Решение по дело №304/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 68, ал.1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

2. Образувано е по жалба на И. Ю. Б., родена на [дата]. в гр. Баку, Азербайджан, ЛНЧ ***, представляван от адвокат Т. Ч., срещу Решение № 923/11.01.2024 г., постановено от председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отказано на оспорващия да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статус.

В жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. Ч., жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение и иска неговата отмяна. Сочи, че административният орган не е съобразил всички релевантни за производството обстоятелства. Твърди, че е има украинско гражданство, но при влизането в България е бил обект на посегателство и е изгубила документите си за самоличност. Поддържа, че завръщането му в Украйна е свързано с опасност за живота и здравето му. Отделно се поддържа и позиция за наличие на предпоставките за гарантиране на бежански статут поради влошено здравословно състояние. Претендира се присъждане на съдебни разноски по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът –председател на Държавната агенция за бежанците, поддържа становище за неоснователността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. По допустимостта:

5. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. И. Ю. Б. подала молба за международна закрила в Република България до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет вх. № 2592 от 27.06.2023 г. на рпц - Харманли. Поради непредставяне на документи за самоличност, личните й данни са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в която е посочила, че е украинска гражданска.

С търсещата закрила са проведени три интервюта с цел изясняване причините, поради които е напуснала страната си на произход и е подала молба за закрила в Република България.

В първото интервю, отразено в протокол с рег. № УП 28031/01.08.2023 г. Б. заявява, че е родена на [дата]. в гр. Баку, Азербайджан. Живяла там до своята година и половина и заедно със семейството си заминала в Сахалин. Баща й бил етнически немец, гражданин на CCCP. Той бил капитан - далечно плаване и починал през 2011 г. Майка й била украинка и живяла до 2014 г. Всички били граждани на CCCP. През 1991 г. на всички тях, на червените им паспорти сложили печат - гражданин на Украйна. Поради професията на баща й родителите й живели на различни места, като последно живели в Смоленска област, Русия, където починали. Твърди, че от месец октомври 1980 г. до напускането й на Украйна е живяла в гр. Южноукрайнск, обл. Николаевска. Напуснала Украйна на 14.04.2023 г., легално, с паспорт, който бил за вътрешно ползване в Украйна, но предвид ситуацията в Украйна била допусната през границата. Минала транзит през Молдова и Румъния за България. Пристигнала в България на 16.04.2023 г., влязла легално, през КПП Русе. Имала издадени документи за самоличност, паспорт /вътрешен/, свидетелство за брак, но й били откраднати в България. Когато дошла в България била много болна. Загубила съзнание и не помнела какво е станало с нея. След това видяла, че в чантата й няма нищо. Трябвало да я посрещне човек, когото познавала от много години. Човекът бил от Кирково и бил посещавал много пъти Украйна, но в деня когато дошла тук, разбрала, че той бил починал. Отишла в София, настанила се в център за украински чужденци и се опитала да се свърже с консула на Украйна. Няколко пъти се била срещнала с него, за да й издадат паспорт. Той й бил казал, че е необходим акт за раждане, за да се издаде такъв документ, но процедурата с Азербайджан, където била родена, течала много бавно. Твърди, че има само украинско гражданство. Нямала лични проблеми със своя етнически и религиозен произход. Споделя, че е вдовица. Съпругът й Б. А. Н. бил роден в Ярославска област, CCCP. Сключили брак на 05.11.1980 г. в с. Константиновка, Украйна. През 1981 г, се родила дъщеря им, която починала веднага след раждане. Тогава осиновили новородено дете, Б. А. А., което дете се оказало умствено изостанало и станало много опасно. Вземало наркотици. На 06.04.1995 г. съпругът й се отказал от украинско гражданство и заминал за Русия, заедно със сина им. Те се били договорили така и от тогава не била поддържала отношение с него. Не били се развеждали. Съпругът й починал на 19.12.2021 г., за което й се били обадили негови съседи. През 1983 г. била завършила висше образование в Харковски университет специалност промишлено инженерство. Работила до 1995 г. като инженер – проектант в Института Атомно-Енергопроект, гр. Харков. Не била членувал в политическа партия и нямала взаимоотношения с армията или полицията. Напуснала Украйна, заради войната. прекарала цяла година военни действия, бомбардировки, разрушения и убити хора. Имала операция на сърце, направена през 1975 г. и преживявала много тежко тези неща. Не можела да се премести в друг район на Украйна, защото навсякъде имало война и ситуацията била несигурна. Нямала никакви роднини. Майка й била украинка, били девет деца, но само тя била оцеляла във войната. Споделя, че имала един брат, който бил изчезнал през 1991 г. Той живеел при родителите й в Смолянска област. Досега нямала вест от него. В Русия това било обичайно за онези времена.

На второто интервю, отразено в протокол с рег. № УП 28031/28,09.2023 г. Б. разказва, че до 1974 г. била работила в завод за електроника, а след това заминала в град Калинин, в Русия, където работила в Калининската атомна електроцентрала до 1979 г. Завърнала се при родителите си в Смоленска област и била живяла известно време там, до заминаването си за Украйна. От 1983 г. до 1995 г. работила в института за авторски надзор в Южноукраинската атомна електроцентрала, но след това не поддържала връзки с колегите си. Твърди, че познавала човек от Кирково на име Д. Х., роден на [дата]., който трябвало да я чака в Шумен, но бил дошъл негов приятел и й съобщил, че същият бил починал на 16.04.2023 г.

На третото интервю, за което бил съставен протокол с рег. № УП 28031/20.11.2023 г. Б. разказва, че на границата, при влизането си в България, била показала паспорта си на граничните власти, но не си спомняла какво са й били казали, относно регистрирането й за временна закрила, защото била много болна. До автогарата в Русе били свалени от автобуса. Там трябвало да я посрещне човек, но той не бил дошъл. Твърди, че през 1991 г. на паспорта й, издаден от Съветския съюз, на първа страница били сложили печат - гражданин на Украйна. През януари 1999 г. била получила украински паспорт. В Украйна не можело да се запази двойно гражданство. Разказва, че през септември 1980 г. заминала за Украйна с цел да живее и да работи. През месец август 1977 година започнала да учи висше образование в Харковски институт и през 1983 г. го била завършила. Първата година била учила редовно, а после задочно, защото на 05.03.1977 г. се бил родил синът й С., който бил починал през 1998 г. при автомобилна катастрофа в Южноукраинск. След като филиалът им бил закрит през 1995 г., работила каквото намери. Гледала стари хора в Одеса, където я заварили военните действия. Най - страшно било когато бил разрушен търговският център, но не си спомняла кога било станало това. През месец март и април 2023 г. било ужасно, хората бягали в бомбоубежищата, а дори нямало такива. Казала била в първото интервю, че има едно осиновено дете, което живеело в Русия, а на третото интервю казала, че има син С., който бил починал през 1998 година, защото не знаела, че трябвало да отговоря на такива конкретни въпроси. Не знаела защо досега не била получила документ от посолството на Украйна.

7. При тази фактическа обстановка административният орган формирал извод за недостоверност на представената бежанска история и неоснователност на подадената от чужденеца молба за международна закрила. Този извод е подкрепен с обстоятелството, че Б. разказва своите интервюта много подробно за живота си до 1995 г., но не предоставя никаква конкретна информация за това къде е живяла, какво е работила, с какво се е занимава, как се е препитавала и кои са били нейните близки познати и приятели след 1995 г. Не представя конкретна информация и за живота си след започване на войната в Украйна, където твърди, че е живяла и дава противоречива информация за местата където твърди, че е живяла. В различни етапи на производството поддържа, че от месец октомври 1980 г. до напускането й на Украйна била живяла в гр. Южноукрайнск, обл. Николаевска, но също така че военните действия са я заварили в Одеса. Последното й твърдение не е подкрепено с никакви ясни и конкретни спомени за развитието на военното положение. Съществено внимание е обърнато и на изявлението й, че при влизане в България е представила документа си за самоличност на българските гранични органи. Прието е, че ако това твърдение е вярно същата е следвало да получи временна закрила в Република България.

В обобщение е формиран извод, че молителката не е украинска гражданка и Украйна не е нейна страна на произход. В подкрепа на обстоятелството, че молителката не е гражданка на Украйна, е отбелязан фактът, че посолството на Украйна в София не е издало на Б. до този момент украински документ за самоличност, въпреки разумния период от около осем месеца.

8. В хода на съдебното дирене се приобщи справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи (рег. № 328100-11465/02.05.2024г.), според която в автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ в периода 01.01.2014г. до 30.04.2024г. за лицето Б. , установено с ЛНЧ ***, няма записани данни за преминаване през ГКПП на Република България. Главна дирекция „Гранична полиция“ не разполага и с копие на документа за самоличност на лицето.

На жалбоподателя бе предоставена многократна възможност да подкрепи твърденията си за притежанието на украинско гражданство. По реда на чл. 192 от Гражданския процесуален кодекс от Посолството на Украйна, чрез Министерство на външните работи като трети неучастващи в процеса лица двукратно бе изискана и информация за потвърждаване на твърденията на жалбоподателя, но доказателства в тази насока не се представиха.

9. Оспорващата представа доказателства за това, че страда от заболяване на опорно - двигателния апарат, поради счупване на раменна кост, увреждане на междупрешленните дискове, както и от хипертонична болест.

IV. От правна страна:

10. При извършената служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт съдът намира, че същият е издадено от материлано компетентен орган по смисъла на чл. 75 ЗУБ, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, даващи самостоятелно основание за отмяна.

Определящо за изхода на производството се явява обстоятелството дали оспорващия доказва статуса си на „бежанец“ по смисъла на дадената от закона легална дефиниция.

Според чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателно опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си на произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава.

Тоест преди всички, за да се предостави статут на бежанец на съответно лице от значение се явява безспорното установяване на държавата му на произход, спрямо която следва да се извърши и преценката за наличието на един или повече от неблагоприятните фактори на засягане спрямо основни човешки и граждански права.

В случая лицето търсещо международна закрила не представа никакви доказателства, че притежава украинско гражданство. Без съмнение заявената загуба на документи за самоличност не е рядка житейска ситуация, но пълната липса на данни за лицето и невъзможността за установяване на каквато и да е връзка със заявената страна на произход е нетипична ситуация за съвременните обществени отношения. При подобен сценарий контролните органи и съда следва да осланят преценката си единствено върху данните, предоставени от самия чужденец, които в случая не се ползват с нужната убедителност. Напротив наличието на съществени противоречия в заявената бежанска история и градацията в позицията на оспорващия относно семейно положени, роднински връзка и места на пребиваване, силно разколебават позицията, че е носител на украинско гражданство. Обосновано контролните органи насочват вниманието си и върху обстоятелството, че ако битието на Б. се е развило при заявената в административната фаза фактическа обстановка, в частност ако същата действително е преминала легално на територията на Република България и е представила документите си на граничните контролни органи, то следваше да са налице и нужните данни, които да й гарантират поне временна закрила.

При липсата на законовите предпоставки, на жалбоподателя законосъобразно е отказано предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Тук следва да се отбележи, че Б. не е навела твърдения, че се опасява за своя живот нито в Украйна, нито някъде другаде, заради своята раса, етнос, религия или социална група. Изрично заявява, че не е имал проблеми и не е била заплашвана на тези основания. Тази обстановка правилно е анализирана от административния орган, който законосъобразно приема, че не са налице данни за преследване на жалбоподателя в Украйна, по смисъла на чл. 8, ал. 4 на ЗУБ. Според закона „преследването“, трябва да се изразява в нарушаване на основните права на човека или съвкупно от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В случая такива обстоятелства не само не се доказват, но и не се твърдят.

На следващо място не се доказва и наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като за оспорващия не се установява семейна връзка с лице, на което да е предоставен статут на бежанец.

Неотносимо за преценката по предоставяне на бежански статут се явява и здравословното състояние на оспорващия, тъй като тези обстоятелства евентуално биха го поставили в категорията лица от уязвима група, за които не отпада изискването за наличието на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ

Законосъобразни се явяват и изводите на ответника, че за молителката не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статус по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Липсват доказателства за лицето да е открит риск за посегателство във връзка със заплашване, арестуване или осъждане в Украйна, или друга държава. заявява, че срещу нея се води съдебно разследване.

Що се отнася до хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тук отново наличието на опасност за чужденеца поради военен конфликт се свързва пряко със страната му на произход. Ноторно е, че в Украйна се водят военни действия както към момента в който оспорващият е потърсил международна закрила, така както и към настоящия момент, но при липсата на доказателство за страната му на произход, това обстоятелство се явява ирелевантно за преценката по предоставянето на хуманитарен статус. Тоест, след като за чужденеца не се доказва наличие на реална опасност от посегателствата, като тежки заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт, то не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статус.

Не са налице и предпоставките за гарантиране на хуманитарен статус в хипотезата на чл. 9, ал. 6 ЗУБ, доколкото оспорващият не доказва роднинска връзка с лице, което да е получило такъв статус на територията на Република България.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна

V. По съдебните разноски:

11. Ответникът в настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Ю. Б., родена на [дата]. в гр. Баку, Азербайджан, ЛНЧ ***, представляван от адвокат Т. Ч., срещу Решение № 923/11.01.2024 г., постановено от председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отказано на оспорващия да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статус.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.