№ 3118
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510635 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 19. 05. 2021 год., постановено по гр. д. №2359/2021 год. на СРС ГО 62 състав Й. И. Я. е осъден да
заплати на Т.С. ЕАД сумата от 180.18 лева, заедно със законна лихва, считано от 15. 01. 2021 год. до датата на
изплащане на задължението, съставляваща стойност на топлинна енергия за период, посочен, за топлоснабден
имот, посочен, сумата от 30.94 лева мораторна лихва за периода, посочен, сумата от 20. 03 лева за дялово
разпределение, за посочен период, сумата от 4. 49 лева мораторна лихва за посочен период, както и 150 лева
разноски.
С въззивна жалба ответникът обжалва решението като неоснователно, незаконосъобразно и постановено при
липса на доказателства. Пледира неправилност, поради несъбиране на доказателства, че ответникът е ползвател
на процесния имот. Не може да се установи от приложените по делото доказателства, че ответникът е собственик
или титуляр на ограничено вещно право на ползване на имота. Той не живее на посочения адрес. Същият е
поставен под ограничено запрещение и не е видно от доказателствата по делото попечителят да е бил уведомен за
насочения срещу ответника иск. Моли за отмяна на решението като неоснователно и незаконосъобразно и да
постанови съдът ново за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, на съда, надлежно връчено на страните.
Постъпила е молба на 24. 10. 2022 год. от ищеца. Претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност
на възнаграждението на адвоката особен представител.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се процесуално представляват.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната жалба ответницата изразява становището си решението да е неоснователно, незаконосъобразно и
постановено при липса на доказателства. Позовава се на неправилност, поради несъбиране на доказателства, че
ответникът е ползвател на процесния имот. Не може да се установи от приложените по делото доказателства, че
ответникът е собственик или титуляр на ограничено вещно право на ползване на имота. Той не живее на
посочения адрес. Същият е поставен под ограничено запрещение и не е видно от доказателствата по делото
попечителят да е бил уведомен за насочения срещу ответника иск. Моли за отмяна на решението като
неоснователно и незаконосъобразно и да постанови съдът ново за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан.
Оплакванията са неоснователни. Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни, като напълно
съответстват на диспозитива на решението.
Районният съдия правилно е приел, че искът е основателен, тъй като не се спори, а е и видно от представените с
исковата молба доказателства – списък на собствениците, протокол от Общото събрание, молба-декларация и
удостоверение за наследници, че наследодателката на ответника е собственик на описания имот. По
представените счетоводни справки искът е доказан и по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
С определение от 27. 01. 2021 год. районният съдия е конституирал като ответник ответникът в качеството му на
единствен наследник на М.Н.П., за която не е спорно, че е собственик на имота. Следователно първото оплакване
с жалбата е несъстоятелно и следва да бъде отхвърлено. Проектът за доклад по чл. 140 и сл. ГПК на районния
съдия е пълен. С оглед липсата на оспорване, другите искания на ищеца са оставени без уважение, както и това по
чл. 219 ГПК, доколкото ни е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника. Допуснати са всички
представени с исковата молба писмени доказателства. Искът е осъдителен за неплатени сметки към
топлопреносното дружество от страна на ответника и собственик на имота.
В съдебно заседание, проведено на 19. 05. 2021 год. съдът е приел представените с исковата молба писмени
доказателства, без оспорване по надлежния за това ред от ответната страна. Направеното искане по чл. 192 ГПК е
оставено без уважение, тъй като правилно е прието от районния съдия, че не се оспорва обстоятелството от
ответника, че като наследник на П. е ползвател на процесния имот. За обратното ответникът не е представил
каквито и да било доказателства, нито такива, че живее на друг адрес. Другото оплакване на въззивника ответник
се опровергава от съобщение от 28. 01. 2021 год.
При наличието на тези писмени доказателства, районният съдия е постановил обосновано и правилно решение,
което следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция изцяло.
Други доводи ответникът не заявява с въззивната жалба, както и не е представил каквито и да било доказателства
нито пред първата, нито пред втората съдебна инстанция, поради което оплакванията за липса на доказателства е
изцяло неоснователно, тъй като дори да беше така, то би се дължало единствено и само на процесуалното
поведение на ответника по исковата молба. Въззивникът не представя доказателства за твърденията си в жалбата,
тоест тя се явява неаргументирана и неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея – само твърдения.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при
условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение
по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната
2
проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи
служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо
в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо
- на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на
страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият
въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 50 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване на молба от 24. 10. 2022 год.,
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 18. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 10724/32020 год. на СРС ГО 25 състав , в
обжалваните части.
ОСЪЖДА Й. И. Я., чрез Попечителя си Ю.А.К.в, чрез особен представител П. Н. Р., САК, да заплати на Т.С. ЕАД,
ЕИК *******, 50 лева юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3