РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр.
ПЛЕВЕН,11.10.2018г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на осми октомври , през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефан Данчев
при секретаря АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА и в присъствието на
прокурора..............………като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№ 209
по описа за 2017г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата
молба от „ ********срещу Ц. И. Н. е предявен осъдителен иск по чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена на иска
23 000 CHF/ частичен иск от главницата /,както
и за сумата 240,30 лв. направени от Банката разноски във вр. с договора
за кредит. Претендират се и направените
деловодни разноски.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът намира, че с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от
ГПК да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на иска и
изложената в исковата молба фактическа обстановка , която е свързана с
изпълнение на задължение на ищеца ,
произтичащо от търговска сделка- договор
за банков кредит за покупка на недвижим имот
, съдът намира, че се касае за
търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на
Глава тридесет и втора от ГПК.
В исковата молба се
твърди ,че между Банката,като кредитор и
Ц.И.Н. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 36611 от 25.04.2008 г. по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове ,в размер
на равностойността в шв. Франкове по курс купува за шв. Франк към евро на
Банката на 41 898 евро от които
равностойност в шв. Франкове на 15 000
евро за покупка на недвижим имот-магазин
№ 93 Б в гр.Плевен в построена до груб строеж сграда „търговски комплекс „ на
ул.“цар Борис ІІІ“ 12 на трети етаж и
равностойността в шв. Франкове на 26 898
евро за други разплащания.
Сочи се ,че за
обезпечаване на вземанията на Банката по договора за кредит ,кредитополучателят
е учредил договорна ипотека в полза на
Банката върху описания по горе недвижим имот ,както и върху апартамент № Б14 в
гр.Плевен в построената до груб строеж жилищна сграда на ул. „****** „ № ** ,
на трети етаж ,заедно с мазе № *** и
припадащите се ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Сочи се ,че крайният срок за погасяване на кредита ,вкл.дължимите лихви е 420 месеца ,считано от датата на усвояване
на кредита ,която се удостоверява чрез подписване на приложението по чл. 1
,ал.3 от договора за кредит.
Ищецът сочи също така
,че на 15.07.2008 г. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит ,с нот. Заверка на
подписите на страните по него : „*************„ АД като цесионер и „******“ АД
,като цедент ,като според този договор е прехвърлено на цесионера и вземането
по договора за кредит с Ц.Н. .Твърди се , че
за тази цесия ,длъжникът е бил своевременно уведомен ,което се установява от
сключените между него и цесионера допълнителни споразумения към договора за кредит.Тези
шест бр. допълнителни споразумения за отсрочване на плащанията са били сключени поради финансови затруднения
на кредитополучателя.
Твърди се също така
,че на 20.04.2012 г. е бил сключен друг договор за цесия с който „*************„
АД е прехвърлило обратно на Банката вземанията по договора за кредит с Ц.Н. ,за
което тя е била уведомена с уведомление с
нотариална заверка на подписите,което е било връчено на длъжника чрез
нотариус С. И..
Ищецът твърди ,че е
налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит
,тъй като Ц.Н. е спряла плащането на погасителните вноски по договора ,като
началната дата на неизпълнението на главницата е 10.12.2011 г. , а за лихвите и
таксите -10.11.2011 г. С оглед на това неизпълнение ,Банката е обявила кредита
за изцяло предсрочно изискуем за което длъжникът е бил изрично уведомен с
нотариална покана с рег. № 7407 том ІІ
–п № 182 от 18.08.2017 г. връчена чрез нотариус С.И. на 06.10.2017 г. ,като с
тази покана е бил даден и седмодневен срок за изпълнение на задължението.,но до
настоящия момент ответницата не е
изпълнила задълженията си по договора за кредит,които според ищеца са следните
:
1. Главница в
размер на 81 683,20 швейцарски франка за периода от 10.12.2011 г. до 03.12.2017
г. .
2. Възнаградителни
лихви в размер на 58 562,47 швейцарски франка за периода от 10.11.2011г. до
06.10.2017 г.
3. Мораторни лихви
– 2582,90 шв. Франка за периода от 10.11.2011 г. до 03.12.2017 г.
4. Такси в размер
на 351,27 шв. Франка
5. Имуществени
застраховки -144,53 швейцарски франка .
6. Сумата 240,30
лв.-нотариални такси –разноски по кредита за периода 23.06.2017г. до
03.12.2017г.
В срока по чл. 367
от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител ,назначен на Ц.Н. на
осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв.В.Н.. С него не се оспорва допустимостта на
предявения иск и не се оспорват следните обстоятелства от изложението в
исковата молба : сключването на договора
за кредит за покупка на недвижим имот № НL 36611 от 25.04.2008г. с посочените в
исковата молба параметри ;сключването на договора за цесия между „*************„
АД като цесионер и „*******“ АД ,като цедент ,като според този договор е
прехвърлено на цесионера и вземането по договора за кредит с Ц.Н.; сключването
на шест бр. допълнителни споразумения между *************„ АД и
кредитополучателя през периода 24.03.2009 г.- 31.10.2011г.с които са извършвани
констатации за актуалния размер на задълженията и са договорени облекчени
условия за погасяване на кредитните задължения; сключването на обратен цесионен
договор от 20.04.2012г. с който вземането срещу Ц.Н. е било прехвърлено отново
на Банката; уведомяването на длъжника за извършената цесия.
