочената от първия съд фактическа обстановка. Така
свидетелят С.П. /показания на същия пред първия съд л. 48-49 от делото на ОС/ е
бил категоричен, че пострадалият е разказал, че баща му разбрал, че взел заем
от 10 лева и го заплашил, че ще запали автомобила, който му бил купил, но
когато пострадалият се върнал с телефона на майка си, баща му излязъл в предверието и го залял с бензина, който е бил в бутилка /л.
48 от делото на първата инстанция/. Този свидетел изрично е посочил, че майката
е потвърдила думите на пострадалото момче, че баща му го е залял с бензин и го
е запалил /л. 48 от делото на ОС/. В подкрепа на заявеното от този свидетел е и
казаното от свид. Т.Л. /л. 73 - л. 75 от делото на
ОС/. Последният е бил категоричен, че майката на пострадалия им съобщила, че баща
му го запалил след спор за пари и заплаха, че ще му запали колата /л. 73 гръб
от делото на ОС/. Действително в хода на разпита си пред първия съд свид. Л. е уточнил, че първо е получил информация за
случилото се от самия пострадал, а подробностите – от майка му. Следва да се
кредитира именно заявеното от свид. Л. в досъдебното
производство, че информация за случилото се била добита едновременно от
пострадалия е от неговата възходяща и в нея не е имало разминавания, поради
което е напълно възможно от дистанцията на времето Л. да не разграничава с
точност информационните потоци. Още повече че, както заявяват свидетелите Л. и П.,
които са полицейски служители, те често участват в различни проверки и
множеството и концентрацията на подобни събития, препятства точното и ясно
диференциране на взаимодопълващите се идентични
източници на сведения за произтеклите на местопроизшествието събития. В сходна
ситуация изпада и свид. П. в хода на преразпита си пред настоящия състав на въззивния
съд, при който подчертава, че думите на сина и майката „се припокривали“ /л. 49
гръб от делото на въззивния съд/. Въпреки това,
показанията на посочените двама свидетели-полицейски служители, свид. К. и К. се съвместяват с останалите доказателствени източници без да е налице разминаване. При
съществената информацията, добита от различни източници, няма разминаване за
това, че свидетелите, посетили първи мястото на инцидента узнали лично от
пострадалия и неговата майка, че бащата на пострадалия - подсъдимият Д. го
залял с бензин и го запалил със запалка. Показанията на двамата полицейски
служители – свидетелите П. и Л. се подкрепят изцяло и от заявеното от свидетеля
Д.К. на досъдебното производство, че комшийката В. Д. била много разстроена и започнала за го подканя да побърза и да
помогне, защото К./мъжът й/ запалил И. /синът й/ и И. бил изгорял, като
свидетелят сам се убедил, че И. бил обгорял по видимите части на тялото –
глава, ръце, шия и бил облегнат на стълбите на голямата къща. Включеното чрез
прочитане при условията на чл. 281, ал. 7 вр. ал. 1,
т. 1 от НПК от разпита на свидетеля /К./ на досъдебното производство за
съобщената му от В. Д. причина за възникналия инцидент, се кредитира от
настоящата инстанция като кореспондира с останалите материали по делото, при
все свидетелят да твърди, че не си спомня да е чул подобно изявление от
свидетелката. Няма как, обаче, то да бъде цитирано и съобщено пред
разследващия, освен, ако не е действително възприятие на К.. В противен случай
би следвало да се помисли дали свидетелят изкуствено не е целял да „вмени“ на
подсъдимия си съсед съпричастност към
инцидента и то по доста конкретен начин веднага след случая. В подобно допускане,
обаче, няма никаква логика, тъй като не са налице данни за каквито и да е
влошени взаимоотношения между съседите, които биха могли да катализират подобно
поведение. Още повече че „съобщението“ от В. Д. за инцидента пред К., възпроизведено
от последния, на досъдебното производство намира опора в останалата доказателствена маса по делото. Допълнително следва да се
посочи, че пред първия съд този свидетел /К./ е споменал и за съобщение за
възникнало спречкване между пострадалия и подсъдимия, като тези данни следва
също така да се приемат за достоверни като корелиращи
с всички останали материали по делото. Те са прозвучали напълно обективно и
достоверно, особено при твърдението на свидетеля, че не е имал възможност за
провежда личен разговор с пострадалия поради тежкото му състояние, което
недвусмислено сочело на необходимост от спешна помощ, която отишъл да посрещне.
В този смисъл настоящият съд намира, че не са възникнали основание за
ревизиране на подхода на първата инстанция към показанията на свидетеля Д.К., в
които е заявил, че му било съобщено: “С
бате ти К.нещо се спречкаха!“.
Видно от съдебно-медицинска експертиза,
назначена на досъдебното производство, при станалия инцидент на 27.12.2016 г.
на И. Д. е било причинено: изгаряне на главата, лицето, шията, торакоабдоминалтата област, гърба и двата горни крайника от
ІІ-ра АВ-ІІІ-та степен – 30%. Шок. Инхалация на
токсични газове. След инцидента той бил хоспитализиран по спешност в Клиниката
с изгаряне на главата и тялото. Постъпил в тежко общо състояние, с клинични
признаци на тежък комбусционен шок и съмнения за
тежка инхалация на токсични газове. Проведено било спешно оперативно лечение,
включващо ексцизионно почистване /дебридмен/
на рана, инфекция или изгаряне, извършване на два некротомни
разреза в областта на лявата мишница и предмишница и
по гърба на лявата длан и щателна хемостаза. Поради
прогресиращия оток на лицето и шията, и неефективното дишане било взето решение
за интубация и апаратна вентилация.
Започнато било комплексно интензивно
лечение, включващо изкуствена белодробна вентилация, антибиотична,
противооточна, антикоагулантна,
гастропротективна, симптоматична и инфузионна терапия. В хода на диагностично-лечебния процес
са били извършени образни и лабораторни изследвания, извършени са били вливки на големи количества биопродукти и хуман-албумин.
Според вещото лице, се касае за
термична травма, настъпила в резултат на пламъково
изгаряне след поливане на пострадалия с
бензин и последващо запалване. Изгарянията
са били локализирани в анатомични зони, които са богато инервирани,
което дава основание да се приеме, че пострадалият е изпитвал интензивни,
продължителни болки и страдания. Тези травматични увреждания са били причинени
по особено мъчителен за пострадалия начин.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп от досъдебното произцводство,
на И. Д. е било причинено: изгаряне от ІІ-ра А и
Б-ІІІ-та степен на лицето, шията, гръдния кош, корема и горните крайници на
площ 30 %, оток на мозъка и белите дробове, възпалителен процес на белите
дробове /бронхопневмония/, септично променени слезка
и черен дроб, наличие на трахео езофагиална
фистула, ерозивен гастрит, състояние след трахеотомия,
състояние след проведени оперативни интервенции. Смъртта на И. Д. се дължи на
остра сърдечно-съдова и дихателна слабост, настъпили в резултат на тежките
процеси на ендогенна интоксикация от пламъковото
обгаряне и възникналия като усложнение сепсис /генерализирана инфекция на
организма/ с последвала полиорганна недостатъчност.
Описаните некротични изменения на кожата на лицето,
шията, гръдния кош и горните крайници са в резултат от действието на висока
температура – пламъково изгаряне. Настъпването на
смъртта е в пряка причинна връзка със станалия инцидент - при поливане и
запалване с бензин.
Съгласно съдебнопсихиатричната
експертиза на подс. Н.Д., същият не страда от
психично заболяване и не се води на учет към ЦПЗ – *.
Към момента на инкриминираното деяние – 27.12.2016 г. е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си.
Може да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение по делото и да
участва пълноценно във всички фази на наказателния процес.
Съгласно извършената
съдебномедицинска експертиза на живо лице в досъдебното производство, при
прегледа на подс. Н.Д. е било установено изгаряне по
дясната гривнена става, дясната длан и ІІ, ІV и V
пръсти на дясната ръка.
Описаните травматични увреждания са
били причинени от действието на високата температура и е възможно да са станали
при пламъково изгаряне, така както съобщава
освидетелствания. Било е причинено разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Видно от съдебномедицинска експертиза
на В. Д. при прегледа й на досъдебното производство са били констатирани некротични участъци на кожа по гърба на дясната китка в
основата на ІІ и ІІІ пръст, както и по ІІ и V пръсти. Описаните травматични
увреждания са били причинени от действието на суха топлина с висока температура
/пламъково изгаряне/ от ІІ-ра
АБ степен. Напълно е възможно това изгаряне на дясната китка да е било получено
при въвеждане на ръката до горящо тяло при опита за гасене и спасяване. Било е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От химическата експертиза, назначена
в рамките на досъдебното производство, става ясно, че по обтривките,
иззети от ръцете на подс. Н.Д., няма наличие на следи
от петролни продукти. По мъжкото долнище на анцунг,
плетената блуза също няма следи от петролни продукти. По множеството обгорени
дрехи, слепени, овлажнени /иззети при извършения оглед/ също няма следи от
петролни продукти.
Първоинстанционният съд е подчертал, че при изслушване
на експертизата в хода на съдебното следствие, вещото лице е уточнило, че е
възможно, ако изследваните дрехи са били преди това третирани с вода или с
препарат, да не е останала следа по тях.
Петната може да бъдат отмити от
водата, с препарати и да не попият в дрехите. Това зависи от материята на
дрехата, какъв е бил типът на измиването, продължителността, качеството на
перилния препарат. Посочва се също, че бензинът се изпарява при много висока
температура. Ако не е имало горене, той може и след дълго време да бъде
установен, но ако има горене, бензинът изгаря и не може да се установи, че е
съществувал там понеже бензинът е най-летливият продукт и най-бързо изгаря.
Следва изцяло да блъдат
кредитирани и устаните разяснения на вещото лице М.С.,
дадени пред настоящата инстнация, че изготвената химическа
експертиза е изследвала представените й дрехи, които са постъпили в
лабораторията слепени и овлажнени. По тях не са били открити следи от петролни
продукти – бензин, дизелово гориво и моторни масла, тъй като при обгоряване на
дреха с бензин, дизел или моторно масло, се получават дупки, изгаряния,
разкъсва се материята, а дрехата остава втвърдена. При подобно изгаряне е възможно
е да не остане следа от бензин. Причината за липсата на такива следи е, че
бензинът е много бързо изпаряваща се течност. Когато парите влязат в
съприкосновение с въздуха, се получава горенето и бензинът изчезва при
изгарянето. На практика много рядко се е случвало да бъдат установени следи от
бензин по дрехи, по обтривки, по предмет, който е
горял и след това е бил гасен, като е много характерно за бензина. В практиката
си до сега не е установявала следи и от моторни масла, от бензин или от дизел,
когато са горели и после са залети с вода по предметите и от обтривки по кожата. Бензинът се изпарява и гори бързо, като
горенето ще продължи докато има бензин, течност, която да изгаря.
Видно от заключението на комплекснната съдебно медицинска и пожаротехническаекспретиза,
по тялото на пострадалия И. Д. след смъртта му е било установено, че при
инцидента на 27.12.2016 г. му е било причинено изгаряне на главата, лицето,
шията, торса, корема, гърба и двата горни крайника от ІІ-ра
АБ степен от 30 процента. Шок. Инхалация на токсични газове, като не са били
установени термични увреждания по долните крайници. Термичните увреждания са
били тежки, особено увредени са били главата, като всички космени
покривки са били изгорели, кожата е некротична,
гръдният кош и горните крайници са били силно обгорели. От особено значение е
наличието на тежка инхалация на пламък и токсични газове., като е било увредена
трахео-бронхиалната система. Всичко това е било
възможно само при добре изразен пламък в горната част на тялото. При огледа на
представените по делото веществени доказателства, експертите са констатирали,
че по горните дрехи на пострадалия има обгаряния, не са овъглени на големи
участъци, което означава, че дрехите не са горели самостоятелно, а най-вероятно
е горяла запалимата течност, с което са били пропити
на места, съвместно с пропитата материя. Термичните увреждания на подсъдимия и свид. В. Д. са локални, само по гръбните
повърхности на ръцете, имат контактен характер и най-вероятно са получени при
контакт с пламък при опитите за погасяване на пламъците по тялото на сина им.
Изхождайки от медицинските данни по делото, съобразени с гласните
доказателства, термичните увреждания на загиналия И. Д. са възникнали в горната
част на тялото, не се дължат на увиване и подпалване от горящо перде от
изкуствена полимерна материя и най-вероятно са възникнали от подпалване на запалима течност, попаднала върху дрехите. Вземайки под
внимание часът на възникване на инцидента, изключвайки възможността за
самозапалване и ремонтни дейности, може да се предположи, че запалването е било
възможно само чрез поднасянето на открит огнеизточник
върху горелите предмети и дрехи на присъстващите в помещението. Най-вероятната
причина за възникване на запалването е била поднасянето на открит огнеизточник, като в представените материали няма
достатъчно знания за определяне на вида на огнеизточника,
като възможността за запалването от цигара е по-малко вероятно. От данните по
делото единственият фактор, който има значение за възникването на горенето
изобщо е наличието на горима течност. В изследваните
натривки няма следи от леснозапалими и/или горими
течности, въпреки това в показанията на по-голямата част от свидетелите по
делото се споменава за течни горива /мирис и/или използване/. Вземайки предвид
горното, както и нехарактерно горене на предметите в пристройката вещите лица
не изключват възможността за използване на бензинови горива. Този фактор, както
и предполагаемият причинител на запалването – открит огнеизточник,
са два от необходимите три фактора за възникване на запалването. Трите
необходими фактора са горимо веществно,
източник на запалване и окислител /третият фактор също е бил наличен/. По
тялото на починалия са установени данни единствено за термични поражения – по
кожата на тялото в областта на главата, шията, гръдния кош, корема и горните
крайници, както и инхалация /вдишване/ на пламък и газове. Това са единствените
фактори, довели до развитието на тежка термична болест последваща
смърт на пострадалия. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
термичната травма и настъпването на смъртта, като то е било закономерно,
очаквано и без наслагване на усложнения и случайни събития.
Обективно установените термични
увреждания по телата на пострадалия, подсъдимия и неговата съпруга отговарят
напълно на съобщеното първоначално събитие – поливане на запалителна течност
/бензин/ с подпалване от страна на подс. Д..
Останалите хипотези за самозапалване, запалване от цигара, запалване на разлят
по пода бензин в резултат на който се стигнало до поредица от запалвания на
предмети, тъкани, материали, които са опосредствали действието на пламъка върху
пострадалия, са изключително малко вероятни и практически могат да бъдат
изключени.
Видно от устните разяснения на вещите
лица пред настоящия съд, бензин и наличие на бензин по дрехите или където и да
е, не може да бъдат доказани, бензинът е летливо вещество, което при запалване
изгаря нацяло и белези от него не остават след това.
Както сочи вещото лице Н.М., в своите
устни разяснения, дрехите са горели на локални места, което най-вероятно се е
случило, поради това, че са били пропити с определен вид течност, която е леснозапалима,
като най-разпространена такава са бензиновите горива. В случая условно може да се говори за огнище на пожара
като мястото с най-устойчиво горене, където се е развил първоначално пожарът и
е имало най-голямо струпано горивно натоварване, за да може да се запали и
поддържа всички характеристики на пожара. Неконтролирано горене /пожар/ е било
налице, но огнище на пожар не може да бъде определено, тъй не е имало трайни
характеристики, защото събитията са се развили за много кратко време. Евентуално
като огнище условно може да се приеме физическото лице, което е запалено – И. Д.,
но самото „огнище“ се е придвижвало, така че няма трайни характеристики, по които
може да се каже, че това е огнището. Количество бензин от 1 литър е
предостатъчно, за да развие такава температура, че да се запалят други
предмети, тъй като в повечето материали се касае за около 150 - 200 грама
бензин, които също са достатъчни в случая. За нуждите на експертизата бил направих
опит на открито, като на бетонова настилка били пръснати около 200 грама бензин
и запалени. Отделеното количество енергия е било доста голямо, тъй като
бензинът е много калоричен. При опита на открито пламъкът е бил с височина от
около 50 - 60 см., на разстояние от около два – два и половина метра се усещала
доста сериозна топлина на открито. В конкретния случай е било студено, но все
пак в малко помещение, дори и да е 200 мл бензинът, ще нанесе сериозни
последици. Дори присъстващите да са имали контакт с пламъка, ако не са били
пропити и да имат контакт с този пламък, не би следвало да се запалят.
Леснозапалимите течности, които са с пламна температура под 28°, където попадат
бензиновите горива, пламват много под тази температура. Т.е. при най-малкото
подаване на източник на горене, те се възпламеняват и поддържат устойчиво
горене. При твърдите вещества, каквито са дрехите, това не става така. Трябва да
се подаде източник на запалване, с определена топлинна мощност за по-голям
период от време, за да може да те да започнат да се овъгляват и впоследствие да
се запалят. Така че, ако присъстващи на инцидента лица не са залети и
напръскани с такава течност, не би следвало да се запалят. При материала на
пердето, който бързо гори и се топи, трябва да има както под прозореца, на
перваза му стопилки, които в периметъра на вратата липсват. В този периметър
липсват, на килима също няма никаква следа. Стопилките са под прозореца в
помещението, а под отвора на вратата няма следи от стопилки. От това може да се
направи извод, че пердето не е обхващало периметъра на вратата, поради липсата
на стопилки в този периметър.
Вещото лице доц. С. изрично устно е
разяснило, че горящото перде може да предизвика изгаряния от втора и трета
степен, ако е попаднало върху тялото на човек само локално, тъй като стопилките
падат на определени участъци, докато при пострадалия Д. е налице дифузно изгаряне – т. е. на голям участък.
Според вещото лице Н.М. няма как
пердето да се пропие в дрехите. Пердето би следвало да изгори много бързо. Като
се допре до други материали, които ще отнемат част от неговата температура, ще
се бави този процес на горене и топене. При направения опит със синтетичен и
естествен материал - малко парче парцал, било установено, че се иска време, за да
се запали, когато не е пропито с бензин и гори много бавно, дори се самозагасява. Конвективните
потоци по принцип са насочени нагоре. Когато е пропито с бензин, горенето става
по-бързо.
Според вещото лице С.С. пострадалият е с много тежки изгаряния – глава, лице,
шия, цялото тяло. Ако едно лице е залято със запалителна течност в областта на
краката, те ще пострадат. В случая, от данните по делото и установените по
пострадалия травматични увреждания - обгаряния, може да се твърди, че той не е
бил залят отдолу нагоре.
Видно от устните разяснения на вещото
лице Б.Т. бензинът единствено е бил използван като катализатор за пожара за
първоначално възпламеняване на дрехите и на съседните неща, които са били в
помещението. При хипотетично слагане на бензин по бюро, ще се запали самото то
и ще изгори. Ако няма в близост други горивни материали, ще изгори бензинът и
пожарът ще е до там. Обстоятелството, че са горели вещи на пода, се обяснява с
това, че при самото пръскане попадат части от тези пръски
върху вещите. Ако бъде запален човек, той не стои мирно, а тупа по себе си в стремежа си да се изгаси и
от тези пръски са попаднали върху съседните горивни
елементи в помещението.
Вещото лице Н.М. сочи, че при опита,
който са направили на открито, на грапава повърхност - бетон, е имало петно,
което е останало повече от три седмици на външни условия, дъжд и прочие. На
снимковия материал такова петно по пода не се забелязвало, а би следвало да има
следи и по килима, тъй като и там ще се пропие горивна течност и биха били
налице следи от сериозно изгаряне при заливане на пода с бензин и запалване.
С основание първоинстанционният
съд е възприел с доверие заключенията на вещите лица, изготвени в досъдебното
производство, като изготвени професионално, задълбочено, с необходимите
познания и опит в съответните области.
Настоящият съд изцяло кредитира заключението на вещите лица по
приетата комплексна съдебно медицинска и пожаротехническа
експертиза, както и устните разяснения
на вещите лица, направени в съдебно заседание, като компетентно изготвена, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от
страните и съответстваща на останалите събрани по делото доказателства.
Изслушаната в хода на въззивното съдебно следствие експертиза
в пълнота изяснява механизма, по който са получени травматичните увреждания по
пострадалия, като в хода на въззивното съдебно
следствие вещите лица изключително подробно са отговорили на всички поставени
въпроси от страна на защитата за възможността запалването на пострадалия да е
възникнало случайно, като отричането на подобна възможност е обосновано от
писменото заключение на вещите лица и от техните устни разяснения в съдебно
засадени пред настоящия съд. Тези на защитата и подсъдимия нямат опора и в
данните по делото, тъй като не се подкрепят от нито едно доказателство, събрано
от доказателствените източници за притичането на
инцидента, действията на подсъдимия и целения от него резултат.
И пред настоящата инстанция
подсъдимият лансира защитната си версия, че не е автор на деянието, а
пострадалият сам е предизвикал запалването си.
Тезата на подсъдимия е обсъдена
изключително пространно и задълбочено от първоинстанционния
съд. В мотивите към атакуваната присъда е направен внимателен и задълбочен
анализ на показанията на разпитаните по време на съдебното следствие пред този
съд свидетели, заключенията на компетентните вещи лица и приложените веществени
доказателства. Даден е бил ясен и убедителен отговор на всички доводи на
защитата и са били направени напълно законосъобразни правни изводи, като
доводите на този съд няма да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят от
настоящия съд в принципен план, тъй като направените вече по-горе уточнения с
цел прецизиране на някои позиции, не водят до несъгласие с изводите на първия
съд, които са били базирани на показанията
на свид. Т.Л., С.П., К.К.и К.К., последните
инкорпорирани чрез прочитането им от досъдебното производство. Правилно
е било отчетено, че отношенията в семейството на пострадалия са били изяснени
от показанията на свид. В. Д., като заявеното намира
опора в приложените справки от РУ на МВР - гр. *и постановление на РП-*от
08.12.2015 г. С основание са били кредитирани показанията и на свид. Я.К., К.К. и Н.М. –
последните двама поемни лица.
В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подс. Н.Д.
е изложил своята защитна версия за инцидента, която е била обсъдена задълбочено
и с основание не е била възприета от първия съд. Действително подсъдимият не
отрича възникналия конфликт, но не с интензитета, с който го описват останалите
свидетели. Според подс. Н.Д., когато чул писъци, излязъл
и видял сина си в пламъци. В тази си част неговите обяснения са били възприети
за защитна версия. По отношение на останалата част от инцидента обясненията на
подсъдимия в частта, в която той обяснява какви са били действията му по гасене
на пострадалия, е взето предвид, че думите му съвпадат с тези на свидетелите, отзовали
се на местопроизшествието. Отхвърлената от първия съд версия на подсъдимия за
самозапалване на пострадалия убедително се потвърждава и от експертното знание
на вещите лица от комплексната съдебно медицинска и пожаротехническа
експертиза, като в посочения вече по-горе смисъл е била изключена и
възможността за горене в краката на пострадалия съобразно заявеното от
подсъдимия пред настоящия съд, че синът му се нахвърлил да го бие, но тъй като
бил с физическо преимущество спрямо баща си, последният разлял бензинова
течност на пода между тях и я запалил, за да го възпре. Отхвърлена е била, по
експертен път като малко вероятна и възможността запалването на бензина да е
било предизвикано от открит източник като цигара. Заключението на компетентните вещи лица от комплексната експертиза изцяло
кореспондира с показанията на цитираните по-горе свидетели, за възникнал
скандал, при който пострадалият бил залят с бензин и запален от баща си, като всички
изгаряния на жертвата са съсредоточени в горната част на тялото. Отделно от
това подобен механизъм на запалване не намира каквато и да е опора в
обективните находки по делото, включително следите от горене и стопилките,
иззети при огледа на местопроизшествието. Не намират опора в материалите по
делото и допълнителните обяснения на подсъдимия Д. пред настоящия съд, в които
твърди, че след инцидента бил измел
всички стопилки от преде навън от вратата на остъклението,
поради което те не били налични при огледа на местопроизшествие. Подобни
твърдения се опровергават по категоричен начин от вещите лица с пожаротехническа компетентност, тъй като в посочения вече и
по-горе смисъл, липсват каквито и да е било следи от разливане на горивна
течност по пода на помещението и последващото й
запалване.
Отделно от това, в материалите по
делото няма и намек за това, пострадалият да е имал намерение да се самозапалва,
като тезата на подсъдимия за разливане на летлива бензинова течност по пода при
самозащита не намира опора в материалите по делото. Същите са еднопосочни и за
това, че конфликтът е възникнал по повод заем от 10 лева, а не както претендира
подсъдимия заради намерението на сина му да седне зад волана пиян. Релевираните доводи за вторично запалване на пострадалия от
горящо перде в остъклението също не могат да бъдат споделени.
Обстановката на местопроизшествието след инцидента е била обективно фиксирана в
протокола за оглед и приложения към него фотоалбум, като обективните находки и
установеният от комплексната пожаротехническа и
медицинска експертиза възможен механизъм на запалване и причиняване на
изгарянията на пострадалия е бил установен и съответства на посочените по-горе гласни
доказателства.
Поради изложеното Пловдивският
апелативен съд счита, че защитната теза на подсъдимия е опровергана и не може
да бъде възприета. Не са възникнали и основания за внасяне на съществени промени във фактическите изводи,
които са направени от *окръжен съд и които се споделят от настоящата инстанция
и след проведеното допълнително съдебно следствие.
От показанията на разпитаните
свидетели, приложените по делото веществени доказателства и заключенията на
експертите изцяло е изяснен механизма на причиняване уврежданията по
пострадалия, действията на подсъдимия преди и след инцидента. Поради това не
може да бъде споделено възражението на защитата, според което фактическата
обстановка не е била изяснена съобразно изискванията на закона.
Единственият възможен и несъмнен
извод, който се налага е, че инкриминираната дата /27. 12. 2016 г./ след
възникналия скандал между пострадалия И. Д. и баща му – подсъдимият Н.Д.,
последният залял пострадалия с бензин и
го запалил.
При така
установената фактическа обстановка, законосъобразно * окръжен съд е преценил,
че подс. Н.И.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 1 и т. 6, пр. 2, вр.
чл. 115 НК, понеже 27.12.2016 г. в село
*, област *умишлено е умъртвил другиго – рождения си син И. Н.Д., като деянието
е извършено по особено мъчителен начин за убития и И. Д., починал на 26.02.2017
г. Доводите на първия съд в тази насока се споделят и няма да бъдат
преповтаряни дословно.
Умъртвяването е било извършено чрез
пряко и непосредствено въздействие върху организма на жертвата, довело до
увреждане на жизненоважна функция на организма, като съгласно
съдебно-медицинската експертиза, назначена в досъдебното производство, смъртта
на пострадалия се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинените му от
подсъдимия травматични увреждания.
Следва да се посочи, че изводите на
контролирания съд за субективната страна на деянието са базирани върху обективираните от подсъдимия действия, тъй като именно те
материализират формираните в съзнанието му представи. Наред с това с основание освен действията на
подсъдимия, са били отчетени и конкретния метод на въздействие, мястото на
въздействието и разстоянието от което е извършено посегателството върху
жертвата от страна на дееца. В същата насока в комплекс с това са били
преценени и предшестващите действие на подсъдимия и пострадалия и техните
отношения. В този смисъл изводите за формата на вината са били изведени след
цялостна преценка за всички релевантни обстоятелства към момента на деянието.
След като е прието, че подсъдимият е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, а посочените обстоятелства са били съзнавани
от него предвид ненарушени интелектуални и психически годности
да разбира свойството и значението на извършеното поради неговия пълноценен
мисловен и волеви капацитет, установен от съдебно-психиатричната му експертиза,
която не е поставила под съмнение възможността на подсъдимия да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Изводът на
експерта е бил аргументиран и на основание подредените действия по време на
случилото се, изключващи правно значими нарушения на мисловните и волеви
процеси към момента на деянието. Алкохолното опиване, въпреки че е снижило
прага на задръжките не е рефлектирало върху тези годности
до степен, която да обуслови качествени изменения на съзнанието. Следва да се
посочи още, че в случая няма данни деянието да е било извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или
клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, с което да
намери приложения разпоредбата на чл. 118 от НК. С това напълно обосновано е
прието, че подсъдимият е годен субект на престъплението, в което е обвинен, тъй
като го е извършил като пълнолетен в състояние на вменяемост, като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си –
изводимо от посочената СПЕ. Подобен правен извод за обстоятелството, че
подсъдимият към момента на инкриминираното деяние, независимо от поетото
количество алкохол, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си се основава, както на експертното заключение, така и
на материалите по делото, които обезпечават извод, че подсъдимият е имал ясен и
точен спомен за извършеното, ясна представа за своите действия,
причинно-следствените връзки между тях и отражението им върху другите, като в
своите обяснения е описва действията си, съблюдавайки времевата и
пространствената им последователност, като е осъзнавал личната си деятелност и
е действал без външни въздействия - натиск или заплаха, т. е. без външна
принуда и е контролирал действията си съзнателно и адекватно.
Изрично следва
да бъде посочено, че съгласно ТР № 20 от 17.05.1985 г.
по н. д. № 14/85 г. на ОСНК когато между деянието и настъпилите обществено опасни последици е изтекъл период от време, престъплеинето се счита за извършено към момента на осъществяване на деянието и се прилага законът, който е действал по това време. Видно от съобразителната
част на посоченото ТП, последиците,
макар и да са причинно свързани с деянието, могат да настъпят по-късно от извършването му. За това в случая ще се приложи законът който е бил в сила по време на извършване на деянието.
Видно и от Постанвления
№ 2 от 1957 г. на Пленум на ВС “......обект на престъплението е човешкият живот. Това престъпление е завършено когато настъпи смъртта на пострадалия. Тя може да настъпи
както непосредствено след извършване на деянието, така и по късно. И в двата случая престъплението
е завършено, ако между деянието и настъпилата смърт има причинна
връзка.” Наред с горепосоченото следва да се
уточни, че действително особеност
на настоящия случай се явява
обстоятелството, че между деянието
и настъпването на общественопосаните
последци е имало известен времеви период, но настъпването
на биологичната смърт на пострадалия жертвата е когато главният мозък престане да функционира, поради което за проявата на този съставомерен резултат не е необходимо смъртта
на пострадалия да настъпи ведната след упражняване на конкретните прояви на въздействие
върху организма му. От значение се явява наличието на пряка и непосредствена причнно-следствена
връзка между поведениетието
на подсъдимия и настъпилия резултат. В случая независимо, че смъртта
е настъпила в един по-късен
момент след деянието установено
по експертен път съществуването на такава причинна връзка
в контекста на изслушаните и коментирани
по-горе съдебно-медицински експертизи е налице. Видно от цитираното вече ППВС № 2/57 г.
при невземането навреме на
мерки за спасяване на живота на пострадалия
или пък при неуспешна медицинска
помощ, причинната връзка не се изключва, като за отговорността на дееца е без значение дали смъртта
е настъпила като резултат от нанесената травма или
като усложнения от нея, тъй като се касае
за единен и непрекъснат процес.
В този смисъл и Решение №
691 от 2003 г. на ВКС, І н. о.
Убийство по особено
мъчителен начин е налице, когато пострадалият преди да умре е изживял големи
болки и страдания и тежки предсмъртни мъки в един по-продължителен период от
време, като е необходимо деецът да е съзнавал, че умъртвява пострадалия по
„особено мъчителен начин”. По отношение на това квалифициращо обстоятелство,
както е посочил и първият съд са налице достатъчно категорични доказателства,
които да установят, че пострадалият, в резултат на нанесените на травматичните си увреждания, е
преживял извънредни по обем и качество болки и страдания преди да почине, както
и че подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки тези увреждания е целял да му причини и особени мъки и страдания. Пострадалият е бил в съзнание в посочения вече по-горе смисъл,
поради което е изживявал болки и страдания, поради което първият съд е имал
основание да приеме, че подсъдимият е действал умъртвил сина си по „особено
мъчителен начин” по смисъла на чл. 116 ал. 1 т. 6 предложение 2 от НК.
Не може да бъде споделен доводът на
защитата, който се развива пред настоящата инстанция, като алтернативна
позиция, че деянието следва да бъде преквалифицирано като такова по чл. 122 ал.
1 НК. Умисълът се обективира от действията на
подсъдимия. Обстоятелството, че той е залял пострадалия с бензин, който е лесно
запалима течност и това заливане е станало от горната
част на тялото надолу, поднасяйки пламък към вече напоените дрехи на
пострадалия показва, че той ясно е съзнавал
че по този начин огънят ще се разпростре върху жизнено важни органи на сина
му. Бързото разпространение на огъня по напоените с бензин дрехи е бил напълно съзнаван
от дееца включително, както и обстоятелството, че въздействието на високата
температура от пламъковото изгаряне върху пострадалия,
ще бъде съпроводено с изключителни болки и страдания. При все в жалбата да е
налице и довод за липсата на квалификация „особена жестокост“, той не следва да
се обсъжда, тъй като няма повдигнато подобно обвинение.
Не са налице основания в поискания от
защитата смисъл за преквалификацията на деянието по чл. 124 НК, предвид
изгарянията по тялото на пострадалия - лице, глава, гърди, където се намират жизненоважни
органи, което е наложило и изводът на първия съд за наличието на пряк умисъл за
умъртвяване по особено мъчителен начин на пострадалото лице.
Не може да бъде споделено и искането за
преквалификация на деянието по чл. 115 НК. Обстоятелството, че подсъдимият се притекъл
да гаси пострадалия не води до извод противен на вече направения, тъй като „веднъж обективирана
с деянието, вината не може да бъде заличена от последваща,
дори и положителна промяна в поведението на дееца. Тя би могла да доведе
единствено до отпадане или смекчаване наказуемостта на деянието“ /Р 12-95- I н. о./.
При така установената правна
квалификация Пловдивският апелативен съд счита, че наложеното наказание на
подсъдимия от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е напълно справедливо и съответства
на целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Правилно
санкцията е определена при наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Първият
съд е изложил доводи, които настоящата инстанция изцяло споделя и няма да
преповтаря.
Правилно първият съд е отчел, че подсъдимият
макар и с чисто съдебно минало, е осъществил
два квалифициращи признака на престъплението по чл. 116 ал. 1, а именно по т. 3
и т. 6 пр. 2 НК, което е мотивирало изводите му за завишена степен на
обществената опасност на деянието. Всеки един от тях и самостоятелно е в
състояние да доведе до наказването на дееца в санкционната рамка на по-тежко
наказуемия квалифициран престъпен състав, поради което отчитането на
проявленията на квалифициращите деянието признаци над минимално необходимото за
съответния квалифициран състав, не е било сторено в нарушение на разпоредбата
на чл. 56 от НК.
Поради изложеното искането на защитата
за смекчаване на наказанието не може да бъде уважено. В случая не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нещо
повече: обективно от инцидента до смъртта на пострадалия са изминали почти два
месеца, през които той е изпитвал болки и страдания от получените изгаряния.
Подсъдимият макар и неосъждан, се е поставял сам в състояние на алкохолно опиване,
подчинил е житейските си нужди на системното приемане на концентрат - алкохол,
като същевременно злоупотребявал с него. Влиянието на алкохола е улеснило и
конкретната проява, довела до престъпния резултат. В случая зависимостта на
подсъдимия от концентрирани напитки е била негов личен избор, житейски
стереотип, допринесъл за намаляване на задръжките и самоконтрола. Не се касае
за заболяване на подсъдимия, тъй от една страна не подлежи на лечение по
принудителен ред за алкохолна зависимост, защото последната не е сред
заболяванията по смисъла на Закона за здравето, които налагат това настаняване
за лечение по принудителен ред. Няма и данни да е търсел социални, здравни или
институционални услуги или пък такива да са му били отказани от институциите,
нито е провеждал лечение в специализирани заведения по повод психично
състояние. Поради изложеното зловредната употреба на алкохол отегчава
отговорността на подсъдимия, тъй като е обстоятелството, което той е осъзнавал,
но е демонстрирал траен във времето стремеж да подчини ежедневието си на
редовна употреба на алкохол, съпроводени с конфликти. Отделно от това конкретно
възникналата ситуация в инкриминирания момент не е налагала саморазправа с
жертвата.
Поради изложените по-горе съображения пловдивският
апелативен съд не може да приема възраженията на защитата, поддържани като
алтернативна позиция, че се налага намаляване размера на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд е отчел наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства след съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства напълно основателно е преценил, че санкцията следва да
бъде наложена при пълен превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
изложеното по-горе следва да се приеме, че контролираният съд е извършил единна
оценъчна дейност като е приложил разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от НК във връзка
с чл. 54 от НК, като е индивидуализирал наказанието на подсъдимия напълно
законосъобразно, следвайки предписанията на чл. 54, ал. 2 и ал. 1 от НК в
рамките на предвиденото по съответната правна квалификация наказание лишаване,
като го е индивидуализирал в съответствие с тежестта на деянието и
съотношението между отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наложеното наказание от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в най-пълна степен ще спомогне, както за поправянето на
дееца, така и ще въздейства предупредително възпиращо и общовъзпитателно
спрямо останалите членове на обществото.
Депозираният протест за определяне на
наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР е неоснователен, като не държи сметка за чистото
съдебно минало на подсъдимия и последващото му
поведение след извършване на деянието, което не дава основание да се приеме, че в конкретния
случай ще бъде справедливо налагане на по-тежко наказание от определеното.
Законосъобразно първоинстанционният съд е
приложил хипотезата на чл. 57 ал. 1 т. 2 б. А ЗИНЗС, като е постановено така
наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
Правилно е приложена и разпоредбата
на чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК, като е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан считано от 27. 12. 2016 г. до
влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно е процедирано
и с приложените по делото веществени доказателства.
Направените разноски по делото коректно
са били възложени в тежест на подсъдимия. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с
оглед изхода на делото, за заплащане от подсъдимия следа да се възложат и
направените пред настоящия съд разноски в общ размер на 1000 лева и 74 стотинки.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
101 от 05.12.2017 г., постановена по НОХД № 1190/2017 г. по описа на Окръжен съд
– *, наказателно отделение.
ОСЪЖДА подс. Н.И.Д. /със снета по делото самоличност/ да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – * направените пред въззивния съд разноски в размер на 1000, 74 лв. /хиляда
лева и седемдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: