№ 13987
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110137161 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
Е. М. Г. - Т. е предявила срещу „Г**“ ЕАД частичен иск по чл.456 КЗ за сумата от
2000 лева при пълен размер на вземането от 40500 лева – вземане за платено задължение по
договор за банков кредит от 19.09.2016г., сключен между „Б**“ ЕАД и М. РА. Т., при
настъпил застрахователен риск – настъпила на 30.07.2018г. смърт на кредитополучателя М.
РА. Т. по договор за застраховка „Живот, свързан с банков кредит“, ведно със законната
лихва от 08.07.2022г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е наследник на М. РА. Т., починал на 30.07.2018г., който приживе
сключил договор за кредит с „Б**“ ЕАД от 19.09.2016г. за сумата от 35000 лева, която
следвало да бъде върната на 120 месечни вноски. М.Т. попадал в обхвата на сключен между
ответника „Г**“ ЕАД и „Б**“ договор за групова застраховка „Живот, свързан с банков
кредит“. На 30.07.2018г. настъпила смъртта на М. РА. Т., която била покрит по
застраховката риск. При отправена извънсъдебна претенция за изплащане на остатъка от
задълженията по кредита съгласно условията на застрахователния договор ответникът
отказал плащане с възражение, че смъртта на застрахованото лице е настъпила в причинно –
следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано обстоятелство в
декларация за здравословно състояние. След постановения отказ ищцата предсрочно
погасила изцяло задължението по договора за кредит. Счита за неоснователен отказа на
ответника да извърши плащане съгласно застрахователния договор.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска, като се позовава на право да откаже плащане съгласно клаузата на т.12.4,
раздел III ОУ, защото смъртта на застрахования е настъпила в причинно – следствена връзка
със съзнателно неточно или премълчано обстоятелство в декларация за здравословно
състояние. С подписаното съгласие за присъединяване към застрахованите лица по договора
застрахованият подписал и здравна декларация, в която удостоверил, че не е боледувал и
към датата на присъединяване не боледува от сърдечно – съдови заболявания, вкл.
артериосклероза. Съгласно съобщение за смърт причина за настъпилата смърт на
1
застрахования била остра сърдечна и дихателна недостатъчност, предизвикана от
предсърдно мъждене и артериална хипертония. Съгласно представени медицински
документи застрахованият бил диагностициран със сърдечно – съдови заболявания преди
подписване на съгласие за присъединяване към застрахованите лица. При това М.Т. бил
добре запознат със заболяванията си и съзнателно ги е премълчал при подписване на
здравната декларация. Смъртта на застрахования била настъпила вследствие на заболявания,
които застрахованият отрекъл при подписване на здравната декларация, поради което било
налице основание за отказ от плащане на застрахователна сума.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях
и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск по чл.456 КЗ в тежест на ищцата е да докаже, че е наследник на лице,
което приживе е сключило договор за банков кредит и което лице в качеството си на
кредитополучател е застраховано лице по договор за застраховка, сключен от кредитор за
обезпечение, че е настъпил застрахователен риск – смърт на застрахованото лице, както и че
след настъпване на застрахователния риск ищцата е платила остатъчното задължение по
договора за кредит.
В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за отказ от плащане, на което
се е позовал в отговора на исковата молба, а именно че смъртта на застрахования е
настъпила вследствие на обстоятелства, които той съзнателно невярно е обявил пред
застрахователя при сключване на застрахователния договор.
Страните не спорят, а от приетите доказателства се установява, че на 19.09.2016г. между
М. РА. Т. и „Б**“ ЕАД е сключен договор за кредит. Размерът на отпуснатия кредит е 35000
лева и е уговорено да бъде върнат на 120 месечни вноски с краен срок на погасяване
19.09.2026г.
Няма спор също така, а и от приетите доказателства - сертификат № В00* от
19.09.2016г. и съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, се установява, че кредитополучателят М.Т.
е застраховано лице по договор за групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
сключен между „Б**“ ЕАД в качеството на застраховащ и ответника „Г**“ ЕАД като
застраховател, като с изрично писмено съгласие на кредитополучателя М.Т. е застрахован
неговият живот, здраве и телесна цялост. Сключеният застрахователен договор
представлява договор, сключен от кредитор за обезпечение съгласно чл.382 КЗ с изрично
писмено съгласие на длъжника по чл.382, ал.2 КЗ.
Застрахованото лице М.Т. е починал на 30.07.2018г. и ищцата Е. М. Г. – Т. е негова
съпруга и наследник (видно от приетите като доказателства препис – извлечение от акт за
смърт и удостоверение за наследници).
Съгласно условията на застрахователния договор (видно от сертификат № В00*) при
настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят
дължи застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита, включващ главница,
натрупана лихва, разноски към дата на смъртта на застрахования, но не повече от
застрахователната сума.
За да обоснове отказ от плащане по застрахователния договор, ответникът се е
позовал на клаузата т.12.4, раздел III ОУ, съгласно която застрахователят не носи
отговорност, когато смъртта е в причинно – следствена връзка с обстоятелство, което е
съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за
здравословното състояние. Застрахованото лице М. Т. е приел Общите условия към договора
за групова застраховка „Живот, свързан с банков кредит“ и е получил екземпляр от същите,
видно от попълнената от застрахования декларация в края на приетите по делото Общи
условия към застрахователния договор (л.34 от делото). При това съдът приема, че Общите
2
условия валидно обвързват застрахования съгласно чл.348, ал.1 КЗ.
От заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, което се
кредитира от съда като компетентно изготвено и съобразено с останалите доказателства по
делото (чл.202 ГПК), се установява, че причина за смъртта на застрахованото лице е остра
сърдечна и дихателна недостатъчност, настъпила като пряка и непосредствена последица от
предсърдно мъждене и артериална хипертония. Вещото лице е посочило, че аутопсия не е
правена, но всички приживе диагностицирани сърдечно – съдови и други заболявания са
доказани от множество лабораторни изследвания и консултации със съответните
специалисти. Съобразно приетите по делото писмени доказателства (становище и етапна
епикриза, справка НЗОК) вещото лице е направил извод, че застрахованото лице е страдало
от следни продължителни (хронични) заболявания на сърцето : 1. Артериална хипертония,
диагностицирана за пръв път на 13.07.2007г.; 2. Предсърдно мъждене, което представлява
отделна форма (нарушение на сърдечния ритъм) на исхемична болест на сърцето – от
04.07.2016г.; 3. Исхемична болест на сърцето и 4. Дислипидемия – от 17.06.2016г. На база
на изследваната медицинска документация по делото вещото лице е заключило, че между
заболяванията, диагностицирани при застрахованото лице, и причината за смъртта му, е
налице пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка.
При така събраните по делото доказателства съдът приема, че причина за настъпване
на смъртта е остра сърдечна и дихателна недостатъчност, която в пряка връзка със сърдечно
– съдови заболявания, с които застрахованият е бил диагностициран преди подаването на
съгласието за включване в групата на застрахованите лица по процесния застрахователен
договор. За да се освободи ответникът от отговорност по застрахователния договор съгласно
клаузата на т.12.4 ОУ, следва да е налице съзнателно неточно обявено или премълчано
обстоятелство от застрахователя в декларацията за здравословно състояние. Клаузата на
т.12.4 ОУ е израз на законоустановеното право на застрахователя да откаже плащане на
основание чл.363, ал.4 КЗ. Отказът от плащане при настъпил застрахователен риск поради
заболявания, налични към датата на сключване на договора, е основателен само при
надлежно проведена процедура по чл.362 КЗ. В този смисъл е и решение № 60063 от
30.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о., ТК. В случая ответникът се позовава на
декларация за здравословно състояние, обективирана в документа, с който застрахованото
лице е дало съгласие за включване в групата на застрахованите лица по договора за групова
застраховка. По делото се установява, че в подписан от застрахования документ, озаглавен
„съгласие за включване в групата на застрахованите лица“, е обективирана и декларация, в
която е посочено, че застрахованото лице не е боледувало и не боледува от конкретно
изброени заболявания, сред които и сърдечно – съдови заболявания, вкл. и артериосклероза
– т.2а от декларацията (л.22 от делото). Съдът приема, че декларацията, обективирана в общ
документ с даденото съгласие за включване в групата на застрахованите лица, не
представлява въпросник по смисъла на чл.362 КЗ. Съгласно чл.362, ал.1 и ал.2 КЗ при
сключване на застрахователния договор застраховатателят има право писмено да постави
въпрос на застрахования относно съществени за риска обстоятелства. Процедурата по
чл.362 КЗ се изразява в даване на възможност на застрахования да потвърди или отрече
конкретни посочени от застрахователя обстоятелства, а задължение на застрахования е да
обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни.
Предварително изготвената здравна декларация, съдържаща отрицание за наличие на дадени
заболявания, не представлява въпросник за съществени за риска обстоятелства по смисъла
на чл.362 КЗ, защото не е дадена възможност на застрахования да потвърди или отрече
наличието на конкретни заболявания. Редакцията на текста на нормата на чл.362, ал.3 КЗ, в
която се уреждат последиците при недаден или неясен отговор във въпросника, обосновава
извод, че събирането на информация от застрахования относно обстоятелствата по чл.362
КЗ следва да се извърши по начин, по който на застрахования да се даде възможност
писмено да отговори на конкретни въпроси за всяко едно обстоятелство, предмет на
3
изисканата информация, поотделно. Само в този случай може да става въпрос за недаден
или неясен отговор (чл.362, ал.3 КЗ) или за премълчано или неточно обявено обстоятелство
(чл.363, ал.4 КЗ). Освен това събирането на информацията за наличието обстоятелства от
съществено значение за риска следва да предхожда включването на лицето в групата на
застрахованите лица, т.е. да е предварително извършено. В случая няма предварително
проучване за обстоятелствата от значение за риска, какъвто е смисълът на процедурата по
чл.362 КЗ, а именно да се даде оценка на риска и едва след това да се изготвят и предложат
условията на застраховката спрямо конкретно лице - кандидат за включване в групата на
застрахованите лица. Не само в общ документ са обективирани съгласие по чл.382, ал.2 КЗ и
здравната декларация, но са и договорени задълженията на застрахования – размер на
застрахователната премия. Последното сочи, че здравната декларация, включена в общ
документ заедно с даденото съгласие по чл.382, ал.2 КЗ, не изпълнява функциите,
придадени на процедурата по чл.362 КЗ – реално да се събере информацията за
обстоятелства от значение за сключване на застрахователния договор (в случая за включване
на кредитополучателя в групата на застраховали лица по договор за групова застраховка) и
евентуално – за неговите условия. При това посочената декларация не удовлетворява
изискванията на чл.362 КЗ и по същество води до извод за непроведена процедура по чл.362
КЗ.
В обобщение на горното отказът на застрахователя от плащане съгласно клаузата на
т.12.4 ОУ може да бъде основателен само при надлежно предварително събрана информация
по чл.362 КЗ за значими обстоятелства спрямо риска, което в случая не е направено.
Предвид изложеното макар и да е установената причинна връзка между сърдечни
заболявания, диагностицирани при застрахования към датата на подписване на здравната
декларация, и причината за смъртта, поради опорочената процедура за събиране на
информация относно здравословното състояние на застрахования, не могат да бъдат
приложени последиците на нормата на чл.363, ал.4 КЗ, която норма е намерила израз и в
клаузата на т.12.4 ОУ към застрахователния договор. При това при настъпилия
застрахователен риск – смърт, ответникът няма право да откаже плащане по
застрахователния договор.
От заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено
от страните, което се кредитира от съда, се установява, че ищцата като наследник на
застрахованото лице е платила задължение по процесния договор за кредит в размер на
32020,37 лева, като плащането представлява предсрочно пълно погасяване на кредита и
включва задълженията по договора за кредит след смъртта на застрахованото лице. Така
платеното от ищцата остатъчно задължение по договора за кредит не превишава размера на
застрахователната сума от 35000 лева. При това съдът приема, че на основание чл.456 КЗ в
полза на ищцата е възникнало вземане срещу ответника в размер на 32020,37 лева. Предвид
изложеното предявеният частичен иск в размер на 2000 лева е основателен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцата. Основателно е
възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000
лева. Правната и фактическа сложност на делото е около средната за дела със сходен
предмет и предвид минималния размер на възнаграждението от 370 лева (чл.7, ал.2, т.2 ред.
до изм. бр ДВ 88 от 2022г.) съдът приема, че разноските в тази част следва се намалят на
основание чл.78, ал.5 ГПК до 600 лева (с около 40 % завишение над минималния размер).
При това на ищцата следва да се присъдят разноски общо в размер на 1030 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г**“ ЕАД, ЕИК *30, със седалище и адрес на управление : гр. С**, да
плати на Е. М. Г. – Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С** - адв. Е. Е., по предявен
частичен иск по чл.456 КЗ сумата от 2000 лева (при пълен размер на вземането от 40500
лева) – вземане за платено задължение по договор за банков кредит от 19.09.2016г., сключен
между „Б**“ ЕАД и М. РА. Т., при настъпил застрахователен риск – настъпила на
30.07.2018г. смърт на кредитополучателя М. РА. Т. по договор за застраховка „Живот,
свързан с банков кредит“, ведно със законната лихва от 08.07.2022г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Г**“ ЕАД, ЕИК *30, със седалище и адрес на управление : гр. С**, да
плати на Е. М. Г. – Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С** - адв. Е. Е., на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1030 лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5