Р Е Ш
Е Н И Е
№ 621/11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№559/2019г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на В.Б.М. ***
против Решение №2153-11-41/25.10.2019г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с
което жалба на оспорващият срещу Разпореждане №111-00-1468-3/19.09.2019г. на
Ръководител осигуряване за безработица при ТП на НОИ-Монтана е приета за
неоснователна. В жалбата се поддържа, че административният акт постановен от
Директора на ТП на НОИ Монтана е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. В
съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в постъпило по делото писмено
становище излага доводи в подкрепа на жалбата си.
Ответникът по оспорването Директора на
ТП на НОИ Монтана, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К*** , оспорва
жалбата, като развива доводи, че оспорения административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден, като моли за присъждане на разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168 ал.1 АПК намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №2153-11-41/25.10.2019г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу Разпореждане
№111-00-1468-3/19.09.2019г. на Ръководител осигуряване за безработица при ТП на
НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В мотивите на оспореният административен
акт е посочено, че тъй като оспорващият няма изискуемите дванадесет месеца на
осигуряване за фонд „безработица“, не са налице условията на чл.54а, ал.1 КСО,
който да дават основание да се отпусне исканото парично обезщетение.
По делото не се спори между
страните, че оспорващият е осигуряван в Република Нидерландия в периода 18.01.2018-17.07.2019г.
вкл., като този осигурителен стаж е признат от административният орган, като
безспорно установен. По делото не е спорно, че през последните 18 месеца,
оспорващият няма осигуряване за фонд
„безработица“ извън признатия за периода осигуряване в Кралство Нидерландия,
който е от 18.01.2018 до 17.07.2019г. вкл.
Доказателствата по делото са
писмени, като настоящата съдебна инстанция въз основа на събраните
доказателства, като взе предвид становищата на страните, формира следните
правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им,
като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният
административен акт е постановен от компетентен административен орган, които се
е произнесъл по жалба срещу административен акт, които попада в описаните в
чл.117, ал.1 б.”б” КСО.
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Това е така,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването, а от събраните по делото доказателства се установява, че оспорващия е с
осигуряване във фонд „Безработица“ за период от 11 месеца и 29 дни през
последните 18 месеца. От приетите на л.16-18 по делото писмени доказателства се
установява, че пенсионните органи са изискали и получили надлежна информация за
периода на осигуряването на оспорващия в Кралство Нидерландия, като периода,
който е установен е от 19.07.2019 до 17.07.2019г. По делото не е спорно и се
установява, че извън признатия от административния орган период на осигуряване
в Република Нидерландия, който както стана дума по-горе е от 18.01.2018 до
17.07.2019г. вкл, оспорващият не е бил осигурен във фонд „Безработица“, тоест
той не отговаря на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО, както законосъобразно е
приел административния орган.
Пълнотата изисква да се отбележи,
че представената от оспорващия вносна бележка от 20.11.2019г. (л.44 по делото)
установява, внасянето на здравни осигуровки от страна оспорващия, а не внасяне
на вноски във фонд „Безработица“, тоест не поражда за нея правата по чл.54а,
ал.1 от КСО, тъй като както стана дума по-горе изискването на приложимия
материален закон е осигуряването най-малко 12 месеца през последните 18 месеца
е да е по фонд „Безработица“. Пак с оглед изчерпателност следва да се отбележи,
че по аргумента на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт
с материалния закон се преценя към момента на издаването му, тоест след като
към този момент оспорващия не е отговарял на изискванията на чл.54а, ал.1 от КСО е налице законосъобразен административен акт, който следва да бъде
потвърден.
Настоящият съдебен състав
отбелязва, че в случая при разглеждане на заявлението на оспорващия са спазени
изискванията на глава IV от Регламент (ЕО) №883/2004г. за координация на системите за социална
сигурност и Регламент № 987/2009г. по прилагането му, като е
отчетен положения стаж в Кралство Нидерландия, но е приложено законодателството
на Република България, което предвижда наличието на осигурителен стаж, като
едно от основанията за отпускане на обезщетение за безработица. В тази връзка,
настоящият съдебен състав посочва, че за да отговори на изискванията на чл.54а,
ал.1 от КСО, оспорващият следва да бъде осигурен за фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, което би могъл да постигне със
сключването на трудов договор за период, който след това да бъде основание да
претендира обезщетение по чл.54а, ал.1, от КСО при наличието на изискуемия
осигурителен стаж във фонд“Безработица“.
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредба наредба за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8 ГПК във вр. с 143 ал.4 АПК, оспорващият, В.Б.М. ***, следва
да бъде осъден да заплати в полза на ТП на НОИ Монтана, разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат
определени в размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №2153-11-41/25.10.2019г.
на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалба на оспорващият срещу
Разпореждане №111-00-1468-3/19.09.2019г. на Ръководител осигуряване за
безработица при ТП на НОИ-Монтана, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна,
предвид което на основание чл.172 ал.2 АПК и чл.143 ал.4 АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Б.М. *** против Решение №2153-11-41/25.10.2019г. на Директора на
ТП на НОИ Монтана.
ОСЪЖАДА В.Б.М. ***, ЕГН * ***
разноски по воденото съдебно производство в размер на 100 (сто) лева.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: