М О Т И В И
към Решение № 476 постановено по АНД № 865/2019 г. по описа на Районен
съд – С.
Производството е по чл. 375 и сл. от НПК във
връзка с чл. 78а от НК.
Постъпило е Постановление на РП – С. с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по 78а от НК на обв. М.С.Г. с ЕГН ********** за
извършено от него престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, а
именно, за това, че на 13.06.2019г. в гр. С, ул. „Пристанищна“ № 4, в Областен
отдел „Автомобилна администрация“ - С към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ при извършване на комплексна планова проверка на ЕТ „Дарсиел – М.С.“
с ЕИК ******, регистриран като превозвач за извършване на
таксиметров превоз на пътници, съзнателно се е ползвал (като лично е
представил за проверка на инспектор Д.И.Й. при Областен
отдел „Автомобилна администрация“- С.) от неистински частен документ, а
именно Удостоверение
за психологическа годност № 306113 на името на М.С.Г., с вписана дата на
издаване 23.01.2019 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на издател С.С. - психолог в „Диагностично
– консултативен център Младост - М Варна“ ООД с място на работа лаборатория гр.
С., ул. „Добрич“ № 89, като от него за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност.
Районна прокуратура – С., надлежно
уведомена, явява се прок. Веселина Милушева, който поддържа внесеното предложение
и моли на обв. Г. да бъде наложено административно наказание по вид „глоба” в
минималния размер предвиден от закона.
Обв. М.С.Г., редовно призован, лично се явява.
СЪДЪТ, след като прецени представените по
делото доказателства прие за установено
следното:
Досъдебното
производство е образувано срещу М.С.Г. *** за извършено на 13.06.2019 г. престъпление
по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и е привлечен в качеството на
обвиняем за същото престъпление.
От фактическа страна е
установено, че на
11.06.2019 г.
в ОО
„Автомобилна администрация“ – С. към ИА
„Автомобилна администрация“ е започнала комплексна
планова проверка на ЕТ „Дарсиел – М.С.” с
ЕИК ******, регистриран като превозвач за извършване на таксиметров
превоз на пътници. Сградата на ОО „Автомобилна
администрация“- С.
се намира в гр. С. на ул. „Пристанищна“ № 4. Проверката се
извършвала от служители при ОО „Автомобилна
администрация“ -
С, сред които бил свидетелят инспектор Д.И.Й., а свидетелят старши
инспектор С.С.
имал задължението да извършва контрол на дейността по проверката. Поводът за
проверката бил, че ЕТ „Дарсиел – М.С.“ не бил
проверяван отдавна. Около седмица преди да започне проверката било изпратено
уведомително писмо до обв. Г., че ще му бъде извършена проверка и че е
необходимо да представи документи, свързани с дейността на фирмата му за
периода от 10.06.2018 г.
до 10.06.2019 г.
(свидетелство за управление на водачите, които управляват таксиметровите
автомобили във фирмата му, пътните книжки, с които се отчита дейността на
водачите и др.). По време на проверката обвиняемият приложил към документите за
проверка и удостоверенията за психологическа годност на тримата водачи на
таксиметрови автомобили, работещи към фирмата му. Инспектор Д.И.Й.
забелязал, че обвиняемият М.С.Г. не е приложил своето удостоверение за
психологическа годност. Поради това и за целите на проверката инспектор Д.И.Й. се
обадил по телефона на обвиняемия М.С.Г. и изискал от него да представи за
проверка в ОО „Автомобилна
администрация“ -
Силистра удостоверението си за психологическа годност. Междувременно инспектор
Д.И.Й.
поискал съдействие от ст. инспектор С.С., който имал достъп до
електронния регистър, да провери дали обвиняемият Г. има издадено валидно
удостоверение за психологическа годност. От проверката се констатирало, че
обвиняемият няма валидно удостоверение, че последното удостоверение за
психологическа годност е било валидно до 11.02.2016 г. Тъй като
обвиняемият бил на възраст над 65 годишна възраст, бил задължен да се явява на
психологическо изследване всяка година. Свид. С.С. съставил справка от
Регистъра на психологическите изследвания на 12.06.2019 г.
На 13.06.2019 г. в гр. С.,
обв. М.С.Г. лично се явил в сградата на ОО „Автомобилна
администрация“ –
С.
към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, намираща се на
горепосочения адрес, а именно, в гр. С.,
ул. „Пристанищна“ № 4.
Тогава обвиняемият
лично представил за проверка на свидетеля инспектор Димитър Иванов Йорданов, в
служебния му кабинет неистински частен документ, с който разполагал, а именно - Удостоверение за психологическа годност N 9306113 на свое име (на името на
обв. М.С.Г.), с отразена дата на издаване 23.01.2019 г. и отразена
дата на валидност до 23.01.2020 г., на който бил
придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на издател С.С.
(психолог в „Диагностично – консултативен център Младост
- М Варна“
ООД с място на работа лаборатория в гр. С.,
ул. „Добрич“ № 89),
че обвиняемият се допуска за извършване на
таксиметров превоз, на документа бил придаден вид, че е издаден от нея с цел да
бъде използван като доказателство за положително
заключение от явяване на психологическо изследване за психологическата годност
на обвиняемия за извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили.
На удостоверението било записано, че същото е издадено от психолог С.С. с
нейните имена и подпис, с печат на „Диагностично – консултативен център Младост -
М Варна“ ООД. Свидетелката С.Р.С. от 2011 г. е психолог в „Диагностично –
консултативен център Младост - М Варна“
ООД, с
място на работа офис -
лаборатория в гр. С., ул. „Добрич“ № 89, ет. 3, кабинет 5.
Тя има право да провежда и организира психологически изследвания, но не е
издавала процесното Удостоверение за психологическа годност № 306113/23.01.2019 г. макар в документа да
е посочена като негов издател. Обвиняемият знаел, че не му е извършвано
психологическо изследване за психологическа годност и че не му е издавано
удостоверение за психологическа годност след изтичане на срока на валидност на
издаденото му предходно удостоверение. Той съзнавал, че процесното
удостоверение, което представя за проверка, не е издадено от посочения в
документа издател.
Когато обвиняемият
предал на свидетеля Й. удостоверението, свидетелят му казал, че след
като приключи проверката ще му го върне. Обвиняемият не казал нищо и двамата не
коментирали предоставеното от него удостоверение. След като оставил
удостоверението, обвиняемият си тръгнал. Поради възникнало съмнение у
проверяващия относно истинността на издадения документ, свидетелят ст.
инспектор С.
се свързал по телефона със свидетелката С.С.
-
психолога, посочена в документа като лицето, което го е издало. Св. С.
ѝ обяснил за представеното удостоверение, което не фигурира
в базата данни и поискал св. С.С. да
извърши допълнителна проверка в техния регистър дали е издадено такова
удостоверение. След като С.С. извършила такава
проверка веднага казала по телефона на св. Стоянов, че не е
издавала цитираното от него удостоверение и тогава св. Д.Й. се
обадил на обв. М.Г. по телефона и му казал да отиде
в
служебния му кабинет същия ден. Малко по-късно през деня обвиняемият пристигнал
в кабинета на свидетеля и на въпроса дали се е явявал на изпит за
психологическа годност, обвиняемият му отговорил, че не се е явявал и че
отнякъде има удостоверението. След това св.
Й. и св. С. докладвали
на началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – С. за случая и бил
подаден сигнал в Районна прокуратура - С. Констатациите от
извършената проверка св. Й. отразил в констативен
протокол, съставил АУАН на обвиняемия за това, че извършва
таксиметрова дейност без да притежава удостоверение за психологическа годност.
В хода на
разследването е била назначена графическа експертиза, от заключението на която
е видно, че подписът, положен в графа „Психолог“ над името на С.С. в
Удостоверение за психологическа годност № 306113, издадено на
името на М.С.Г., не е изпълнен от св. С.Р.С.
и от обв.
М.С.Г.. Отпечатъкът от печат, положен в графа „психолог“ в
удостоверението, не е идентичен с взетите образци от кръглия печат на „Диагностично –
консултативен център Младост - М Варна“
ООД,
използван преди и след 01.07.2016 г., същият не е
положен с тампонно мастило, а е пренесен върху документа чрез
електрофотографски метод (т. е. с помощта на принтер).
В проведеното
разследване не са установени доказателства за участие или съучастие на
обвиняемия за самото съставяне на документа.
От
справката за съдимост е видно, че обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност.
При така установеното, съдът намери, че от
обективна страна обв. Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 316 във
вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, тъй като на 13.06.2019г. в гр. Силистра, ул.
„Пристанищна“ № 4, в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - С към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при извършване на комплексна
планова проверка на ЕТ „Дарсиел – М.С.“ с ЕИК *******, регистриран
като превозвач за извършване на таксиметров превоз на пътници, съзнателно се е ползвал
(като
лично е представил за проверка на инспектор Д.И.Й. при Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - С) от неистински частен документ, а
именно Удостоверение
за психологическа годност № 306113 на името на М.С.Г., с вписана дата на
издаване 23.01.2019 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на издател С.С. - психолог в „Диагностично – консултативен
център Младост - М Варна“ ООД с място на работа лаборатория гр. С., ул.
„Добрич“ № 89, като
от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като форма на вината.
Обв. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици, целял ги е и е искал тяхното
настъпване, тъй като се е ползвал съзнателно от неистински частен документ.
Документът е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, тъй като му е придаден
вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това,
което действително го е съставило. Освен това, документът е частен, а не
официален, тъй като издателят на документа не е длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б. „а“ и б. „б“ НК. И, тъй като процесният документ като предмет
на престъплението е неистински частен документ, съзнателно ползван от
обвиняемия, е приложима разпоредбата на чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, като за
самото му съставяне не може да му се търси наказателна отговорност.
СЪДЪТ, като все предвид, че предвиденото наказание за престъпление по чл. 316 от НК е до 2 г. лишаване от свобода, няма
причинени имуществени вреди от престъплението, обв. Г. не е осъждан и не е
освобождаван от нак. отговорност по реда на чл. 78а от НК, счита, че последния
следва да намери приложението си.
При
индивидуализацията на наказанието, СЪДЪТ прие като смекчаващи отговорността
обстоятелства признаването на вината от обв. Г. по време на досъдебното производство,
изразеното съжаление от него по време на досъдебното производство и чистото му
съдебно минало.
Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът установи, високата обществена опасност
на извършеното деяние от страна на обв. Г..
При
индивидуализацията на наказанието, СЪДЪТ отчете, както смекчаващите така и
отегчаващите вината обстоятелства.
Като
взе предвид наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, посочени
по–горе, обстоятелството, че деецът не е с висока обществена опасност,
финансовото му състояние към настоящия момент, СЪДЪТ счита, че следва да определи наказание към
минимума – 1000 лв.
Обвиняемият
Г. следва да понесе и разноските по делото за изготвяне на графическа
експертиза в размер на 151.51(сто петдесет и един лева и 0.51 ст.)лева като ги
заплати по сметка на ОД на МВР – С.
СЪДЪТ, след като взе предвид гореизложеното и
факта по делото, че са налице основанията на чл. 112 от НПК във вр. с 53, ал. 1, б. „а” от НК, реши, че следва
вещественото доказателство по делото, а именно, неистинско Удостоверение
за психологическа годност № 306113/23.01.2019 г. на името на М.С.Г. да бъде
отнето в полза на държавата, като след
влизане в сила на настоящия съдебен акт същото да бъде унищожено съобразно ПАС
предвид неговата незначителна стойност.
На
основание чл. 309, ал. 4 от НПК, с оглед събраните по делото доказателства
относно обществената опасност на деянието и дееца и така наложеното наказание съдът
отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение “ПОДПИСКА“.
По изложените мотиви, съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: