Решение по дело №799/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представител по пълномощие, против Решение № 234/28.03.2024 г., постановено по АНД № 628/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на „Транс Ликуидс“ ЕООД с ЕИК *********, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото наказателно постановление, като излага подробни доводи в тази насока. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд, че не е предвидена законова възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение. Излагат се подробни доводи, че възможността да се издава ЕФ за нарушения от вида на процесното се извежда в резултат от комплексното логическо и систематично тълкуване на нормите. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да потвърди ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът, Агенция "Пътна инфраструктура“, се представлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - „Транс Ликуидс“ ЕООД, се представлява по пълномощие от адвокат К. – БАК, който оспорва касационната жалба като неоснователна, като поддържа отговора срещу касационната жалба, както и искането за присъждане на разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Дружеството - „Транс Ликуидс“ ЕООД е санкционирано за това, че на 26.12.2020 г., в 15:36 ч., в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено от устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км. 357+949, нарушение, извършено с ППС влекач Д. Х. 460 ФТ с рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 500 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг. За посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За да постанови решението си съдът е приел, че за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон, с оглед на което приел, че липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. С оглед изложените мотиви, РС - Бургас отменил оспорения ЕФ като незаконосъобразен.

Решението е правилно.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП (прил. ред.), е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Н. следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (прил. ред.), да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Ответникът по касация претендира присъждане на разноски в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение, което е платено, поради което тези разноски подлежат на присъждане. Противопоставено е възражение за прекомерност, което е неоснователно и съдът го оставя без уважение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника, наведените от него изключително подробни доводи и възражения срещу касационната жалба и доколкото претендираният размер на адвокатското възнаграждение е дори по – нисък от минималния размер по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.04.2004г., прави възражението за прекомерност декларативно, а оттам и неоснователно

Мотивиран от горното, А. съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № Решение № 234/28.03.2024 г., постановено по АНД № 628/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], [улица], да заплати на„Транс Ликуидс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. Г, ет. 5, ап. 9, сумата 500.00 (петстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.