Решение по дело №399/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано по подадена жалба от П. Ц. С., адрес: с.Борован, [улица], чрез адв. Д. Д. - АК – Враца, против Решение № 6/04.03.2025г. по АНД № 266/2023г. по описа на РС-Кнежа. Твърди се в жалбата, че в постановения съдебен акт липсва цялостен, пълен и задълбочен анализ на доказателствената маса, а изводите на съда са обосновани единствено и само върху показанията на св. К. и св. С. - полицейски служители. Посочва се, че съдебното решение е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, доколкото в него се съдържа оскъден анализ на доказателствата и липсва такъв относно изложените от касатора съображения в писмената защита. Липсва анализ на съда относно липсата на умисъл при осъществяване на деянието, както и относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че възраженията на страната са останали изолирани от въззивната инстанция, което обосновава извод за незаконосъобразност на атакуваното решение. Сочи се, че липсва мотив П. Ц. С. да извършва нарушението, както и вмененото му деяние съставлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, 6. "а" от ЗАНН. Посочва още, че се касае за неумишлено извършено нарушение, като същевременно няма данни касаторът да е извършвал други и системни административни нарушения т.е. не е личност с висока степен на обществена опасност, а е дисциплиниран водач на МПС. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност на конкретното административно нарушение. Твърди се още, че П. Ц. С. попада сред лицата по чл. 137а, ал.2 т.2 от ЗДвП и физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан, поради което не е задължено лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Посочва се, че тези обстоятелства изобщо не са обсъждани от въззивния съд и не са взети предвид при постановяване на съдебния акт, което води до опорочаване на същия. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 6/04.03.2025г. по АНД № 266/2023г. по описа на РС-Кнежа и обжалваното НП № 22-0285-000599/05.10.2022г. на началника на РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен. Претендират се разноските по делото пред двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение като моли съда да го остави в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване е Решение № 6/04.03.2025г. по АНД № 266/2023г. по описа на РС-Кнежа, с което съдът е потвърдил НП № 22-0285-000599/05.10.2022г. на Началника на РУ-Кнежа при ОД на МВР-Плевен, с което на П. Ц. С. с [ЕГН] от с.Борован, обл.Враца, [улица] наложено административно наказание „глоба" в размер на 50 лв. за нарушение по чл.137а,ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №13-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети 6 контролни точки.

Съдът приел за установено, че на 28.09.2022г. в 14:58ч. в гр.Кнежа,[улица]до дом №111, с посока към центъра на гр.Кнежа, П. Ц. С. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №[рег. номер] без поставен обезопасителен колан по време на управление на МПС. За нарушението бил състав АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на писмените доказателства, подробно описани в решението.

Съдът възпроизвел показанията на свидетелите, разпитани в хода на производството, като кредитирал тези на свидетелите Б. М. С. и П. И. К., които счел за незаинтересовани и непротиворечиви по между си. Показанията на св. И. М. И. и св. И. Т. С. кредитирал с доверие частично относно обстоятелството, че П. Ц. С. не е бил сложил обезопасителен колан. В останалата част съдът не дал вяра на показанията на свидетелите вкл. относно обстоятелството, че по време на управление на МПС-то на водача му е прилошало и се е почувствал зле. В тази част съдът приел, че свидетелите са заинтересовани, а показанията им противоречат на останалите гласни доказателства.

С оглед на установената фактическа обстановка, съдът приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения от актосъставителя и административнонаказващия орган на ЗАНН, тъй като са съобразени изискванията за съставомерност на административното нарушение. Според съдебния състав в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като за това не са налице предвидените в законовата норма обстоятелства за да се приеме ,че е налице маловажен случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН. Съставът приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършено административно нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП от П. Ц. С., а наложените наказания са правилно определени по вид и размер. Съдът счел, че не са налице доказателства за наличието на уважителни причини, изключващи необходимостта при управление на МПС водачът да управлява без поставен обезопасителен колан.

С оглед на изложеното, съдът потвърдил обжалваното НП като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доводите на страните, имащи значение за правилното решаване на спора, са надлежно обсъдени. По делото са събрани достатъчно и годни доказателства, установяващи релевантните факти, въз основа на които съдът е могъл да се произнесе по съществото на спора с краен съдебен акт. Решението е постановено в изискуемата форма, а в мотивите му се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, поради което липсва непълнота на мотивите на съдебния акт.

Установената от съда фактическа обстановка изцяло съответства на доказателствения материал по делото. Видно от показанията на св. Б. М. С. и св. П. И. К., последните са възприели пряко и непосредствено обстоятелството, че водачът на МПС е управлявал без поставен обезопасителен колан. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя. Свидетелските показания са информативни, логични, изчерпателни и в тях не се набелязват вътрешни несъответствия, поради което не е налице пречка да бъдат основно доказателство в подкрепа на тезата на административнонаказателния орган за извършено административно нарушение, дори когато са единствено доказателствено средство за това. Касаторът не е представил доказателства, оборващи описаните в АУАН и в НП обстоятелства. Показанията на св. И. М. И. също потвърждават осъществено деянието от обективна страна. Свидетелят посочва, че П. Ц. С. е със здравословни проблеми и разполага с документи, позволяващи му да управлява лек автомобил без да поставя колан.

Съгласно разпоредбата на чл.137а от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В ал.2 са регламентирани групи лица, които могат да не използват обезопасителни колани, а това са бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; 3. лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; 4. водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; 5. инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

Според настоящия касационен състав, разпоредбата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП има предвид такова физическо състояние на лицето, което управлява, което обективно не му позволява поставянето на колан, защото в последния случай това би му причинило увреди-например заболяване на органи, тъкани, системи или други в човешкия организъм, вследствие притискането на колана у които би се създала опасност за живота и/или здравето на водача. Такова състояние обаче, не следва да се преценява само въз основа на удостоверени с медицински документи заболявания, а едновременно с наличието на такива документи следва да има официално удостоверяване от компетентно медицинско лице, че тези конкретни заболявания, от които страда лицето, съставляват противопоказания за поставяне на обезопасителен колан, каквато констатация или предписание по делото липсва.

По делото не са представи доказателства от страна на жалбоподателя за наличие на предпоставките на чл.137а, ал.2 т.2 от ЗДвП, както в хода на административнонаказателното производство, така и в съдебното производство пред първоинстанционния съд. Неоснователно и недоказано е твърдението, че по време на проверката е съобщил за наличие на медицинска документация, позволяваща му управление на МПС без да използва обезопасителен колан, но служителите на МВР го посъветвали да го представи при съставяне на НП. Доказателства в подкрепа на тези твърдения липсват. Такива документи не са представени и пред първоинстанционния съд, поради което съдът приема, че се касае за защитна позиция на водача и правото му на защита не е ограничено, а административнонаказващият орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.

Ето защо, като не е имал надлежно предписание от медицинско лице по смисъла на закона да не изпълни задължението си и като не е поставил обезопасителен колан по време на движение, П. Ц. С. е нарушил правилата за движение, разписани в нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му, до какъвто извод е достигнал и решаващият състав на съда.

Настоящата инстанция не споделя възражението на касатора за неправилна преценка на доказателствата от районния съд. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят установените от въззивната инстанция факти чрез събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели – актосъставител и свидетел на извършването на нарушението са дали ясни, точни и непротиворечиви показания относно времето, мястото и обстоятелствата на извършените нарушения. Свидетелските показания за посочените обстоятелства кореспондират със събраните писмени доказателства. Съдът не констатира вътрешни противоречия, липса на последователност и синхрон с останалите доказателства по делото в показанията на свидетелите, поради което правилно са приети от първоинстанцинния съд за обективни и безпристрастни и са кредитирани с доверие.

Неоснователно е и възражението за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В контекста на легалната дефиниция за маловажен случай съгласно § 1, т. 4 от ЗАНН, настоящият касационен състав счита, че конкретният случай не се различава от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Не е налице изключително смекчаващо обстоятелство или множество смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приеме, че в конкретния случай обществената опасност на деянието е много по-ниска от типичните нарушения от същия вид. С осъщественото бездействие се застрашават обществените отношения, които са предмет на защита с посочената като нарушена разпоредба на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, с интензивност, обуславяща прилагането на административнонаказателна репресия. Ето защо, като съобрази целта на налагане на административното наказание съгласно чл. 12 от ЗАНН, извърши преценка за "малозначителност" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН във вр. чл. 9, ал. 2 от НК, а съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълкувателно наказателно дело № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС на Република България и обстоятелството, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, съдът намира, че не са налице законовите предпоставки, съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Кнежа е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

Оставя в сила Решение № 6/04.03.2025г. по АНД № 266/2023г. по описа на РС-Кнежа.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.