Решение по дело №1625/2014 на Районен съд - Ловеч

          РЕШЕНИЕ

                                                            №

                                            гр.Ловеч,  24.02.2015г.

 

                            В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, гражданска колегия, V състав в публично заседание на трети февруари, през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                        

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Т.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1625  по описа за 2014 год, за да се произнесе съобрази:

             Иск за развод с правно основание чл.49,ал.1  СК.

 В Ловешки районен съд е постъпила искова молба за развод, подадена от С.С. С.К.Л., общ.Ловеч против С.К.К. *** .

 Ищцата твърди, че с ответника са сключили гр.брак през 2005г. в гр.Ловеч, който е първи за ищцата и трети за ответника, като от брака нямат родени или осиновени деца. След сключването на брака са живеели в жилище, собственост на ищцата, придобито преди сключване на брака. Ищцата твърди, че от 2006 година двамата са заминали на работа в Испания, но от 2009, когато изгубила постоянната си работа там, започнала да се връща често в България, за да помага на възрастните си родители и посещавала Испания само за 2-3 месеца. Твърди, че от 2014 г. окончателно не живее с ответника, като са се разделили  без скандали и взаимни обвинения.

Ищцата къщо, че отношенията й с ответника са охладнели до такава степен, че всеки от тях живее самостоятелен живот и самостоятелно решава проблемите си, така че бракът им е по-скоро формален и се явява дълбоко и непоправимо разстроен. Заявява, че не желае да се търси вината по между им при постановяване на развода.

             МОЛИ да бъдат призовани с ответника на съд и след като съдът приеме искът й за основателен и доказан, да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася относно вината за това; да не й се присъждат съдебно-деловодни разноски; след прекратяването на брака съпругата да носи фамилното име преди брака – Стоянова. Заявява,че нямат семейно жилище, тъй като живеят в жилище, собственост на ищцата от преди сключването на брака.

             В законоустановения едномесечен срок от връчване  на ИМ и приложенията към нея е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия пълномощник - адв.В.Г., в който е изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита предявеният иск за допустим и основателен. Заявил е, че признава иска. Твърди, че не държи на брака и го счита за дълбоко и непоправимо разстроен поради дълга фактическа раздяла с ищцата.

  В насроченото открито съдебно заседание ищцата се явява лично. Поддържа иска и моли същия да бъде уважен така, както е предявен.  

 Ответникът не взема лично участие в процеса, като се представлява от изрично упълномощен представител - адв.Г.. Моли да бъде постановено решение, с което да се прекрати гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Счита, че по делото са събрани доказателства, които установяват, че страните трайно са във фактическа раздяла, която окончателно е създала дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения. Няма претенции за семейното жилище, което е собственост на ищцата. Прави искане за допускане на гласни доказателства – един свидетел при довеждане. Моли след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Стоянова.

 Съдът като съобрази доводите и становищата на страните, както и събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Страните са сключили граждански брак на  14.12.2005г. в гр. Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 0180 от 14.12.2005г. При сключването на брака съпругата е добавила фамилното име на съпруга си към своето фамилно име С.. Бракът е първи по ред за ищцата и трети за ответника. От брака страните нямат родени или осиновени деца.

  От събраните по делото гласни доказателства се установява,че съпрузите са сключили граждански брак без да се познават добре. Заживяват в жилището на ищцата, което тя притежава преди сключването на брака. От самото начало отношенията им не потръгнали добре. През 2006 г. по икономически причини съпрузите са заминали да работят в Испания, където са живели в жилище под наем. През 2009 г. поради кризата ищцата загубва постоянната си работа в Испания и се връща в България за около 6 месеца, за да се грижи за възрастните си родители. След това отново се върнала в Испания за около 2-3 месеца и така била в непрекъснато движение между България и Испания, което довело до отчуждение между съпрузите.Установява се, че през 2014 г. ищцата се върнала окончателно в България, като се разделили с ответника мирно, спокойно без да се обвиняват взаимно и без скандали, след като няколко пъти през брака си са обсъждали възможността да се разведат,но са си давали нов шанс с надежда да изгладят отношенията си. Всеки от съпрузите живее свой самостоятелен живот и решава проблемите си самостоятелно, двамата не поддържат контакти и са се дезинтересирали напълно един от друг.

При така изложената фактическа обстановка, решаващият съд намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен. Безспорно установено е, че двамата съпрузи не поддържат нормални семейни отношения. В случая липсва и минималната наличност на изискуемото се от закона и морала съдържание на една брачна връзка, която в конкретния случай съществува само формално. Раздялата е един от най-характерните признаци на дълбокото и непоправимо брачно разстройство, а между страните такава е установена трайно.

 Анализът на отношенията на страните формира извода, че бракът е изпразнен от съдържание при безспорно установеното състояние на съпружеската връзка, която съществува само формално. Фактическата раздяла между съпрузите е достатъчно продължителна и категорично е довела до пълно отчуждение между тях, като е невъзможно да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения.

 С ИМ е направено искане след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилното си име - Стоянова, което е  основателно и следва да се уважи.

 Страните не предявяват претенции за издръжка един към друг след прекратяването на брака.

             На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК във връзка с чл.6,т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00/петдесет/лв. и като съобрази, че 25.00лв са внесени при завеждане на исковата молба, всеки от съпрузите ще следва да заплати допълнителна държавна такса в размер на 12.50/дванадесет лв.и 50ст/.

             С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК съдът намира, че тъй като в настоящия процес не се издирва въпроса за вината, разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги направили, още повече, че ищцата изрично е заявила, че не претендира такива.

 Мотивиран от горните съображения съдът

 

       Р Е Ш И:

 

 ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 от СК сключения между  от С.К.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и С.С.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***/14.12.2005 г. в гр. Ловеч граждански брак КАТО ДЪЛБОКО  И  НЕПОПРАВИМО  РАЗСТРОЕН.

 ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име- СТОЯНОВА .

СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ , находящо се в гр.Ловеч, жк.”Младост, бл.305, вх.Г, ап.14, ет.5, което е лична собственост на съпругата  С.С. С.К., придобита преди сключването на гр.брак, се предоставяне за ползуване от нея.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00 /петдесет/лв, като ОСЪЖДА всеки от съпрузите С.К.К., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и С.С.С., ЕГН:**********, с постоянен адрес:*** да заплатят поотделно по бюджета на Ловешки РС  допълнителна държавна такса  в размер от по 12.50/дванадесет лв.и 50ст/ .

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

            

 

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: