РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330103051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В. Ц. Б., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на малолетната Е. А. А., ЕГН:
*****, с която моли съда на основание чл. 150 СК присъдената по гр. д. №
10248/2018. на П. районен съд месечна издръжка, дължима от ответника А. Г.
А., ЕГН ********** за детето, да се увеличи от 180 на 400 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.02.2021 г., до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка една закъсняла вноска.
Ищцовата страна посочва, че с ответника са били съпрузи, като бракът
им е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. 10248/2018г. на П. районен
съд. Ответникът е осъден да заплаща на детето Е., месечна издръжка в
размер на 180 лева, считано от 04.12.2019 г. Оттогава са изминали около
година и половина, детето е пораснало и нуждите му са се увеличили.
Ответникът от друга страна имал изключително добър доход.
Ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Посочил
е, че описаната в исковата молба обстановка не отговаря на действителната,
че детето често се вижда с баща си, който прави много повече разходи за
дъщеря си, освен издръжката в размер на 180 лева – дава й джобни пари,
купува й дрехи, обувки, както и доста по-скъпи вещи, като лаптоп.
На следващо място сочи, че е силно затруднен финансово – месечните
1
му доходи възлизат единствено на получваната от него инвалидна пенсия в
размер на 360 лева. Посочва, че е със 100 процента неработоспособност.
Моли съда да отхвърли иска и да присъди на ответник, като поради травамата
не е в състояние да се грижи за себе си, а се нуждае от чужда помощ по
битови затруднения и специализиранои медицински грижи, за които има и
допълнителни немалки разходи. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени твърденията и доводите на страните, както и
събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 150 СК.
С оглед представените и приети писмени доказателства от страните
съдът приема за безспорно от доказване обстоятелството, че детето Е., е
малолетно и че ответникът е неин баща. С решение по гр. д. 10248/2018г. на
ПдРс е определена издръжка в размер на 180 лева, считано от 04.12.2019 г. до
настъпване на условия за изменение или прекратяване на издръжката.
Безспорно по делото е, а и от приложените доказателства за
здравословното състояние на ответника се установява, че той страда от 100
процента загуба на работоспособност, освидетелстван е от ТЕЛК. Освен това
се нуждае от чужда помощ по битови затруднения и специализиранои
медицински грижи. Видно от издадени на ответника служебни бележки от
НОИ е видно, че получва като регулярен месечен доход единствено лична
инвалидна пенсия в размер на 366 лева. Получил е обезщетение за
претърпямната злопулука, която е пречинила и трвамата, в размер на 250 000
евро.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля К.,
че ответникът редовно се вижда с детето си и му дава пари на ръка за
лакомства и въобще – за джобни, както и че А. има нужда от перманнетни
чужди грижи.
Свидетелката Г., посочва, че поради състоянието си А. не може да
води детето на почивки, че детето ходи на частни уроци по английски и че
ищцата не е получавала от парите от обезщетението.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй кат оса подробни
и обективни.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
прецени разпоредбите на закона, намира предявения иск за неоснователен.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК визира, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според
2
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Нуждите се определят съобразно обикновените условия на
живот за лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и т. н., а
възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотното
му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл. 150 СК предвижда
възможност за изменение на издръжката при промяна в тези обстоятелства.
Както бе посочено и по- горе факторите, които следва да бъдат
взети предвид при дефиниране възможността на родителя да заплаща
исканата издръкжа следва да бъдат обективно същестуващи и конкретни, а не
хипотетични. Преценката ще се базира на имущественото състнояние на
родителя, доходите му, квалификацията, семейно и здравословно положение (
Р-е № 195/01.06.2011г. на ВКС, пост. по гр. д. № 1424/ 2010г. III- то г.о. ). В
рамките на настоящото производство се изясни, че бащата не разполага с
приходи от трудово или гражданско правоотношение и че не осъществява
дейност като самоосигуряващо се лице.
В конкретния случай съществен факт е, че към настоящия момент
детето Е., е на **** години. На тази възраст децата имат нужда от средства
за посрещане на разходите за храна, облекло, за отглеждането и възпитанието
като цяло. От друга страна, изминала е малко над една година от
първоначалното определяне на размера на издръжката, през който период от
време детето расте, но обективно не са се увеличили значително конкретните
му ежедневни нужди от битово естество за храна и облекло. Нуждите му се
определят съобразно обикновените условия на живот, като се вземе предвид
неговата възраст, училищните му потребности, както и социално-културните
такива и извънучилищни занимания. В конкретиката на настоящия случай не
се констатират някакви специални потребности, които да налагат извънредни
разходи. Не без значение е и обстоятелството, че през изминалия период от
време не са се изменили съществено икономическите условия в страната,
увеличили са се незначително минималните средства за издръжка и нормално
съществуване на гражданите.
От друга страна обаче от предходното определяне на издръжката
(чийто размер е уговорен между страните чрез споразумение по чл. 51 СК)
досега не настъпили нови обстоятелства, които да обосноват увеличение на
присъдената издръжка.. Към 2020 г., когато е определен размерът на
издръжката, състоянието на детето е било идентично с настоящото – не са
налице новонастъпили значителни обстоятелства. Ето защо изложените в
исковата молба доводи за допълнителни средства, необходими за детето, са
неоснователни.
Следващата предпоставка за основателност на претенцията се явява
промяна във финансовите възможности на ответника или в неговото
здравословно състояние. От събраните по делото доказателства,
установяващи горните факти, е видно, че с експертно решение на ТЕЛК
3
ответникът има призната 100 % трудова неработоспособност. Доходът на
майката обаче се увеличава постепенно – същата получавала среден месечен
доход за предходната една година в размер на около 1800 лева. Следователно
доходите на майката са значително по-високи от тези на бащата. Без значение
за определяне размера на дължимата за детето издръжка са възраженията
на ответника, че е редовно купува на Е., подаръци, дрехи и й други вещи, тъй
като това се включва в неговото морално задължение да осигури комфортен
живот за своете дете. От съществено значение в случая е, че единственият
доход, с който разполага ответника е отпусканата му пенсия за инвалидност,
която предвид ниския си размер ( 366 лв. ) не е достатъчна да покрие базовите
му потребности. Полученото обезщетение за причинениете вреди от
настъпилата злопулука, причинила нетрудоспособността на А., е ирелевантен
за определяне размера на издръжката, тъй като има еднократен характер и
друго предназначение.
С оглед изхода на делото, а именно – отхвърляне на исковата
претенция, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника се дължат направените
по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 СК на В. Ц. Б., ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на малолетната Е.
А. А., ЕГН: ***** против ответника А. Г. А., ЕГН ********** , присъдената
по гр. д. № 10248/2018. на П. районен съд месечна издръжка, дължима от
ответника за детето Е. А. А., да се увеличи от 180 на 400 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 18.02.2021 г., до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка една закъсняла вноска.
ОСЪЖДА В. Ц. Б., ЕГН ********** да заплати на А. Г. А., ЕГН
********** сума в размер на 300 лева (триста лева), представляваща сторени
от него съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./_______
5