Р Е
Ш Е Н
И Е
No 126
гр. Ботевград, 13.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1483 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове са с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “Ю.Б.” АД, гр. С., чрез
пълномощника си твърди, че по силата и при условията на Договор за
потребителски кредит No ******** от 06.04.2015 г., сключен между “Ю.Б.” АД и
ответника В.Ц.С., в качеството му на кредитополучател, и А. Б. С., в качеството
й на съкредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателите кредит в
размер на 15210.00 лв., предназначен за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за потребителски кредит FL694275 от 28.06.2013 г.,
сключен между банката и ответника, като кредитополучателите са се задължили в
условията на солидарност да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви,
в срокове и при условия на процесния договор. Излага, че кредитополучателят е
усвоил изцяло предоставените му от банката парични средства в размер на
15210.00 лв. на 06.04.2015 г. За усвоения кредит кредитополучателите дължат на
банката променлива годишна лихва, като дължимите лихви се начисляват от датата
на усвояване на кредита. Съгласно договора, кредитът се погасява на анюитетни
месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падеж
в нарочен погасителен план, подписан от страните по него и представляваща
неразделна част от договора. Сочи, че погасителните вноски се заплащат на
съответна падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а
именно до 06-то число на месеца, като крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви, е до 06.04.2025 г., а общият брой на погасителните
вноски е 120. При просрочване на дължимите месечни погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на
забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Твърди,
ответникът не е изпълнил договорните си задължения, като не е заплатил на
банката всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер и падеж –
съгласно погасителния план към договора, както и не е заплатил на банката
дължимите по договора лихви /неустойки/ за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Излага, че по силата
на чл. 15, ал. 5 от договора, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да
е вноска от главницата или лихвата по кредита в уговорения срок, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, банката може да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява
действието на договора. Поради неплащане в уговорения срок на погасителна
вноска No 30 с падеж 06.10.2017 г., банката е обявила предсрочна изискуемост на
кредита с писмо, получено лично от кредитополучателя на 09.03.2018 г.
Ищецът твърди, че по подадено от него
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ чл. 417
от ГПК е образувано ч. гр. д. No 843/2018 г. по описа на РС- Ботевград, по
което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
кредитополучателите. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В.Ц.С. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането. Неизплатеното задължение от
кредитополучателите е в размер на 12951.94 лв., от които: 12289.04 лв. –
главница; 355.64 лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.10.2017 г. до
09.03.2018 г.; 307.26 лв. – мораторна лихва за периода от 06.10.2017 г. до
01.05.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на
ответника, че същият има задължение към ищеца, произтичащо от Договор за
потребителски кредит No ******** от 06.04.2015 г., в размер на 12951.94 лв., от
които: 12289.04 лв. – главница; 355.64 лв. – възнаградителна лихва за периода
от 06.10.2017 г. до 09.03.2018 г.; 307.26 лв. – мораторна лихва за периода от
06.10.2017 г. до 01.05.2018 г., които представляват и обща сума на начисленията
по договора за кредит. Претендира разноски.
Ответникът- В.Ц.С. *** в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете. В
съдебно заседание ответникът заявява, че не оспорва исковата молба, като
признава исковите претенции. Сочи, че е взел парите по кредита, но не е
изплатил целия кредит, тъй като са го освободили от работа и няма доходи.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 843/2018 г. на Районен съд – Ботевград, че по
заявление на ищеца от 10.05.2018 г.,
подадено по куриер с дата 08.05.2018 г.,
съдът е издал заповед No 2434 от 11.05.2018 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е
разпоредил длъжникът В.Ц.С. *** и длъжникът А. Б. С. от с. Л., обл. Софийска да
заплатят солидарно на заявителя “Ю.Б.” АД, гр. С.
сумата-главница от 12289.04 лв., представляващa парично вземане
по Договор за потребителски кредит No ******** от
06.04.2015 г.; сумата от 355.64 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 06.10.2017 г. до 09.03.2018 г.; сумата от 307.26 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 06.10.2017 г. до 01.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата-главница,
считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски
в заповедното производство - държавна такса в размер на 259.04 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 784.56 лв.
С оглед връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника длъжникът В.Ц.С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца възможността в
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си
по отношение на този длъжник, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят
е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за
които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК.
Видно от заверено копие на Договор за
потребителски кредит No ******** от 06.04.2015 г., на същата дата между ищеца “Ю.Б.” АД от една
страна и ответника В.Ц.С. и А. Б. С. от друга – като кредитополучатели, е
сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателя кредит в размер на 15210.00 лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит FL694275 от
28.06.2013 г., сключен между банката и ответника. В чл. 3 от договора е
предвидено задължение на кредитополучателя за заплащане на банката, през първите
осемнадесет месеца от срока на издължаване на кредита, променлива годишна лихва
в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. за необезпечени
кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка в размер на 2.05%, като към момента на сключване на договора
Референтният лихвен процент ПРАЙМ е в размер на 4.45%, като след изтичане на
посочения период и до крайния срок на издължаване на кредита дължимата
променлива годишна лихва е в размер на сбора на Референтния лихвен процент
ПРАЙМ на Ю.Б. за необезпечени кредити в лева за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4.050%. Дължимите
лихви съгласно ал. 3 на същата разпоредба се начисляват от датата на усвояване
на кредита, за което се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя.
Съгласно чл. 4 от договора погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите лихви, се заплащат на съответната падежна дата на
съответния месец, посочена в погасителния план, а съгласно чл. 6 крайният срок за погасяване на кредита е
последната падежна дата, посочена в погасителния план, неразделна част от
договора. В чл. 7, ал. 1 е посочено, че погасяването на кредита е на анюитетни
месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и
падежна дата в Погасителния план, неразделна част от договора. Съгласно чл. 9
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В чл. 15 от
договора страните са предвидили, че при непогасяване изцяло или отчасти на
която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, банката има право да
обяви за изцяло предсрочно изискуемо вземането си за възстановяване на целия
кредит, без да се прекратява действието му. По силата на чл. 22 от договора,
негова неразделна част са молба за отпускане на потребителски кредит,
погасителен план и Методология на банката за определяне на референтния лихвен
процент ПРАЙМ. Към договора са представени и Погасителен план и Методология на
банката, подписани от кредитополучателя. От погасителния план се установява, че
погасителните вноски са в размер на 172.71 лв. – първите 18 вноски, и в размер на 186.42 лв. за останалия период
до крайния срок на издължаване на кредита, с последна изравнителна вноска в
размер на 186.46 лв., като общият брой на вноските са 120, а падежът на
последната вноска е на 06.04.2025 г.
Видно от заверено копие на Бордеро от
06.04.2015 г. за усвояване на кредит, на същата дата банковата сметка на
ответника е заверена със сумата 15210.00 лв.
С писмо изх. No ИЗХ-5999/01.03.2018
г. банката е уведомила кредитополучателите
В.Ц.С. и А. Б. С., че поради неплащане от тяхна страна на месечна вноска с
падеж 06.10.2017 г., банката обявява цялото им задължение по кредита за
незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора.
Видно от представеното заверено копие на известие за доставяне, писмото с
уведомлението е получено от ответника на 09.03.2018 г.
Приложени са и заверени копия на Справка
“Транзакции” за
периода 06.04.2015 – 16.12.2018 г. по процесния договор за кредит, отразяващи
движението по сметката, отчитаща процесния кредит.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По предявените обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
на вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 2434
от 11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 843/2018 г. по
описа на РС- Ботевград. Съдът намира, че така предявените искове са
основателни.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я
върне след изтичане на срока, като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят
плаща лихва по кредита, уговорен с банката.
По делото категорично се установява от
събраните доказателства и същото не е спорно, че между страните е налице
валидно сключен Договор за потребителски кредит No ******** от 06.04.2015 г.,
по силата на който ищецът е отпуснал банков потребителски кредит на ответника В.Ц.С.
и на А. Б. С., двамата като кредитополучатели, в размер на 15210.00 лв., а
последните са се задължили при условията на солидарност да погасят
предоставения им кредит ведно с предвидена в договора лихва на ежемесечни
вноски на 06-то число на съответния месец, с краен срок за погасяване на
кредита до 06.04.2025 г., като погасителните вноски са в размер на 172.71 лв. –
за първите 18 вноски по погасителния план, и в размер на 186.42 лв. за
останалия период до крайния срок на издължаване на кредита, с последна
изравнителна вноска в размер на 186.46 лв., а общият брой на вноските са 120. С
така сключения договор страните по същия са се съгласили, че при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, за
кредитополучателя да възниква задължение за плащане и на лихва за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава – чл. 9
от договора. В чл. 15 от договора е регламентирано право на банката да
обяви предсрочна изискуемост на целия
кредит, без прекратяване на действието му, в случай на непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора.
Ответникът признава обстоятелството, че
е преустановил плащането на дължимите по договора погасителни вноски, като първата
неплатена погасителна вноска е No 30 с падеж на
06.10.2017 г., съгласно твърденията на ищеца. С оглед предвиденото в чл. 15 от
договора и предвид непогасяване на дължими вноски по кредита, то за кредитора-
ищеца по делото, е възникнало правото да обяви задълженията по кредита за
предсрочно изискуеми, като в случая това право е реализирано. Волеизявлението
на ищеца за обявяване на задълженията по кредита за предсрочно изискуеми е
валидно отправено до ответника с писмо с обратна разписка, получено от него на 09.03.2018
г. Посочената дата се счита за момент на обявяване на предсрочната изискуемост
и същият е преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК на 08.05.2018 г.
Ответникът изцяло признава претенциите
на ищеца, включително заявените от последния в исковата молба факти. Предвид
това и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено, че ответникът, в качеството си на кредитополучател и солидарен
длъжник, дължи на ищеца, в качеството му на кредитор по сключения между тях
Договор за потребителски кредит No ******** от 06.04.2015 г., претендираните от
ищеца суми, за които е издадена Заповед No 2434/11.05.2018 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 843/2018
г. по описа на РС- Ботевград, както
следва: за сумата от 12 289.04 лв., представляваща главница по кредита,
сумата от 355.64 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.10.2017
г. до 09.03.2018 г., както и сумата от 307.26 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 06.10.2017 г. до 01.05.2018 г. Предявените искове за
установяване на вземанията на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат
изцяло уважени.
С оглед изхода на спора и направеното
искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от последния разноски в настоящото производство в размер на 1434.79
лв., от които 332.52 лв. за държавна такса и 1102.27 лв. за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство се
явяват дължими от ответника до размер на 1/2 ид.ч., тъй като присъдените
разноски са дължими от двамата длъжника в заповедното производство разделно и
следователно всеки от тях дължи по 1/2 от тях, при което ответникът дължи разноски за държавна такса в размер на 129.52
лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 392.28 лв., или общо разноски в
заповедното производство в размер на 521.80 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД съществуването на вземанията на “Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „В.”, ул. “О. п.” No *, към В.Ц.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
които е издадена Заповед No 2434/11.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. No 843/2018 г.
по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата-главница от 12 289.04 лв. /дванадесет хиляди двеста осемдесет и девет лева и четири
стотинки/, представляващa задължение по
Договор за потребителски кредит No ******** от
06.04.2015 г., сумата от 355.64 лв. /триста
петдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 06.10.2017 г. до 09.03.2018 г., както и
сумата от 307.26 лв. /триста и седем
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 06.10.2017
г. до 01.05.2018 г.
ОСЪЖДА В.Ц.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на “Ю.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „В.”, ул. “О. п.” No *, сумата от 1
434.79 лв. /хиляда четиристотин тридесет и четири лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, както и
сумата от 521.80 лв. /петстотин
двадесет и един лева и осемдесет стотинки/, представляваща дела на ответника от
направените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 843/2018 г. по
описа на РС-Ботевград.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :