№ 6526
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110157853 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от АН. АЛ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Ф. АНК. СЛ., ЕГН **********, срещу АЛ. ЛЮБЧ. СТ., ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр.
чл. 143, ал. 2 СК - за присъждане на дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете
месечна издръжка в размер на 500,00 лв., включително и за минало време в същия размер,
считано от 07.10.2020 г./една година преди датата на подаване на исковата молба/.
Направено е и искане за присъждане на законната лихва за забава с правно основание чл.
146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майката на ищеца са
разделени. Твърди се, от лятото на 2020 г. грижи за ищеца да полага единствено неговата
майка. Сочи се, че ищецът страда от тежки хронични заболявания като патологични реакции
към храни, гърчове, дихателни затруднения. Твърди се, че за поддържане на здравословното
състояние на ищеца и осигуряване на необходимите медикаменти се изразходват
значителни средства, които се осигуряват изцяло от майката. В съдебно заседание поддържа
исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на претенцията на ищеца по отношение размера на
издръжката. Оспорва наличието на хронични заболявания у ищеца. Сочи обстоятелства,
които обуславят невъзможността му за заплащане на издръжката в претендирания размер и
настоява за издръжка в минималния законоустановен размер. В съдебно заседание поддържа
1
отговора. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето - в случая последното се
отглежда от майката, а не от ответника.
Установява се, че ищцата е малолетна и е дете на ответника /удостоверение за раждане с №
**********, издадено от СО, район “Красна поляна”/. Установява се също, че в периода
25.02.2021 г. - 01.03.2021 г. ищцата е била хоспитализирана с окончателна диагноза “други и
неуточнени гърчове” /епикриза, издадена от Клиника по неврология при СБАЛДБ “Проф.
И.” ЕАД/; в периода 12.08.2020 г. - 17.08.2020 г. - с окончателна диагноза “бронхиолитис
акута” /епикриза, издадена от Клиника по педиатрия при УМБАЛ “Александровска”/; а в
периода 13.01.2020 г. - 15.01.2020 г. - с окончателна диагноза “други прояви на патологични
реакции към храни” /епикриза, издадена от Клиника по гастроентерология при СБАЛДБ
“Проф. И.” ЕАД/. Майката на ищцата в периода от м.03.2021 г. до м.08.2021 г. е получила
средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1 340 лв. /удостоверение
от 02.09.2021 г., издадено от Военномедицинска академия, гр. София/; като в периода м.
01.2020 г. - м. 06.2021 г. същата има деклариран средномесечен осигурителен доход в
размер на около 1 100 лв. /служебно изискана справка от НАП/. По отношение на ответника
се установява, че същият е бил трудово ангажиран в периода м. 01.2021 г. - м. 04.2022 г. по
три правоотношения с прекъсвания между тях, като на 29.04.2022 г. е било прекратено
последното му действащо правоотношение, при средномесечен деклариран осигурителен
доход в периода на действие на договорите от около 330 лв. месечно /служебна справка от
НАП и представена от ответника Заповед от 29.04.2022 г. от “Национален перилен
комбинат”/.
При това положение съдът, като взе предвид нуждите на ищцата съобразно възрастта й,
приема, че общият размер на издръжката, от която има нужда същата съобразно правото на
преценка на съда по чл. 162 ГПК, е 380,00 лева месечно, от който ответникът с оглед
размера на доходите си и обстоятелството, че същият не установи стореното в отговора на
исковата молба възражение по повод влошеното си здравословно състояние, отразяващо се
на възможностите му да извършва трудова дейност, следва да поеме част в размер на 200,00
лв. месечно. В тази връзка следва да се посочи, че не се установи по делото необходимост от
периодично извършване на разходи във връзка със здравословното състояние на ищцата,
доколкото хоспитализациите й касаят разнородни симптоматики без данни за някакво
трайно влошено здравословно състояние. По изложените съображения претенцията за
издръжка за бъдеще време с правно основание чл. 143, ал. 2 СК е основателна до размер от
200,00 лв. месечно, до който размер същата следва да бъде уважена, като съответно бъде
отхвърлена за разликата над уважения размер от 200,00 лв. месечно до пълния предявен
2
такъв от 500,00 лв. месечно, като неоснователен. Издръжката се дължи от датата на
подаване на исковата молба. Частично основателен за сума в размер на 180,00 лв. месечно се
явява и обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, доколкото не се установи
по делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищцата в този период. По тези
съображения искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за размер от 180,00
лв. месечно за периода 07.10.2020 г. – 06.10.2021 г., като следва да бъде отхвърлен за сумата
над уважения размер от 180,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно,
като неоснователен.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. По отношение на
ищцата не се установи направата на разноски /представено по делото е единствено
пълномощно, в което не е отразено извършено плащане на адвокатски хонорар на който и да
е от двамата упълномощени процесуални представители/, поради което и не следва да й
бъдат присъдени разноски. Що се отнася до дължимите в полза на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от претенциите, по делото се установи заплащането на
претендираните разноски за адвокатски хонорар в размер на 600,00 лв. за един адвокат.
Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на разноските на ответната
страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото съдът намира за основателно, доколкото съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение по дело за издръжка е 300,00 лв., като
настоящото дело в същото време не съставлява някаква фактическа или правна сложност,
освен това е приключило в едно открито съдебно заседание, поради което възнаграждението
на процесуалния представител на ответника следва да бъде намалено поради прекомерност
до минималния предвиден в цитираната по-горе наредба размер от 300,00 лв. С оглед
отхвърлената част от исковете ан ответника следва да му се присъдят разноски в размер на
186,00 лв. Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което
държавната такса по делото за отхвърлената част от обективно кумулативно съединените
искове следва да остане за сметка на бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавна такса върху уважената част от същите в размер на 374,40
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК АЛ. ЛЮБЧ. СТ., ЕГН **********, да заплаща на
АН. АЛ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ф.
АНК. СЛ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 07.10.2021
3
г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 200,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК АЛ. ЛЮБЧ. СТ., ЕГН **********, да заплати на АН.
АЛ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Ф. АНК.
СЛ., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 180,00 лв. месечно за периода
07.10.2020 г. - 06.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
180,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на АН. АЛ. СТ., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК АЛ. ЛЮБЧ. СТ., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 374,40 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК АН. АЛ. СТ., ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Ф. АНК. СЛ., ЕГН **********, да заплати на АЛ.
ЛЮБЧ. СТ., ЕГН **********, сумата в размер на 186,00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок, считано
от 16.06.2022 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4