Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр.Дряново, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски
районен съд, в открито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател
: Емилия Дишева
при секретаря Кремена
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Дишева гр. дело № 63 по описа за
2019 г. на Дряновски районен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК.
В исковата молба на
“***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от
пълномощник юрисконсулт Р.И.И., против И.П.Л. ***, се излага, че на 12.07.2012 г. между „***" ЕООД, като кредитор и И.П.Л.
е сключен Договор за револвиращ заем № **********, при следните параметри: размер на заема - 550 лв.; годишен процент на разходите – 153,65%; годишен лихвен
процент – 98,37%; лихвен процент на ден – 0,27%; Размер на месечна погасителна
вноска - 46 лв.; брой погасителни вноски - 48; дата на погасяване на вноска - 20-то число на месеца; сума за изплащане при револвинг – 430 лв.; договорно
възнаграждение при револвинг – 1226 лв.; общо задължение по револвинга – 1656
лв.; сума за изплащане на заема - 2216.89 лв. Общите условия, неразделна част от договора, били
подписани от ответника, който декларирал, че е запознат със съдържанието им и
ги приема. Ищцовото дружество изпълнило
задълженията си по договора, като на 16.07.2012 г. превело сумата от 550 лв. по посочена от ответника
банкова сметка.
Длъжникът платил дванадесет
пълни погасителни вноски и една непълна, последната от дата 12.08.2013 г. След
изпадането на длъжника в забава и съгласно Общите условия, договорът за
револвиращ заем бил прекратен от страна на „***" ЕООД на 04.11.2013 г. С
уведомително писмо, изпратено на 06.11.2013 г. ответникът бил информиран, че
договорът е прекратен едностранно и задължението е обявено за предсрочно
изискуемо. При прекратяване на договора размерът на кредита ставал предсрочно
изискуем и се начислявала неустойка в размер на 621,28 лв. - 50 % върху
целия размер на заема за обезщетяване на вреди. Ответникът заплатил по договора общо сумата от 559 лв., с които погасил,
както следва: 4,04 лв. – част от начислената
на основание т. 12.1 от ОУ лихва за забава в размер на
ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане; 22,83 лв. главница и
част от договореното възнаграждение, като оставали дължими: 526,84 лв. главница;
1135,09 лв. договорно възнаграждение и 621,28 лв. неустойка.
Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Съдът уважил искането и по ч. гр. дело № 440/2018 г. била издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника за вземания в общ размер от 2283,21 лв., от които:
1661,93 лв. главнница и 621,28 лв. неустойка. Заповедта е връчена по реда чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е
указано да предяви иск
за установяване на вземането си.
След
указания на съда и направени уточнения от страна на ищеца, се претендира да се
постанови решение, с което да приеме за установено, че по Договор за револвиращ заем № **********
от 12.07.2012 г. ответникът дължи на ищеца сумата от 526,84 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата от 621,28 лв. -
неустойка, както и да бъде осъден да заплати сумата от 1135,09 лв. - договорно
възнаграждение. Претендират се разноски.
В отговора назначеният особен
представител на ответника оспорва предявения иск, като счита, че представеният
договор не може да породи целените правни последици, тъй като е сключен на
бланка на ищцовото дружество, но от друго юридическо лице, чиято връзка с ищеца
не е доказана по делото. На следващо място е направено възражение, че вземането
на
кредитора е погасено по давност, тъй като се касае
за периодично плащане съгласно чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е
представен Договор за револвиращ
заем № **********, сключен на 12.07.2012 г., в който е посочена
следната информация: Код на КЕ 1204, наименование ЕТ “***“, гр. ***, ул. ***, в
раздел І като кредитор е посочен „***"
ЕООД, а в раздел ІІ като клиент И.П.Л..
В раздел V - параметри на искания револвиращ
заем, е отразено: сума на заема до 600; срок на заема 48; размер на вноска до
50; ГПР 154,84; дата на погасяване 20 ден от месеца. В раздел VІ - параметри на одобрения револвиращ заем, е
отразено: сума на заема 550; срок на заема 48; размер на вноска 46; общо
задължение 2216,89; ГПР 153,65 %; Годишен лихвен процент 98,37 %; Лихвен
процент на ден 0,27 %; Сума на всеки револвинг 430; Договорно възнаграждение
при револвинг 1226; Общо дължимо по револвинга 1656.
Съгласно
раздел VІ, б. Б от договора неразделна
част от него са Общи условия към договора за револвиращ заем за физически лица,
които са предадени при подписването на настоящия договор и с които клиентът е
запознат и ги приема. Клиентът внимателно се е запознал със съдържанието на
тези ОУ преди подписването на договора за револвиращ кредит, няма забележки към
тях и се задължава да ги спазва като неразделна част от договора.
Заверен
препис от общите условия е приложен към исковата молба, като и двете страници
от тях са подписани от ответника. В т.2.2 от Общите условия е разписан начина
на сключване на договор за револвиращ заем, а именно: кредиторът чрез
упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/ представя на клиента проектодоговора
за договор за револвиращ заем, като с помощта на кредитния експерт клиентът е
длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени клаузи и данни с
изключение на данните, които се попълват от кредитора след одобрение на заема.
След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише проектодоговора на
договора за револвиращ заем и неговите приложения и да ги предаде чрез
кредитния експерт на кредитора. Подписването от клиента на проекто договора и
предаването му на кредитора представлява същевременно молба за отпускане на
заема. В т.2.3 от Общите условия е посочено, че кредиторът попълва договора за
револвиращ заем с конкретните параметри на заема, с което клиентът се съгласява
изрично и изпраща на клиента екземпляр от попълнения и подписан от кредитора и
клиента договор за револвиращ заем, заедно с известие за одобрение, както и
погасителен план за вноските по заема. Попълненият и подписан от клиента
проектодоговор на договора за револвиращ заем влиза в сила от момента на
подписването му от страна на кредитора, която дата е датата на сключване на
договора за револвиращ заем.
В т. 4 от
Общите условия е регламентирано договорното възнаграждение или годишен лихвен
процент. В т. 4.1 е посочено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора
годишна лихва, чиито процент е определен в раздел VІ от договора за револвиращ заем. Общият размер на
договорното възнаграждение по заема е предварително определен в погасителния
план на база на лихвения процент по договора. Съгласно т. 4.4 от ОУ лихвата по
заема се изчислява ежедневно върху остатъка от непогасената главница за периода
на ползване на заема и започва да тече от датата на усвояване на заема. Лихвата
се изчислява на база фиксирания в раздел VI лихвен процент и е дължима от датата на решаващата
вноска, съгласно погасителен план. В т. 10.1 от Общите условия е посочено, че в
случай, че клиентът просрочи плащането на вноските по заема, кредиторът
начислява неустойка за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. В т. 10.3 от Общите
условия са посочени условията, при които договорът се прекратява едностранно от
страна на кредитора. В този случай съгласно т. 10.3 върху целия размер на заема
се начислява неустойка в размер на 50 %.
По делото е представено
преводно нареждане с рег. № BORD06927257 от 16.07.2012 г., от което е видно, че по
посочената в договора за револвиращ заем от И.П.Л.
банкова сметка, „***" ЕООД е превело 550 лв.
По делото ищцовото
дружество е представило извлечение от 21.02.2019 г. по сметка към
договор за револвиращ заем № **********, в което е посочено, че са
заплатени изцяло 12 бр. вноски, всяка от 46 лв., както и на 12.08.2013 г. част
от 13 вноска в размер на 2.96 лв. или общо 554,96 лв.
По делото ищцовото
дружество е представило уведомително писмо от
06.11.2013 г. до ответника, в което е посочено, че съгласно Общите условия по сключения
договор за кредит, считано от 04.11.2013 г. договор за кредит № **********, е едностранно прекратен.
Задължението до момента е: непогасена част от заема: 1 661,93 лв. и лихви за
забава 2,47 лв. Поради нарушение на задълженията по Общите условия, върху остатъчния размер
на задължението по погасителен план е начислена неустойка в размер на 50 %,
като общата сума на дълга към *** ЕООД възлиза на 2 495,37 лв. По делото не са представени
доказателства това писмо да е било изпратено до ответника.
По ч. гр. дело № 440/2018 г. по описа на ДРС е
издадена заповед № 132/11.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която ответникът И.П.Л. е осъден
да заплати на ищеца „***" ЕООД, сумата от 1661,93 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № **********/16.07.2012 г., ведно
със законната лихва от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от
621,28 лв. – неустойка и сумата от 2,47 лв.– законова лихва за забава за
периода от 21.11.2012 г. до 04.11.2013 г., както и разноски в общ размер от
95,71 лв. Заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.
5 ГПК, поради което и след указания на съда е заведен установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за
сумата от 526,84
лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и сумата от 621,28 лв. – неустойка.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са обективно съединени
искове от „***” ЕООД, с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК да се признае
за установено по отношение на ответника И.П.Л., че дължи на ищеца сумата от 526,84 лв. - главница по
договор за потребителски кредит № **********/12.07.2012 г.,
ведно със законната лихва от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 621,28 лв. – неустойка, за които е издадена заповед № 132/11.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 440/2018 г. по описа на ДРС, както и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1135,09 лв. - договорно възнаграждение по договор за револвиращ заем № **********/ 12.07.2012 г.
Предявеният
иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и има за предмет част от посочените
в заповедта за изпълнение суми. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
Съдът счита, че от
така събраните по делото доказателства се установява, че на 12.07.2012 г. между „***” ЕООД и ответника И.П.Л. е сключен договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който на 16.07.2012
г., по банков път, му е
предоставен заем в размер на 550 лв.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на ответника, че представеният договор е сключен на бланка на ищцовото
дружество, но от друго юридическо лице, чиято връзка с ищеца не е доказана по
делото. Макар в началото на договора да е изписан ЕТ “***“, гр. ***, ул. ***,
същият е посочен като КЕ, т. е. кредитен експерт с код 1204, а не в раздел І,
където като кредитор е посочен „***" ЕООД.
Обстоятелството, че договорът е подписан от „***" ЕООД, като кредитор, се
установява и от Общите условия към договора, в които в т. 2.2 е посочен
начинът на сключване на договора за револвиращ заем. Посочено е, че кредиторът
чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/ представя на клиента
проектодоговора за договор за револвиращ заем, като клиентът го попълва с
помощта на кредитния експерт, след което клиентът собственоръчно подписва
проектодоговора и приложенията и ги предава чрез кредитния експерт на кредитора.
След това кредиторът попълва конкретните параметри на заема и изпраща на
клиента екземпляр от попълнения и подписан от кредитора и клиента договор за
револвиращ заем. Поради това следва да се приеме, че процесният договор е
сключен между страните по делото, а посоченият в него ЕТ “***“, гр. ***, е
единствено кредитен експерт, трето лице, което е съдействало за предоставяне на
клиента на проектодоговора и попълването му, но не го е сключвало нито от свое
име, нито от името на „***" ЕООД.
От представеното по делото преводно
нареждане от 16.07.2012 г., се установява, че на същата дата „***" ЕООД е
превело по банкова сметка *** И.П.Л. сумата от 550 лв., като основание е
посочен номерът на договора - **********.
В конкретния случай в раздел VІ от договора
- параметри на одобрения револвиращ заем, е отразено: сума на
заема 550; срок на заема 48; размер на вноска 46; общо задължение 2216,89; ГПР
153,65 %; Годишен лихвен процент 98,37 %; Лихвен процент на ден 0,27 %; Сума на
всеки револвинг 430; Договорно възнаграждение при револвинг 1226; Общо дължимо
по револвинга 1656.
От формулировката
на т. 4 от Общите условия, следва да се приеме, че договорното възнаграждение
всъщност представлява уговорена възнаградителна лихва. В т. 4.1 от Общите
условия е посочено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна
лихва, чиито процент е определен в раздел VІ от договора за револвиращ заем. В случая годишния
лихвен процент, посочен в раздел VІ от договора е 98,37 %, но по никакъв начин не
става ясно какъв е размерът на възнаградителната лихва/договорното
възнаграждение, което се дължи. Макар, че в т. 4.1 от Общите условия е
посочено, че общият размер на договорното възнаграждение по заема е
предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по
договора, като съгласно т.2.3 кредиторът следва да предостави на
кредитополучателя погасителен план за вноските по заема, такъв погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, не е представен по
делото.
Процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия Закон за потребителския кредит, който предявява строги
изисквания за формата и съдържанието му. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, действащ към датата на
сключване на договора, същият се сключва в писмена
форма, като следва да съдържа посочените в чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити, като
неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 ЗПК изисквания водят до недействителността му, съгласно чл. 22 ЗПК. В
случая договорът е сключен в
предвидената в закона писмена форма, но в разрез с изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7 и т. 11 ЗПК, тъй като в него не се съдържа информация за размера на
кредита и за условията за погасяването му,
няма погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както беше
посочено и по-горе, в графата параметри на одобрения револвиращ заем, е
отразено: сума на заема 550, без да е посочена валутата на кредита; срок на
заема 48, без данни как се определя същият, дали в дни, седмици, месеци или по
друг начин; размер на вноска 46 и общо задължение 2216,89. Дори и да се приеме,
че броят на погасителните вноски по договора е 48, а размерът на всяка една от
тях е 46 лв., то произведението на двете суми е 2208 лв., която сума не съвпада
с посоченото в договора общо задължение от 2216,89, за което няма информация
как е формирано.
Поради изложеното, тъй като договорът не съдържа визираните в чл. 11,
ал. ал. 1, т. 7 и т. 11 ЗПК задължителни реквизити, то в съответствие с
разпоредбата на чл. 22 ЗПК съдът приема, че същият е недействителен. В този случай съгласно чл. 23 ЗПК
ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Поради това
предявеният установителен
иск за сумата от 621,28 лв. – неустойка по договора, за
която е издадена заповед № 132/11.09.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 440/2018
г. по описа на ДРС, както и осъдителният иск за сумата от 1135,09 лв. - договорно възнаграждение по договор за револвиращ заем № **********/
12.07.2012 г., следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
С оглед представеното от ищеца извлечение от 21.02.2019 г. за
плащанията по процесния договор за револвиращ заем №
**********, в което е посочено, че ответникът е заплатил изцяло 12 бр.
вноски, всяка от 46 лв., както и на 12.08.2013 г. част от 13 вноска в размер на
2.96 лв. или общо 554,96 лв., следва да се приеме, че с тези плащания е погасена
чистата стойност на
кредита, т. е. главницата от 550 лв. С оглед на това, че към 12.08.2013 г., т. е. преди 05.09.2018 г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ответникът е заплатил сума в общ размер 554,96 лв., с която е погасил
изцяло главницата от 550 лв. по процесния заем, то предявеният установителен иск за сумата от 526,84 лв. - главница по
договор за потребителски кредит № **********/12.07.2012 г.,
ведно със законната лихва от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед
изхода на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, ***, с пълномощник юрисконсулт Р.И.И., искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, против И.П.Л., с ЕГН **********,***, за признаване за установено, че по договор
за потребителски кредит № **********/12.07.2012 г., И.П.Л. дължи на “***” ЕООД, сумата
от 526,84 лв. – главница, ведно със законната лихва
от 05.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 621,28 лв. – неустойка, за които суми е издадена заповед № 132/11.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 440/2018 г. по описа на ДРС, като КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, ***, с пълномощник юрисконсулт Р.И.И., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, против И.П.Л., с ЕГН **********,***, за сумата от 1135,09 лв., представляваща договорно
възнаграждение по договор за
револвиращ заем № **********/12.07.2012 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС – гр. Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: