Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … 260042..
гр. Кубрат, 02.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при
участието на секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ...........,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 517 по описа за 2020 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Производство по обективно съединени
искове с правно основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, съединени с иск по чл. 86 ЗЗД,
предявени по реда на чл.124 от ГПК. На
основание чл. 78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
Ищецът – М.Х.Х., ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, ст. 4,
чрез адв. М. Н., като твърди, че: в
качеството си на работещ на длъжност „разследващ полицай“ в състава на РУ – гр.
Кубрат, ОДМВР - гр. **, към отдел „Досъдебно производство" при ОДМВР – **,
е бил привлечен с Постановление за привличане на обвиняем от 04.11.2014 г. по
досъдебно производство № 16/2014 г. по описа на ОСлО
при ОП -** като обвиняем и му е било повдигнато обвинение по чл. 288 от НК за
това, че за времето от 25.08.2013 г. до 05.02.2014 г. в гр. Кубрат, обл. **,
като орган на власт -разследващ полицай в РУ в ОДМВР към отдел „Досъдебно
производство" при ОДМВР - **, е пропуснал да изпълни своевременно
дейностите, които му налага службата относно наказателно преследване,
регламентирани в чл. 15 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК, чл. 219, ал. 1
от НПК, с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, за
извършването на което престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок от една до шест години и лишаване от правото да се заема определена
държавна или обществена длъжност по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК; била му е взета
мярка за неотклонение - „Подписка"; по внесен срещу него от РП – Кубрат
Обвинителен акт било образувано нохд № 296/ 2014 г.
на PC – Кубрат, прекратено поради отводи на съдии от състава на същия,
изпратено за разглеждане от друг равен по степен съд – РС – Търговище, където е
образувано и водено като нохд № 40/2015 г.; с Присъда
№ 28/ 18.05.2015 г. по нохд № 40/ 2015 г. бил признат
за невинен по повдигнатото обвинение и оправдан; срещу присъдата постъпил
протест от Районна П.– Исперих, оставен без разглеждане с Определение № 106/ 16.06.2015
г. на Окръжен съд –Търговище и производството по ВНОХД № 107/2015 г. било
прекратено; последното също е било протестирано от РП
– Исперих, но с окончателно Определение № 385/ 03.11.2015 г. по дело № 1138/ 2015
г. на ВКС, 2-ро наказателно отделение, влязло в законна сила на същата дата - 03.11.2015
г., протестът бил оставен без разглеждане. В досъдебното производство № 16/2014
г. ОСлО при ОП - **, по НОХД № 40/2015 г. PC -
Търговище и ВНОХД № 107/2015 г. на Окръжен съд - Търговище ползвал адвокатска
защита и платил адвокатски хонорари в общ размер 4000 (четири хиляди) лева на
адвокат М.К.П.- АК –Търговище, които разноски са останали неприсъдени в негова
полза в наказателното производство. В
периода 04.11.2014 г. - 03.11.2015 г. е имал качеството на обвиняем и подсъдим
и като счита този срок да . представлява немалък период от живота му, твърди,
че е бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от
неизвестността на изхода му; повдигнато му обвинение за тежко престъпление, за
което е предвидено и най-тежкото наказание „лишаване от свобода" от една
до шест години, кумулативно с лишаване от правото да се заема определена
държавна или обществена длъжност по чл. 37, ал. 1, точка 6 от НК, съществено
променило начина му на живот - вписал се, като адвокат в Адвокатска колегия - **,
но съществувала реална възможност да не може да упражнява професията си,
предвид изискването на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата да не е осъждан
за престъпление от общ характер, което от своя страна поставило пред него
въпроса, как ще полага грижи за отглеждането на непълнолетните си децата и по
какъв начин ще допринася за благополучието на семейството му; в същия период е
бил регистриран като кандидат за общински съветник и кандидат за кмет, видно от
Удостоверение за регистрация на кандидат за кмет на община № 110/22.09.2015 г.
и Удостоверение за регистрация на кандидат за общински съветник №
111/22.09.2015 г., издадени от ОИК – Кубрат, и наказателното производство го
поставяло в несигурност, защото предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - когато след
избирането общинският съветник е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от
свобода за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от право да
заема държавна длъжност, пълномощията му се прекратяват предсрочно, а в същият
смисъл и разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от ЗМСМА по отношение на кметовете; съществувала
реална възможност, дори да бъде избран на проведените на 25.10.2015 г. избори,
пълномощията му да бъдат прекратени предсрочно. Наличието на повдигнатото му
обвинение и воденото срещу него наказателно дело, въздействали негативно върху него - отклонили голяма част от
потенциалните му гласоподаватели. Наказателното производство се отразило
негативно на емоционалната му сфера - изживял силен психо
- емоционален стрес; бил дълбоко наскърбен и обезверен, изпитвал силни
притеснения поради наказанието, което можело да му бъде наложено, отразяващо се
на свободата, професионалната му реализация и имуществото му; станал притеснен,
напрегнат, появили се проблеми в общуването му с близките; накърнени били
честта и достойнството му, загубил професионалния си авторитет; в малкото
населено място, където живеел и работел и хората се познават, бил подложен на
обсъждане във връзка с незаконното обвинение, а това и по житейска логика и
имайки предвид зрялата му възраст (на 38 години), и неопетнената репутация
(неосъждан), довели до негативни преживявания от уронването на доброто му име.
В резултат на воденото срещу него наказателно преследване и преживения стрес от
случващото се, здравословното му състояние се влошило – страдал от силно
главоболие, световъртеж и цялостна отпадналост; след извършени медицински
прегледи през 2016 г. бил диагностициран с вторична полицитемия, с повишени стойности н.хемоглобин, левкоцити и
тромбоцити, а впоследствие „Еритремия
вера",
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника - П.на Р.Б. с
адрес ***, представлявана от Главния прокурор, да заплати на ищеца обезщетение:
в размер на 25 000.00 лева, за причинените му неимуществени вреди, и сумата
4 000.00 лева, за причинени му имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение по ДП № 16/2014 г. ОСлО при ОП - **,
НОХД № 40/2015 г. PC - Търговище и ВНОХД № 107/2015 г. на Окръжен съд -
Търговище, претърпени в следствие на незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 288 НК, за което е оправдан с присъда №
28/ 18.05.2015 г., постановена по нохд № 40/ 2015 г.
на РС - Търговище, влязла в сила на 03.11.2015 г., съединени с иск за
присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2015 г., до
окончателното изпълнение, както и за присъждане на направените по делото
разноски. Навежда доводи и представя писмени и сочи гласни доказателства в подкрепа
н.твърденията и исканията си.
Ответникът – П.на Р.Б. с адрес ***, представлявана от
Главния прокурор, на който е връчено съобщение, ведно с преписи от исковата
молба и приложените към нея документи, на 06.11.2020 г., в 1-месечния срок за
това изпраща чрез РП – ** писмен отговор, постъпил в съда с вх. № 260923/ 01.12.2020
г., с който заявява становище за допустимост на исковите претенции, тъй като
действително е налице влязла в сила оправдателна по отношение на ищеца присъда,
както се твърди, но не доказани по основание и размери, поради липсата на
действително претерпяни от ищеца неимуществени и
имуществени вреди, поради което настояват за отхвърлянето им, а в случай, че
съдът ги приеме за основателни и доказани, настояват за присъждането на
обезщетения в минимален – неконкретизиран, размер. В о.с.з се представлява по
право от прокурор от състава на РП – **, ТО – Кубрат, в съответствие с
разясненията на ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т.гр.дело № 3/ 2004 г., ОСГК, ВКС, т.
5, чрез който навежда доводи в подкрепа на твърденията и исканията си.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно
от документите, съставляващи нохд № 43/
В досъдебното производство № 16/2014 г. ОСлО при ОП - **, по НОХД № 40/2015 г. PC - Търговище и
ВНОХД № 107/2015 г. на Окръжен съд - Търговище ползвал адвокатска защита и,
видно от приложените към исковата молба платежни документи – л. 23-л. 26 от
делото, е платил адвокатски хонорари на четири вноски в общ размер на размер 4 000.00
(четири хиляди) лева по банкова сметка *** наказателното производство адвокат М.К.П.,
АК –Търговище.
Не се твърди и не се установява, направените от ищеца
разноски в наказателното производство срещу него да са били присъдени в негова
полза, респ. в тежест на прокуратурата.
От събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите А.Х.– съпруга на ищеца, П. Т.и П.К.., се установява,
че в периода 04.11.2014 г. - 03.11.2015 г. е възприемал като стрес и е изживявал тежко предприетото по отношение на него досъдебно
производство, привличането му за участие в него в качеството на обвиняем и
подсъдим; изживявал е ежедневно стреса
от предприетото по отношение на него наказателно преследване и страха от
неизвестността на изхода му, съобразен с известността, че за извършването му
законът предвижда налагане на най - тежкото наказание, а именно „лишаване от
свобода", за срок от една до шест години, кумулативно с лишаване от
правото да се заема определена държавна или обществена длъжност по чл. 37, ал.
1, точка 6 от НК. Видно от показанията на съпругата му, потвърдени и от
писмените доказателства приложени към исковата молба, в следствие на
предприетите по отношение на него служебни проверки и наказателно преследване,
ищецът напуснал работата си на длъжност „разследващ полицай“ в състава на РУ – гр.
Кубрат, ОДМВР - гр. **, към отдел „Досъдебно производство" при ОДМВР – **; вписал се, като адвокат в Адвокатска колегия
- **, но се притеснявал от реална възможност да не може да упражнява професията
си, ако бъде признат за виновен, предвид изискването на чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закона за адвокатурата да не е осъждан за престъпление от общ характер;
страхувал се, че няма да е в състояние да полага грижи за отглеждането и
издръжката на двете им деца – малолетно и непълнолетно. От показанията на св. Т.и
КоджаХ., както и от приложените към исковата молба
писмени доказателства: Удостоверение за регистрация на кандидат за кмет на
община № 110/22.09.2015 г. и Удостоверение за регистрация на кандидат за
общински съветник № 111/22.09.2015 г., издадени от ОИК – Кубрат – л. 21 и л. 22
от делото, се установява, че в същия период М.Х. е бил регистриран като
кандидат за общински съветник и кандидат за кмет, но наказателното производство
го поставяло в несигурност, защото предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) - когато
след избирането общинският съветник е осъден с влязла в сила присъда на
лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер или на лишаване от
право да заема държавна длъжност, пълномощията му се прекратяват предсрочно, а
в същият смисъл и разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от ЗМСМА по отношение на
кметовете, съществувала реална възможност, дори да бъде избран на проведените
на 25.10.2015 г. избори, пълномощията му да бъдат прекратени предсрочно; наличието
на повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно дело, въздействали
негативно върху самия него - Х. бил подтиснат, усещал, че хората
коментират не в лицето му, а зад гърба му; други – по-близки от приятелския и
политическия им кръг, си позволявали и гласно да коментират лично с Х.
наказателното производство, водено срещу него, и това му причинявало неудобство
и притеснения; в крайна сметка счита, че воденото срещу Х.наказателно
производство е уронило доброто му име, внесло е съмнения в потенциалните
гласоподаватели и е отклонило голяма част от гласовете им. От показанията и на
тримата свидетели потвърждават
твърдението на ищеца, че воденото срещу него наказателно производство се отразило
негативно на емоционалната му сфера - изживял силен психо
- емоционален стрес; бил дълбоко наскърбен и обезверен, изпитвал силни
притеснения поради наказанието, което можело да му бъде наложено, отразяващо се
на свободата, професионалната му реализация и имуществото му; станал притеснен,
напрегнат, появили се проблеми в общуването му с близките; накърнени били
честта и достойнството му, загубил професионалния си авторитет; в малкото
населено място, където живеел и работел и хората се познават, а бил подложен на
обсъждане във връзка с незаконното обвинение, а това и по житейска логика и
имайки предвид зрялата му възраст (на 38 години), и неопетнена до този момент
репутация (неосъждан), довели до негативни преживявания от уронването на
доброто му име; здравословното му състояние се влошило – страдал от силно
главоболие, световъртеж и цялостна отпадналост; след извършени медицински
прегледи през 2016 г. бил диагностициран с вторична полицитемия, с повишени стойности на хемоглобин, левкоцити
и тромбоцити, а впоследствие „Еритремия
вера", за
което са представени и писмени доказателства – л. 27 – л. 45 от делото.
В
потвърждение на твърдението му, че именно в резултат на воденото срещу него наказателно
преследване и преживения стрес от случващото се, ищецът
се е разболял е и заключението на приетата по делото СМЕ, съгласно което вещото
лице след изчерпателен и подробен анализ на приложените към исковата молба
писмени доказателства - л. 27 – л. 45 от
делото, е заключило, че: 1/ описаните в делото факти за процесуална
наказателно-правна принуда, по смисъла на нормалната житейска логика са
безусловно „стресогенни“; 2/ в общоизвестните и
научните данни, един от провокиращите заболяването „Полицитемия
вера“ (Еритремия вера) фактори са – „стресовите ситуации“; 3/ причината за
съобщаваните „силно главоболие, световъртеж и цялостна отпадналост“ е твърде
възможно да бъде, а) както, наличието на вече отключилата се още през 2015г.
кръвна болест – Еритремия вера,
(известно е, че заболяването е хронично, възниква и протича безсимптомно или
почти безсимптомно дори, повече от една година през началната, І-ва фаза), т.е. както органична причина (временно
увреждане и дисоциация на мозъчната дейност, микрокръвообръщение,
слаб мозъчен кръвоток и мозъчни микроотоци
при зачестили хипертонични (съдови спазми) или хипоксични
кризи – поради спецификата на заболяването „Полицитемия
вера“ (Субективни симптоми, които пациентът с еритремия може да покаже са: умора, шум, звънене в ушите,
"мухи" пред очите, главоболие, лошо виждане, замайване, диспнея (затруднено дишане). Поради вискозитета на кръвта,
кръвното налягане при пациентите е постоянно повишено); б) така, и
функционална причина (психогенна – при стресови ситуации през 2014г. –
2015 г.) – вследствие на стресогенни психологически
фактори, като проява на защитен механизъм спрямо психотравмиращи
събития при наказателното преследване (нелекувани, продължили на периоди близо
една година) в качеството му на обвиняем и подсъдим, и могат да бъдат получени по начина, по който
съобщава М.Х.; 4/ Категориите „душевни страдания“, „психически
травми“,.“негативни емоции“, „безпокойство за здравето си“, „напрежение и страх
за бъдещето“, „силно притеснение“ в своята цялост, действително представляват
негативни емоционални изживявания, намиращи не само негативно отражение върху
психиката, но и социален дискомфорт в определен
период от време. Интензитетът и обемът на тези негативни емоционални
изживявания зависят от индивидуалния начин на възприемане и интерпретация на
случващите се събития и средата в която се случват и не могат да бъдат измерени
индивидуално количествено и качествено. Необходимият срок за пълното
възстановяване на ищеца от тях е в зависимост от професионалната психодиагностика на „психическата травма“, податливостта и кооперативността на пациента и успешното й и професионално
лечение – от седмици, месеци до години.; 5/ По отношение на протичането и
възстановяването при хроничното миелопролиферативно неопластично
заболяване - Еритремия
вера, при която предполага с голяма вероятност
причинно-следствена връзка с психотравмата, като
отключващ фактор, посочва, че в случая се касае за вероятна (налична при
90%-95%от случаите) генна мутация JAK2V617F (вероятно автозомно
доминантна), като пояснява, че болестта е нелечима, хронично протичаща,
прогресираща, обикновено около 15-20 години и зависи от профилактиката на
усложненията и продължителността на ремисиите при
успешно повлияване на симптоматичните (кръвопускане и др.) и имащи частично
лечебни ефекти медикаменти (антиагреганти, циторедуктивна терапия - интерферони,
хидроксикарбамид, анагрелид,
32Р).
Съдът изясни
изложената по – горе фактическа обстановка въз основа на всички събрани по
инициатива на ищеца писмени и гласни доказателства, неоспорени от ответника
документи – официални и частни, диспозитивни и
свидетелстващи, както и неоспорена достоверност на свидетелските показания.
Свидетелите Т.и КоджаХ. са без родство и отношения с
ищеца, предполагащи тяхна заинтересованост в негова полза, а още по – малко е
възможна тяхна заинтересованост в тежест на ответната страна. Съдът кредитира и
показанията на св. Аб. Х.а – съпруга на ищеца, тъй
като това обстоятелство несъмнено предпоставя
наличието на непосредствени впечатления у свидетелката за физическо и
психическо състояние на ищеца М. Х., по повод и във връзка с обвиняването и
поддържане на процесното обвинение срещу него, и на следващо място –
показанията й се подкрепят и са в синхрон с всички други данни по делото,
установени от показанията на св. Т.и КоджаХ., и от
съдържанието на приетите по делото писмени
доказателства.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Предявените
искови претенции, с които се претендира обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконно обвинение в извършване
на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, с правно
основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
45 от ЗЗД, съединени с иск по чл. 86 ЗЗД, следва да се уважат като основателни.
Съображенията си за това, съдът черпи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по см. на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, изискващ кумулативно
наличието на следните елементи: противоправно деяние
- в хипотезата на повдигнато срещу лицето обвинение за извършено от него
умишлено престъпление, за което е оправдано с влязла в сила присъда, което е
предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата
на РБ, която е повдигнала обвинението; обективирана вреда – имуществена и/ или неимуществен.; и
наличие н.причинно – следствена връзка между деянието и вредата.
Съобразявайки първият от елементите,
съдът приема за несъмнено установено, че
ответника - П.на Р.Б.на 04.11.2014 г. с Постановление за привличане на обвиняем
по досъдебно производство № 16/2014 г. по описа на ОСлО
при ОП –**, е конституирала ищеца М.Х. като обвиняем и му е повдигнала
обвинение в извършването, в качеството на длъжностно лице „разследващ полицай“,
на умишлено престъпление - по чл. 288 от НК.
Производството по цитираното е
завършило с внасянето на обвинителен акт срещу него, образуван в наказателно
общ характер дело, разгледано от РС – Търговище - НОХД № 40/2015 г. PC – Търговище, приключило
с постановена по него Присъда № 28/ 18.05.2015 г., с която М.Х.е признат за
невинен по повдигнатото обвинение и оправдан, влязла в сила с произнасянето по
протести на прокуратурата, Районна
прокуратура – Исперих, с окончателно Определение № 385/ 03.11.2015 г. по дело №
1138/ 2015 г. на ВКС, 2-ро наказателно отделение, от 03.11.2015 г., с което протестът
е оставен без разглеждане.
Противоправността
на деянието е също несъмнено установена, от оправдаването на ищеца по
повдигнатото и поддържано пред съда обвинение.
Безспорно е установено по делото, че вследствие
воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с извършени действия
на длъжностни лица от Прокуратурата на Р България, която е привлякла в
качеството на обвиняем ищеца М.Х. по досъдебно производство № 16/2014 г. по
описа на ОСлО при ОП –**, а впоследствие е повдигнала
обвинение за тежко – по см. на чл. 93, т. 7 НК, умишлено престъпление – по Глава осма
„Престъпления против дейността на държавни органи…“, раздел III,
„Престъпления против правосъдието“, чл. 288 от НК, в качеството му на орган на
власт по см. на чл. 93, т. 2 НК – „разследващ полицай“ от състава на ОДМВР – **,
РУ - Кубрат, което се наказва с лишаване от свобода за срок от една до шест
години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК – лишаване от право да
се заема определена държавна или обществена длъжност, и внесла в съда
обвинителен акт, по което обвинение ищецът е бил оправдан с присъда от 18.05.2015
г., постановена по НОХД № 40/ 2015 г. по описа на PC – Търговище, влязла в сила
на 03.11.2015 г., същият е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
намиращи се в причинно-следствена връзка с тези действия – пряка е
непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 ЗОДОВ, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Изводът, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, се налага предвид обстоятелствата, че при образуване на
наказателно производство за тежко умишлено престъпление:
1/ ищецът, в качеството си на обвиняем, а в
последствие и подсъдимим, съгласно разпоредбата на
чл. 15 НПК, е имал право да бъде защитаван от защитник – лице, упражняващо
адвокатска професия, по см. на чл. 91 НК, което свое право, видно от събраните
по делото писмени доказателства е упражнил, упълномощавайки по договор за
правна помощ адвокат – адв. М.К.П., АК –Търговище, за услугите на която е
платил адвокатски хонорари на четири вноски в общ размер на размер 4 000.00
(четири хиляди) лева, несъмнено преведени по банкова сметка ***.
Неоснователно съдът намира заявеното от представителя
на прокуратурата възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, тъй като с
оглед предмета на обвинението и качеството на твърдяния извършител на
престъпление – орган на власт, е налице и фактическа, и правна сложност на
делото – дължим и направен е анализ и на длъжностите, които е налагала службата
на ищеца относно наказателното преследване на 3-то лице – неизвестния или
известен извършител на деяние по чл. 325б, ал. 1 НК по ДП № 226/ 2013 г. по
описа на РУ МВР – Кубрат, както и на всички останали елементи от състава на чл.
288 НК, съставляващи висококвалифицирана – правна дейност; по делото са
проведени четири о.с.з., разпитвани са многобройни свидетели, а в следствие на
протестиране на оправдателното решение на РС – Търговище са образувани въззивно
и частно касационно производства, поради което съдът намира за съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и с разпоредбите на чл. 12, чл. 14 и
сл. Наредба № 1/ 09.07.2004 г. платеното от ищеца възнаграждение на един
адвокат в хода на наказателното производство в размер на общо 4 000.00
лева, платено на четири части, съставляващо понесена от него имуществена вреда,
пряка е непосредствена последица от увреждането, по см. на чл. 4 ЗОДОВ, във
връзка с разясненията на ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т.гр.дело № 3/ 2004 г., ОСГК,
ВКС, т. 11;
2/ с образуването
и воденето на наказателно производство срещу ищеца за разследване на твърдяно
като извършено от него тежко умишлено престъпление, респ. обвиняването му пред
съд, несъмнено върху психоемоционалната
сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то предизвиква и има своите
негативни преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства,
неудобства, които представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда, като в случая от значение е и обстоятелството,
че липсват данни и доказателства ищецът да е имал каквито и да било противообществени
прояви, срещу него не са водени други наказателни производства и той не е бил
осъждан, ползвал се е с добро име в обществото, изпълнявал е трудови функции,
свързани с упражняване на власт по см. на чл. 93, т. 2 НК, в качеството на
разследващ полицай от състава на РУ МВР – Кубрат, ОДМВР – **, с юридическо
образование и правоспособност; бил е обществено и социално ангажиран, и в тези
си качества е бил обществено известен и
разпознаваем.
Посредством събраните гласни доказателства се установи
по безспорен начин, че воденото срещу ищеца наказателно производство се
отразило негативно върху емоционалното и психическото му състояние - търпял е
тревоги, стрес и притеснения от неоснователното наказателно преследване,
страхувал се, че може да бъде осъден без да има вина, както и че няма да има
възможност да се грижи за семейство си, включващо и две деца. Воден от
изпитвания срам и неудобство е напуснал сам работата си като разследващ полицай
от състава на РУ МВР – Кубрат, ОДМВР – **, след като е работил в системата на
МВР от 20.05.1998 г. до 03.03.2014 г.; започнал е да
упражнява адвокатска дейност, но е продължил да носи и търпи страха, че ако
бъде осъден няма да може да упражнява професията си – юрист, вкл.и като
адвокат, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата;
в следствие на накърнената му репутация не е могъл да реализира своите
политически и обществени очаквания във връзка с участие като кандидат за кмет и
общински съветник в провежданите през есента на 2015 година местни избори;
именно в резултат на изживяния стрес и тревоги от воденото
срещу него наказателно преследване здравословното му състояние се влошило –
страдал от силно главоболие, световъртеж и цялостна отпадналост, причина за
които е разболяването му от нелечимо, хронично миелопролиферативно
неопластично заболяване - Еритремия вера, при която, видно от приетото заключение на СМЕ,
вещото лице предполага с голяма вероятност причинно-следствена връзка с психотравмата, като отключващ фактор.
В действителност наказателното производство за
престъплението по чл. 288 от НК е продължило кратко – за период от една година,
считано от датата на която на ищеца е повдигнато обвинение – 04.11.2014 г., до
оправдаването му с влязла на 03.11.2015 г. в сила Присъда № 28/ 18.05.2015 г.;
и на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Макар и
продължило кратко време, т.е. да е било своевременно по см. на чл. 203, ал. 1, предл. първо НПК, то е водено интензивно – в смисъл на
бързо, но без необходимата дълбочина, фактическа и правна обоснованост, видно
от мотивите на оправдателното по отношение на ищеца съдебно решение,
разследването, респ. обвинението, не могат да бъдат оценени като
законосъобразни, обективни, всестранни и пълни, тъй като по делото не се
установява по безспорен и несъмнен начин всички визирани в обвинителния акт
пропуски в дейността на подс. М. Х., във връзка с
воденото от него ДП № 226/ 2013 г.; а относно доказаните с категоричност - не се установява същите да представляват
неизпълнение на конкретни „длъжности“, налагани от службата на подсъдимия,
относно наказателното преследване, доколкото цитираните в тази връзка норми в
обвинителния акт са общи по съдържанието си; не е доказано да е настъпил и общественоопасния резултат от визираното в обвинителния акт
престъпление, а именно да е било осуетено наказателното преследване срещу Г. О.;
не се установява по безспорен и несъмнен начин, че доказаните пропуски в
дейността на подсъдимия са допуснати умишлено, с прекия умисъл, изискуем по чл.
288 НК и при наличието на специалната цел. И всички тези пороци на
наказателното производство са били осъзнавани от ищеца М. Х., в качеството му
на обвиняем и подсъдим, и е засилвало страховете и притесненията му във връзка
и от предприетата по отношение на него наказателна репресия.
Макар и той да е продължил да работи, упражнявайки
адвокатска дейност като самоосигуряващо се лице, от
събраните по делото гласни доказателства се доказаха твърденията му, че са пострадали доброто му име в обществото,
репутацията и имиджа му. От показанията на разпитаните свидетели – приятели на
ищеца, се установи, че някой от общите им приятели са се отдръпнал от ищеца,
едни злословели „зад гърба му“, т.е. в негово отсъствие, а други директно
коментирали повдигнатото му обвинение, задавали въпроси, а повода – наказателно
преследване срещу разследващ полицай, несъмнено факт с отрицателно въздействие,
обосновано променя доброто отношение към него от преди привличането му като
обвиняем, в лошо такова по време на цялото наказателно производство. Доказано е
и твърдението на ищеца, че воденото наказателно производство е повлияло
негативно на отношенията с близките му – той започнал да боледува, не се
чувствал пълноценен съпруг и баща, страхувал се по време на целия процес на разследване, бил неспокоен,
нервен, несигурен, започнал да вдига кръвно, започнал да получава зачервявания около врата и гърдите, подобни на обриви, бил умислен, и избягвал да разговарял
със съпругата и децата си, потърсил лекарска помощ и насочен от личния си лекар
в лечебно заведение в гр. Варна за диагностициране съмненията на лекарите за разболяването му
от „еритремия вера“ - сгъстяване
на кръвта, като хемоглобина му беше
много висок, към двеста и четиринадесет,
се оправдали, което наложило системно – веднъж в месеца, да посещава клиника
във Варна, където го лекуват с инжекции, кръвопреливания и кръвопускания.
Предвид изложеното, доколкото безспорно са доказани
увреждащите действия, свързани с незаконно повдигнатото обвинение на ищеца, по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда, съдът намира, че предявеният иск
е установен в своето основание. Причинените на ищеца неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство до оправдаването му с влязла в
сила присъда, подлежат на обезвреда, като размера на
обезщетението следва да бъде определено по справедливост от съда.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
понятието „справедливост“, по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
такива правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението,
за което ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем; обстоятелството дали
е бил привлечен в качеството на обвиняем и за друго престъпление; дали по някои
от обвиненията е бил осъден; продължителността на наказателното производство;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и др. При определяне размера на паричния
еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
оправдаването по повдигнатото обвинение само по себе си също има ефект на репарация,
а размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в съответствие с чл. 52
от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и
страдания, от повдигнатото обвинение за извършено тежко умишлено престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до шест години, и
за което е бил оправдан, по отношение на които се събраха доказателства, че са
в причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство,
като съобрази изложеното по-горе относно тежкия интензитет – концентрацията, на
негативните преживявания, въпреки разумната продължителност на наказателното
производство, както и че по време на цялото наказателно производство ищецът е
изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и несигурен, до степен в следствие
на изживяния стрес да оключи
тежко заболяване - Еритремия вера
(хроничното миелопролиферативно неопластично
заболяване), в причинно-следствена връзка с психотравмата,
като отключващ фактор, както и че тази болест е нелечима, хронично протичаща, прогресираща,
обикновено около 15-20 години, и зависи от профилактиката на усложненията и
продължителността на ремисиите при успешно повлияване
на симптоматичните (кръвопускане и др.) и имащи частично лечебни ефекти
медикаменти, отчитайки, че към момента на вредоносното деяние, отключило
разболяването му, ищецът е бил на 38-годишна възраст, съдът намира, че сумата, необходима и достатъчна
за репариране на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, възлиза на претендирания с исковата молба
размер от 25 000. 00 лв., поради което до тази сума предявеният иск е доказан
и по размер.
Така
определеното в полза на ищеца обезщетение няма да съставлява източник на
недопустимо и необосновано обогатяване на ищеца, в качеството му на пострадал,
имайки предвид неговата професионална квалификация и трудова ангажираност,
както и отчитайки обстоятелството, че същата е в по – нисък размер от годишния
му доход от работа като разследващ полицай, която сам е напуснал след като е
бил заплашен и застрашен от наказателно преследване във връзка с изпълнението
й, воден от етични съображения, поради което съдът намира за неоснователни
доводите на защитата на ответника в тази насока.
Посочената по-горе сума се дължи, ведно със законната
лихва, считано от 03.11.2015 г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното й изплащане, в съответствие с разясненията, дадени в
т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, но
предвид основателността на заявеното от процесуалния представител на ответника
възражение за погасяването й по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД – 3-годишна, законна лихва върху
присъдените обезщетения за имуществени и неизмуществени
вреди следва да се присъди, считано от 03.11.2017 г. до окончателното
изпълнение на задължението.
Предвид изхода на спора и като съобрази разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в общ размер на 410.00 лв., представляваща сбора от внесената държавна
такса в размер на 10.00 лв. и сумата от 400.00 лв. - заплатеното от ищеца
възнаграждение за вещо лице.
На основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗА, в полза на упражнилата безплатна правна помощ в
полза н.ищеца – нейн колега, адв. М. Димитрова следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на минималното по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 380.00 лева, и по т. 4 - 1 280.00 лева, или общо сумата
1 660.00 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратура на Р.Б. с адрес ***, представлявана
от Главния прокурор, да заплати на М.Х. Х.,
ЕГН ********** ***, съд. адрес ***, ст. 4, чрез адв. М. Н., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обезщетение за причинени му имуществени вреди в
размер на 4 000.00 (четири хиляди) лева,
и обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на
25 000.00 (двадесет и пет хиляди) лева,
от поддържаното срещу него незаконно обвинение, по което е оправдан с Присъда
№ 28/ 18.05.2015 г.., постановена по НОХД № 40/ 2015 г. по описа на РС –
Търговище, влязла в законна сила н.03.11.2015 г., ведно със законната лихва
върху присъдените суми, считано от 03.11.2017 г., до окончателното им плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за законна лихва, считано от датата на влизане на
присъдата в сила – 03.11.2015 г. до 03.11.2017 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Прокуратура
на Р.Б. с адрес ***, представлявана от Главния прокурор, да заплати на М.Х. Х., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски за държавн.такса и
възнаграждение на вещо лице, в размер общо на 410.00 (четиристотин и десет)
лева, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратура
на Р.Б. с адрес ***, представлявана от Главния прокурор, да заплати на основание
чл. 38, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗА, на упражнилата в полза на ищеца по делото
безплатна адвокатска помощ адвокат Мариана Н., АК – **, адвокатско
възнаграждение в размер на общо 1 660.00 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – ** в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева