№ 1821
гр. Пловдив, 10 август 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, VIII състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, разгледа
докладваното от съдия
Георгиева адм. дело № 3493 по описа на
съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „П.БТ.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.Н., чрез адв. Г. против
аповед № 03-РД/3605/28.09.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/, в частта за размера на одобрената финансовата помощ –
138 189.35 лв. и за заплащането й на две вноски, на основание чл.28 ал.3
от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова
помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за
периода 2014–2018 г.,
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е издаден при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, както и
не е спазена формата – липсват мотиви на акта, поради което се претендира за
отмята му. Твърди се, че съгласно представения договор с Държавен фонд
„Земеделие“, към датата на сключването му, е в сила правната норма на чл.8 ал.2
и чл.5 ал.2 т.2 от Наредба № 2 за 3 стопански години, поради което счита, че
неправомерно административният орган е определил обезщетение за доход за 2
винарски години по действащата към момента правна норма, а не тази, действаща
към момента на подаване на заявление и сключване на договор. На второ място
счита, че обжалваният административен акт е немотивиран, защото от него не
става ясно как Държавен фонд „Земеделие“ е стигнал до определяне на
оторизираната помощ. По отношение липсата на мотиви в акта, се твърди, че
заявителят не е уведомен писмено за основанията, въз основа на които е
постановен отказът, в нарушение на чл.28 ал.2 от Наредбата. Липсата на мотиви е
съществена предпоставка за отмяна на акта, се сочи в жалбата.
В съдебно заседание за жалбоподателя се представлява
от адв. Г., която поддържа жалбата и счита, че неправомерно доверителят й е
ощетен с 1 000 лв., тъй като е недопустимо да се предава обратно действие на
един закон или наредба, без това да е изрично уговорено.
Ответната страна, чрез процесуалния представител юриск.
М., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, посочени в подробна
писмена защита и иска да бъде потвърден административният акт, както и да се
присъдят разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение и разноски за
аграрно-икономическа експертиза. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Оспорващият „П.БТ.“ АД, гр. Първомай, с УРН **, УИН
***, представлявано от прокуриста К.Я.Н., е подал заявление
идентификационен номер /ИН/ **********/26.03.2015 г., за предоставяне на
финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, в което е
отбелязана с „да“ възможността „парично обезщетение–предназначено да компенсира
загубата на приходи в периода до встъпване в плододаване на новосъздадените
лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава три години,
с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда“.
„Първомай БГ” АД е подписало договор № 201557 на 15.05.2015
г. с Държавен фонд „Земеделие” за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ по „Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор“. По силата на договора е одобрена безвъзмездна
финансова помощ в размер на 626 749.20 лв., представляваща 75% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с извършването на
дейности по мярката.
Съгласно чл.5 ал.2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., в
редакцията и към момента на подписване на договора „П.БТ.” АД има право на
парично обезщетение за загуба на приходи за 12 000 ха, видно от удостоверение
за участие по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ № 124/25.03.2015 г.,
издадено от ИАЛВ, за периода до встъпване на плододаване на насаждението, който
не може да бъде по-дълъг от три години. Изчисляването на обезщетението за загуба
на приходи се извършва по реда на Приложение № 2 към чл.8 ал.2 от Наредба № 2
на база издадено от ИАЛВ удостоверение за среден годишен добив и заповед на министъра
на земеделието и храните за определяне цената на килограм грозде.
„П.БТ.“ АД има издадено от ИАЛВ удостоверение за
среден годишен добив № 46/22.06.2017 г. с валидност на правото на презасаждане
до 31.07.2012 г., за 2014 г. - 16 401
кг/ха.
По делото е приложена заповед № РД 09-198/14.03.2017
г. на министъра на земеделието и храните, с която е определена цена на килограм
винено грозде 0.66 лв., която се прилага при изчисляване на размера на
паричното обезщетение за загуба на доход за заявления, подадени през
финансовата 2016-2017 г.
Каза се, „П.БТ.” АД е сключило на 15.05.2015 г. договор
№ 201557 с Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за предоставяне на
финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ по
„Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2014-2018 г.“. Действащите нормативни документи към датата на подписване на
договора са – Наредба № 2 от 04.04.2014 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 15.04.2014 г.,
изм. ДВ бр. 60 от 22.07.2014 г.) и Заповед № 09-779/27.11.2014 г. за определяне
броя на винарските години и цената на килограм грозде за определяне
обезщетението за загуба на доход, която обаче не е приложена по делото.
Приложената цитирана по-горе заповед № РД 09-198/14.03.2017
г., издадена на основание чл.25 ал.4 от Закона за администрация и чл.8 ал.6 от
Наредба № 2/04.04.2014 г. (изменена в ДВ, бр.92/27.11.2015 г.), според която
цената на кг/грозде се прилага при изчисляване на размера на паричното
обезщетение за загуба на доход за заявления подадени за финансовата 2016 – 2017
година.
„П.БТ.” АД е подало заявление за обезщетение за загуба
на доход по утвърден образец на 13.07.2017 г. по реда на Раздел VII от Наредба
№ 2 от 2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. Към
същото заявление, в раздел II – изискуеми документи, е
представено Удостоверение № 46 от 22.06.2017 г. за среден годишен добив за три
винарски години, предхождащи изкореняването на лозовите насаждения в оригинал.
Прави впечатление, че заявлението за обезщетение за
загуба на доход по реда на Раздел VII от Наредба № 2 от 2014 г. за условията и
реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. е формуляр, в който единствените
отговори могат да бъдат „да“ или „не“, без възможност за забележки или
уточнения по даден документ. В случая, липсва възможност заявителят да
отбележи, че прилага удостоверение за среден годишен добив за последните три
винарски години или за друг период, различен от вписаното в раздел II изискуеми
документи.
В съдебно заседание на 28.05.2018 г. е изслушана и
приета без възражения от страните аграрно-икономическа експертиза, за
изготвянето на която вещото ле използвало приложените по делото документи,
както и нормативната уредба, уреждаща този вид отношения. Изводите на вещото
лице са: 1. Размерът на финансовата помощ за загуба на доход, която би следвало
да получи „П.БТ.“ АД по подаденото заявление за обезщетение от три години преди
получаване на презасаждане, умножено по изкоренената площ и умножено по
определената със заповед № РД-09-198/1403.2017 г. на министъра на земеделието и
храните, цена на килограм грозде, съгласно формулата по Приложение № 2 към чл.8
ал.2 от Наредба № 2/04.04.2014 г. (действаща разпоредба, ДВ, бр.34/15.04.2014
г.). Според издаденото от ИАЛЗ удостоверение за среден добив от реколта 2014 г.
– 16 401 кг/ха, като при теренната обработка от ТЗ на ИАЛЗ – Хасково е
установена изкоренена площ – 11.6321 ха, а при проверка на място, извършена от
ОД на ДФ „Земеделие“ –РТИ Хасково и установена изкоренена площ 12.0000 ха по
визуален метод. Цената е взета според приложената по делото заповед №
РД-09-198/14.03.2017 г. – 0.66 лв./кг. При посочената по-горе формула и при
тези данни, вещото лице е направило изчисления в два варианта – по данните на
ИАЛЗ и тези от О на ДФЗ – РТИ –Хасково. При първия вариант е получена сума 377 740.58 лв., а при
втория – 389 687.76 лв. Предвид констатираните различия от двете
институции по отношение на изкоренените площи, вещото лице сочи, че не е
правило проверка на място, поради което не може да се ангажира с отговор на
въпроса, дали жалбоподателят е извършил в срок и напълно заявените за участие
по мярката имоти, засадени с лозови насаждения със заявена площ 12.0000 ха. Посочва
се, че размерът на обезщетението за загуба на доход, което следва да се получи от
жалбоподателя по подадено от него заявление за обезщетение за загуба на доход
от 24.07.2014 г., в редакцията й към датата на подаване на заявление за
обезщетение за загуба на доход при определена цена на килограм грозде със заповед
№ РД-09-198/14.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните по формулата по
Приложение № 2 към чл.8 ал.5 от Наредбата, следва да бъде 138 189.35 лв.,
което съответства по размер на одобрената със заповед № 03-РД/3605 от
28.09.2017 г., предоставено на две вноски от по 69 094.67 лв. и
69 094.68 лв.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - доказателства, представени от процесуалния представител на жалбоподателя
с писмо изх. № 13-00-4-1/05.02.2018 г. на ИАЛЗ; заявление за окончателно
плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по договор №
201557/15.05.2-015 г. за предоставяне на финансова помощ; контролен лист ТЗ 03
за проверка на място № ТЗ16-489 от 03.12.2015 г.; акт за право на презасаждане
№ 369/30.12.2015 г., разрешение за засаждане от преобразувани права на
презасаждане № 118/18.08.2016 г.; становище от отдел „Регулаторни мерки и
производствен потенциал“, ГД „Контрол в лозаро-винарския сектор.
При така изложеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е заповед
№ 03-РД/3605/28.05.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с която е одобрено заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 124/25.03.2015
г. с финансова помощ 138 189.35 лева, като на основание чл.8 ал.5 от
Наредба № 2/04.042014 г. финансовата помощ за парично обезщетение за загуба на
доход се предоставя на две равни парични вноски в размер на 6 6 094.67 лв.
- първата и 69 094.68 лв. - втората, като втората вноска ще бъде изплатена
в периода 01.08.2018 г.-15.10.2018 г.
Съгласно от чл.168 АПК във връзка с чл.142 от АПК,
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени
от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на
някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорваният акт е издаден от
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” в рамките на неговите правомощия. По
силата на чл.20а ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор
на Разплащателната агенция, която съгласно §1 т.13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз и като такъв
организира, ръководи и представлява
агенция, както и одобрява, намалява или
отказва директни плащания по подадени заявления за подпомагане от земеделски
производители по схемите и мерките, финансирани от ЕС. Поради това издателят на
акта притежава необходимата материална компетентност.
Съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена на
основание чл.28 ал.2 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по мярка
„Престуктуриране и конверсия на
лозя“ от Националната програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 – 2018 г., с която е одобрено
заявление за загуба на доход по ППК № 124/25.03.2015 г., с фианонсова помощ – 138 189.35
лв. Посочено е също така, че на основание чл.8 ал. 5 от Наредба № 2/04.04.2014 г. помощта се
предоставя на две равни парични вноски – първата в размер на 69 094.67 лв. и втората в размер на
69 094.68 лв, като е указано, че втората вноска ще се изплати в периода 01.08.2018г.15.10.2018г.
При проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, предвид изложеното по–горе в тази насока, съдът намира, че обжалваният административен акт не съдържа
фактически основания за издаването му. Действително, съдебната практика приема,
че мотивите трябва да се съдържат в самия административен акт или в документ,
който е част от него и е цитиран в
обстоятелствената му част. В случая, дори приложената по преписката докладна
записка на заместник изпълнителния директор на ДФЗ – РА от 27.09.2017 г. не
съдържа мотиви. В нея единствено са посочени разпоредбите на Наредба №
2/04.04.2014 г., регулиращи тези отношения, и заповедта на министъра от 2017 г.
Условията и редът за предоставяне на финансова помощ
по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2014 – 2018 г. са уредени в от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2014–2018 г. и обхваща мерките
"Преструктуриране и конверсия на лозя" и „Популяризиране на пазарите
на трети държави“.
Прави впечатление, че в оспорената заповед не са посочени
аргументи защо административният орган е приел, че следва да се приложи редакцията
на Наредба № 2 действала към момента на издаване на обжалваната заповед, а не
редакцията, действала към момента сключване на договор № 201557/15.05.2015 г. с
ДФ “Земеделие“.
Няма спор, че към датата на подаване на заявлението за
финансова – 26.03.2015 г. е била в сила правната нормата на чл.8 ал.2,
обнародвана в ДВ, бр.34 от 15.04.2014 г., която предвижда обезщетение за период
от 3 години. Впоследствие чл.8 ал.2 е претърпяла промени, като в ДВ, бр.92 от
27.11.2015 г. е променен периодът за обезщетение от 2 на 3 години. Тази промяна
влиза в сила от 27.11. 2015 г., т.е. след датата на подаване на
заявлението.
Същата правна норма е претърпяла и промени в чл.5 ал.2
т.2, като към момента на подаване на заявлението е в сила правната норма,
обнародвана в ДВ, бр.34 от 15.04.2014 г. за обезщетение за 3 години. Обратното
действие на закона се изразява в признаване на правни последици, като
възникнали преди влизане на закона в сила. Такова действие може да е налице
само по изключение и то с изрична разпоредба в наредбата.
Съгласно чл.14 ал.1 и ал.3 от Закона за нормативните
актове, обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то
с изрична разпоредба, като, не може да се дава обратна сила на разпоредби,
които предвиждат санкции, освен ако, те са по-леки от отменените. С оглед
извършените промени в чл.8 ал.2 и чл.5 ал.2 т.5 от Наредба № 2 от 4.04.2014 г.,
очевидно е, че такава разпоредба няма, поради което следва да се приложи
правната норма към момента на подаване на заявлението за обезщетение за доход
за 3 години. Възниква въпросът защо след като законодателят не е придал обратно
действие на промените в Наредбата,
административният орган ги прилага, след като оспорващият е договарял към
момента на действие на наредбата преди
промяната й. В раздел IV Права и задължения на страните, т.
4.5 от сключения между „П.БТ.“ АД и ДФЗ – РА договор № 201557/15.05.2015 г., е
посочено, че фондът има право да намали размера на помощта по настоящия договор
в случаите по т. 8.1.“б“. и т.8.1.“в“. Това може да стане обаче, само, когато:
- в случай на авансово плащане на финансовата помощ и констатиране на разлика
между одобрената площ и площта, на която е извършена реално инвестицията, и,
когато при изплащане на финансовата помощ, след изпълнение на инвестицията и
констатиране на разлика между одобрената площ и площта, на която е извършена
реално инвестицията.
Безспорно е, каза се, че договорът с Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ по „Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г.“ е от 15.05.2017
г. Действащите нормативни актове към датата на подписване на договора са : Наредба
№ 2 от 04.04.2014 г., обн. ДВ бр. 34 от 15.04.2014 г., изм. ДВ бр. 60 от
22.07.2014 г. и заповед № 09-779/27.11.2014 г. за определяне броя на винарските
години и цената на килограм грозде за определяне обезщетението за загуба на
доход. Към момента на сключване на договора, административният орган не е
предвидил промени в него, с оглед бъдещи законодателни промени в Наредбата.
По този начин
безспорно се нарушава правото на защита на оспорващия, тъй като размерът на
дължимата финансова помощ, представляваща обезщетение за загуба на доход, което
оспорващият би следвало да получи по заявление за предоставяне на финансова
помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на винени лозя“ от 24.07.2017 г. и
подписания договор № 201557/15.05.2015 г. за предоставяне на финансова помощ,
съгласно действащата към този момент Наредба № 2 от 04.04.2014 г. (ДВ, бр.34 от
15.04.2014 г. и ДВ, бр.60 от 22.07.2014 г.) съгласно чл.5 ал.2 т.2 и чл.8 ал.2,
прилагайки формулата на Приложение № 2, отчитайки удостоверение за среден годишен
добив № 46/22.06.2017 г., издадено от ИАЛВ, като се вземе предвид изкупната
цена на кг/грозде, определена със заповед на министъра на земеделието и храните
№ РД 09-779/27.11.2014 г., валидна към датата на сключване на договора е различна
от тази, определена според заповед № 03-РД-198/14.03.2017 г. Сумата, определена
от вещото лице по аграрно-икономическата експертиза, действително съответства
на стойностите, определени от административния орган, но, каза се, това е при
условия цена на гроздето според заповедта на министъра от 2017, но не и от 2014
г. Сумата, определена от административния орган с оспорената заповед е 138 189.35 лв., като издаващият акта, не е изложил мотиви
защо е определил този размер.
Действително, чл.142 ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, но съдът намира, че издателят на акта, приложил разпоредбата към момента на
подаване на заявлението за загуба на доход, е следвало да мотивира в оспорената
заповед защо прилага именно тази разпоредба, след като има сключен договор към
15.05. 2015 г. между „П.БТ.“ АД и ДФ “Земеделие“, като не е представил и заповед
№ РД 09-779/27.11.2014 г., за определяне на броя на винарските години и цената
на килограм грозде за определяне на обезщетението за загуба на доход, валидна
към датата на сключване на договор № 201557/15.05.2015 г.
В този смисъл следва да се има предвид, че подаденото заявление за обезщетение за загуба
на доход от 24.07.2017 г. кореспондира с приложеното удостоверение № 46 от 22.06.2017
г. за среден годишен добив, издадено от ИАЛВ, което е за 3 /три/ винарски
години, както е било по действащата Наредба № 2 към момента на подписването на договора
с ДФ “Земеделие“ – РА, по отношение на изискването за „издател“ и „оригинал“. В
тази връзка се констатира и противоречие в самото заявление - раздел II - Изискуеми
документи т.3 на заявлението, в която графа е посочен период от две години,
което обстоятелство бе изяснено по-горе, с оглед на факта, че никъде в заявлението
няма възможност за допълнителна информация. В този смисъл съдът намира, че
изготвените екземпляри на заявлението са в ущърб на заявителите и това
обстоятелство ги принуждава да подават заявление, в което са отразени 2, а не
три години, така както е изисквала Наредба № 2/04.04.2014 г. към момента на
сключване на договора за финансова помощ.
Съдът възприема заключението на вещото лице като
обективно и компетентно, но, каза се, същото е изготвена на основание заповед
на министъра на земеделието и храните от 2017 г., а не от 2014 г.
Действително, изготвената аграрно-икономическа
експертиза не е имала за задача да установи размер на финансовата помощ при
действието на Заповед № РД-09-779/27.11.2014 г., която определя обезщетение за
загуба на доход за три винарски години, но при всички случаи размерът би бил по-голям,
от така изчисления, което обстоятелство се явява в противоречие със сключения
договор, още повече, каза се, че липсват каквито и да е данни да са нарушени
посочените по-горе разпоредби на същия, за да са налице основания за намаляване
на размер й.
Отделно от това, съдът намира, че от така издадената
заповед не става ясен начинът, по който органът е достигнал до този размер.
Това стана ясно, едва с възложената от ответника аграрно-икономическа
експертиза. Горното също представлява нарушение във формата на акта – липсват
мотиви и в тази насока.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в чл.6 и
чл.7 от АПК са заложени принципите на справедливост, съразмерност и истинност,
които следва да бъдат спазвани от административните органи при издаваните от
тях актове, което в случая съдът намира, че липсва.
Крайният извод на този състав е, че изпълнителният
директор на ДФЗ е издал немотивиран административен акт, при противоречие с
материално правни разпоредби, предвид което следва да бъде отменен.
По изложените съображения жалбата следва да бъде
уважена, а преписката изпратена на административния орган, с оглед факта, че
правомощието по предоставяне/отказване на финансова помощ е в правомощията само
на административния орган за ново разглеждане и произнасяне на Изпълнителния
директор на ДФ”Земеделие”, гр.София, съобразно тълкуването и прилагането на
закона, дадено в мотивите на настоящото решение.
С оглед констатираната основателност на оспорването,
на жалбоподателя се дължат съответно сторените разноски по производството. Те
се констатираха в размер на 6 415.00 лв., представляващи 50.00 лв. ДТ, 245.00
лв. депозит за вещо лице и 6 120.00 лв., адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Що се отнася до възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, по следните
причини:
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в чл.8 ал.1, предвижда, че „за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е: за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: при интерес от 100
000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. + 1 % за горницата над 100 000
лв." Анализът на разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сочи, че нивата на
адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия – обема и
сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се
приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва
да представлява изражение и на двата критерия. При приема на нормативния акт
обаче този подход не е приложен, що се отнася до предвидените в чл.7 ал.2 и
чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални възнаграждения, които се
дължат при процесуално представителство и защита по граждански и
административни дела на една инстанция и на административни дела с материален
интерес. Вместо съчетаното прилагане на посочените критерии, единственият,
ползван за оценката на труда, е този за величината на материалния интерес. При
създаването на разпоредбата не е направена преценка, че възприетият
едностранчив подход може да доведе до резултати, при които се наблюдава
сериозно несъответствие между обема и сложността на извършената правна работа и
материалния интерес, предмет на правния спор. Възможни са случаи, при които
материалният интерес по делото е значителен, но правната работа, която се
извършва за неговата защита, не е голяма и не изисква висока компетентност и
знания, и съответно, при нисък материален интерес, какъвто се предявява по
преобладаващата част от гражданските и административните дела, правната работа
може да е в по-голям обем поради необходимостта да се съобразят множество факти
и сложили се далеч във времето отношения.
В случая съдът намира, че се касае именно до втората
посочена по-горе хипотеза – по делото са проведени 4 съдебни заседания;
възложена е аграрно-икономическа експертиза по искане на жалбоподателя, като
задачите са поставени и от двете страни; по искане на жалбоподателя са издадени
удостоверения за снабдяване с допълнителни доказателства от различни
институции, поради което настоящата инстанция намира, че не следва да бъде
уважено възражението на ответника.
Или иначе казано, следва да бъдат присъдени
направените и доказани разноски по
производството, общо в размер на 6 415.00 лв. /шест хиляди четиристотин и петнадесет/ лева.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, VIII състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „П.БТ.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.Н., заповед № 03-РД/3605/28.09.2017 г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, в частта за размера на одобрената
финансовата помощ – 138 189.35 лв. и за заплащането й на две вноски.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” -
Разплащателна агенция, гр.София, да заплати на „П.БТ.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.Н., сумата от 6 415.00 лв., разноски по делото.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния
директор на ДФ”Земеделие”, гр.София, за ново произнасяне по заявление за
обезщетение за загуба на доход във
връзка с договор № 201557/15.05.2015 г.
за предоставяне на финасова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия
на лозя“ по „Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г.“
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
четириндесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/