Р Е Ш Е Н И Е
№30
гр. Пазарджик, 04.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на тридесети януари…..…………...….…………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА МАРИАНА Д.А
при секретаря
Г. Младенова........…......…… .и в присъствието на
прокурор……….…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова..…..….в. гр. дело № 893 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба – І
фаза, по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 1349/11.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 4907/2018 г. Пазарджишкият районен съд е допуснал да се
извърши делба между К.И.Г., ЕГН********** ***, Й.И.Г., ЕГН********** ***, П.К.В.,
ЕГН********** *** и "Агрофарм" ООД, ЕИК822112102, седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул."Царица Йоанна"№6Е, представлявано от Н.С.
на следния недвижим имот:
- ПИ № 255047 в землището на с.Л., общ.Л., с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория, м. "Манастира“ при граници и съседи: ПИ № 255048 - нива на П.Г., ПИ № 255002 - полски път на Община Л., третокласен път на Държавата, ПИ №255051 - нива на"Агрофарм" ООД.
Приел е, че правата на страните са, както следва: 5/8 ид.ч. за "Агрофарм" ООД и по 1/8 ид.ч. за К.И.Г., Й.И.Г. и П.К.В..
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Й.И.Г. и К.И.Г., в която се сочат оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че в исковата молба било неправилно посочено, че дружеството правило многократни опити да постигне споразумение с наследниците за изкупуване на имота. Това не отговаряло на истината, тъй като никой не бил правил опит да се свърже с жалбоподателите. Съдът не бил обърнал внимание на факта, че в деня на дарението – 11.05.2017 г. същият наследник-дарител бил сключил с дружеството още две сделки да продажба на по 1/8 ид.ч. чрез пълномощно от други двама наследници, поето поставяло под съмнение дали реално има извършено дарение. Междувременно в делбения имот било констатирано незаконно строителство, което съдът неправилно игнорирал като приел, че то няма отношение към спора. Искането решението за допускане на съдебна делба да бъде отменено и такава да не бъде допускана, докато имотът не бъде възстановен във вида, в който е бил преди застрояването.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Агрофарм“ООД с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорват се твръденията, изложени в жалбата.
Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против К.И.Г., Й.И.Г., П.К.В. и Е.А. Р. ищецът
"Агрофарм" ООД, представляван от Н.С. чрез адв.С.Й. е твърдял, че бил
собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: ПИ №255047 в землището
на с.Л., общ. Л., с площ от 3 дка, представляващ нива, осма категория, м. "Манастира“
при граници и съседи: ПИ № 255048 - нива на П.Г., ПИ № 255002 - полски път на
Община Л., третокласен път на Държавата, ПИ № 255051 - нива
на"Агрофарм" ООД. Ищецът придобил собствеността върху имота както
следва:
- 1/8 ид.ч. - по силата на договор за дарение, оформен с нот.акт № 184, том
І, нот.д. №157/17 г. по описа на нотариус Х.
- 3/8 ид.ч. - по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №
185, том І, нот.д. № 158/17 г. по описа на нотариус Х..
Имотът бил собственост на Й. Л. Г., починал на 03.07.1969 г., а посочените
ид.ч. от него ищецът придобил от част от наследниците на Г.. Ответниците от
своя страна също били наследници и като такива притежавали общо ½ ид.ч.
от имота. Страните не могли да постигнат споразумение за доброволна делба, поради
което ищецът моли съдът да допусне делба между между тях при права 1/2 ид.ч. за
него и общо ½ ид.ч. за ответниците.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Й.Г., който е твърдял, че едва на 24.02.2019 г. разбрал за
сделките с недвижимия имот, предмет на делото. Заявил е, че производството било
образувано на основание чл.341 от ГПК за делба на наследствен имот, но
управителят на дружеството не бил наследник, т.е. било налице противоречие.
Излагат се доводи, че в един и същи ден били извършени три сделки – две
покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението
било първо. Ответникът е твърдял, че по този начин се заобикаляло изискването
идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва
тогава на трето лице, каквото бил ищецът. С допълнителна молба от 12.04.2019 г.
ответникът е уведомил съда, че в имота се извършвала незаконна строителна
дейност от страна на дружеството-ищец.
С протоколно определение от 18.06.2019 г.
производството по делото е прекратено по отношение на ответницата Е. Р., тъй
като същата в хода на процеса е продала на ищеца притежаваните от нея 1/8 ид.ч.
от имота.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор и от П.В. с твърдение, че едва на 24.02.2019 г. разбрала за сделките с
недвижимия имот, предмет на делото. Оспорва иска и отказва да бъдат извършвани
правни действия с имота.
Установява се от събраните по делото писмени
доказателства, че наследодателят Й. Л. Г. е починал на 03.07.1969 г. и негови наследници по
закон и право на заместване са, както следва: К.И.Г., Й.И.Г., В. Д. С., Й. Д. С.,
С.Д.Ш., М.Д.Ш., П.К.В. и Е.А. Р..
Приживе Й. Л. Г. е бил собственик на недвижим имот, възстановен на
наследниците му с решение на ПК-Л. № 34-ЛЛ от 28.06.2000 г., а именно ПИ № 255047 в
землището на с. Л., общ. Л., с площ от 3 дка, представляващ нива, осма
категория, м. "Манастира“ при граници и съседи: ПИ № 255048 - нива на П.Г.,
ПИ № 255002 - полски път на Община Л., третокласен път на Държавата, ПИ № 255051
- нива на"Агрофарм" ООД.
Установява се също така от представените писмени
доказателства, че с договор за дарение, оформен с нот.акт № 184, том І, нот.д. № 157/11.05.2017 г. по описа на нотариус Х.
ищецът е придобил от В. Д. С. 1/8 ид.ч. от имота. С договор за покупко-продажба,
оформен с нот.акт № 185, том І, нот.д. № 158/11.05.2017 г. по описа на нотариус Х. ищецът е придобил от С.Д.Ш., Й.
Д. С. и М.Д.Ш. още 3/8 ид.ч. от имота. Безспорно е по делото, че тези две
сделки са сключени преди датата на подаване на исковата молба (03.12.2018 г.).
На 08.05.2019
г. в хода на процеса с договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт № 137,
том І, нот.д. № 129/19 г. по описа на нотариус Х. Е.А. Р. също е продала на ищеца
собствената си 1/8 ид.ч. от имота и с протоколно определение от 18.06.2019 г.
производството по делото по отношение на нея е прекратено поради оттегляне на
исковата претенция от ищеца. Това определение на съда не е било обжалвано.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна съдът намира обжалваното решение за недопустимо поради неправилно
конституиране на страните по следните съображения:
За правилното конституиране на
страните в делбеното производство съдът следи служебно под страх от това да
бъде обявена за нищожна делбата, извършена без участието на един от задължителните
другари в процеса. Доколкото по делото е налице разпоредителна сделка, която е
била извършена при наличието на висящо делбено производство в първа фаза
/фазата по допускане на делбата/, разрешението на спора за правилното
конституиране на страните е дадено в т.3 от ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д. №
3/2013 г на ОСГК, което следва да намери приложение в този случай. В него се
посочва, че при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик
/съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата
по допускане на делбата, какъвто е настоящият случай, се прилага разпоредбата
на чл.226 от ГПК /чл.121 ГПК отм./. Лицето, придобило права по силата на
разпоредителна сделка по време на първа фаза на делбата след предявяване на
иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести
своя праводател със съгласие на всички съделители или да встъпи главно по реда
на чл.225 от ГПК /чл.181 ГПК отм./ в първа или втора фаза на производството.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата във фазата по
извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент
/прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна
или по реда на чл.225 ГПК /чл.181 ГПК отм/. Приобретателят ще бъде обвързан от
решението по извършване на делбата, независимо от това дали е встъпил в
производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез
своя процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по
отношение на него независимо в чий дял ще се падне имотът. Постановеното
решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за съделителите,
така и спрямо приобретателя по въпроса дали имотът е съсобствен между
съделителите и какви са делбените им права, като признатите на прехвърлителя
права ще се считат за права на приобретателя. Ако делбеният имот се падне в дял
на друг съделител, приобретателят ще има право да претендира връщане на
даденото по договора от прехвърлителя на основание чл.192 от ЗЗД. Вещноправните
последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и
спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство
като главна страна, включително и когато прехвърлянето на спорното право е
останало неизвестно за съда.
В конкретния случай
съделителката Е.А. Р. се е разпоредила със своята съсобствена част от имота
след образуване на делбеното производство, докато то е било висящо в своята първа
фаза по допускане на делбата. При това положение независимо от сключването на
договор за покупко-продажба с ищеца, тази съделителка е трябвало да продължи да
участва в производството, за да могат валидно да настъпят последиците от
сделката след прекратяване на съсобствеността. Като е прекратил производството
по делото, районният съд е нарушил императивна норма на закона.
Както беше посочено по-горе, в писмения отговор в срока по чл.131 от ГПК жалбоподателят Й.Г. е възразил, че производството е образувано на основание чл.341 от ГПК за делба на наследствен имот, но управителят на дружеството (респ. самото дружество) не е наследник, т.е. било налице противоречие. Твърдял е също, че в един и същи ден били извършени три сделки – две покупко-продажби и едно дарение на идеални части от същия имот, като дарението било първо и по този начин се заобикаляло изискването идеалните части да бъдат предложени първо на останалите съсобственици и едва тогава на трето лице, каквото бил ищецът.
Освен това с оглед направените в писмения отговор възражения от съделителя Й.Г., съдът е трябвало да изследва въпроса дали не се прави възражение по чл.76 от ЗН, тъй като макар и непрецизно направено, възражението на Г. е дружеството да не участва в делбата, защото не е наследник. Позоваването на заобикаляне на закона за постигане на непозволен резултат дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че се прави възражение именно по реда на чл.76 от ЗН и ако това е така, като страни в производството следва да бъдат конституирани и прехвърлителите.
В ТР № 1/2004 г. ВКС приема, че „разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широк смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице от кръга на титулярите на правото на собственост делбата е нищожна. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследникът прехвърлител“. Нормата на чл.75, ал.2 от ЗН е императивна, но внесеното с ТР № 1/2004 г. разяснение, че за да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследникът прехвърлител, дава основание на съда да приеме, че при прилагането на чл.75, ал.2 от ЗН непременно трябва да се държи сметка и за приложението на чл.76 от ЗН в случаите, когато някой от съделителите се е разпоредил с делбеното имущество или с части от него в полза на трето лице. В този случай правото на избор между кои страни с права върху имота да бъде допусната делбата е предоставено на сънаследниците, които не са се разпоредили с наследственото имущество. Защитната функция на нормата на чл. 76 ЗН е установена в полза на сънаследника, който не е извършил разпореждането и който желае в делбата да участват само сънаследниците, поради което може да поиска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 ЗН под формата на инцидентен установителен иск или възражение. Този съделител обаче разполага и с правото да не се позове на чл.76 от ЗН и да пожелае делбата да се извърши само с участието на приобретателя, т.е. правото да избере дали да се възползва от защитната функция на чл.76 от ЗН принадлежи само и единствено на неразпоредилия се с наследството наследник.
По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното решение за недопустимо, което налага неговото обезсилване. Констатираните нередовности не могат да бъдат отстранени пред въззивната инстанция, тъй като решението на районния съд е постановено без участието на съделителката Е. Р., която на основание чл.226, ал.1 от ГПК е трябвало да продължи участието си в процеса. По тази причина делото следва да бъде върнато на районния съд да уточни дали съделителят Г. прави възражение по чл.76 от ЗН и ако това е така, страните да бъдат конституирани съобразно нормите на чл.75 и чл.76 от ЗН, като се съобрази и разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1349/11.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4907/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ВРЪЩА делото на друг състав на районния съд да предприеме указаните в мотивите на настоящото решение съдопроизводствени действия.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: