№ 4539
гр. С., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110111946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„Т.Б.“ АД, искова молба против Н. А. И., с която са предявени искови претенции с
правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 603,11 лв., представляваща непогасен остатък от дължим за м.10.2018 г. наем за
ползване на недвижим имот, 740,00 лв., представляваща непогасен остатък от дължим
за м.11.2018 г. наем за ползване на недвижим имот съгласно Договор за наем от
16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.08.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 378,85 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2018 г. до 23.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 07.09.2021 г. по ч.гр.д. 48958/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между страните
е сключен Договор за наем на недвижим имот от 16.10.2018 г., по силата на който в
качеството си на наемодател е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване Апартамент № 2, находящ се в гр. С., /АДРЕС/ срещу месечна наемна цена в
размер на 740,00 лева. Сочи, че с приемо-предавателен протокол от 20.09.2018 г. е
предадено държането на имота. Твърди, че считано от 16.10.2018 г. наемателят е
в неизпълнение на задълженията си за плащане на месечната наемна цена и разходите,
свързани с ползването на наетия имот за месеците октомври и ноември 2018 г., както и
че дължи лихва за забава, начислена върху неиздължената месечна наемна цена за
периода на забавата. Аргументира, че с Покана за доброволно изпълнение с Изх.№ 20-
00-2906/10.05.2021 г., връчена на ответника чрез ЧСИ Ренета Милчева с peг. № 790 на
КЧСИ и РД СГС, по реда на чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК, е предоставен 14
дневен срок за погасяване на натрупаните задължения по Договора, като с поканата
ответникът е бил уведомен и за това, че Договорът се счита за прекратен, считано от
20.11.2018 г., както и че със заплатения депозит при сключването на договора в размер
на 740,00 лв., са погасени негови задължения /12,59 лв. към „Софийска вода“ АД;
538,52 лв. към „ЧЕЗ Електро Б-я“ АД; 52,00 лв. такси за поддържка и управление на
1
ЕС и 136,89 лева част от дължимия за м.10.2018 г. наем/. Сочи, че ответникът не е
изпълнил задълженията си в предоставения срок, поради което моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни
отношения между страните, породени от договор за наем. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 232,
ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати
определена цена. В правната доктрина и в съдебната практика /Решение № 238 от
04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК, Решение № 2018 от 18.03.2016 г. по т. д. № 3200/2014 г. на I ТО на ВКС и др. /
няма спор, че договорът за наем е неформален, консенсуален, двустранен, възмезден,
комутативен и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е
налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно
ползване, и относно възнаграждението /наемната цена/, която наемателят дължи за
предоставеното му ползване. При наличието на съгласие относно посочените
съществени елементи договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по
отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на
наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена,
доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта.
В тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение между него и ответника по
валиден договор за наем, по силата на който ищецът е предал на ответника държането
на процесния имот и за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна
цена, както и размера на уговорения наем.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
От приложеното на л. 7 копие на договор за наем на недвижим имот се
установява, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения,
по силата на които ищцовото дружество е предоставило възмездно на ответника
ползването на индивидуализирания недвижим имот, представляващ ап. № 2, находящ
се в гр. С., /АДРЕС/.
Наличието на наемни правоотношения между страните не се оспори и от
ответника Н. И., който се яви лично в проведеното на 17.03.2023г., открито съдебно
заседание, като посочи, че е бил изряден наемател.
Установи се по делото от приложеното на л. 16 копие на приемо-предавателен
протокол, че ищцовото дружество, в качеството му на наемодател, е предоставило на
ответника, в качеството му на наемател, владението върху процесния апартамент.
Видно от чл. 9 от договора, същият е сключен на 16.10.2018г., за срок от 12
месеца, като в чл. 5, ал. 1 е уговорен между страните и размерът на дължимата се
наемна вноска, а именно 740.00лв. на месец, като в ал. 2 страните са постигнали
съгласие дължимият наем да се заплаща в срок до 15 /петнадесето число/ на текущия
2
месец.
Предмет на настоящото производство е неплатен наем за м. 10.2018г. в размер
на 603.11лв. и неплатен наем за м. 11.2018г. в размер на 740.00лв.
Ответникът не доказа по делото изпълнение на задължението си по договора за
наем, в частност заплащане на дължимите се наемни вноски за процесния период, като
недоказани останаха и твърденията му, формулирани в проведеното открит съдебно
заседание, че е заплатил претендираните суми, доколкото не бяха ангажирани каквито
и да било доказателства в тази насока.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявената искова
претенция с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е
определен длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая в договора за наем, в частност в чл. 5 от същия е уговорено между
страните, че наемателят дължи плащане на наемната вноска до 15 петнадесето число на
текущия месец.
С оглед изложеното следва извода, че за заплащане на наемната вноска за м.
10.2018г., ответникът е в забава, считано от 16.10.2018г., а за заплащане на наемната
вноска за м. 11.2018г., считано от 16.11.2018г.
Дължимата се мораторна лихва за исковия период върху всяка една от
претендираните вноски, изчислена с помощта на компютърна програма е в общ размер
на 379.05лв., от които 173.07лв. – лихва върху претендираната наемна цена за м.
10.2018г. за периода 16.10.2018г. – 23.08.2021г. и 205.98лв. – лихва върху
претендираната наемна цена за м. 11.2018г. за периода 16.11.2018г. – 23.08.2021г.
Доколкото акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък размер –
378.85лв., искът за мораторна лихва се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца сторените в хода на заповедното и настоящото исково
производство разноски в общ размер на 569.88лв., от които 34.44лв. – държавна такса
заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение заповедното
производство, 34.44лв. – държавна такса исковото производство, 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение исковото производство и 351.00лв. – депозит за
особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че Н. А. И. ,
ЕГН **********, дължи на „Т.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., /АДРЕС/, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
сумите както следва: 603.11 лв., представляваща непогасен остатък от дължим за
м.10.2018 г. наем за ползване на недвижим имот, представляващ ап. № 2, находящ се в
гр. С., /АДРЕС/, 740.00 лв., представляваща непогасен остатък от дължим за м.11.2018
г. наем за ползване на недвижим имот, представляващ ап. № 2, находящ се в гр. С.,
/АДРЕС/, съгласно Договор за наем от 16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение - 24.08.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 378.85
лв. - лихва за забава за периода от 16.10.2018 г. до 23.08.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 07.09.2021 г. по ч.гр.д. 48958/2021 г. по описа на
СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА Н. А. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.Б.“ АД, ЕИК *********, сумата от 569.88лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4