По основателността
на иска е изразено становище ,че частично предявената претенция би била
основателна , ако до приключване на съдебното дирене не бъдат установени
юридически факти на удовлетворяване на вземанията на ищеца.
Доказателствената
тежест е върху ищеца да установи
съществуването на валидни и изискуеми парични вземания ,произтичащи от
договора за кредит и допълнителните споразумения към него , в претендираните в
исковата молба размери ,както и да
установи надлежното им придобиване посредством договора за цесия,както и
надлежното обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Ищецът не носи
доказателствена тежест да установява отрицателния факт на неизпълнение на
задълженията на длъжника ,произтичащи от
договора за кредит и анексите към него. Ако ответникът твърди надлежно
изпълнение на задълженията си ,то негова е доказателствената тежест за
установяване на това изпълнение.
От представените с
исковата молба документи,които са били приети като писмени доказателства по делото , които не са оспорени от ответника , и от
признатите от ответника с писмения отговор факти се налага извод ,че изложената
в исковата молба фактическа обстановка,свързана със сключването на процесния
договор за кредит ,последващото цедиране на вземанията по него от Банката
на „*************„ АД, склъчването на
шест бр. допълнителни споразумения за отсрочване на плащанията ,поради
затруднения на кредитополучателя , както и последващото обратно цедиране на
вземанията срещу Ц.Н. от „*************„
АД на Банката – ищец се потвърждава изцяло. Потвърждава се също така и твърдението
за изпадане в забава на кредитополучателя да погасява задълженията си ,като
вещото лице сочи в заключението си ,че последната погасителна вноска по кредита
е била направена на 27.10.2011г.,като с част от вноската е извършено погасяване
,което е отразено счетоводно на 31.10.2011г.,когато е било сключено и
последното Допълнително споразумение.
След тази дата не са отразени при Банката никакви други плащания за
погасяване на задълженията на кредитополучателя,нито пък по делото са
представени други писмени доказателства за извършени след посочената дата
плащания.Поради забавеното плащане на дължимите погасителни вноски целият
кредит е бил обявен от Банката за предсрочно изискуем с нотариалната покана
,връчена на кредитополучателя на 06.10.2017г.
Поради това следва
да се приеме ,че за кредитополучателя съществува задължение за посочените в
експертното заключение на в.л.Т.И. суми,както следва :
-за 81 683,20 шв. Франка –главница
-за 58 562,47 шв. Франка договорна лихва за периода от
10.11.2011г.- 06.10.2017г.
-за 2 582,90 шв.франка – санкционираща лихва за периода
от 10.03.2012г. до 03.12.2017г.
-за непогасени заемни такси в размер на 495,80 шв. Франка.
След като до
приключване на съдебното дирене по делото не са били ангажирани от ответника по
иска никакви писмени доказателства за извършени каквито и да било други
плащания за погасяване на тези задължения ,то се налага извод ,че те
съществуват най-малко в същия вид и към датата на приключване на съдебното
дирене по делото. Ищецът , обаче е предявил частичен иск –само за сумата 23
0000 шв. Франка,представляващи част от дължимата главница по договора за кредит
,както и за направени от банката разноски във вр. с този договор в размер на
240,30лв. Както се вижда от изложеното по-горе относно действителния размер на
задълженията на кредитополучателя ,тези задължения са в значително по-голям
размер от ищцовата претенция. Поради това предявеният частичен иск следва да
бъде изцяло уважен до размера в който е
предявен.
С оглед този изход
на делото следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
него деловодни разноски ,които според представения списък по чл. 80 от ГПК и
писмените доказателства за тяхното извършване са в общ размер на 4 259,99
лв. Към тази сума следва да се прибави и
заплатеното от ищеца възнаграждение за особения представител на Ц.Н. , което е
в размер на 1691 лв. Тъй като определеният от съда допълнителен депозит за
вещото лице в размер на 180 лв. не е внесен към датата на изготвяне на
настоящото съдебно решение ,то следва с него да бъде осъден ищеца да
заплати в полза на ПлОС по сметката за
вещи лица сумата от 180 лв.- допълнителен депозит за приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза.
Поради тези
съображения, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД
Ц. И.
Н. ,с ЕГН – ********** *** да
заплати на „ ********, с ЕИК-********,със
седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“******* „ № **** сумата 23 000 / двадесет и три хиляди / ******** /
, представляваща част от главницата по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № *********. допълнителни споразумения
към него , както и сумата 240,30 лв.,представляваща направени от Банката разноски във вр. с
договора за кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК Ц. И. Н.
, ЕГН- **********о*** да заплати на „ ********, с ЕИК-*******със седалище и адрес
на управление гр.С.,ул.“****** „ № ***
сумата 4 259,99 лв.-деловодни
разноски ,както и заплатеното от ищеца възнаграждение за особения представител
на Ц.Н. , което е в размер на 1691 лв.
ОСЪЖДА „ ********, с ЕИК****** ,със седалище и адрес
на управление гр.С.ул.“****** „ № *** да
заплати допълнително по сметка за вещи лица на Плевенски окръжен съд сумата 180
лв.-допълнително възнаграждение за съдебно-икономическата експертиза по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :