№ 307
гр. Враца, 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на осемнадесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20211400900152 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Стал 2007“ЕООД-гр.София,
с ЕИК *** против „Бест Инвесторс“АД-в несъстоятелност-гр.Враца, с ЕК ***, с която
е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът разполага с вземане срещу него в размер на
50 000 лв., частично от 1 123 515,63 лв., представляващи натрупана законна лихва за
периода 29.11.2017г.-28.09.2020г. върху главница от 3 911 660 лв., дължима по договор
за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нот.акт №104, том І, рег.№1304,
дело №100/2008г-на нотариус Ч. Б..
В искова молба ищецът твърди, че е кредитор на „Бест Инвесторс“АД-в
несъстоятелност-гр.Враца с вземане за законна лихва в размер на общо 1 123 515,63 лв.
за периода 29.11.2017г.-28.09.2020г., което в производството по несъстоятелност с
молба вх.№262969/09.04.2021г. е предявил частично, само за сумата от 50 000 лв.
Поддържа се, че синдикът е включил така предявеното вземане в изготвения от него
допълнителен списък на неприетите вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ, а с определение
№260493/24.09.2021г., постановено по т.д.№133/2016г. на ОС-Враца, съдът по
несъстоятелността на „Бест Инвесторс“АД е оставил без уважение подаденото от
ищеца възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ.
Ищецът основава претенцията си за съществуване на неприетото вземане на
твърдения, че предявеното вземане произтича от договор за учредяване на договорна
ипотека, обективиран в нот.акт №104, том І, рег.№1304, дело №100/2008г.на нотариус
Ч. Б., по силата на който за обезпечаване на вземането му по договор за заем от
27.03.2008г., сключен с Й. К. М. за сумата от 6 000 000 евро, „Вавилон“ЕООД е
учредило в полза на „Стал 2007“ЕООД ипотека върху свои недвижими имоти, описани
в посочения нот.акт. Поддържа се, че в последствие правото на собственост върху
ипотекираните имоти било прехвърлено от „Вавилон“ЕООД на „Бест Инвесторс“АД-в
1
несъстоятелност-гр.Враца, поради което длъжникът следва да се счита задължен към
ипотекарния кредитор като трето лице, придобило предоставените за обезпечение на
чужд дълг имоти след вписване на ипотеката. Поддържа се също, че вземането по
договора за заем е ликвидно и изискуемо и че за събирането му са издадени 3
бр.изпълнителни листове по ч.гр.дело №7204/2017г., ч.гр.дело №83747/2017г. и
ч.гр.дело №90431/0217г., всички по описа на ВРС, като въз основа на изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.дело №83747/2017г. за сумата от 2 000 000 евро главница, ведно
със законната лихва, считано от 29.11.2017г. ищецът е образувал изп.дело
№62/2018г.по описа на ЧСИ М. П., задълженията по което към 28.09.2020г. са както
следва: главница- 3 911 660 лв., законна лихва за периода 29.11.2017г.-28.09.202г.-
1 123 515,63 лв., съдебни разноски- 78 233,20 лв. и разноски и такси по изп.дело –
126 970,62 лв.
Според ищеца, той има качеството на кредитор на „Бест Инвесторс“АД и за да
получи средства от реализация на ипотекираното имущество, следва да предяви
вземането си против ипотекарния длъжник в производството по несъстоятелност,
независимо от защитата му, гарантирана с нормата на чл.717н от ТЗ.
С подадения отговор на исковата молба ответникът „Бест Инвесторс“АД /н/
поддържа, че предявеният иск е недопустим. Твърди се, че процесното вземане се
предявява за втори път, което е недопустимо. В тази връзка се посочва, че още през
2017г. ищецът е предявил вземанията си за главница в размер на 6 000 000 евро и
законна лихва върху нея до окончателното й изплащане, като тези вземания са били
включени в списъка на неприетите вземания, възражението на „Стал 2007“ЕООД
против който списък е било оставено от съда без уважение, а иск за установяване на
вземането не е бил предявен. Поддържа се, че процесното вземане представлява част от
посоченото и предявено през 2017г. вземане за законна лихва до окончателното
плащане, поради което повторното му предявяване е недопустимо, а това прави и иска
по чл.694, ал.2 от ТЗ недопустим. Поддържа се също, че „Стал 2007“ЕООД не е
кредитор на „Бест Инвесторс“АД /н/, тъй като не разполага с вземания против него, а
вземанията не се пораждат и от договора за ипотека, на който ищецът се позовава. В
отговора се развиват също доводи и твърдения за нищожност на договора за ипотека и
за погасяване на вземанията по договора за кредит по давност.
Синдикът на „Бест Инвесторс“АД /н/също е подал отговор на исковата молба, с
който поддържа, че искът е недопустим и евентуално неоснователен. Развиват се
доводи, че тъй като претендираните вземания за главница и законна лихва върху нея до
окончателното плащане са били предявени на 28.04.20017г. и не са били приети в
производството по несъстоятелност, то в случая искът по чл.694, ал.2 от ТЗ е следвало
да бъде предявен в срок до 01.07.2017г., което не е сторено. посочва се, че ипотеката е
акцесорен договор, който не поражда вземания, поради което и иск за вземане,
произтичащо от договор за ипотека, не е допустим. посочва се, че в производството по
2
несъстоятелност ипотекарния кредитор има само правата по чл.717н от ТЗ, но не и
право да бъде включен в списъка на кредиторите с приети вземания, тъй като няма
качеството на кредитор на несъстоятелното дружество.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа иска. Развива доводи, че
отговорът на ответника не е подаден в законния срок, а синдикът не е процесуален
субституент на ответника и няма право да противопоставя възражения по иска,
основаващи се на насрещни права на самия длъжник. Поддържа се, че съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника
разпростира своето действие и срещу трето лице, дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Посочва се, че с това действие на изпълнителния лист е обвързан и ответника „Бест
Инвесторс“АД /н/, в качеството му на частен правоприемник на ипотекарния длъжник.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът „Бест Инвесторс“АД
/н/ поддържа всички свои възражения, направени с първоначалния отговор, като
развива и подробни доводи, че първоначалния отговор е бил подаден в срок.
Съдът, като прецени изложените твърдения и направените възражения и след
служебна проверка за допустимост на предявения иск, намира следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си,
както и от формулирания петитум, може да се направи извод, че предмет на
разглеждане в настоящото производство е предявен иск по чл. 694 ТЗ, ал. 2, т. 1 ТЗ за
установяване съществуването на гореописаното вземане, а именно сумата от 50 000
лв., частично от 1 123 515,63 лв., представляващи натрупана законна лихва за периода
29.11.2017г.-28.09.2020г. върху главница от 3 911 660 лв., дължима по договор за
учредяване на договорна ипотека, обективиран в нот.акт №104, том І, рег.№1304, дело
№100/2008г-на нотариус Ч. Б., което ищецът има към „Бест Инвесторс“АД /н/. Видно
от твърденията в исковата молба, както и от представените от ищеца писмени
доказателства, главницата от 3 911 660 лв. съставлява част от главницата от общо
6 000 000 евро, дължима по договор за заем от 27.04.2008г., сключен между
заемодателя „Стал 2007“ЕООД и заемателя Й. К. М., вземанията за главница и лихви
по който договор са обезпечени с учредената от третото лице „Вавилон“ЕООД
договорна ипотека. Твърди се също, че за посочената част от главницата, както и за
законната лихва върху нея, считано от 29.11.2017г., ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПк и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело
№83747/2017г.на СРС и за събиране на вземанията по тях е образувано изп.дело
№20188510400062 на ЧСИ М.П.. Видно от представените по делото заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПк и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.дело
№83747/2017г.на СРС, същите са издадени против Е. Й. М., която е законен наследник
на заемателя Й. К. М.. В заповедта за изпълнение, както и в представения договор за
заем е посочено, че срокът за връщане на заемната сума (падежа на главницата) е
3
27.03.2010г.
Сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване на
правото на установителен иск по чл.694 ТЗ, изведена в константната практика на
Върховния касационен съд (Решение № 44 от 25.05.2017 г. по т. д. № 407/2016 г., т. к., I
т. о. на ВКС, Определение № 378 от 11.06.2019 г. по ч. т. д. № 130/2019 г., т. к., ІІ т. о.
на ВКС, Определение № 117 от 04.03.2020 г. по ч. т. д. № 1731/2019 г., т. к., II т. о. на
ВКС и др.), е предявяване на кредиторовото вземане в производството по
несъстоятелност по реда и сроковете, предвидени в ТЗ. Срокът за предявяване се
определя с оглед момента на възникване на вземанията- ако те са породени преди
откриване на производството по несъстоятелност следва да се предявят в срок от един
месец, респективно два месеца от вписване на решението за откриване на
производството (чл. 685, ал. 1, чл. 688, ал. 1 ТЗ), а при възобновяване на
производството в условията на чл. 632, ал. 3 ТЗ тези срокове започват да текат от
вписване в ТР на решението на съда за възобновяване. Предмет на иска по чл.694, ал.2,
т.1 от ТЗ могат да бъдат и вземания, предявени след откриване на производството по
несъстоятелност, стига обаче те да са възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност и да не са платени на падежа (чл.688, ал.3 от ТЗ).
В случая от извършената служебна проверка по електронната партида на „Бест
Инвесторс“АД (н) в ТР се установи, производство по несъстоятелност на същото
дружество е открито на 02.02.2017г. с решение на ОС-Враца №11 от същата дата.
От служебно изисканите копия от молбите на ищеца за предявяване на
вземанията му в производството по несъстоятелност на „Бест Инвесторс“АД се
установява, че първоначално с молба вх.№3381/28.04.2017г. в срока по чл.688, ал.1 от
ТЗ ищецът „Стал 2007“ЕООД е предявил вземанията си, произтичащи от обезпечения с
ипотека договор за заем, както следва: 1/ за сумата от 5 000 000 евро, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 30.12.2012г. до окончателното й изплащане и 2/
за сумата от 1 000 000 евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от
03.02.2017г. до окончателното й изплащане. Предявявайки вземанията си за главница и
лихви, ищецът се е позовал за същите фактически обстоятелства, както в настоящата
искова молба. Така предявените вземания са били включени от синдика в списъка на
неприетите вземания, като възражението на „Стал 2007“ЕООД против списъка е било
оставено без уважение от съда по несъстоятелността с влязло в сила определение
№278/22.06.2017г. по т.д.№133/2016г., постановено по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ. В
срока по чл.694, ал.6 от ТЗ иск за установяване съществуването на неприетите
вземания за главница и лихви не е бил предявяван от „Стал 2007“ЕООД. С последваща
молба вх.№262969/09.04.2021г. обаче, „Стал 2007“ЕООД отново е предявил вземането
си за лихви, но само върху част от главницата и за конкретен период-периода
29.11.2017г.-28.09.2020г., позовавайки се на разпоредбата на чл.688, ал.3 от ТЗ.
При тези доказателства съдът намира, че правото на иск за установяване
4
съществуването на неприетите процесни вземания за лихви, е преклудирано.
Процесното вземане за лихви няма характер на „ново“ вземане по смисъла на чл.688,
ал.3 от ТЗ, тъй като независимо от периода, за който се търсят лихвите, е възникнало
считано от датата на падежа на главницата, който е преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност. Вземането за законна лихва е акцесорно и е
обвързано от главницата, като в случая тази обвързаност се изразява в това, че
вземането за лихви възниква от датата, на която главницата е станала изискуема, а това
е 27.03.2010г. Вземането за законна лихва за забава е едно и тъй като е възникнало
преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, то без значение е
дали кредиторът ще иска плащане само на част от лихвите, ограничавайки вземането
си за тях по период, или ще претендира същите изцяло до окончателното им плащане,
или ще претендира лихвите от дата, следваща датата на възникване на правото за тях.
Ето защо процесното вземане за лихви нито е ново и може да се предяви по реда на
чл.688, ал.3 от ТЗ, нито е различно от вземането за лихви, предявено с молбата с вх.
№3381/28.04.2017г. Предявените с посочената молба вземания за лихви обхващат и
процесните и ако тези вземания бяха приети, то конкретното начисляване на изтекли и
след датата на откриване на производството по несъстоятелност лихви, би се
осъществило при изготвяне на осребрителна сметка. Тъй като обаче вземането не е бил
прието и искът по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ не е бил предявен в 14 дневния срок от
обявяване в ТР на определение №278/22.06.2017г. по т.д.№133/2016г., то и правото на
ищеца отново да предяви това вземане, както и иска за неговото установяване, се явява
преклудирано.
По тези съображения предявеният иск се явява недопустим, което налага
прекратяване на производството по делото.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело №152/2021г.по описа на Окръжен
съд-Враца, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-
София в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5