РЕШЕНИЕ
№ 1289
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330105852 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178
ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът А. Г. Х., ЕГН ********** е предявил срещу Главна дирекци
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 863,68 лева, представляваща доп.
възнаграждение за положен изв. труд в периода 01.08.2018г. – 31.03.2021г., получен в
резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент
1.143, както и мораторна лихва върху дължимите на тримесечие суми за изв. труд,
считано от 26-то число на съответния месец, следващ този, за който се дължи труд.
възнаграждение в размер на общо 50 лева, законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че работи в системата****** от м. август 2018 г., като заема
длъжността ********в *************.
Предвид характера на заеманата от ищеца длъжност полагал труд на смени –
дневни и нощни от 22.00ч. до 06.00 часа, съгласно утвърдени графици при сумирано
отчитане на работното време на тримесечие. Така за процесния период бил отработил
116,68 часове нощен труд, които приравнени на часове дневен труд се равняват на
133,37 часа, които не му били платени.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се
1
оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а не КТ.
Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. е бил
регламентирани редът касаещ спорния въпрос и в които наредби липсват правила за
норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143,
като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ. Прави се
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е служител
в Главна дирекци „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ , че е
полагал труд през нощта по утвърдени графици и че отчитането на работното време е
установено при сумирано изчисляване на работното време - тримесечно.
Спорът се свежда до правния въпрос следва ли положените от служителите
на МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд, с коефициент
1,143. Ищецът е изложил, че с Наредба № 8121з-407 от 2014г., отменена с приемането
на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е било изрично предвидено, че „При сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00
часа за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период“, като в следващите две наредби липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Ищецът сочи, че
освен в българското законодателство съгласно изискванията на член 10 от Директива
2003/88/ЕО са предвидени гаранции при полагане на нощен труд, като е наложено
изискване към държавите –членки, да подчинят работата на определение категории
работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при условията,
определени в националното законодателство или практика, в случай на работници,
които излагат на риск безопасността или здравето си, който е свързан с полагането на
нощен труд. А липсата на изрична норма в приетите наредби от министъра на МВР,
представлявало празнота в уредбата в частта относно сумираното отчитане на
отработеното време, предвид, че нац. законодателство предвижда общият брой часове
положен труд между часовете 22,00 и 6,00 часа за отчетния период да се умножава с
коефициент от 0,143.
Съгласно член 187, ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп., бр.
2
81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно изречение
второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период.
Нормата на член 187, ал. 1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение, като
считано от 11.07.2020г. бе предвидено, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Освен това ал. 7 на член 187
ЗМВР /в сила от 01.01.2021г./ гласи, че работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира с доп. възнаграждение за изв. труд за отработени до
70 часа на тримесечен период.
Отчитането на работното време e уредено в член 142 от КТ, който предвижда
това да това става по два начина – подневно, изчислявано в работни дни и сумирано
изчисляване на работното време – изчислявано в часове – седмично, месечно или за
друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
В конкретната хипотеза за ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период.
Прилагането на сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-
гъвкава организация на работа, като същевременно с това, обаче, не трябва да бъдат
засягани правата на работниците и служителите досежно максималната
продължителност на работната седмица и работната смяна.
Доказано е, че нощният труд води до физиологични, здравни и социални
проблеми, като същият е признат като рисков фактор за здравето на работещите и
безопасността на труда. Отделно от това е налице и изричната норма на член 188, ал. 2
от ЗМВР, която прокламира, че е предвидена специална закрила на служителите, които
полагат труд между 22.00 и 6.00 часа. Принципът е, че когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на служителя се изчислява след превръщането
на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд.
Превръщането се извършва с коефициент съгласно НСОРЗ, определен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на нощното работно време. В графика следва да се
заложат толкова часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да дават
работен ден от 8 часа, така че работодателят да не допуска работа над определената за
периода норма. Изключение е предвидено, когато за съответното работно място е
установено намалено работно време, както и когато трудовият договор е сключен за
работа само през нощта – само в тези хипотези не се извършва превръщане на нощните
часове в дневни. Целта на превръщането има за цел месечната норма да бъде
определена така, че да не води до полагане на извънреден труд. Доколкото е налице
празнота в уредбата относно сумираното отчитане на работното време за служителите
3
на МВР, съгласно член 46, ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни
случаи, ако това отговаря на целта на акт.
С оглед на изложеното, съдът намери, че за периода 01.08.2018г. до 11.07.2021г.
случая субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата – член 9, ал.2, която предвижда че при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
От приетото по делото заключение на вещото лице С.К., което не е оспорено от
страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че ищецът е
положил 598 часа нощен труд, като разликата от 85,5 часа се явява извънреден труд,
който не е бил заплатен от ответника и чиято стойност възлиза на 686,15 лева, а
размера на мор. лихва за периода 26.10.2018г. – 08.04.2021г. възлиза на 100,28 лева.
В проведеното на 14.07.2021г. съдебно заседание размера на иск за мор. лихва е
изменен от 50 лева на 100,28 лева, като такова изменение е било допуснато от
настоящия състав.
С оглед на изложените по-горе мотиви, иска за заплащане на доп.
възнаграждение ще се уважи до размера на 686,15 лева, като за разликата над този
размер до пълния предявен от 863,68 лева ще се отхвърли като неоснователен, а иска за
мор. лихва ще се уважи в размер на 100,28 лева.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца по съразмерност ще се присъдят разноски за
адв. възнаграждение от 580 лева, а на ответника съобразно отхвърлената част от иска
юрк. възнаграждение в размер на 60 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, възлиза на 100 лева, от които50 лева ДТ по иска за заплащане на изв. труд и 50
лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на
съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССЕ,
които са направени от бюджета на съда, а именно – 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ да заплати на А. Г. Х., ЕГН ********** следните суми: сумата от 686,15
лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 85,5
часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, за периода 01.08.2018 г. – 11.07.2021г., както и сумата от 100,28 лева мораторна
лихва за периода 26.10.2018 г. – 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.04.2021 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, както и разноски за адв. възнаграждение в размер на
580 лева, като отхвърля иска за заплащане на доп. възнаграждение за изв. труд над
уважения размер от 686,15 лева до пълния предявен размер от 863,68 лева за периода
01.08.2018 г. – 31.03.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Г. Х., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ разноски по съразмерност
от 60 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева, представляваща държавна такса
върху уважените искове, и сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна
експертиза от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
5