№ 301
гр. Перник, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105838 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – юрк. С.К., срещу Д. С. Р., с
ЕГН: **********, с която се иска: да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1000 лева,
представлява главница по договор за кредит № *****/03.02.2021 г., сумата от
401.64 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 03.02.2021 г.
до 03.08.2022 г. и сумата от 243.66 лева – представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4843/2022 г. по описа на Пернишкия РС – 31.08.2022 г.
до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № *****/03.02.2021 г., сключен между ищеца и ответника.
Твърди се, че договорът е сключен от разстояние при спазване на
разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Посочва се, че договорът е сключен при
следните параметри: сума на кредита – 1000 лева, срок на кредита – 18
месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.51 % и годишен лихвен
процент /ГЛП/ 40.05 %. В тази връзка и общата сума, която ответницата
следвало да върне възлизала на 1401.64 лева – и включвала главница и
договорна лихва от 401.64 лева. Размерът на първите четири погасителни
вноски възлизал на 33.38 лева, а на останалите четиринадесет вноски – на
90.58 лева. На ответницата била начислена и неустойка, която обаче не се
претендира по делото. Поддържа се, че договорът за заем бил валиден – като
1
бил съобразен и с изискванията ЗПК и ЗЗП.
На последно място се твърди, че преди сключване на договора за
кредит ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен
„Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно
потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора при тези
параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на
договора и погасителния план.
Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно
задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 1000 лева. а
ответницата усвоила сумата от 1000 лева чрез получаване на каса на платежен
оператор Изипей – поради което и договорът произвел действие. Независимо
от това ответницата не изпълнила задълженията си по договора.
Излагат се подробни доводи, че ищецът кредитодател не е банка, а
небанкова финансова институция, поради което спрямо него не намирали
приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за
паричен заем, искане за сключване на договор, лог файл и стандартен
европейски формуляр.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба е връчен на
ответницата на 16.12.2023 г. лично.
В депозираното по ч.гр.д. № 4843/2022 г. по описа на Пернишкия РС
възражение ответницата е посочила, че не дължи процесните суми, доколкото
договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с редица
разпоредби на ЗЗП и ЗПК, а в последна сметка и на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД.
В съдебно заседание, проведено на 27.03.2023 г., от процесуалния
представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява
становище за уважаване на исковите претенции. Посочва се, че ответницата
не е извършвала никакви плащания по договора за кредит. Уточнява се, че
сумата от 1000 лева по заема й е преведена и получена чрез платежен
оператор „Изи пей“ АД.
Ответницата Д. С. Р. редовно призована, не се явява в насроченото по
делото съдебно заседание. От процесуалния представител на същата адв. М. е
постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на
исковите претенции. Посочва, че ищцовото дружество не било доказало
действително усвояване на сумата от 1000 лева от ответницата.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
2
вземанията, които са предмет на настоящото производство /както и за други
вземания, които обаче не се претендират с настоящата искова молба,
доколкото заявлението е отхвърлено в съответната част/. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2925/31.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 4843/2022 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника Д. С. Р., който е депозирал възражение срещу същата.
С разпореждане № 12895 от 31.08.2022 г. заповедният съд е отхвърлил
заявлението на ищеца за сумата от 2018.36 лева – договорна неустойка, за
сума от 342 лева – неустойка за забава и за сумата от 135 лева – разноски за
събиране на вземането. Посочените суми не се претендират по настоящото
исково дело, вкл. за тях не са предявени осъдителни искове.
От представено по делото копие от договор за паричен заем кредирект с
№ *****/03.02.2021 г се установява, че на 03.02.2021 г. между дружеството
„СИТИ кеш“ ООД и ответницата е сключен договор за паричен заем при
следните параметри: сума на кредита: 1000 лева, срок на кредита 1 година и 6
месеца /18 месечни вноски/- при първо плащане с падеж – 03.03.2021 г. и
последно плащане с падеж – 03.08.2022 г., годишен процент на разходите
/ГПР/ 48.51 % и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.05 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 1401.64 лева – като
същото включва главница от 1000 лева и 401.64 лева – договорна лихва.
Между страните не се спори, а и от представения „лог файл“ се установява,
че договорът е сключен от разстояние.
По делото се установява, че кредитът е усвоен като ответницата е
получила сумата от 1000 лева – чрез оператор „Easypay“ на 03.02.2021 г. Това
съгласно т.нар. „лог файл“ е станало в 14.08 часа като за целта е издадена
разписка № 847660, а плащането е отбелязано за получено. В тази връзка
следва да се отбележи, че ответницата нито във възражението срещу
заповедта за изпълнение, нито в срока за отговор на исковата молба е
оспорила действителното усвояване на сумата. Довод за недоказаност на това
обстоятелство е изложен единствено в писменото становище в първо съдебно
заседание, към който момент същият така или иначе е преклудиран, но
предвид и доказателствата по делото се явява неоснователен.
Съгласно чл. 6 от договора заемополучателят се е задължил в 3-дневен
срок от усвояване на сумата по договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора съгласно чл. 33, ал.
1 от ОУ, а именно: 1/ чрез поръчителство на едно или две физически лица,
които да отговарят определени изисквания 2/ или безусловна банкова
гаранция. Поради неизпълнение на това задължение и съгласно уговореното в
договора, заемодателят е начислил и неустойка в размер на 2018,36 лева,
която е дължима разсрочено, заедно с осемнадесетте вноски по погасителния
план.
Доколкото договор за кредит с № *****/03.02.2021 г. е сключен от
разстояние, същият както и представените общи условия, стандартен
европейски формуляр и погасителен план, не носят подписа на никоя от
страните. Представен е обаче документ „лог файл“, от който се установява
3
хронологията на кореспонденцията между ответницата Д. С. Р. и ищцовото
дружество /включително с посочване на часове на съответните операции/ по
повод сключване на процесния договор. Видно от т.нар. „лог файл“
ответницата е получила и приела ОУ на дружеството, стандартния европейки
формуляр, както и самия договор за кредит. В посочения „лог файл“ освен
това се съдържа достатъчен обем лични данни на ответницата /ЕГН, № на
лична карта, телефон и др./, от които следва еднозначен извод, че именно тя е
провела съответната кореспонденция по сключване на договора с ищеца.
Кредитът е с настъпил падеж като предсрочна изискуемост не се твърди
да е обявявана. По делото липсва спор и че ответницата не е извършила
никакви плащания в изпълнение на задълженията си. Поради това и съдът не
обсъжда в подробности условията за заплащане на начислената неустойка.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Установителните искове са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията
на ищеца към ответника по договор за паричен заем № *****/03.02.2021 г, за
които е издадена заповед № 2925/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 4843/2022 г. на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК възражение срещу същата. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземанията по съдебен ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства от страна
на ответницата. Ищецът следва да установи и че съдържанието на договора
отговаря на изискванията на ЗЗП и ЗПК, а претендираните суми, извън
главницата, са начислени въз основа на валидни договорни клаузи.
В настоящия случай съдът намира процесния договор за кредит за
валиден, като съображенията за това са следните:
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е
4
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай по делото категорично се установява, че
ответницата е получила заемната сума от 1000 лева. От поведението на
същата не може да се заключи, че е оспорвала действителността на
изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради
липса на писмена форма. Съгласно съдържанието на договора й е отпусната в
заем сумата от 1000 лева. В тази връзка и в договора е посочено, че
ответницата е следвало да върне сумата от общо 1401.64 лева, включваща
единствено главница и договорна лихва – на 18 вноски, като първите четири
са по 33.38 лева, а останалите петнадесет – по 90.58 лева. В погасителния
план е посочена падежна дата на всяка вноска, както и каква част от
главницата съответно лихвата се погасяват с всяка вноска. В този смисъл и
видно от погасителния план с първите четири вноски по кредита би следвало
да се погасява единствено договорна лихва, а с останалите петнадесет вноски,
както лихва така и главница като от всяка следваща вноска все по-голяма част
отива за погасяване на главница и все по-малка за лихва. В договора са
упоменати и ГПР и ГЛП. Поради това и съдът приема, че от съдържанието на
договора на ищцата е било напълно ясно, че следва да върне сумата от
1401.64 лева, състояща се от 1000 лева главница и 401.64 лева – договорна
лихва за период от една година и половина. В тази връзка и ГПР от 48.51 %
кореспондира на договорна лихва от 401.64 лева като не надвишава
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По делото са налице и технически записи, от които се установява по
безспорен начин, че на ответницата са връчени: договора за кредит, с
приложенията и ОУ към него, както и стандартния европейки формуляр. В
т.нар. „лог файл“ /по часове/ е отразено, че същите са приети от ответницата,
5
поради което и сумата е преведена съответно договорът е произвел действие.
Поради това и следва извод, че ответницата е била запозната със
съдържанието на посочените документи - договор и погасителен план, както и
формуляра към исковата молба. „Лог файлът“ не е оспорен от ответницата, а
в същия са вписани и достатъчно нейни лични данни, от където да се
заключи, че се касае именно до процесния договор.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
(чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение,
което следва да се докаже именно от доставчика.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В
конкретния случай, ищецът е ангажирал доказателства за съставянето на
електронни документи, от които да се установи по категоричен начин
сключването на договора за кредит от разстояние. Поради това и доколкото
липсва нарушение на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК настоящият състав
приема сключения договор за кредит за валиден.
В тази връзка и съдът намира исковите претенции за основателни за
следните суми и периоди: 1000 лева – главница и 401.64 лева –
възнаградителна лихва за периода от 03.02.2021 г. до 03.08.2022 г.
Искът за обезщетение за забава обаче е основателен до сумата от 127.22
лева за периода от 01.05.2021 г. до 01.08.2022 г. – като съдът изчислява
същата с помощта на калкулатор за законна лихва. В тази връзка и
обезщетението за забава върху главница от 1000 лева за посочения период е
именно 127.22 лева. В тази връзка и за разликата до пълния претендиран
размер от 243.66 лева или за сумата от 116.44 лева искът следва да бъде
6
отхвърлен като неоснователен.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 4843/2022 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски за държавна
такса от 32.91 лева и 19.87 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Последното обаче предварително е законосъобразно е намалено още от
заповедния съд на 50 лева /и присъдено съобразно уважената част от
исковете/. Поради това с оглед изхода на делото от сумата от общо 52.78 лева
на ищеца се дължат общо 48.70 лева.
Ответницата длъжник претендира разноски в това производство в
размер на 160 лева – за безплатна правна помощ – като възнаграждението е в
минимален размер и не подлежи на намаляване поради прекомерност.
Предвид отхвърлената част от исковете на процесуалния представител се
дължи сумата от 12.37 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 5838/2022 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство на ищцовото дружество претендира 31.91 лева за
държавна такса и 350 юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ на ищеца следва да бъдат определени разноски за
юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. В тази връзка от сумата от
общо 131.91 лева на ищеца се дължат 122.63 лева.
Ответната страна претендира разноски за адвокат за оказана безплатна
правна помощ. Това възнаграждение съдът определя в минимален размер
предвид цената на исковете – на 464.50 лева. Предвид отхвърлената част от
исковете на процесуалния представител се дължи сумата от 35.91 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. С. Р., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** ДЪЛЖИ НА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7,
следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за
кредит № *****/03.02.2021 г., сумата от 401.64 лева – представляваща
възнаградителна лихва за периода от 03.02.2021 г. до 03.08.2022 г. и сумата от
7
127.22 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 01.05.2021
г. до 01.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4843/2022
г. по описа на Пернишкия РС – 31.08.2022 г. до окончателното плащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4843/2022 г. по описа на Пернишкия РС КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за сумата от 116.44 лева,
представляваща разликата над уважения размер до първоначалния размер на
претенцията от 243.66 лева, поради неоснователност на претенцията в
отхвърлената част.
ОСЪЖДА Д. С. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Славянска №
29, ет. 7 сумата от общо 48.70 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
4843/2022 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 122.63 лева –
разноски в настоящото исково производство по гр.д. № 5838/2022 г. на РС
Перник съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Славянска № 29, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Д.
М., с адрес: гр. Перник, ул. Търговска № 46, ет. 2, офис 6А сумата от 12.37
лева – адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 4843/2022
г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 35.91 лева – адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство по гр.д. № 5838/2022 г. на
РС Перник съобразно отхвърлената част от исковите претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 4843 по описа за 2022 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8