О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр.
Перник, 16.11.2020 г.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
Съдия: Силвия Димитрова
Като разгледа докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело
№ 211/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК във връзка с
чл.161, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по молба на адв. Д.Ж. – пълномощник на жалбоподателя по делото „***“ ЕООД – гр. Перник, за
присъждане на направени разноски.
Молбата е подадена от надлежна
страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Делото е образувано по жалба на „***“
ЕООД – гр. Перник, а ответник по същото е директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ
на НАП – София. За образуването и разглеждането на делото жалбоподателят е
заплатил държавна такса в размер на 50,00 лв. В хода на производството същият е
представляван от адв. Д.Ж. въз основа на Договор от
02.10.2019 г., по силата на който между страните е уговорено възнаграждение в
размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/. Отделно от това
жалбоподателят е заплатил възнаграждение на вещо лице от 1638 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и осем лева/.
В съдебно заседание адв. Ж. е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски. Представил е списък на същите по чл.80 от ГПК.
Съдът е разгледал делото и се е
произнесъл с Решение № 351/10.09.2020 г. С него е уважил жалбата в една част, а
в друга я е отхвърлил като неоснователна, както следва:
- уважил е жалбата и е отменил
оспорения с нея ревизионен акт относно установените резултати по ЗДДС:
- за данъчен период
01.07.2015 г. – 31.07.2015 г.: ДДС за внасяне в размер на 30 326,00 лв.,
ведно с лихви върху същата сума за периода 15.08.2015 г. – 27.09.2019 г. в
размер на 12 707,10 лв.;
- за данъчен период 01.09.2015 г. –
30.09.2015 г.: ДДС за внасяне в размер на 4687,69 лв., ведно с лихви върху
същата сума за периода 15.10.2015 г. – 27.09.2019 г. в размер на 2010,46 лв;
-
отхвърлил е жалбата като неоснователна и е потвърдил ревизионния акт в частта
на установените
резултати по ЗДДС:
- за данъчен период 01.11.2013 – 30.11.2013
г.: ДДС за внасяне в размер на 4960,00 лв., ведно с лихви върху същата сума за
периода 15.12.2013 г. – 27.09.2019 г. в размер на 2917,71 лв.
В
решението липсва произнасяне по направеното искане от страна на жалбоподателя
за присъждане на разноски. Не се е произнесъл и по направеното такова от страна
на ответника, но по отношение на него констатира, че искането към съда е
отправено за първи път едва в депозираните писмени бележки от 13.08.2020 г. Той
не е заявил своевременно /до приключване на устните състезания/ претенцията си
за юрисконсултско възнаграждение, нито е представил в
същия срок списък по чл.80 от ГПК с оглед обезпечаване на възможност за
насрещната страна да упражни правото си по чл.78, ал.5 от ГПК, поради което, по
аргумент от нормата на чл.64, ал.1 от ГПК,
това искане на ответника не сезира валидно съда и по него съдът не дължи
произнасяне.
На
основание чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК, предвид изхода на спора, на
жалбоподателя се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата /при
материален интерес по делото 66 404,25 лева/. Жалбоподателят е представил
списък по чл.80 от ГПК /л326/, с който е заявил разноски в размер на 5188,00
лв. /хиляда петстотин осемдесет и осем лева/, от които: 50,00 лева – заплатена
държавна такса, 3500,00 лв. – платен адвокатски хонорар, и 1638,88 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице, които се подкрепят от доказателствата по
делото.
Съразмерно
на уважената част от жалбата, дължимо е присъждане на разноски на жалбоподателя
в размер на 4478,57 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и
петдесет и седем стотинки/.
При
горната преценка съдът не е приел за основателно възражението на ответника за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение и не е счел, че същото
следва да бъде сведено до размера, установен с Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – 2258,27 лв. Действително, при наличие на
такова възражение съдът може да намали възнаграждението, ако прецени че
фактическата и правна сложност на делото не е адекватна на усилията на защитата
при упражняване на процесуалните й права. Случаят обаче не е такъв. По делото
са проведени четири открити съдебни заседания, събирани са доказателства във
връзка с оспорванията на ответника /в т.ч. съдебносчетоводна експертиза/, а процесуалният представител
на жалбоподателя е имал дейна позиция, изразявал е мотивирани становища,
аргументирал е позицията си вкл. и чрез представени по делото подробни писмени
бележки.
По изложените съображения и
на посочените правни основания, Административен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ
на НАП – гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. ***, № 6а,
представлявано от управителя В.М.А., сумата от 4478,57 лв. /четири хиляди четиристотин седемдесет
и осем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България
в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/