Р Е Ш Е Н И Е
№563 / 11.3.2020г.
гр. Перник, 11.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3879 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу В.И.Х., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от общо 1338.79 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 43, находящ се в ***,
от които главница в размер на 1235 лева за периода от 01.06.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 103.79 лева – лихва за периода от 08.08.2017 г. до
18.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството по делото са представени копие
от Декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/ и копие от акт
№ 7435/21.11.2013 г. за частна общинска собственост.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. Ш.. Последната е депозирала отговор на исковата молба, с
който исковите претенции се оспорват изцяло по основание.
Твърди се,
че страните по делото не се намират в облигационни отношения, доколкото няма
доказателства ответницата да е собственик или ползвател на топлоснабдения имот.
В съдебно
заседание, проведено на 24.02.2020 г., процесуалният представител на ответника обръща
внимание, че по делото не са представени доказателства от които да се
установява, че ответницата е потребител на топлинна енергия, доколкото
процесният имот бил собственост на община Перник. Иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани,
поради което иска същите да бъдат уважени.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1065/28.02.2019
г. по *** г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжниците по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от акт № 7435/21.11.2013
г. за частна общинска собственост /АЧОС/ се установява, че на 21.11.2013 г. община
Перник е придобила въз основа на посочения АЧОС собствеността върху следния имот – апартамент №
43, находящ се в ***, ет. 7 доколкото последният е актуван като общинска
собственост.
От представено по делото копие от Декларация по чл. 14
от ЗМДТ се установява, че имот – апартамент № 43, находящ се в ***, ет. 7 е
деклариран на 15.03.2016 г. като собственост на община Перник въз основа на АЧОС.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1065/28.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1488/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/преди измененията от ДВ бр. 100, от 20.12.2019 г./. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с
доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че следва да представи
доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в
процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна
енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот в качеството
си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право
на ползване върху имота.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
В
конкретния случай от представения по делото акт № 7435/21.11.2013 г. за частна
общинска собственост се установява, че на 21.11.2013 г. община Перник е
придобила въз основа на същия
собствеността върху процесния имот – апартамент № 43, находящ се в ***.
Това обстоятелство се подкрепя и от представената по делото декларация по чл.
14 от ЗМДТ, от която е видно, че именно община Перник е декларирала процесния
имот като свой собствен въз основа на АЧОС.
Не са
наведени твърдения, нито са представени доказателства за промяна в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут след издаване
на АЧОС.
На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответниците по делото да
имат качеството ползватели на процесния имот на вещноправно основание. На са
наведени твърдения, нито са представени доказателства ответниците по делото да
имат качеството ползватели на процесния имот на облигационно основание. Липсват
данни за правоотношение между община Перник и ответниците по делото досежно
процесния имот. Не са представени доказателства и липсват твърдения, между
ответниците и топлопреносното дружество да е сключен нарочен договор за
доставка на топлинна енергия. Не са представени и други документи /заявление за
откриване на партида и др/, от които съдът да може да достигне до извод, че е
наличен такъв договор, макар да не е представен.
По
тези съображения, доколкото от ангажираните от ищцовото дружество доказателства
не се установи наличие на облигационна връзка между него и ответницата досежно
доставка на топлинна енергия за процесния имот, то и предявеният иск за
главница следва да бъде отхвърлен. След като главният иск е неоснователен, то
за неоснователна следва да се приеме и акцесорната претенция за обезщетение за
забава, поради което последната също следва да бъде отхвърлена.
Предвид
извода, че между страните по делото въобще не е налице облигационна връзка през
процесния период, то и съдът не намира за нужно да обсъжда останалите доводи на
ответната страна.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила само ищцовата страна. Предвид изхода на делото такива не й
се дължат нито в производството по ч.гр.д. № 1488/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/, нито в настоящото исково производство.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* срещу В.И.Х.,
с ЕГН: ********** и с адрес ***, установителни искове за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1338.79 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 43, находящ се в ***, от които главница в
размер на 1235 лева за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 103.79
лева – лихва за периода от 08.08.2017 г. до 18.02.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1488/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1488 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА