Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 25.11.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1067/2018г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание чл.226 от Кодекса за застраховането(отм.).
Съгласно § 22 от ПЗР на Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016г.) „Зазастрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. “, поради което приложение следва да намерят
законовите разпоредби на отменения Кодекс за застраховането, доколкото
застрахователното правоотношение се основава на сключен с ответното дружество
застрахователен договор през 2015 г.
ИЩЦИТЕ- Д.С.Д.,
ЕГН **********, и Г.С.Д., ЕГН **********,
твърдят, че на 18.04.2016г. Д.Н.Д.управлявал л. а. марка „Форд”, модел
„Ескорт” с д. к. № *******по път BGS - 2235. В участъка на км. 1.4 след с.
Фикия, посока път II-79 водачът нарушил разпоредбите на ЗДвП, като се движил
със скорост несъобразена с конкретните пътни и атмосферни условия, релефа на
местността, съС.ието на пътя, превозното средство и условията на видимост,
както и със законовите ограничения, в резултат на което загубил контрол над
автомобила и реализирал ПТП, причинявайки на П.Г.Д., ЕГН **********
несъвместими с живота травми, довели до смъртта й на 20.04.2016г. Излагат, че починалата е тяхна майка и че смъртта й им се отразява
изключително тежко. Връзката между тях е била дълбоко емоционална. Отношенията
им се градили на взаимна привързаност, обич и уважение. Майка им винаги е била
до тях, готова да им окаже подкрепа и съвет, ако имат нужда. В тежки моменти те
се опирали на майчиното рамо, защото знаели, че така както ги обича майка им,
никой друг няма да ги обича и че тази жена - от дистанцията на времето и опита,
ще намери точните думи да ги утеши, успокои и зарадва. Споделяли са и добри, и
лоши моменти, за да удвоят радостта от победите в живота и да намалят болката
от загубите. След загубата на любящата им майка изпаднали в съС.ие на
емоционална лабилност, тревога, безпокойство, недоволство от стеклите се
обстоятелства в живота им и усещане за неспособност да ги променят. Това довело
до развитието на остра стресова реакция у тях. Навеждат, че към момента на настъпване на процесната ПТП за увреждащия
лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество,
предвид което намират, че ответникът следва да бъде осъден да им заплати обезщетение
за причинените вследствие загубата на майка им неимуществени вреди. Претендират
обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки ищец, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на всяка главница. Претендират разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.Д.Е.” АД, ЕИК
********, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Л.К., не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“ за увреждащия лек автомобил
към момента на настъпване на процесното ПТП. Оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване му, наличието на
противоправно и виновно поведение у застрахования при него водач, твърдяната в
исковата молба причинно- следствена връзка между сочените в нея неимуществени
вреди и ПТП, както и вида и характера на
последните.
Заявява, при условието на евентуалност, възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и предявения иск
за присъждане на законната лихва.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП е бил налице
валиден застрахователен договор с ответното дружество по отношение на процесния
лек автомобил.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се очертават:
-оспорва се механизмът на ПТП, наличето на противоправно и
виновно поведение на застрахования водач, като
е направено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, доказателствената тежест за което принадлежи
на ответника;
-причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба
неимуществени вреди и процесното ПТП.;
-вида, медико-биологичния характер и степента на увреждания;
-размерът на обезщетението;
-дължимостта
и размерът на обезщетението за забава;
По делото са приети
като доказателствозаверени копия от материалите по образуваното по процесното
ПТП досъдебно производство - Констативен протокол за ПТП; Протокол за
оглед на местопроизшествие; Съдебномедицинска експертиза- които са обсъдени подробно от
допуснатите по делото съдебни експертизи.
За установяване механизма на процесното ПТП и
във връзка с направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат в хода на делото е
допусната АТЕ, според която причината за процесното ПТП са действията на водача на процесното МПС,
застрахован при ответника, допуснал движение с над критичната скорост. Вещото
лице пояснява в експертизата ефективността от коланите: Предназначението
на предпазните колани е да задържат пътуващите в автомобила на седалките си по
време на произшествието. Те, по конкретно триточковите колани, са най-ефективни
при челен удар, защото горната диагонална част обхваща торса на пътника през
едно от двете рамена и е закопчан диагонално от другата страна непосредствено
до седалката. При страничен удар и при преобръщане, което става по надлъжната
ос на автомобила, ефективността на коланите се намалява, защото инерционните
сили действат настрани и горната част на тялото се измъква от диагоналната част
на колана, след което се движи свободно от кръста нагоре, при което се удря в
близката страна на интериора и арматурното табло. Независимо, че горната част
на тялото може да се освободи и колана малко се отпуска, долната поясната част
на колана задържа пътника върху седалката си, дори и при преобръщане на
автомобила. Пътник изпада от автомобила, когато не е закопчал предпазния си
колан.
От заключението на
приетата съдемно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-невролог, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява,
че между телесните увреждания, получени от П.Д.при процесното ПТП, смъртта й
и механизма на произшествието има причинно-следствена връзка. Вещото лице сочи,
че дори при правилно поставен предпазен колан, при посочения механизъм на
процесното ПТП, не може да се изключи травмиране на горната част на тялото,
която е по-подвижна при страничен удар и е предпоставка за удар на главата в
части от вътрешността на автомобила. Именно травмата на главата е причина за
настъпилия фатален изход. С оглед механизма на процесното ПТП, вида, степента и
местоположението на получените травми, вероятността пострадалата да е била с
предпазен колан е значителна поради факта на настъпилите увреждания предимно в
главата, дясна раменна става и корема. С
оглед на вида, степента и местоположението на травматичните увреди на пострадалата
може да се приеме, че поставен предпазен колан не би могъл да ги предотврати
или да бъдат в по- ниска степен. С оглед механизма на процесното ПТП,
деформациите на процесния автомобил и скоростта му на движение по време на
произшествието, може да се приеме, че травматични увреждания на
наследодателката на ищците не биха могли да бъдат избегнати. В медицинската
документация по делото не са описани следи, белези и наранявания по тялото на
починалата, които са характерни и се получават по време на ПТП от поставен пред
пазен колан. Вещото лице посочва, че счупването на гръдната кост, кръвонасядане
на коремницата, кръвонасядане на чревните гънки на места и липсата на фавми на
крайниците и таза са травми, които могат да се получат с поставен предпазен
колан.
От заключението на допуснатата и
неоспорена съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че двамата ищци не са търсили специализирана
помощ. От проведените прегледи и самоотчета им може да се приеме, че са
преживели остра стресова реакция при узнаване факта за внезапната смърт на
майка им, настъпила от травматичните увреди, получени при процесния инцидент.
Загубата на майка им като значима родителска фигура представлява тежка
психотравма и за двамата, но са успели да мобилизират личностовите си ресурси за
-справяне и няма данни за развитие на психични заболявания.
За установяване на причинените неимуществени
вреди на ищците в хода на делото са
събрани гласни доказателства.
С представените
към исковата молба- препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява активната легитимация на ищците.
Относими доказателства за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Исковете са
основателни.
Разпоредбата на чл.226 от Кодекса за застраховането(отм.) дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от
Не се спори, че във вразка с катастрофата е починала родственицата (майка) на
ищците, както и наличието на валидно застрахователно праоотношение.
По отношение на
деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен
начин от заключението на АТЕ.
С неоспорените официални документи- удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници на починалата при процесното
ПТП- майка на ищците.
Претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитанияте исвидетел.
Възражението на
ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия при ПТП е неоснователно-
в тази насока не се събраха убедителни доказателства. Ответникът не
можа при пълно и главно доказване да докаже, че пострадалата е извършила нарушения,
които са в пряка причинно-следствена връзка и са довели до настъпване на
вредоносния резултат. По делото се доказа от приетите СМЕ и ATE, че дори
при правилно поставен предпазен колан, при посочения механизъм на процесното
ПТП, не може да се изключи травмиране на горната част на тялото, която е
по-подвижна при страничен удар и е предпоставка за удар на главата в части от
вътрешността на автомобила. Именно травмата на главата е причина за настъпилия
фатален изход. При страничен удар и при преобръщане, което става по надлъжната
ос на автомобила, ефективността на коланите се намалява, защото инерционните
сили действат настрани и горната част на тялото се измъква от диагоналната част
на колана, след което се движи свободно от кръста нагоре, при което се удря в
близката страна на интериора и арматурното табло. Поради гореизложеното не може
да се приеме съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като не се установиха
нарушения, извършени от нея, които да са в пряка причинно- следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат. За да е налице принос на увреденият, е
необходимо не само извършените от пострадалите действия да нарушават
предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с
настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Самият
факт на непоставянето на предпазен колан не е съпричиняващ фактор.
Относно спорното обстоятелство за размера на
претенцията на ищците- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и установената съдебна практика. По
делото се установи, че ищците са претърпяли
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своята родственица-
майка. Житейски
неоспоримо е, че голяма е скръбта от загубата намайка. По делото
се установи, че претърпените от ищците вреди, изразяващи се в болки и
страдания, продължават. При това положение, отчитайки икономическите условия в страната,
съдебната практика и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на по 60 000 лв., за колкото исковете следва да
се уважат, а за разликата да се отхвърлят.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за
обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането.
Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования –
каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това
ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено
изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до
окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищцата разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от исковете,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 4130лв. Неоснователно е искането
на процесуалния представител на ищците за присъждане на ДДС върху адвокатския
хонорар за оказана безплатна помощ- не е осъществена сделка и няма
доказателства, че данъкът е платен, независимо, че адвокатът е регистрирано лице по ЗДДС. При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат
право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от
исковете. Съразмерно
с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 220лв. от 550лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на исковете по сметка на СГС в размер
на 4800лв., както и 600лв. разноски по
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.Д.Е.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й. Ц. и П.А.- изпълнителни директори, да заплати на
Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, по искове с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер по 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) за всеки един от тях,
заедно със законната лихва върху тази сума от 20.04.2016г. (датата на смъртта
на наследодателката на ищците П.Г.Д., ЕГН **********) до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 60 000 лв. до предявения размер от 200 000лв.(двеста хиляди лева).
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на „З.Д.Е.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Й. Ц. и П.А.- изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 220лв. (двеста и двадесет лева).
ОСЪЖДА „З.Д.Е.”
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Й. Ц. и П.А.- изпълнителни директори, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат С. С. Ч., адвокат от Софийска АК, ЕГН: **********,
БУЛСТАТ: **********, с peг. номер от Единния адвокатски регистър *******, адвокатско възнаграждение в размер на 4130лв(четири
хиляди сто и тридесет лева).
ОСЪЖДА„З.Д.Е.”
АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Й. Ц. и П.А.- изпълнителни директори, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на
4 800лв.(четири хиляди и осемстотин
лева), както и 860лв.
(шестстотин лева) разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на
съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: