Р Е Ш Е
Н И Е
№326
гр. Несебър, 06.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети О. две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 714 по
описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т.Ш., срещу наказателно
постановление № 18-0304-001166/13.06.2018г. на началник сектор към ОДМВР Б., РУ
Несебър, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени
наказания глоба в размер на 500 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за срок
от 6 месеца. Жалбоподателката излага, че пробата с дрегера отчела 0,51 промила,
а техническото средство допуска грешка от плюс минус 0,05 промила. Сочи, че по
време на проверката нямало преводач, полицейският служител говорел на български
език и не разбрала, че й е предоставил талон за медицинско изследване. Навежда,
че е наложена санкция само за нарушението на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а са
описани две деяния – в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗДвП. С тези доводи
моли обжалваното НП да бъде отменено.
Административнонаказващият
орган – РУ на МВР гр. Несебър, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбоподателката Т.Ш. е родена на ***г. и е гражданка на Украйна. Същата е
продължително пребиваваща в Република България до 03.05.2019г. с разрешение за
пребиваване.
На 31.05.2018г., около 01:53 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, по главната
алея, срещу хотел „Авеню”, с посока на движение към гр. Несебър,
жалбоподателката управлявала лек автомобил „Ситроен Ц 4” с рег. № А ....НА. Автомобилът
бил спрян за проверка от свидетелите Ибрям и П. – полицейски служители в РУ
Несебър, които били разпределени да осъществяват контрол на движението. Свидетелите
установили, че водачът е жалбоподателката Ш.. Констатирали, че тя е украинска
гражданка, но владее добре български език и говори български език. Поради тази
причина продължили комуникацията на български език. Св. Ибрям поканил
жалбоподателката да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер 7410” № 0325. При проверката техническото средство отчело 0,51 промила.
Данните били показани на Ш. и й било предложено да даде кръв за анализ ако не е
съгласна с показанията на дрегера. Св. Ибрям изготвил и талон за изследване №
0005659, в който вписал показанията на дрегера с думи и цифри. Талонът бил
предоставен на Ш., която заявила, че приема показанията на дрегера и
обективирала това свое изявление като положила подпис при подчертаване, че
„приема” показанията му. При тези данни св. Ибрям съставил на Ш. АУАН № 518815
от 31.05.2018г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Видно от Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на Министъра
на вътрешните работи, алкотест „Дрегер 7410” е сред техническите средства, за
извършване проверка на алкохол на водачите на пътни превозни средства. От
списък рег. № 3286р-12713 от 19.03.2018г. се установява, че алкотест „Дрегер 7410”
с № 0325 преминал успешно
проверка на 13.03.2018г. със срок на валидност от 6 месеца – т.е. до 13.09.2018г.
Видно от удостоверение за одобрен тип от националния център по метрология (на
л. 24 от делото) при обхват до 1 промил измервателният обхват на техническото
средство е плюс минус 0,05 промила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН № 518815 от 31.05.2018г., писмо № УРИ
251000-17504 от 02.08.2018г. на ОД на МВР Б., талон за изследване № 0005659 от
31.05.2018г., удостоверение за одобрен тип от националния център по
метрология, методически указания, Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, списък рег. № 3286р-12713 от 19.03.2018г., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
обясненията на жалбоподателката Ш., както и от показанията на свидетелите П. и
Ибрям. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и водят до извод,
че фактическата обстановка се е реализирала по описания начин. Жалбоподателката
не оспорва установените факти, като нейните възражения са насочени към правната
страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, при спазване на предвидения в чл.
59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат
необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се установяват
сочените от жалбоподателката нарушения на процесуалните правила при издаване на
АУАН и НП. По делото безспорно се установява, че Ш. е с украинско гражданство.
Установява се обаче, че същата владее български език. Този факт е установен и
от съда в рамките на съдебното следствие, където Ш. е дала обяснения на
български език. В ЗАНН липсва уредба за процесуалните действия, които следва да
се предприемат в хода на административнонаказателното производство в ситуация,
при която наказаното лице е чужденец. В чл. 84 от ЗАНН се препраща към
правилата на НПК, но единствено относно производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Същевременно в чл. 395а и сл. от НПК са предвидени специални правила,
които следва да се спазват при участието в наказателното производство на лица,
които не разбират български език. Глава Тридесета „а” от НПК е приета със ЗИД
на НПК, ДВ, бр. 21 от 08.03.2014г., като видно от ДР, пар. 5 към ЗИД с
посочената глава са въведени изискванията на Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство. В пар. 16 от преамбюла на
директивата е прието, че в някои държави-членки
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е
компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят
например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат
да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да
се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата
директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред
съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва
да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно транспонирането на директивата с приемането на Глава
Тридесета „а” от НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по
ЗАНН (арг. от чл. 84 ЗАНН) е напълно в унисон с цитираната норма. Налага се
извод, че когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните
контролни органи, компетентни да установяват пътнотранспортна проверка,
правилата на директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се
съблюдават стриктно. Това не означава, че в административнонаказателното
производство не следва да се спазват никакви права на лицата, които не владеят
български език. Глава Тридесета „а” следва да се прилага по аналогия (арг. от
чл. 46, ал. 2 ЗАНН), но в съответствие с предвиденото правило от директивата,
че не може да се изисква от компетентния орган да гарантира всички права по
тази директива. Т.е. според настоящия съдебен състав дори и част от правилата
на чл. 395а – чл. 395з НПК да не са спазени, това не следва да се приема за
съществено процесуално нарушение, стига за наказаното лице да е станало напълно
ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В тази връзка няма пречка действията,
които следва да предприеме, да му бъдат обяснени на разбираем от него език.
Няма пречка също така при констатирането на нарушение от страна на
проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН, който да му бъде преведен и
разяснен на разбираем от него език. При спазването на тези правила за лицето ще
е станало напълно ясно за извършването на какво нарушение срещу него се
образува административнонаказателно производство и правата му по никакъв начин
няма да са нарушени. При такава ситуация и в съответствие с пар. 16 от
преамбюла на директивата не е необходимо да му се назначава преводач или да му
се извършва писмен превод на АУАН. Достатъчно е да му се направи устно резюме,
което впрочем е напълно допустимо според чл. 395а, ал. 3 НПК, като с оглед
спецификата на производството по проверка и при съблюдаването на директивата е
допустимо това резюме да се направи и без присъствието на защитник.
В светлината на изложеното следва да се има предвид, че компетентните
да образуват производството служители (арг. от чл. 37 ЗАНН) са установили, че
лицето, на което се извършва проверка, разбира български език. Следователно
процедурата по образуване на производството е спазена в цялост и не са
допуснати нарушения, свързани с назначаването на преводач. Жалбоподателката,
макар и чужда гражданка, е разбирала български език и поради тази причина не е
имало пречка проверката да се проведе на този език. Фактът, че жалбоподателката
владее български език се установява и в хода на съдебното производство – същата
е написала жалбата до съда на български език и я е подписала лично. Изготвеното
пълномощно за адвокат също е написано на български език, а освен това Ш. е с
разрешение за продължително пребиваване в Република България. Съдът лично се
убеди, че тя владее български език, като в хода на съдебното следствие от нея
бяха дадени обяснения именно на български език. Свидетелите П. и Ибрям са
категорични, че в хода на проверката Ш. е разбирала български език, разбрала е
напълно характера и естеството на проверката, запознала е с показанията на
дрегера, обяснена й е процедурата по даване на кръв за анализ и въпреки това тя
се е съгласила с показанията на дрегера. Ето защо не може да се приеме тезата в
жалбата, че Ш. не разбрала, че трябва да даде кръв за анализ, тъй като не й бил
назначен преводач. Няма логика тя да е разбрала всички останали детайли, а да
не е разбрала единствено, че има право да даде кръв за анализ. Още повече, че
св. Ибрям е категоричен, че тя е разбрала обясненията му относно даването на
кръв.
Не са допуснати и сочените нарушения на чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Нарушението е едно – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително. Същото е описано по ясен начин
в текста на АУАН и НП. Посочването, че жалбоподателката е отказала да даде кръв
за анализ не означава, че е описано и друго нарушение. Значимостта на това
отразяване е свързана единствено с възможността концентрацията на алкохол в
кръвта да се изследва и чрез кръвна проба, освен с техническо средство –
дрегер. Ето защо, за да са описани в пълнота всички относими факти от състава
на нарушението е необходимо да се посочи давана ли е кръвна проба и какви са
показанията й. Следователно посоченото изречение е във връзка с описаното
нарушението, а не сочи на друго нарушение и възраженията в обратната посока са
неоснователни.
Съдът намира, че издаденото НП е и материално законосъобразно.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП, като е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 промила, а именно 0,51 промила. Посочената концентрация на алкохол в кръвта
на жалбоподателката е установена по надлежния ред – чрез техническо средство „Дрегер
7410” № 0325.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателката, че тъй
като показанието е от 0,51 промила, то липсва административно нарушение. Видно от чл. 1, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
с тази наредба се урежда редът, по който се установява употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни
средства (МПС), трамваи и самоходни машини. Т.е. от цитираната норма се
установява, че „надлежният ред” за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта на даден водач е именно по реда на тази наредба. По-нататък в наредбата
е предвидено, че употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози се установява чрез използване на технически средства и медицински
изследвания (чл. 1, ал. 3 от Наредбата) и техническите средства, с които се
установява употребата на алкохол, се определят със заповед на министъра на
вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията
(чл. 1, ал. 4 от Наредбата). Видно от Заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, алкотест „Дрегер 7410” е сред техническите
средства, одобрени за извършване проверка на алкохол на водачите на пътни
превозни средства. Алкотест „Дрегер 7410” с № 0325 преминал успешно проверка на 13.03.2018г. със срок на валидност от 6 месеца
– т.е. до 13.09.2018г.. Т.е. към момента на проверката (31.05.2018г.) за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на Ш. е използвано напълно
годно техническо средство, в кръга на одобрените технически средства по смисъла
на чл. 1, ал. 4 от Наредбата. В чл. 3 от Наредбата са предвидени и конкретните
способи за установяване употребата на алкохол. Тези способи са: 1. чрез
техническо средство (чл. 3, ал. 1 от Наредбата); 2. с доказателствен анализатор
(чл. 3, ал. 2 от Наредбата) и 3. с химическо лабораторно изследване (чл. 3, ал.
2 от Наредбата). В чл. 3, ал. 2, точки от 1 до 4 изрично са предвидени и
случаите когато употребата на алкохол следва да се установи с доказателствен
анализатор или химическо лабораторно изследване. Това са случите, при които: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста; 3. извършената проба
с техническо средство или тест е некачествена или невалидна; 4. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. В конкретния случай е изготвена валидна проба с техническо средство
дрегер, която е посочила концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката
от 0,51 промила. Този резултат й е показан от проверяващите и тя се е запознала
с него. При това положение единственият вариант за установяването употребата на
алкохол чрез другите способи е бил този по чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата –
ако лицето не приеме показанията на техническото средство. В тази връзка в чл.
6 от Наредбата е разписана по подробен начин процедурата, която се следва във
връзка с извършването на проба с техническо средство. Според чл. 6, ал. 1 от
Наредбата освен съставяне на АУАН проверяващият орган следва да изготви и талон
за изследване по образец, съгласно приложение № 1 към Наредбата. В случая от
св. Ибрям е съставен именно такъв талон, в който са вписани и показанията на
техническото средство – 0,51 % (при спазване на чл. 6, ал. 2 от Наредбата). В
чл. 6, ал. 3 от Наредбата е предвидено, че лицето собственоръчно следва да
впише в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство.
Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето
приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр
от талона за изследване. В настоящия случай жалбоподателката изрично е
подчертала в изготвения талон, че приема показанията на техническото средство и
е положила подписа си. Следователно тя сама е решила, че не желае
концентрацията на алкохол да бъде установявана по другите предвидени за това
методи (арг. от чл. 3, ал. 2, т. 2 и чл. 6, ал. 3 от Наредбата).
С оглед всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав
намира, че при установените по делото факти, единственият надлежен ред за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката в процесния
случай е бил чрез използване на техническо средство. Това произтича от
цитираните вече норми от Наредбата, които дават възможност на проверяваното
лице да приеме или да не приеме показанията на техническото средство и в
случай, че показанията бъдат приети това препятства проверка чрез другите два
способа. С изявлението на Ш., че приема показанията на дрегера от 0,51 %, тя е
обективирала категоричната си воля, че не желае тези показания да бъдат
проверени и по друг ред, въпреки граничната им стойност. При тези данни съдът
намира, че не следва да се вземат предвид допустимите отклонения, които би
могло да даде техническото средство при подобна проверка. Както се установи при
концентрация на алкохол с обхват до 1 промил възможното отклонение е плюс или
минус 0,05 промила. Следователно в случая показанията на дрегера биха могли да
варират от 0,46 до 0,56 промила. След като обаче Ш. изрично се е подписала, че
„приема” показанията от 0,51 промила, то тези възможни вариации не следва да се
вземат предвид. На практика жалбоподателката сама се е лишила от възможността
да оспори показанията на дрегера по надлежния ред – чрез проверката им с един
от другите възможни способи, предвидени в Наредбата. Върховната инстанция
неколкократно е имала възможност да се произнесе в подобна насока, вкл. и в
най-актуалната си практика във връзка с престъплението по чл. 343б НК, което се
различава от административното нарушение само по концентрацията на алкохола –
напр. Решение № 130 от 12.06.2018г. по н.д. № 424/2018г. на I н. о. В същата насока е
напр. Решение № 373 от 3.11.2014
г. на ВКС по н. д. № 1215/2014 г., III н. о., НК. В конкретния случай на жалбоподателката е
дадена възможност да приеме „показанията” на техническото средство, т.е. да
приеме точно отразеното в него от 0,51 промила, без да се имат предвид
допустимите отклонения. Тя е приела именно тези показания и се е съгласила с
тях, поради което е недопустимо към момента същите да се преразглеждат чрез
приспадане на допустимите отклонения. С императивните норми от Наредбата
законодателят е поставил юридическа преграда пред възможни фактически
спекулации и опити по осуетяване разкриването на обективната истина за
действителната концентрация на алкохол или на друго упойващо вещество в кръвта
на водача на МПС. Ако се приеме тезата на жалбоподателката, че допустимите
отклонения следва да се отчетат, това ще стимулира недобросъвестно поведение на
употребилите алкохол лица при управление на МПС, които при отказ да се подложат
на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват показанията на техническото
средство, особено при гранични стойности.
Освен горните постановки,
наложени от съдебната практика, които се споделят напълно от настоящия съдебен
състав, следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че цитираната практика
е постановена при действието на предходната Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Към момента на проверката е действала Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
В чл. 6 от Наредба № 30 е предвидено, че в случай на отказ да получи талон за
медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ
да даде кръв за изследване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество
от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. В
сега действащата Наредба № 1 е включена изричното изискване водачът сам да
обективира изявление дали приема показанията на техническото средство – чл. 6,
ал. 3 от Наредба № 1. Т.е. по действащата към момента уредба освен
възприемането на показанията на дрегера при отказ да се даде съдействие за
медицинско изследване, произтичащо от императивните разпоредби на Наредбата, е
предвиден и субективен момент – дадена е изрична възможност на водача да изрази
субективното си отношение към показанията на дрегера. Следователно е налице
допълнителна гаранция, че правата на проверяваното лице ще бъдат защитени по най-пълен
начин, като му е предоставена възможност да изрази лично и в писмен вид
отношението си към точно определените показания на дрегера. В случая Ш. е
възприела точно тези показания от 0,51 промила, обективно към този момент тя не
би могла да знае за допустимите отклонения при измерване с това средство и ако
е имала възражения срещу точно тези показания (от 0,51 промила) е следвало да
ги обективира в писмен вид и да даде нужното съдействие за допълнителни
медицински изследвания. Като е вписала, че приема показанията на дрегера от
0,51 промила жалбоподателката се е съгласила както по силата на императивна
законова разпоредба, така и по собствената си воля, концентрацията на алкохол в
кръвта й да бъде определена посредством техническо средство и то точно в размер
от 0,51 промила.
С оглед изложеното
съдът достигна до извод, че по делото е доказано осъществяване на нарушението. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда
кумулативно налагане на наказанията лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500. Налага се извод, че нарушението е
подведено под правилната санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Размерите на наказанията, които следва да се наложат, са фиксирани в
санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е наложил
наказания именно в тези размери, поради което санкцията е определена правилно
от негова страна и не е налице законова възможност същата да бъде
намалявана.
С оглед изложеното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
При потвърждаване на НП следва
да се има предвид, че в хода на
производството за сметка на съда са заплатени на разпитания свидетел С.П.
пътните разноски за явяване в съдебно заседание в размер на 7,50 лв., за което
е издаден и разходен касов ордер (видно от отбелязването в протокола от
проведеното открито съдебно заседание). Следователно са налице направени
разноски за сметка на бюджета на съда. Същевременно чл. 84 от ЗАНН препраща към
правилата на НПК относно определяне на разноски и производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу НП. Според чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В
случая наказателното постановление следва да бъде потвърдено, поради което се
налага извод, че се потвърждава изводът за виновност на жалбоподателката в
извършване на административно нарушение. Ето защо на основание чл. 189, ал. 3
от НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд
Несебър разноските по делото в размер на 7,50 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0304-001166/13.06.2018г. на началник сектор
към ОДМВР Б., РУ Несебър, с което на Т.Ш., родена на ***г., ЛНЧ **********, с
гражданство на Украйна, продължително пребиваваща в Република България, с адрес
в Република България в гр. Б., ул. „О.” № .., ет. 2, на основание чл. 174, ал.
1, т. 1 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, са наложени
наказания глоба в размер на 500 лв. и „Лишаване от право” да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Татяна Ш., родена на ***г., ЛНЧ **********, с гражданство на
Украйна, продължително пребиваваща в Република България, с адрес в Република
България в гр. Б., ул. „О.” № .., ет. 2, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 7,50 лева, представляващи
заплатени пътни разноски на свидетел по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: