№ 244
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502125 по описа за 2021 година
С решение № 261627 от 11.03.2021 Г. по гр. д. № 13813/2015 г., по гр. д.
№ 13813/2015 г., СГС, І-11 с-в, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Д. С. Д. срещу А. С. Ю. иск с правна квалификация чл. 26, ал.
2, пр. 5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на 14.01.2010 г. договор за
продажба на моторно превозно средство, марка "Опел", с рег. № *******, е
нищожен поради неговата привидност като прикриващ дарение.
Със същото решение се признава за установено по предявения от ищеца
срещу ответника иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. с чл.
17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на 06.12.2011 г. договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10, том. VІІ, рег. № 34842,
дело 1136/2011 г. с предмет апартамент № **, на * етаж, вход "*", в блок **,
находящ се в гр. ***, ж.к. "***", със застроена площ от 78, 37 кв.м., заедно с
прилежащото му мазе № 2 с площ от 4 кв.м., заедно с 1, 119 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж на дворното място, върху
което е построена, е нищожен поради неговата привидност като прикриващ
дарение.
С решението се отхвърля предявеният от ищеца срещу ответника иск с
1
правна квалификация чл. 30 ЗН за намаляване на дарение, извършено с
договор за продажба на посоченото МПС марка "Опел", на договор за дарение
за посочения недвижим имот – ап. № **, и на дарение на парични средства в
общ размер на 23 743, 79 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Д. С. Д.. Твърди, че
съдът неправилно е приложил закона, тъй като разглеждания казус не попада
в типичното приложно поле на нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 1 ЗН и
че за него следва да се приложат по аналогия на закона и правото общи
принципи и морални съображения. Този извод основава на твърденията си, че
научил със закъснение от една година за смъртта на баща си, както и защото с
умела конспирация наследодателят му и ответникът укрили разпоредителните
сделки. Сочи, че не са били налице причини за приемане на наследството по
опис, тъй като не е било известно (съответно доказано по съдебен ред), че
продажбите на автомобила и на имота всъщност прикриват дарения чрез
симулация. Твърди, че наследодателят не е притежавал имущество въз основа
на цитиран в решението, но несъществуващ реално н.а. № 87 от 1991 г. Сочи
практика на съдилища в страната, като твърди, че в аналогични казуси
исковете са били уважени. Излагат се оплаквания срещу интерпретацията в
решението на свидетелските показания, ангажирани от жалбоподателя.
Излага аргументи в подкрепа на вече уважените искове. Сочи, че не е логично
да се уважат исковете му за разкриване на симулация, а да се отхвърлят тези
за възстановяване на запазената му част. Моли решените да се отмени в
обжалваната част.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника А. С. Ю., в
частта, в която се уважени исковете за разкриване на симулация. Твърди, че
автомобилът бил закупен като в самия договор е отразено, че продажната
цена е платена, като твърди, че парите били на съпругата на ответника – К., с
която по това време съжителствали на семейни начала. Поддържа, че след
смъртта на съпругата на проф. С., той имал нужда от средства за да уреди
имуществени отношения с нейни близки в Германия по повод процесния
апартамент, като взел такива на заем, а в последствие решил да продаде
жилището на А.. Последният получил заем от бъдещия си тъст и заем от
трето лице за да плати цената. Погасяването на дълга към третото лице било
сторено на три вноски със средства на родителите на А. и К.. Подчертава се,
2
че макар и да са от заинтересован свидетел, няма пречка показанията да са
верни, като се изтъква, че към момента на предоставяне на заема от бащата на
К., тя е била в религиозен брак с А., макар и да не са имали граждански.
Намира, че за разпит в условията на чл. 164, ал. 2 ГПК е достатъчно съгласие
с конклудентни действия. Възразява срещу изграждане на правни изводи
върху литературни произведения. Моли решението да се отмени в
обжалваната част.
По постъпилите въззивни жалби А. С. Ю. не взема становище, а Д.Д.
излага подробни съображения в писмен отговор.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и чл. 30
ЗН.
Ищецът Д. С. Д. твърди, че неговият баща и наследодател проф. С. Д. С.
(преподавател по ислямска философия, щедър и наивно добър), имал приживе
дълги години близки отношения с ответника А. С. Ю. – негов студент и
приятел, като последният известно време живял в дома на С., тъй като имал
финансови проблеми. Твърди, че през 2009 г. починала съпругата на С., а
самият той бил във влошено здраве, с повишена внушаемост, нарушено
критично мислене и в това си състояние постепенно дарил имуществото си на
Ю.. Твърди, че през 2010 г. баща му продал на ответника МПС л.а. "Опел
Астра", но практически това било прикрито дарение. По същото време С.
упълномощил ответника да се разпорежда с цялото му имущество, както и да
тегли суми от банковите му сметки, като изтеглените средства били внесени
по сметка на ответника и с тях се симулирало заплащането на продажната
цена за спорния апартамент № **, в гр. ***, ж.к. ***, бл. **, вх. *, с площ от
78,37 кв.м. и прилежащи мазе и общи части (н.а. № 10 от 06.12.2011 г.).
Твърди се още, че ответникът е изтеглил от банковите сметки на С. общо
сума в размер на 24 663, 79 лева, която практически е била дарение.
Претендирано е двата договора за продажба да се обявят за симулативни,
като се предявява конститутивен иск за намаляване на договорите за дарение,
поради накърняване на запазената част на ищеца в наследството на баща му,
3
починал на 14.03.2013 г. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
½ част от дарената парична сума в размер на 12 331, 89 лв. както и разноски.
Ответникът А. С. Ю. оспорва исковете, като излага твърдения, че
процесните вещи са закупени със средства от неговата съпруга, съответно
заети от тъста му и трето лице. Твърди, че получените от банковите сметки
суми са били отчитани веднага. Претендира разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че С. С. е починал на 14.03.2013 г. и е оставил за единствен
наследник по закон своя син - ищецът Д.Д.. Не е спорно още, че през 1971 г.
С. се е развел, като семейното жилище в гр. София ул. Мануш воевода е било
предоставено за ползване на бившата му съпруга и сина му Д.Д.. Страните не
спорят, че в сметката на С. е постъпвала пенсията му приживе, а от там са
заплащани битови сметки и са теглени суми (рядко от него и предимно от
ответника) до нейното изчерпване след смъртта му.
Безспорно е, че на 06.12.2011 г. С. е сключил с ответника Ю. сделка за
покупко-продажба на апартамент за цена от 56 433, 50 лв. (л. 15), като тази
сума е постъпила по сметката на С.. Безспорно е още, че с нотариално заверен
договор от 15.01.2010 г. ответникът Ю. закупил от С. С., процесният л.а. Опел
за сумата от 4000 лв.
Установява се, че ответникът по иска Ю. е сключил граждански брак на
25.01.2013 г
В исковата молба ищецът Д. е направил доказателствено искане за
допускане на свидетелски показания, които ще установят, че С. е имал
дарствени намерения при прехвърляне на цялото си имущество на А.Ю.. За
разпита на свидетели ответникът е заявил, че не възразява, но е поискал за
равнопоставеност и на него да му се допуснат такива (л. 109). С определение
от з.з. на 18.01.2018 г. съдът е допуснал по двама свидетели на страните за
установяване на дарствени намерения на С., респ. за оспорване на същите.
Доведени от ищеца са свидетелите Д. В. М. и Е. П. К.. М. разказва, че
познава ищеца (свидетелят твърди,че е наемател на имот на майката на
ищеца) и са в добри отношения. Познавал С. С. от 2000 г. от градинката пред
4
„Св. Седмочисленици“, където по случайност се запознали на една пейка и
свидетеля му споделил, че договорът за наем на фитнеса му бил прекратен. С.
на свой ред му споменал, че неговата бивша жена има сутерен, който може да
се наеме, но казал на М. да не споменава пред нея, че той го праща тъй като
не били в добри отношения. Свидетеля харесал посочения му имот и го наел,
като около 2 години го ползвал, а С. идвал там един-два пъти годишно (в
същото време сочи, че общо срещите със свидетеля били 7-8) за да вижда
жена си (тя била парализирана на легло) и сина си, който бил като санитар за
нея. С. разказвал, че бил много недоволен от Д., който „навил“ майка си да се
разведе, изгонил баща си, лишил го от един имот. Свидетелят знае, че ищецът
Д. бил допуснат в един ведомствен имот на С., от където последния едва го
извадил, като същевременно разказва, че втората жена на С. била бездетна и й
било „малко кофти, че има друго дете в апартамента.“. Свидетелят сочи, че С.
категорично отказвал да остави имота на Д., на когото бил много обиден, и
тъй като се бил привързал към някакво момче, което живеело при него и било
бедно, искал да го остави на него понеже го чувствал като внук. С. му
обяснявал през 2009 г., как всичко ще бъде документирано като покупко-
продажба, а той щял да даде пълномощно да тегли суми от банковите му
сметки и в последствие щял да му дари имота. Казал му още, че щял да му
остави една кола, „Опел“, но там било по-лесно, тъй като щял да каже, че е
взел парите на ръка. Св. М. разказва още, че узнал, че имало две пълномощни
за теглене от сметки, а също и че момчето имало приятел китаец, който щял
да му помогне с някаква сума. През 2011 г. когато свидетеля се видял с С., той
бил много отпаднал, с бастун, и му казал, че е задействал плана си. Свидетеля
не знае подробности за работата на С., като редактор, тъй като те си говорели
предимно за отношенията със сина му и майката.
Св. К., съсед на ищеца, разказва, че познава С. преди да срещне Д..
Запознал се с него на пиацата за работници през 1986-7 г. Знаел, че Д. бил
лентяй и водел разгулен живот, и С. искал той да си вземе собствен
апартамент и да му се махне от главата. Свидетеля споменал, че негов
приятел продавал празно място, което за негово учудване взел Д. и там си
направил къща, която нямала отдолу търговски площи. Доколкото знаел
свидетеля, С. искал да лиши Д. от наследство, като казвал, че ще подари
всичко на А.Ю..
Св. А. И. А. и С. Ю. Ш. са доведени от ответника – първият е негов
5
тъст, а вторият – негов баща. А. разказва, че дал на А. 34 000 лв. за да купят
апартамент в София през 2011 г. Това били спестявания на свидетеля, които
той държал у дома. Не му били върнати, тъй като ги дал като на зет и дъщеря.
Не следваща година им дал още 9000 лв., тъй като имали някакъв заем.
Средствата били даден преди сватбата, която се отложила, тъй като починала
жената на свидетеля.
Св. Ш. разказва, че е давал на А. парични средства през 2012 г. – 9000
лв. и 6000 лв. в брой, които били нужни за връщане на някакъв заем. Парите
дал за семейството и нямало да ги търси. Знае, че синът му взел заем за
закупуване на апартамент.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Когато страните по един договор имат волята само привидно да
създадат правни последици на обвързаност, които те по принцип не желаят, е
налице абсолютна симулация, а когато целта им е да се обвържат от сделката
по начин, различен от посочения в сключения договор – то тогава
симулацията е относителна. И в двата случая договорът е нищожен, като
привиден, съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като във втория случай съгласно чл. 17,
ал. 1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията
за неговата валидност. В решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр. д. №
4689/2007 г., ІV ГО, ВКС, е прието, че тежестта на доказването на твърдяната
относителна симулация (каквато в случая ищецът поддържа, че е налице) е
изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно
провеждане на иска благоприятни последици за себе си. Ето защо той следва
да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин да установят, че
целената сделка всъщност е различна, от тази която официално е
удостоверена - в случая, че купувачът (ответникът Ю.) не е закупил
имущество на С., а то му е било подарено. Доказването на твърденията на
ищеца в процеса следва да бъде главно и пълно. Така и в решение на ВКС - №
959 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 1951/2008 г., ІІІ г. о., Решение № 48 ОТ
13.03.2012 Г. ПО ГР. Д. № 959/2011 Г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и пр.
Настоящият състав споделя доводите на първоинстанционния съд, че
свидетелските показания (допустими в условията на чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК
вр. чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК доколкото ищецът е наследник на лицето, за което
6
твърди, че се е разпоредило чрез симулативна продажба с имущество от
наследствената маса) не са убедителни и не могат по пътя на пълно и главно
доказване да мотивират извода, че отразената воля на страните в нотариалния
акт за продажба не е действителна. На първо място, показанията на
свидетелите не се ползват с висока степен на достоверност, тъй като са
дадени от познати на С., които са имали редки и не особено близки контакти с
него, като познанствата им са възникнали случайно и не са били с траен и
интензивен характер. Нито един от свидетелите не сочи, че е общувал
продължително със С., нито че знае други детайли от живота му и кариерното
му развитие, че е запознат с други негови имуществени или семейни дела и
планове. Св. М. разказва, че виждал С. общо 7-8 пъти, а св. К. изобщо не е
посочил как, колко често и по какъв повод и начин е общувал с него. Отделно
от това познанството на М. е отдалечено във времето от момента, в който са
извършени оспорените сделки – той е посочил, че през 2009 г. С. споделил, че
ще остави апартамента на друго лице, а сделката е извършена през 2011 г., а
договорът за МПС – сключен през 2010 г. На свой ред св. К. не споменава
никакви конкретни периоди, в които е узнал намеренията на С..
Противоречиви са данните за общуването, споделени от св. М., който
едновременно твърди, че се срещал със С., когато той идвал във фитнеса
(наеман от свидетеля за 2 години – т.е. до 2002 г.), а в същото време сочи, че
узнал за намеренията на С. по бъдещата сделка едва през 2009 г. Нелогично и
житейски недостоверно се явява твърдението, че ищецът е споделял лични
намерения с лица, които не е виждал с години и не са от близкото му
обкръжение. Отделно от това неправдоподобно е изложеното, че С.
посещавал фитнеса (без данни в къщата на бившата съпруга да е имало
подобен търговски обект), тъй като бил загрижен за сина си – от останалите
данни по делото се установява, че отношенията между ищеца и баща му не са
се характеризирали с особена близост. Житейски недостоверно е
свидетелството, че С. е споделил намерения да заобиколи закона (чрез
сключване на привидна сделка) с лица, които не са негови близки – със
свидетеля М. се е срещал около 7-8 пъти в живота си, а за контактите със св.
К. няма данни, но същият е съсед на имот, в който живее ищецът Д. и няма
основани да се приеме, че мястото е посещавано често от С. предвид данните
за влошените отношения (които не се оспорват). Показанията, в частта, в
която се твърди, че С. искал да лиши Д. от наследство не са достоверни и с
7
оглед съдържащите се в самите тях изявления, че С. е осигурил имот за Д. за
да си строи къща.
Предвид казаното следва да се приеме, че с показанията на ищцовите
свидетели не се разкрива симулацията, твърдяна в исковата молба.
Недоказано е твърдението, че сделките за покупко-продажби на имот и
автомобил са били симулирани от страните по тях, които всъщност са целяли
сключване на договори за дарение. При това положение безпредметно е да се
обсъждат показанията на свидетелите на ответника, които са допуснати само
с цел да оборят твърденията за дарствени намерения от името на С. в полза на
ответника Ю.. Свидетелските показания (на тъста и бащата на ответника) не
са допуснати за да докажат, че са сключвани продажбени сделки (това се
доказва от писмените доказателства), нито за да установяват начина на
снабдяване на купувача Ю. със средствата за покупките. Разглеждането им в
тази насока е недопустимо. В този смисъл как ответникът по иска е получил
средствата за да придобие имуществото в конкретиката на казуса се явява
ирелевантно обстоятелство.
Останалите доказателства също не са от категорията на такива, че да
мотивират извода, че отразеното в нотариалния акт и договора за продажба
на МПС съгласие за сключване на сделката продажба е симулативно.
Изявеното отношение на С. приживе към ответника Ю., обективирано в
негови книги и мемоари, не може да съставлява годно доказателствено
средство, още повече, че в тях не се съдържа изрично изявления, че С. е
възнамерявал да дари конкретните спорни имущества на своя близък (дори и
наличието на такова изявление би било само косвено доказателство, но не и
пряко такова). Данните, че Ю. е теглил парични средства от сметките на С.
въз основа на предоставени му надлежни и неоспорени пълномощни по
никакъв начин не кореспондират с намерение на страните да прикрият сделка
дарение със сделка продажба. Няма спор, че С. е бил възрастен човек и
обслужването му от Ю. във връзка с банкиране и получаване на средства,
които да се разходват в полза на С., е житейски логично и приемливо, още
повече, че няма спор, че двамата са били в много близки отношения. Каква е
била издръжката на С., колко средства месечно са били разходвани за нея,
какъв стандарт на живот е поддържало лице, са все факти, които не са
установени по делото, поради което не може да се изведе генерален извод, че
средствата, изтегляни месечно от сметката са надхвърляли нуждите на С., а от
8
там - че са дарявани периодично на Ю.. Наличието на близки отношения
между С. и ответника Ю. по никакъв начин сами по себе си не могат да
служат като доказателство, че единият е имал намерение да дари имущество
на другият. В обобщение - как и по какъв начин купувачът на процесния имот
и на процесния автомобил е получил средства за тяхното закупуване в случая
е ирелевантно, доколкото не бе установено, че страните са имали намерение
да не сключват сделката продажба, а са целели да се постигне имуществено
разместване без насрещна престация от страна на ответника.
В този смисъл исковете за разкриване на относителна симулация не
могат да се уважат като недоказани. Приемайки обратното, СГС е постановил
решение, което подлежи на отмяна в тази част.
Що се касае до иска за възстановяване на запазена част, същият
правилно е бил отхвърлен. Доколкото, според изложените по-горе аргументи
се установява, че не е налице симулация на продажба и прикрито дарение, то
искът по чл. 30 ЗН е изначално неоснователен – липсва акт на разпореждане,
който е намалил наследствената маса така, че в нея да не е постъпила
еквивалентна престация, а от там и не може да се счита, че се касае до
накърняване на запазена част.
Отделно от това, дори да се игнорира казаното, при прилагане на
разрешението, дадено в т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по
тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, следва да се има предвид, че приемането
на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото
да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник
или надарен, който не е призован към наследяване (какъвто в случая е А. Ю.).
В случая ищецът Д. е следвало да докаже, че е приел наследството по опис,
но не е сторил това – обратно, данните сочат, че то е прието направо, което
осуетява възможността искът му по чл. 30 ЗН да бъде уважен, поради липса
на материално-правна предпоставка за това.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на Д., основани
на практика на съдилищата. Жалбоподателят се е позовал, на казуси, които не
са идентични с разглеждания, а именно – същите са свързани с хипотеза на
разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото наследство.
Предложеното от съдилищата разрешение е неотносимо, тъй като в
настоящия случая няма универсално завещателно разпореждане, нито има
9
откриване на завещание, което е било неизвестно към момента на описа
(които хипотези са допуснати от ТР № 3 от 2103 г. като такива, при които не е
нужно приемане на наследство по опис).
Жалбоподателя-ищец е смесил институти на правото и в частта на
изложението си, касаеща приемането на наследството по опис и определяне
на запазена (респ. разполагаема) част от наследството. Както е разяснен и в
цитираното ТР, приемането на наследството по опис е правно действие, което
цели да ограничи отговорността на приелия наследството по опис за
задълженията на наследодателя само до стойността, която се покрива от
наследственото имущество. Приемането се състои от два формални акта –
съставяне на опис и заявление, че наследството се приема по описи, което да
се впише в особената книга на съда по чл. 49, ал. 1 ЗН. В производството по
възстановяване на запазена част от наследството самият опис има
доказателствено значение и всяка една от спорещите страни може да доказва
различен обем на наследственото имущество от посочения в описа.
Наличието на вписано заявление за приемане по опис е предпоставка за иска
по чл. 30, ал. 2 ЗН. Отделно от това следва да се разграничи и института на
определяне на запазена и разполагаема част на наследствената маса по чл. 31
ЗН, когато именно се установяват активи и пасиви на наследството, а не при
приемане по опис, както счита жалбоподателя.
Предвид казаното, решението на СГС, в частта, в която искът по чл. 30
ЗН е отхвърлен, следва да се потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателя Д. не се следват разноски, а
жалбоподателя Ю. не е поискал такива.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261627 от 11.03.2021 Г. по гр. д. № 13813/2015
г., по гр. д. № 13813/2015 г., СГС, І-11 с-в, в частта, в която ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Д. С. Д. срещу А. С. Ю. иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на
14.01.2010 г. договор за продажба на моторно превозно средство, марка
"Опел", с рег. № *******, е нищожен поради неговата привидност като
10
прикриващ дарение и в частта, в която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Д. С. Д. срещу А. С. Ю. иск с правна квалификация чл. 26, ал.
2, пр. 5 ЗЗД, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, че сключеният на 06.12.2011 г. договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10, том. VІІ,
рег. № 34842, дело 1136/2011 г. с предмет апартамент № **, на * етаж, вход
"*", в блок **, находящ се в гр. ***, ж.к. "***", със застроена площ от 78, 37
кв.м., заедно с прилежащото му мазе № 2 с площ от 4 кв.м., заедно с 1, 119 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на
дворното място, върху което е построена, е нищожен поради неговата
привидност като прикриващ дарение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД,
предявени от Д. С. Д. срещу А. С. Ю. за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
че сключеният на 14.01.2010 г. договор за продажба на моторно превозно
средство, марка "Опел", с рег. № *******, е нищожен поради неговата
привидност като прикриващ дарение и за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО,
че сключеният на 06.12.2011 г. договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 10, том. VІІ, рег. № 34842, дело 1136/2011 г.
с предмет апартамент № **, на * етаж, вход "*", в блок **, находящ се в гр.
***, ж.к. "***", със застроена площ от 78, 37 кв.м., заедно с прилежащото му
мазе № 2 с площ от 4 кв.м., заедно с 1, 119 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж на дворното място, върху което е
построена, е нищожен поради неговата привидност като прикриващ дарение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11