Решение по дело №341/2024 на Административен съд - Сливен

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., подадена против Решение № 162 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 1603/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия К № 4357562 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на касатора на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с практиката на ВКС. Заявява, че съдът не е извършил проверка относно законосъобразността на издадения електронен фиш и не били преценени събраните доказателства. Твърди, че не е установено по безспорен начин извършването на административното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и електронния фиш. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че поддържа касационната жалба и претендира за направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по жалбата - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва касационната жалба и излага становище по същество. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението е правилно и са налице условия да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 162 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 1603/2023 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 4357562 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

За да постанови този правен резултат, районният съд е установил фактическата обстановка, като от значение за спора е следното:

На 11.01.2021 г. в 10:13 часа, в г. С., на б. „Б. ш.“, в посока ц. на г. С., с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 570, било заснето движение на автомобил „АУДИ КУ 5”, с рег. № [рег. номер] със скорост от 84 км/ч – над разрешената скорост от 50 км/ч за населено място. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4357562, в който като нарушител било вписано лицето, на когото е р. МПС – Г. С. Г.. В издадения Електронен фиш № 4357562 за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Районният съд е установил, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. Приел е, че: при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; ЕФ е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя с доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на производството. Формирал е извод, че мястото на извършване на нарушението е точно и ясно установено и посочено, като същото е описано надлежно и пълно. Приел е, че са били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. При тези мотиви районният съд потвърдил ЕФ.

Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон.

От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд, се установява по категоричен начин, че на 11.01.2021 г. в 10:13 часа, по б. „Б. ш.“, г. С.,пред СППолиция, в посока ц. на г. С., с автоматизирано техническо средство TFR1- М 570 е било установено и заснето движение на автомобил марка „АУДИ КУ 5“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 84 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч, която скорост е с 34 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч за населено място.

С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 1, т. 4, на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишаване от 31 до 40 км/ч, се налага наказание глоба в размер на 400 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се споделят от касационната инстанция.

От доказателствата по делото се установява, че процесното нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички съществени правила, регламентирани в ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Видно от доказателствата по делото, на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 570 е била извършена проверка, обективирана в Протокол № 3-44-20 за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 570, при която е установено, че уредът съответства на одобрения тип. За използването на АТСС е попълнен протокол съгласно приложението на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съпроводен с посочване разположението на уреда. В приложената към административнонаказателната преписка разпечатка от клип, която съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, са отразени точните координати на мястото на нарушението, измерената скорост на движение на автомобила и регистрационният номер на автомобила.

Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му квалификация; посочено е мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна степен. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш, като наложеното наказание глоба е в указания от нормата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП фиксиран размер. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

При подробно изяснена фактическа обстановка районният съд е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят.

В рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо, в съответствие с приложимия материален закон и постановено без съществени процесуални нарушения. На това основание касационната жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН претенцията на ответника по касацията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 162 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 1603/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Г. С. Г. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, ***, да заплати на ОД на МВР - Сливен разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.