РЕШЕНИЕ
№ 1693
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116891 по описа за 2020 година
С искова молба ищецът Н. К. М. е предявил срещу Р. К. К. иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1310
лева, от които сумата в размер на 210 лева, предоставена по устен договор за
заем от 01.02.2019 г., сумата в размер на 600 лева, предоставена по устен
договор за заем от***** г. и сумата в размер на 500 лева, предоставена по
устен договор за заем от ***** г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – ******* г., до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните са
сключени три договора за заем, както следва: устен договор за заем от
******* г. на стойност 210 лева, устен договор за заем от******* г. на
стойност 600 лева, и устен договор за заем от ****** г. на стойност 500 лева.
Заемните суми били изплатени по банкова сметка на ответницата, като се
дължали след получаване на покана от същата за връщане. На ***** г. била
изпратена покана до ответницата, с която й бил предоставен седемдневен
срок за връщане на заетите суми. На****** г. поканата била получена от
1
ответницата, но към настоящия момент сумата не постъпила.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Р. К.
К., с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Посочва се, че между страните не са сключвани устни договори за заем. На
******* г. ответницата е изтеглила потребителски кредит в размер на 3000
лева, като заела тази сума на „Фронтекс“ ООД с цел да бъдат заплатени
дължимите от дружеството наеми на товарни автомобили. В посоченото
дружество ищецът заемал длъжността „******“. Последният следвало да
върне посочените суми. Сумите били предадени от ********* на дружеството
на Н.М. със задължение да ги нареди по банкова сметка на ответницата, тъй
като последната следвало да заплати първата вноска по потребителски кредит
в размер на 527,52 лева на ****** г. Дружеството не разполагало с достатъчно
финансов ресурс, за да заплати на ответницата част от първата вноска, и
изцяло втората и третата вноска. Два месеца по-късно било прекратено
трудовото правоотношение с ищеца и задължението за заплащане на
дължимите към ответницата вноски се изпълнявало от технически сътрудник
на дружеството.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото вносна бележка от ******** г. /л.**/, се
установява, че ищецът е внесъл в полза на ответницата сумата в размер на 600
лева с основание „захранване”.
Видно от вносна бележка от ***** г. /л.**/ ищецът е внесъл в полза на
ответницата сумата в размер на 500 лева с основание: „захранване”.
По делото е представена и вносна бележка от ****** г. /л.**/, от която
се установява, че ищецът е внесъл в полза на ответницата сумата в размер на
210 лева с основание: „захранване”.
От представения по делото трудов договор № **/1***** г. /л.**/, се
2
установява, че между ищецът и „Фронтекс” ООД е възникнало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„***********” при посоченото дружество.
Видно от представения договор за потребителски кредит $
******/****** г. /л.**-**/ и Удостоверение изх. № ******/***** г. /л.**/, „Ти
Би Ай” Банк ЕАД е предоставило на ответницата потребителски кредит в
размер на 3328,39 лева за срок от 7 месеца, съгласно посочения договор. Към
***** г. задълженията по посочения договор за кредит били изпълнени
изцяло от ответницата. Посочените писмени доказателства не разполагат с
достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК, поради което се явява
непротивопоставими на ищеца.
От Договор за наем на МПС от ***** г. /л.**-**/ и Договор за наем на
МПС от ***** г. /л.**-**, се установява, че са сключени два договора за наем
на МПС между „А.” ЕООД и „Фронтекс” ООД с предмет товарен автомобил
„Рено Мастер /бял/” с рег. № ** **** ** и товарен автомобил „WV Крафер
/бял/ с рег. № ** **** **, по отношение на които са издадени фактура №
******/***** г. за сумата от 1124,46 лева и фактура № **********/****** г.
за сумата от 1219,96 лева. Същите отново не разполагат с достоверна дата,
поради което се явява непротивопоставими на ищеца.
По делото са представени договор за паричен заем от ***** г., сключен
между ответницата в качеството й на заемодател и „Фронтекс” ООД в
качеството му на заемополучател /л.**/ и седем броя разписки за получени
суми, подписани от страните по договора /л.***-***/, от които се установява,
че ответницата е предоставило на посоченото дружество сумата в размер на
3000 лева за срок от седем месеца, считано от датата на подписване на
договора. Посочената сума е била върната от ******* на заемопулачателя на
седем равни вноски, както следва: на ***** г. – сумата в размер на 200 лева,
на *****г. – сумата в размер на 600 лева, на ***** г. – сумата в размер на 500
лева, на ****** г. – сумата в размер на 500 лева, на ***** г. – сумата в размер
на 500 лева, на ***** г. – сумата в размер на 500 лева, на **** г. – сумата в
размер на 200 лева. По отношение на посочените писмени доказателства също
липсва достоверна дата, същите не носят подписа на ищеца, предвид което
съдът намира, че същите се явяват непротивопоставими на същия.
3
По делото е разпитан свидетелят Д. Л. /л. **/, който си спомня, че
познава ответницата от около 7-8 години, доколкото същата се явявала негова
близка приятелка. Посочва, че той работил в дружеството „Фронтекс” ЕООД
на длъжност „*****”, а ищецът заемал длъжността ******. В края на 2018 г. и
началото на 2019 г. дружеството имало финансови затруднения поради поети
задължения за заплащане на наем на бусове, с които извършвало търговската
си дейност. Свидетелят Л. помолил ответницата да изтегли заем в размер на
3000 лева от „Ти Би Ай Банк”. В началото на **** г. ответницата и
„Фронтекс” ЕООД бил сключен договор за заем, като между страните имало
уговорка месечните вноски по договора за кредита,сключен между
ответницата и Ти Би Ай Банк” да се изплащат от „Фронтекс” ЕООД. Първите
месеци на 2019 г. „Фронтекс” ЕООД имало затруднения и изплащало
задълженията частично. Първоначално била изплатена сумата в размер на 200
лева, след това през месец април 2019 г. две вноски по 500 и 600 лева. След
това се погасявали вноски от по 500 лева, а последната вноска възлизала на
700 лева. Парите на „Фронтекс” ЕООД свидетелят лично предавал на ищца
първите месеци, за да бъдат внасяни по сметката на ответницата. Ищецът
внесъл три вноски – в размер на 200 лева, 500 лева и 600 лева. След това
започнало преструктуриране на „Фронтекс” ЕООД и ищецът бил освободен, а
вноските по договора за кредит се предоставяли лично от свидетеля на
ответницата. След освобождаване на ищеца, дружеството установило, че
липсва основание за заплащаните от него три вноски на ответницата, поради
което и за тях били съставени разписки. Съдът дава вяра на изложеното от
свидетеля, доколкото същият се явява очевидец на събитията, които
пресъздава, като показанията му се ценят като обективни и съответстващи на
доказателствената съвкупност.
В хода на съдебното дирене е изготвена ССчЕ /л.**-**/, неоспорена от
страните. Съобразно заключението на вещото лице договор за паричен заем,
сключен между Р. К. К. и „Фронтекс” ООД на *** г. не е осчетоводен в
дружеството, както и не са осчетоводени плащания съобразно разписките по
делото. Договорът за заем не е деклариран в НАП. Вещото лице е достигнало
до заключение и че счетоводството на „Фронтекс” ООД е водено редовно.
Съдът кредитира заключението по допуснатата ССчЕ като компетентно
изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.
4
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е
задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на
същото.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер
на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и
главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение
за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата
на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за
последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като
приеме за несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на
неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с
типичното за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан
правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за
заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му - заместими движими вещи, в случая, предаване на три парични
суми, както следва: 210 лева, 600 лева и 500 лева на заемателя. Последният
обаче следва да изрази воля, съгласие - независимо от неговата форма, за
5
получаването им при условията на договора, т.е. при поето правно
задължение да върне полученото.
В настоящия случай, за установяване наличието на три договора за заем
от ищеца са представени три броя вноски бележки за предаване на
посочените суми от ищеца на ответницата с посочено основание:
„захранване”. Посочените вноски бележки по своето същество представляват
разписки за получени от ответницата суми. Те не доказват договора, по който
е извършено плащането, освен ако съдържат признания за обвързаност от
неговите съществени елементи. Наличието на разписка или друг документ,
удостоверяващ плащане не освобождава платеца от законовите ограничения
да докаже твърдяното от него основание. По иск за връщане на заета сума – в
тежест на ищеца е да докаже не само получаването на заема, но също и
постигнатото съгласие за връщането й, чрез всякакви доказателствени
средства за правните и фактически действия на страните /така Решение №
119/01.06.2016 г., постановено по гр.д. № 6182/2015 г. на ВКС, 4 ГО, Решение
№ 240/26.10.2016 г., постановено по гр.д. № 922/2016 г. на ВКС, 4 ГО/.
Идентично е и приетото в Решение № 274/19.12.2013 г., постановено по гр.д.
№ 1285/2012 г. на ВКС, 4 ГО, а именно: „Не може да се приеме, че всяко
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни
основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на
предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг
неформален договор и т. н. При наличие на различни хипотези относно факта
на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на
други данни, да се презюмира че страните сключват договор за заем.
Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи
определена сума пари. При липса на други данни не може да се презюмира от
самия факт на признанието на задължението, че то е възникнало от заемен
договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с
допустимите от закона доказателствени средства“.
Предвид всичко изложено и при липса на ангажирани доказателства от
ищеца във връзка с основанието за предаване на процесните суми, то
твърдението за сключени три договора за заем между страните остана
6
недоказано. Дори напротив, от събраните по делото гласни доказателства се
установи, че процесните суми са предавани от ищеца на ответницата за
погасяване на сключен между нея и „Фронтекс” ЕООД договор за заем.
Изложеното обуславя липса на установеност на един от елементите от
фактическия състав на нормата на чл. 240, ал.1 ЗЗД, поради което и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответникът. Такива следва да бъдат присъдени за заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева за процесуално
представителство от адвокат в настоящото производство, за извършването на
които се представя договор за правна защита и съдействие /л.**/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД от Н.
К. М., ЕГН: **********, срещу Р. К. К., ЕГН: **********, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1310 лева /хиляда
триста и десет лева/, от които сумата в размер на 210 лева, предоставена по
устен договор за заем от *****г., сумата в размер на 600 лева, предоставена
по устен договор за заем от ****** г. и сумата в размер на 500 лева,
предоставена по устен договор за заем от **** г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – ****** г., до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. К. М., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал.3 ГПК на Р. К. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева, представляваща извършени разноски в настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
8