Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
шести юли Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 1937 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000319/10.04.2020г. на и.д.
Директор РД „АА“ гр. Варна, с което на В.Х.Х. е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева на
осн. Чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА
В.Х.Х., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на
120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
В.Х.Х. против НП №23-0000319/10.04.2020г. на и.д. Директор РД „АА“ гр. Варна, с
което му е наложено административно наказание глоба.
В жалбата си въззивника формулира искане за
отмяна на наказателното постановление като счита , че не е установено дали
притежава качеството на лице, имащо право да извършва таксиметрова дейност.
В
съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По
същество поддържа основанията за отмяна на наказателното постановление,
наведени с жалбата.
Представител
на органа, издал наказателното постановление моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
31.01.2020г. служители към РД“АА“ Варна, извършвали съвместни проверки със
служители на Гранична полиция по законосъобразно осъществяване на таксиметрова
дейност в района на Летище Варна, като били позиционирани на 10 метра след
бариерата на Летище Варна, на около 10 метра преди пункта за Гранична полиция.
За
проверка бил спрян лек таксиметров автомобил, управляван от въззивника Х..
Автомобилът бил обозначен като таксиметров, с работещ апарат и светеща табела
„такси“, като превозвал един клиент.
Били
предприети действия по проверка на документите на въззивника.
Въззивникът
Х. не представил на проверяващите пътна книжка.
След
като било констатирано горното, св. Й.
пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била посочена правна
квалификация на същото. В графата за възражения въззивника вписал, че няма такива.
Възражения
не постъпили и в тридневния срок.
На 10.04.2020г. било издадено НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел
фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно
нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.31 ал.1
т.5 от Наредба №34 от 06.12.1999г. на МТ и въззивника бил санкциониран на осн. чл.93
ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията
на св. Й.; справка относно пътна книжка; касов бон; копие от АУАН от 31.01.2020г.
и др.
След служебна проверка на двата документа съдът
констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са
изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И
акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз
основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е
направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е
определена квалификацията на деянието. При определяне на административното
наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и
наказанието е било определено правилно по вид, като същото е с императивно
определен размер.
Що
се отнася до доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Въззивника
формулира искане за отмяна на наказателното постановление като счита , че не е
установено дали притежава качеството на лице, имащо право да извършва
таксиметрова дейност. Липсата на установено такова качество препятства
ангажиране на отговорността му.
Съдът
не споделя доводите за отмяна, предвид на факта, че в настоящия казус по
безспорен и категоричен начин е установено, че въззивникът Х. е управлявал лек
таксиметров автомобил, който е било обозначен и оборудван като такъв. С
автомобила е бил извършен таксиметров превоз на пътник, като това обстоятелство
е било надлежно обозначено със съответната сигнализация на таксиметровия
автомобил.
Безспорен
факт е и липсата на пътна книжка.
С
чл. 31 ал.1 т.5 от Наредба №34/99г. на МТ е възведено задължение на всяко лице
– водач на автомобил, което при
управление на таксиметров автомобил е длъжно да носи пътна книжка,
издадена от превозвача.
С
цитираната разпоредба не се изисква изричното установяване на правоспособност
на конкретния водач да извършва таксиметрова дейност, поради което и такова
установяване в настоящия казус не е било необходимо.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери,
че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на
юристконсулт.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: