Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. Русе, 27.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, ХI - ти граждански състав в
публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и девета година в
състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1356 по описа за 2009 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава ХХVІ от ГПК.
Г.А.Р.
и Б.К. Р. твърдят, че са сключили граждански брак на 04.03.2000г.
в гр.Русе. От съвместното си съжителство нямат деца. Заявяват, че са постигнали
сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брачната връзка. Представят
споразумение по въпросите, визирани в чл.101 от СК (отм.). Молят съда да постанови решение, с което
да прекрати брака им с развод по взаимно съгласие и да одобри постигнатото
споразумение.
Съдът намира молбата за основателна.
След преценка на събраните по делото доказателства и
предвид волеизявленията на страните, съдът приема за установено следното:
Молителите са сключили граждански брак на 04.03.2000г.
в гр.Русе, което се установява от представеното, в
заверен препис, удостоверение №....., издадено от
Община Р., въз основа на акт за сключен граждански
брак №....../04.03.2000г. От съвместното си
съжителство нямат деца. Заявяват, че нямат семейно жилище по смисъла на СК,
нямат претенции за издръжка един към друг след прекратяване на брачната връзка,
а след сключване на брака жената не е приела фамилното име на съпруга си.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да
прекратят брака си с развод е сериозно и непоколебимо, както и че молбата е
депозирана след изтичане на три години от сключването на брака им, с което е
изпълнено условието за допустимост по чл.100, ал.2 от СК (отм.). Представеното от тях споразумение
по чл.101, ал.1 от СК (отм.), което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода
не противоречи на закона и морала.
Предвид изложеното и на основание чл.330
от ГПК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с
развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Така мотивиран съдът,
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ гражданския брак между Г.А.Р.,
ЕГН ********** и Б.К.Б., ЕГН ********** сключен на 04.03.2000г. в гр.Р. с
акт №..... от същата дата на Община Р..
УТВЪРЖДАВА
постигнатото от молителите
споразумение по чл.101, ал.1 от
СК (отм.), както следва:
1.Страните са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие
да прекратят брака, сключен на 04.03.2000г. в гр.Р., с акт №..... от същата дата на община Р. по
взаимно съгласие.
2. От брака няма родени деца.
3. Молителите не притежават семейно жилище по смисъла
на СК.
4. След прекратяване на брака молителите няма да си дължат издръжка.
5. След прекратяване на брака жената ще продължи да носи фамилното име Р..
6. По време на съвместното си съжителство съпрузите не са придобили недвижими имоти в режим на СИО, а движимите вещи са поделени извънсъдебно.
7. Разноските остават така, както са направени, а допълнителната държавна такса ще бъде заплатена от молителите поравно.
ОСЪЖДА Г.А.Р., ЕГН
********** да заплати по
сметка на РРС допълнителна държавна такса в размер на 7,50 лева.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********
да заплати по сметка на РРС допълнителна държавна такса в размер на 7,50
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: