Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217/31.05.2017 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ
състав в публичното заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при
секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Таралански административно
дело № 86 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу административен акт, с
който е прекратено служебно правоотношение с правно основание чл.121, ал.1, т.1
във връзка с чл.107, ал.2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Жалбоподателят Т.И.Д. обжалва
заповед № 50 – Т/22.02.2017 г. на Кмета на Община Бойчиновци, с която е
прекратено без предизвестие служебното й правоотношение с Общинска
администрация – Бойчиновци, където е заемала длъжността “Финансов контрольор”.
В жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа, че
заповедта е неправилна и незаконосъобразна, поради неправилно приложение на
материалния закон. Чрез процесуалния си представител моли съда да отмени
оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, като ответника
й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие
на незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение и направените
по делото разноски. Поддържа, че основанието за прекратяване на
правоотношението й било следствие от направената годишна оценка на изпълнение
на длъжността „неприемливо изпълнение“. Оценката се основавала на субективно
отношение с цел прекратяване на СлПО чрез използване на формулировката на
закона, без действителното наличие на нито едно от законовите основания за
прекратяване на служебното правоотношение. С жалбата се оспорва поставената
годишна оценка и се навеждат пространни доводи относно изпълнението на
конкретните задължения за периода преди прекратяване на СлПО, както и съвместяване
на длъжността „Финансов контрольор“ със заместване на касиер-събирача на МДТ в
общинска администрация по време на негово отсъствие, за което съвместяване не са
издавани заповеди, тъй като касиера бил назначен по трудов договор, а жалбоподателя
е държавен служител. Поддържа, че в нарушение на нормата на чл.12, ал.4 от Наредбата
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация, след проведената междинна среща оценяващият ръководител не
отбелязал в полето за коментари, че към момента не се справяла с изпълнението
на длъжността, а в края на годината било установено, че изпълнението е
неприемливо. Твърди се също така, че отрицателната атестационна оценка,
респективно прекратяването на СлПО е в резултат на тенденциозно отношение в продължение
на две години от страна на ръководителя, което се изразявало в искането на
писмени обяснения по всевъзможни поводи и ситуации, с цел налагане на
дисциплинарни наказания по чл.90, ал.1 от Закона за държавният служител, като
сочи, че през 2016 г. й е наложено дисциплинарно наказание, което било отменено
с влязло в сила решение по административно дело № 147/2016 г. на Административен
съд – Монтана. В жалбата и привидно съединената с нея искова молба за
обезщетение не се сочи размер на претендираното обезщетение, като в пледоарията
по същество на процесуалния представител на жалбоподателя и в допълнително
представената писмена защита не се иска присъждане на обезщетение.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Бойчиновци, чрез
процесуалния си представител по делото, както и в писмена защита, оспорва
жалбата и моли да бъде отхвърлена, поддържайки, че обжалваната заповед била
законосъобразна и правилна, тъй като служебното правоотношение е прекратено при
наличие на предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, при спазване на
административно-производствените правила и след осъществяване на материално-правните
основания за постановяването му. Поддържа се, че служебното правоотношение на жалбоподателя
Д. е прекратено след като тя е получила при атестирането възможно най-ниската
оценка за индивидуално изпълнение на длъжността – „неприемливо изпълнение“. Поддържа
се също така от ответника, че в жалбата било направено оспорване на поставената
годишна оценка, като били изложени мотиви единствено в тази насока, а в
настоящото производство оспорването на поставената годишна оценка било
недопустимо, тъй като съгласно чл. 28. ал. 1 от Наредбата за условията и реда
за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, служителите,
които не са съгласни с дадената им от оценяващия ръководител обща оценка, можело
да подадат писмено възражение, в което да посочат мотивите за несъгласието си с
оценката. В предвидения 7- дневен срок от датата, на която оценяваният е
подписал формуляра за обща оценка на изпълнението на длъжността 25.01.2017 г.,
оспорващата Д. не подала писмено възражение.
По допустимостта на жалбата.
Обжалваната заповед за прекратяване на служебното
правоотношение е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК
– изрично волеизявление на административен орган – Кмета на Община Бойчиновци,
с който пряко се засягат лични имуществени права (прекратяване на служебно
правоотношение, въз основа на което се получава възнаграждение и се изплащат
социални и здравни осигуровки) и по този начин законни интереси на
жалбоподателя. Същата е връчена на жалбоподателя на 22.02.2017 г., а жалбата
срещу заповедта е постъпила в деловодството на съда с вх. № 351 на 08.03.2017 г.
Спазен е срока по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.124, ал.1 от ЗДСл. Всъщност,
дори да не е спазен този кратък законов 14-дневен срок, то съдът отчита, че в
обжалваната заповед (същата в копие на л.5 по делото) не е указано нито дали
може да се обжалва и в какъв срок, нито пред кой орган може да стане това, при който
порок, съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, сроковете за обжалване се
удължават на два месеца. Съдът намира, че жалбата е предявена в срока по чл.140,
ал.1 от АПК (аргумент от л.5 и л.1 по делото), поради което е допустима за
разглеждане.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, включително и приложеното служебно досие в два тома, намери за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на проведен конкурс (протокол на л.2 от том
1 от служебното досие), със заповед № 75/06.12.2006 г. на Кмета на Община Бойчиновци,
Т.И.Д. е била назначена за държавен служител по служебно правоотношение (СлПО) на
длъжност “Младши експерт – общинска собственост” в отдел ИСПОС на Общинска администрация
– Бойчиновци, с ранг V младши. Впоследствие след нов конкурс (протокол на л.22
от том 1 от служебното досие), със заповед № 19/19.04.2007 г. на Кмета на
Община Бойчиновци, Т.И.Д., притежаваща висше образование образователна степен
магистър по специалност „Публична администрация“, е била назначена за държавен
служител по СлПО на длъжност “Финансов контрольор” в отдел АПФСО на Общинска администрация
– Бойчиновци, с ранг V младши. От този момент до датата на прекратяване на СлПО
с обжалваната заповед (19.04.2007 – 22.02.2017) жалбоподателят е заемала тази
длъжност, като с актове на органа по назначението е изменян (повишаван) само
размера на възнаграждението и ранга на служителя, който ранг към момента на
прекратяване на СлПО е ІІІ младши.
Видно от приложените писмени доказателства,
атестирането на жалбоподателя Д. до 2015 г. е показвало изпълнение на функциите
за заемана длъжност, съответстващо на изискванията (така в л.81-84; л.114-118;
л. 152-155; л.192-196; л.250-253; л.277-280 от том І; л. както и л.15-17 от
делото). За този период не се установи да е налагано дисциплинарно наказание на
жалбоподателя.
Със заповед № 029/21.01.2016 г. на Кмета на Община
Бойчиновци на Т.И.Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка” поради
виновно нарушение на служебните задължения. С влязло в сила решение № 299/31.05.2016
г. по дело № 147/2016 г. на Административен съд – Монтана това дисциплинарно
наказание, респективно заповедта, с която е наложено, е отменено, като
незаконосъобразно.
С писма изх. № ВД-31/15.07.2016 г. и №
ВД-32/15.07.2016 г. Кметът на Община Бойчиновци е изискал от Т.И.Д. обяснения „…на основание чл. 89, ал. 2, т.5 от Закона за
държавния служител (ЗДСЛ), във връзка с грубо отношение към работодателя,
състоящо се в показано неконтролирано поведение и неуважение към мен и
институцията, която представлявам, представете в срок до 15.07.2016 г. - 16.30
ч. писмени обяснения за Вашите действия, като посочите и доказателства относно твърдените
от Вас факти….“ и „…на основание чл. 89, ал. 2, т.1 от Закона за
държавния служител (ЗДСЛ) и т.5.1, 5.2, 5.3 и 5.4 от длъжностната
характеристика, във връзка с установено наличие на печати върху някои заявки за
отпускане на служебен аванс, а на други заявки няма печат, дайте обяснения защо
са се получили различия при документиране на резултатите от проверките за
законосъобразност на поетите задължения? Защо при провеждане на предварителния
контрол на контролния лист се поставя подписа на главния счетоводител, след
като на листа е записано: „извършил проверката - финансов контрольор“...“. С
писма вх. № ВД-31(1)/115.07.2016 г. и № ВД-32(2)/15.07.2016 г. Д. е дала
обяснения, че „…съгласно СФУК извършвания
от мен предварителен контрол задължително се документира с Контролен лист. Печатът,
с който разполагам, съм получила на 20.05.2008 г. и е регистриран в книгата за
печати, която се намира в деловодството на Общинска администрация-Бойчиновци.
Същият е еквивалентен и напълно припокрива Контролният лист за извършване на
предварителен контрол. При провеждане на предварителния контрол до 01.07.2016 г.
аз поемах отговорността да отговарям с ДА или НЕ по отношение за наличието или
не на бюджетен кредит по отношение на извършваното плащане. В тази връзка
заявявам, че Бюджетът на Общината се намира в отдел „ФСД и МП“, в който ресор
попада главния счетоводител. С оглед да не Ви подведа с извършване на плащане,
за което няма налични средства предположих, че по удачно ще бъде по тази точка
2 от Контролният лист да дава мнение Главният счетоводител…“, респективно
„…от 14 години работя в Общинска
администрация-Бойчиновци и за този период съм се отнасяла с отговорност и
уважение към всичко, свързано със служебните ми задължения и с всеки служител в
администрацията, включително и към Вас…“.
Видно от формулярите от атестациите на жалбоподателя
за 2015 г. и за 2016 г., изпълнението на същата е оценено като „изпълнението
отговаря не напълно на изискванията“ за 2015 г. с мотиви „...Целите заложени в индивидуалния работен план са изпълнени като са
съставени ! протоколи за осъществена проверка при изплащане на присъдените
издръжки и | командировките на ТЕЛК. Протоколите отразяват реда и начина за
изплащането им, но не отразяват становището от предварителния контрол за законосъобразност,
който служителката трябва да упражнява. Изпълнява преките си задължения, като
за преобладаваща част от тях сама организира изпълнението им, а за друга част
се съобразява със сроковете, които имат нормативно основание, но не винаги
планира и координира работата си по начин, който води до висок краен резултат и
не търси начини за повишаване на качеството на работата. През периода на
оценяване поддържа позитивни отношения с колегите си, не предизвиква конфликтни
ситуации, но трябва да повиши нивото на компетентностите необходими за
изпълнението на длъжността…“.
Оценката от атестирането за 2016 г. е „неприемливо
изпълнение“. Мотивите на оценяващия ръководител за оценката от 2016 г., която
се явява предпоставка за прекратяване на СлПО на жалбоподателя са били, че „…по точка 1 в индивидуалния работен план
поставената цел е изпълнена частично, тъй като в срока за изпълнението и
служителят е бил в продължителен отпуск по болест. През 2016 г. служителят не е
изготвил и представил за одобрение предложение за актуализация на нито един от
действащите вътрешни нормативни актове в общинската администрация, при
поставена цел за 2016 година - „Проверка на всички вътрешни нормативни актове в
общинска администрация за съответствие със законовите изисквания и където е
необходимо да се направи актуализация". Не е представила мотивиран доклад
за постигане на целите от индивидуалния работен план за необходимостта или
липсата на такава за разработване на нови или актуализация на вътрешни
нормативни актове във връзка с дейността на общинска администрация, в който
подробно да изложи своите мотиви. Задълженията, определени в длъжностната
характеристика се изпълняват, но не в необходимия обем и качество и не търси
начини за повишаване продуктивността на работата. Служителят не винаги планира
и осигурява текущата си работа по начин, осигуряващ възможно най-добър краен
резултат. Не поема лична отговорност, оправдава се с колегите или
обстоятелствата. Изразява се неясно, както в устна, така и в писмена форма,
често изготвените и предоставени за одобрение правила и процедури са лошо
структурирани и трудни за разбиране. Не съдейства за справяне с конфликти, не
дава обратна връзка за своята работа. Трудно се ориентира във функциите на
администрацията. Въпреки големия трудов стаж в общинска администрация и това,
че тя е била през цялото време на една и съща длъжност, без да са променяни
основните задължения за длъжността, демонстрира незадоволително равнище на
знания, умения и компетентности, необходими за ефективното изпълнение на
длъжността…“.
Със заповед № 50-Т/22.02.2017 г. Кметът на Община Бойчиновци
е прекратил служебното правоотношение на Т.И.Д. на длъжността „Финансов
контрольор” при Общинска администрация - Бойчиновци с правно основание –
чл.107, ал.2 във връзка с чл.108 от ЗДСл и Формуляр Приложение № 2 към чл.19,
ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) за оценка на изпълнението на длъжността
от висшите държавни служители, служителите на ръководни длъжности и на
експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции от 25.01.2017 г. В
заповедта не са изтъкнати фактически основания за прекратяването на СлПО.
От правна страна, съдът като извърши проверка на
основание чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразност на акта на основанията по
чл.146 АПК, намира следното:
Актът е постановен от Кмета на Община Бойчиновци –
местно и предметно компетентен орган в рамките на дадените му от закона
правомощия – органа по назначаването на държавните служители в Общинска
администрация – Бойчиновци.
Оспорената заповед е постановена в установената от
закона чл.108, ал.1 от ЗДСл писмена форма при спазване на реквизитите на
административния акт по чл.59, ал.2 АПК, съобразно с целта на закона –
правомощията на органа по назначение да прекратява служебните правоотношения в
поверената му администрация по реда на чл.107 във връзка с чл.1 от ЗДСл. Следва
да се отбележи изрично, че по отношение на формата нормата на чл.108, ал.1 от
ЗДСл, която е специална по отношение на общия закон – разпоредбата на чл.59,
ал.2 от АПК, установява облекчен ред и редуцира изискването за излагане и на
фактически основания за прекратяване на СлПО, като нормата урежда изключение за
посочване и на фактическите основания само при прекратяването на основание
чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл.
При постановяване на оспорваната заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
доколкото органът е събрал всички допустими от процесуалния закон, относими към
предмета на административното производство и необходими за изясняване на
релевантните факти доказателства. Актът е постановен и в указания от нормата на
чл.107, ал.2 от ЗДСл едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Тази
оценка е получена от оценяваната на 25.01.2017 г. (л.7 по делото), а акта е
издаден на 22.02.2017 г.
Постановената заповед за прекратяване на СлПО е
издадена в противоречие с материално-правни разпоредби, поради което е налице
основание за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК във връзка с чл.107, ал.2 ЗДСл.
Във връзка с основния довод на ответника за
недопустимост на оспорването на оценката от атестационния формуляр в това
производство, настоящият съдебен състав намира, че същия е неоснователен.
Настоящето производство е образувано по жалба срещу административен акт т.е.
това е първоинстанционно съдебно производство, където съдът е такъв и по
фактите и по правото. Обстоятелството дали е оспорена или не оценката от
атестирането за 2016 г. от атестирания служител в законовия 7-дневен срок по
никакъв начин не може да се отрази на процесуалните права на жалбоподателя в
настоящето производство, тъй като тази оценка е материално-правната
предпоставка за прекратяване на СлПО. В този ред на съждения е наложително да се
отбележи, че не е възможно да се осъществява съдебен контрол по
законосъобразността на прекратяването на СлПО, без съдът да обсъди тази
единствена материално-правна предпоставка – елемент от фактическия състав на
прекратяването, наред със регламентирания преклузивен срок.
Съгласно чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, въз основа степента
на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните
компетентности, оценяващият ръководител определя годишна оценка „неприемливо
изпълнение“ на длъжността за висшите държавни служители, служителите на
ръководни длъжности и на експертни длъжности с аналитични и/или контролни
функции, включително за служителите, командировани по реда на чл. 86а от Закона
за държавния служител, когато оценяваният едновременно: а) не е изпълнил
преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на
изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано
от обстоятелства, зависещи от служителя; б) е показал за преобладаващата част
от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в
приложение № 1. Преценката дали е осъществена хипотезата на цитираната
разпоредба е само в рамките на фактите, заложени в процесната оценка (арг. чл.
170, ал. 1 АПК). В по-голямата си част обаче фактите са лишени от
конкретизация. Във формуляра за оценка (л. 21-23 по делото), за периода за
оценяване 31.03.2016 г. – 31.12.2016 г., са фиксирани следните цели: 1) да
изготви и изпрати в Министерство на финансите доклад за състоянието на системите
за финансово управление и контрол (СФУК) за 2015 г. със срок за изпълнение
31.03.2016 г.; 2) проверка на всички вътрешни нормативни актове в общинската
администрация за съответствие със законните изисквания и където е необходимо да
се направи актуализация със срок за изпълнение 31.12.2016 г.; 3) разработване
на нови вътрешни нормативни актове във връзка с дейността на общинската
администрация със срок за изпълнение 31.12.2016 г., като за всяка от поставените
цели са отразени следните „изисквания/критерии за изпълнението“: 1) изготвен и
изпратен доклад; 2) актуализирани или изготвени нови вътрешни нормативни актове
и 3) разработени и утвърдени нови вътрешни нормативни актове. На междинната
среща на 22.07.2016 г., оценяващият ръководител не е отбелязал никакви
забележки или коментари. Годишната оценка, обаче, е квалифицирана като
„неприемливо изпълнение“ с посочените по-горе в констативната част на решението
мотиви. По т.1 се констатира, че поставената цел била изпълнена частично. От
доказателствата по делото, обаче, се установи, че макар жалбоподателя да е бил
в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 11.02.-28.06.2016 г. (така
и болнични листове на л.31-35 по делото), то същата е изготвила и изпратила на
електронна поща доклада за състоянието на СФУК („Проект на вътрешни правила за
контрол върху собствените приходи“ – л.40-41 по делото). Съдът счита за
неоснователно направеното оспорване от страна на ответника по делото, тъй като
на практика това оспорване не е за неавтентичност (неистинност) на частните
писмени документи – разпечатки от електронна поща, а визира възможността (и
евентуално задължението) на служителите на общинската администрация да ползват
служебни електронни адреси. Дори да има такова нормативно установено с вътрешни
правила задължение за жалбоподателя (по делото не се установи от ответника), то
изпращането на доклада по личен електронен адрес не нарушава нормативно
установени забрани и съдът приема същото за изпълнение на служебните задължения
от страна на жалбоподателя, която за процесния период е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност. По този начин се установи, че мотивите по т.1 от
индивидуалния работен план не отговорят на действителните факти. Изпълнението
на т.1 от служителя не е било частично, а пълно, въпреки състоянието, в което
се е намирала – отпуск поради временна нетрудоспособност. Писменото
доказателство на л.47-48 – одитно становище за заверка без резерви на Годишния
финансов отчет за 2015 г. на община Бойчиновци, категорично обосновава този
извод на съда.
