Р Е Ш E Н И Е
№ 86
Гр. Перник, 20.05.2022
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи април
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Мария Христова
при съдебния секретар Н.С.и с участието на представител на Окръжна
прокуратура – Перник - прокурора Бисер Ковачки като разгледа докладваното от
съдията-докладчик административно дело № 26 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба на И.А.И. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Н.Д. от АК Б. с
адрес *** срещу Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ /ГДБОП/ –
МВР гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № 133а,
за присъждане на обезщетение в размер на 1700 лева за претърпени от И.И.
неимуществени вреди, вследствие на незаконното й задържане въз основа на
отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за
задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021 година, издадена от полицейски
орган на основание чл. 72, ал. 1 т.1 от
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на Решение от
24.06.2021г., постановено по НАХД № 5827/2021г. по описа на Софийски районен
съд /СРС/, с което решение заповедта е отменена.
Ищцата твърди,
че спрямо нея е била постановена Заповед за задържане на лице № 126633-32 от
23.03.2021 г., издадена от С.Л.П. на длъжност инспектор при ГДБОП – МВР, гр.
София, в качеството и на полицейски орган, с която заповед е било разпоредено
задържането й за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 01 РУ –
СДВР, считано от 06:40 часа на 23.03.2021г.. И.И. е обжалвала заповедта по
съдебен ред, като с Решение от 24.06.2021г. постановено по
административно наказателно дело
/НАХД/ № 5827 по описа за 2021 година на Софийски районен съд, НО 136 с-в, е
била отменена като незаконосъобразна. Решението на Софийски районен съд не е
било обжалвано и същото е влязло в законна сила на 28.08.2021 г. Ищцата твърди,
че в резултат на осъщественото спрямо нея незаконно задържане, е претърпяла
неимуществени вреди изразяващи се в крайно негативни емоции, както и силна
уплаха предвид задържането й в тъмната част на денонощието, когато все още е
спяла. Впоследствие е изпитвала чувство на обида и унижение, тъй като е била
третирана като престъпник, съпроводено с усещане за безпокойство и смут поради
липса на яснота каква е причината за задържането й. Същото е рефлектирало върху
авторитета й, доброто й име и професионална чест, с оглед на заеманата от нея
ръководна длъжност в голяма фирма. Преживяното от нея е довело до нарушаване на
съня, поради което се е наложило да приема приспивателни. Психическият стрес е
рефлектирал негативно върху живота й, тъй като е била на етап от същият, в
който е искала да създаде семейство и деца, но случилото се е намерило
негативно отражение върху тези намерения. С оглед на което претендира на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да й бъде присъдено обезщетение в размер на
1700 лева. за претърпени неимуществени вреди в резултат на съдебно установена
като незаконосъобразна административна дейност. Ищцата претендира и присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
В хода на
устните състезания по делото процесуалния представител на ищеца адвокат Н.Д. от
АК Б. моли съда да уважи предявеният иск, като основателен и доказан, като
развива подробни съображения. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
В хода на
устните състезания по делото ответникът – ГДБОП – МВР, гр. София, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените
писмен отговор и писмени бележки, оспорва предявения иск като недоказан и
неоснователен. Поддържа, че не са налице кумулативно изискуемите се по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране на
отговорността на държавата за претърпени от ищцата неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразна административна дейност. Обосновава, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин нито факта на увреждането
/претърпени от ищцата неимуществени вреди/, нито причинно-следствената връзка
на твърдените вреди с отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на
лице № 126633-32 от 23.03.2021г. Направено е искане за отхвърляне на исковата
претенция, като неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна
прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявеният иск по
основание, но не по размер. Поддържа, че макар да са налице материалноправните предпоставки по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, с които законът свързва присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразна административна дейност, с
оглед краткия период на осъщественото от полицейските органи задържане и липсата
на оказано психическо или физическо въздействие от вследствие на заповедта, не
се следва присъждане на обезщетение в претендирания от ищцата размер от 1 700лв.,
а в минималния такъв.
Административен съд – Перник,
след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните,
прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Видно от Заповед за полицейско задържане на лице №
126633-32 от 23.03.2021 г., издадена от С.Л.П. на длъжност инспектор при ГДБОП
– МВР София, в качеството й на полицейски орган, е постановено задържане за
срок от 24 часа на лицето И.А.И., ЕГН: ********** в помещение за временно
задържане 01 РУ – СДВР впоследствие в ГДБОП, считано от 06:40 часа на
23.03.2021г. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като
от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по
чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с данни за съпричастност към извършено
престъпление по чл.321, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК във връзка с образувано ДП
№ 290/2020г. по пр.пр. 1547/2020г. Не е
спорно по делото, а и се установява от Заповед за задържане на лице № 126633-32
от 23.03.2021 г., че И.И. фактически е била задържана от 06:40 часа до 20:30
часа на 23.03.2021г. Видно от приложения по НАХД № 5827/2021 г. по описа на СРС протокол
за личен обиск на лице, на 23.03.2021г. след задържането, в 06:45 часа, на И.А.
е бил извършен личен обиск в присъствието на свидетел, при който са намерени и
описани следните вещи: една банкнота с номинал 100 /сто/ лева.
И.А. е оспорила по съдебен ред заповедта за задържане,
като по подадената жалба е образувано НАХД № 5827/2021г. по описа на Софийски
районен съд. С Решение от 24.06.2021г. по посоченото дело, Заповед за задържане
на лице № 126633-32 от 23.03.2021г., издадена от ГДБОП, е отменена като
незаконосъобразна. Съдът е приел че постановеното задържане на И.И. е
фактически, правно и доказателствено необосновано, като обжалваната заповед е
издадена при липса на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, същата е незаконосъобразна
поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон. Решението но СРС не е обжалвано и същото е
влязло в сила на 28.08.2021г.
По делото е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Д.Л.И.,
който живее на семейни начала с ищцата и Й.Г.Х.-колега. Свидетелят Д.И., присъствал
на нейното задържане и отвеждането й, заявява, че вследствие на задържането И.
била много уплашена, преживяното и се е отразило много зле, изпитвала
притеснение затова как близките и приятелите й ще реагират за случилото се.
Изживяла е голям шок, което е довело и до проблеми със съня, в следствие на
което се е стигнало и до прием на таблетки, които да подпомогнат заспиването.
Изпитвала е притеснение и страх от това да остава сама. Според свидетеля причината
за това състояние на И. е било задържането й.
От показанията на свидетеля Й.Г.Х.се установява, че познава ищеца от 8 години,
като през този период от време се работели заедно. И. е заема ръководна
длъжност в фирмата и се е отличавала като най- добрия специалист в сферата
си, била е награждавана за
професионализма си. Свидетелката споделя, че след задържането, И. цяла седмица
не е била на работа, не е искала да говори, дори е отказвала да се чуват, при
последващи разговори основно е проявявала интерес за това как колегите и са
реагирали, какво мислят за нея и случилото се. Христова заявява, че няма
промяна в отношението към ищцата, както от нейна страна, така и от страна на
колегите им.
Към материалите по делото е приложено НАХД № 5827/2021 г. по описа на
Софийски районен съд.
При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество е частично основателен.
Настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим, като предявен от лице,
претендиращо неимуществени вреди в резултат на отменен като незаконосъобразен индивидуален
административен акт, а именно Заповед за полицейско задържане на лице за 24
часа № 126633-32 от 23.03.2021г. Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая, ищецът претендира вреди настъпили от отменен като
незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден от административна
дейност /от полицейски служител/ при ГДБОП, което е юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи. Ето
защо искът е редовно предявен, от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал.
1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на следните предпоставки, а
именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на
длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или
бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3.
Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищцата Заповед за задържане на
лице № 126633-32 от 23.03.2021г. по чл.
72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР
представлява принудителна
административна мярка, прилагането на която ПАМ се свързва с осъществяване на
административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно
регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл като
властнически акт издаден от административен орган /полицейски орган по см. на
чл.57, ал.1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на
административна /изпълнителна/ дейност, заповедта за задържане на лице по
чл.72, ал.1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по
повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая по делото е безспорно
установено, че със Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021г. ,
издадена от инспектор при ГДБОП – МВР, гр. София, в качеството му на полицейски
орган, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е постановено задържане за срок
от 24 часа на лицето И.А.И. в помещение за задържане на 01 РУ – СДВР и впоследствие в ГДБОП,
считано от 06:40 часа на 23.03.2021г. От доказателствата по приложеното НАХД №
5827/2021г. по описа на СРС се установява и че въз основа на посочената заповед
и на приложената със заповедта ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, И.И. е била
задържана от 06:40 часа до 20:30 часа на 23.03.2021г. т.е било й е ограничено
правото на свободно придвижване, както и че са били извършени всички
съпътстващи задържането фактически и правни действия във връзка с изпълнението
на заповедта, включително полицейски
обиск на задържането лице. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с
Решение от 24.06.2021г. по НАХД 5827/2021г. по описа на СРС, влязло в сила на 28.08.2021г. С постановената отмяна с
влязло в сила съдебно решение на издадената срещу И.И. заповед за задържане по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и на приложената със заповедта принудителна
административна мярка, като незаконосъобразна, съдът приема, че са налице
първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ГДБОП – София по предявения
иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от
длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.
Съдът приема за доказано наличието
и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищцата, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по
следните съображения:
В случая претенцията обхваща
твърдените като претърпени от ищцата неимуществени вреди, проявленията на които
са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания, страдания, уплаха, безпокойство, чувство на обида и унижение,
както и накърняване на личното й достойнство, претърпени в резултат на
неоснователното, незаконосъобразното и необоснованото й задържане в 01 РУ на
СДВР и в ГДБОП – София въз основа на издадената от полицейски орган Заповед за
задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021г. и приложената със заповедта ПАМ
по чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Отговорността на държавата по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на
отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните
органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които
вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички
положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да
бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност,
но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4
от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази
вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди -
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен
преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време
и място, следващо противоправния резултат. Следователно обезщетение за
неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени физически и психически
болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на
ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението
и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не
само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и
характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този,
който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното
основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове,
действия или бездействия на администрацията.
В случая съдът приема за доказани
релевираните от ищцата проявления на претърпените от нея неимуществени вреди,
както и причинно-следствената им връзка с осъщественото неоснователно,
незаконосъобразно и необосновано задържане на И.И. въз основа на издадената от
полицейски орган Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021г. Психоемоционалното
състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт, са
абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един
човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. Въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Д.Л.И.и
Й. Г. Х., съдът приема за доказана настъпилата промяна в поведенческия и
психологичен профил на И. И., свързана с негативни емоционални и психически
преживявания и лични страдания, както и че тази промяна е резултат от
незаконосъобразно приложената спрямо ищцата принудителна административна мярка
по чл. 71, ал.1, т.1 от ЗМВР, в т.ч от
ограниченото свободно придвижване и всички други съпътстващи задържането
фактически и правни действия вкл. извършването на полицейски обиск. Противно на
твърденията на ответника, свидетелските показания установяват по несъмнен начин
както негативните изживявания на ищцата, така и че психофизичното й състояние е
следствие от факта на осъщественото спрямо нея задържане въз основа на незаконосъобразно
издадената и изпълнена Заповед за задържане на лице 126633-32 от 23.03.2021г.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания като логични, непротиворечиви
и установяващи една и съща фактическа обстановка досежно настъпилата промяна в
психоемоционалното състояние на И.И.. Единият от свидетелите е лице – очевидец
както на задържането на ищцата, така и на последвалите от него негативни
емоционални изживявания. Сочените от свидетелите факти и обстоятелства за
настъпилата промяна в поведението на И.И. /”че вследствие на задържането И.
била много подтисната, унила и мълчалива; изпитвала срам и неудобство; не говорела;
била затворена в себе си и не искала да контактува с никого; не изглеждала
добре/ съдът приема като външно проявление и обективен израз на вътрешните
негативни емоционални и психически изживявания на ищцата, като стресогенното
събитие, с което се свързва настъпилото състояние на лицето, несъмнено се явява
осъщественото неоснователно, незаконосъобразно и необосновано задържане на И.И.
по чл.71, ал.1, т.1 от ЗМВР. Самият факт на задържането и фактическото лишаване
на лицето от правото на свободно придвижване, при това без каквото и да е било
валидно основание, предполага настъпването на емоционален стрес и психически
страдания, като противно на твърденията на ответника, извършените вследствие на
незаконосъобразно приложената принудителна административна мярка фактически и
правни действия, неминуемо водят до унижение, неудобство и притеснение и
съответно до претърпени неимуществени вреди, резултат от постановената Заповед №
126633-32 от 23.03.2021г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържането на И.И..
Ето защо незаконосъобразната дейност на администрацията в случая безспорно е
била условие за настъпилото увреждане, като състоянието на И.И. може да се
приеме като закономерно, нормално настъпващо и необходимо следствие от
незаконосъобразно приложената й принудителна административна мярка. Съдебно
признатата и установена със СПН фактическа, правна и доказателствена
необоснованост на постановеното задържане на И.И., при липса на
материалноправната предпоставка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и при прилагането
на ПАМ в несъответствие с целта на закона, представлява адекватна причина с естество
и характер, които биха могли да имат за последица за И.И. отрицателни
емоционални усещания и негативни преживявания - страдание, неудобство, притеснение,
чувство на срам, унижение и накърняване на личното й достойнство. Всичко това
обуславя извод, че неблагоприятната промяна в психическото и емоционалното
състояние на И.И., може еднозначно да се приеме като такава, представляваща
пряка и непосредствена вреда – типична и нормално настъпваща последица във
връзка с незаконосъобразно наложената й ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
следваща по време и място противоправния резултат – необоснованото,
неоснователно и незаконосъобразно задържане на лицето в помещение за временно
задържане на 01 РУ на СДВР и впоследствие в ГДБОП.
Отделно от това както вече беше посочено, при
прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя естеството
и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. Изхождайки именно
от разбирането че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, в случая установеното външно проявление на вътрешните
изживявания на И.И., сочещо на претърпени страдания, които според съдебната
практика се включват в понятието подлежащи на обезщетяване „неимуществени
вреди”, разглеждани като негативни емоционални усещания, намиращи обективен
израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното емоционално състояние на лицето и сочещо на
засягане на неговата личност и достойнство, дават основание за присъждане на
ищцата на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Още повече че увреждането на
лицето се свързва с незаконосъобразна ПАМ по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, по
отношение на която е съдебно установено /с Решение от 24.06.2021 по НАХД 5827/2021г.
по описа на Софийски районен съд/, че е приложена необосновано без наличието на
каквито и да е било данни за съпричастност на лицето към извършено престъпление
и при упражняване от полицейския орган на правомощие чрез използване на
нормативно регламентираната възможност за налагане на административна принуда
за цел, различна от законово установената, в нарушение на принципите за
законност и съразмерност по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищцата като
такова в размер на 1 700лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД.
Относно размера на претендираните неимуществени вреди следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието
„Справедливост“ е морално – етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. В случая, като се
отчетат естеството на незаконосъобразната административна дейност; периода през
който И.И. е била лишена от правото си на свободно придвижване; характера, интензитета
и времетраенето на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно
увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че искът следва
да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 700 /седемстотин/ лева.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано по
безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“
– МВР гр. София по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, за претърпени от И.И. неимуществени
вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна
административна дейност на длъжностни лица от ГДБОП, поради което исковата
претенция се явява доказана по основание и следва да бъде уважена в размер на
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 700 /седемстотин/
лева. Върху така определената сума като обезщетение за непозволено увреждане се
дължи законната лихва от деня, в който вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо т.е. от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт /Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС
по гр. д. № 3/2004г., ОСГК/, поради което искането за присъждане на законната
лихва считано от датата на влизане в сила на Решението от 24.06.2021г. по НАХД
5827/2021 г. на Софийски районен съд – 28.08.2021г., с което решение е отменена
като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице за 24 часа № 126633-32 от
23.03.2021г., е основателно.
В останалата си част до размера на претендираното от ищцата
обезщетение до 1700 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на сторените съдебни разноски следва да
се уважи съразмерно с уважената част от
иска в полза на ищцата, респективно в полза на ответника на основание чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ следва да се присъди размера юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ – МВР гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „***“ № 133а, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на И.А.И. с
ЕГН **********, сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от И.И. неимуществени вреди настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен
акт – Заповед за задържане на лице № 126633-32 от 23.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2021 година
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.А.И. с
ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ иск в
останалата му част – за сумата над 700 /седемстотин/ до претендираните 1700
/хиляда и седемстотин/ лева, както и за присъждане на
законната лихва върху присъденото обезщетение за периода, като недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ – МВР гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „***“ № 133а, да заплати на И.А.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 210 /двеста и десет/ лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА И.А.И.
с ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Борба с организираната
престъпност“ – МВР гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „***“ № 133а сумата от 59 /петдесет и девет/ лева, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/