В мотивите на оценката не се съдържат конкретни факти
за нарушение на т.2 от плана. Самата цел по т.2 е поставена по начин, който не
позволява да се определи с обективни критерии изпълнението, доколкото заложения
критерий „…където е необходимо да се направи актуализация…“ от една страна по
никакъв начин не обвързва усилията с конкретен резултат, а от друга страна не
определя орган, който да определя необходимото, дължимото, а от трета страна не
указва кои вътрешни нормативни актове се имат предвид. Самото понятие вътрешен
нормативен акт няма легално определение, поради което и извода и оценката на
оценяващия ръководител за неизпълнение на задачата не е обоснован и
конкретизиран.
Съдът изцяло кредитира и възражението в писмената
защита на процесуалния представител на жалбоподателя, че и по т.3 от плана е
налице пълно изпълнение на целите, доколкото, както вече се отбеляза по-горе,
жалбоподателят е разработила и представила за обсъждане, одобрение и
утвърждаване Правила за контрол на приходите. Същата няма и не може да има
отговорност за това дали е утвърден този документ, доколкото нейната сфера на
отговорност се простира само до изработването на такъв проект.
На следващо място в мотивите се отбелязва липсата на
мотивиран доклад за постигане на целите от индивидуалния работен план. Тази
констатация, съпоставена с липсата на каквато и да е забележка или коментар на
оценяващия на междинната среща от 22.07.2016 г., обосновава разбирането на
съда, че е произволна и не основана на точни и конкретни задачи, които са поставени
на оценявания служител.
По отношение на частта от мотивите, които отразяват
цялостната работа, съдът установи съществени противоречия между предходните
оценки и оценката за 2016 г. От една страна оценяващия ръководител (с идентичен
персоналитет) е отбелязал за 2015 г., че оценявания служител Д. поддържа
позитивни отношения с колегите си и не предизвиква конфликтни ситуации, а от
друга страна в оценката за 2016 г. поддържа, че не съдейства за справяне с
конфликти. Впечатлението у непредубедения анализатор на тези оценки, въз основа
и на правилата на формалната логика е, че след като Д. не предизвиква конфликти,
но не съдейства за справяне с конфликти, то явно друг/и лице/а от състава на
администрацията създават такива. Едва ли е може да се приеме за обективно и
законосъобразно изискването към даден служител, за когото е признато, че не
създава конфликти, за липса на съдействие, което да резултира в отрицателна
оценка на работата. По-логично е да се взисква от тези, които създават
конфликтни ситуации, да преустановят това си поведение. В противен случай се
създава впечатление, че оценяващия ръководител използва конфликтните ситуации,
за да дава отрицателни оценки на тези, които са потърпевши от същите. Все в
тази връзка следва да се изтъкне и друг важен факт. В мотивите се твърди, че служителя „…Трудно се ориентира във функциите на
администрацията. Въпреки големия трудов стаж в общинска администрация и това,
че тя е била през цялото време на една и съща длъжност, без да са променяни
основните задължения за длъжността, демонстрира незадоволително равнище на
знания, умения и компетентности, необходими за ефективното изпълнение на
длъжността…“.
Освен, че коренно противоречат на всички оценки до
2016 г., в тези мотиви на ръководителя се съдържат и твърдения, които не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят, видно и от
цялостното служебно досие, е висококвалифициран служител (част от многобройните
сертификати и удостоверения за придобити квалификации и умения – л.54-64), която
за период от почти 15 години е била служител на Общинска администрация -
Бойчиновци, от които повече от 10 години като държавен служител. Съдът не
приема, че служител с такъв професионален опит и квалификация трудно се
ориентира във функциите на администрацията, в която е работил 15 години. Разбирането
на съдебния състав е, че тези мотиви са необосновани и в разрез с установените
факти по делото във връзка с проведената атестационна процедура на
жалбоподателя.
Цитираните мотиви съдържат в голямата си част общи
факти или оценки на факти и не обективират конкретни обстоятелства, които биха
могли да бъдат предмет на доказване пред съда. Във връзка с развитите в
писмената защита на процесуалния представител на ответника доводи, съдът
намира, че фактите, съдържащи се в мотивите на формулярите за оценка не могат
да се конкретизират тепърва пред съда, посредством съдържащите се в преписката
документи. Това би означавало да се заличи разликата между мотиви на
административния акт и доказателства по преписката, което е юридически
неиздържано. Правната релевантност на горепосочената разлика проличава от
правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, което ограничава предмета на доказване в
съдебното производство само до онези факти, които са посочени в оспорения
административен акт.
При
постановяване на обжалвания акт АО не само е нарушил материално-правни
разпоредби, но и редица от принципите, прогласени в чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 и
ал.2 от АПК, при което е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен.
По иска за обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл.
Този иск е обусловен от незаконосъобразността
на акта за прекратяване на служебното правоотношение.
Настоящият
съдебен състав е поддържал разбирането, изразено и в съдебни актове по дела №
765/2009 г.; № 276/2011 г.; № 545/2012 г., че отмяната на административния акт
за прекратяване на СлПО обуславя процесуалното задължение на съда да се
произнесе и по съединения с жалбата срещу акта иск за обезщетение по чл.121,
ал.1, т.3 от ЗДСл. Това разбиране е било основано на влияние на
процесуално-правни институти от гражданското право и процес, по-конкретно на
съединението на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ в производствата по искове
срещу незаконно уволнение. Доколкото, по силата на нормата на чл.104, ал.1 от ЗДСл,
когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от
органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на
обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече
от 6 месеца, не е ясно дали решението на съда ще влезе в сила преди или след
изтичане на този срок, то съдът намира, че не може и не следва да се произнася
по този иск към настоящия момент, тъй като не може да присъди обезщетение в
размер за повече от 3 месеца (колкото са изминали от незаконното прекратяване
на СлПО), а впоследствие може да се окаже, че служителят не е заемал държавната
служба по-продължителен период от време, за което би имал допълнителна
претенция за присъждане на обезщетение. Освен това налице е и процесуално
основание за непроизнасяне по този иск. В жалбата не е посочен размер на
претендираното обезщетение. В пледоарията по същество и в допълнително
представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена защита не
само не е посочен такъв размер, но и не е поддържана претенцията за присъждане
на обезщетение. Поради това съдът намира, че производството в тази му част бъде
прекратено, а след влизане на съдебния акт в сила, жалбоподателят по настоящето
дело, в зависимост от резултата, би могъл да предяви иск за обезщетение за
конкретен период, респективно с посочен конкретен размер на иска.
По изложените мотиви и на основание чл.172, ал.1,
предл.ІІ от АПК във връзка с чл.107, ал.2 от ЗДСл, съдът счита оспорваната
заповед за прекратяване на служебното правоотношение за незаконосъобразна, като
следва да бъде отменена изцяло. Юридическото лице Община Бойчиновци, представлявано
от ответника по жалбата, следва да заплати на жалбоподателя-ищец и разноските
по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯВА заповед № 50 – Т/22.02.2017 г. на Кмета на
Община Бойчиновци, с която е прекратено без предизвестие служебното
правоотношение на Т.И.Д. *** и съдебен адрес ***, с ЕГН * с Общинска
администрация – Бойчиновци на длъжност “Финансов контрольор”, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Т.И.Д. иск за
обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл и ПРЕКРАТЯВА производството по дело №
86/2017 г. на Административен съд – Монтана, в тази му част.
ОСЪЖДА Община Бойчиновци да ЗАПЛАТИ на Т.И.Д. деловодни
разноски в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за страните. Решението, в частта, с която се оставя без разглеждане
иска за обезщетение и се прекратява производството по делото в тази му част, с
характер на определение може да се обжалва пред Върховен административен съд с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: