Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ===,
21.12.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА Н.
при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия В.Н. гр. дело №626/2015 г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба с вх.№ 3924830.09.2015г., доуточняващи молби с вх.№
4071/08.10.2015г., №1355/18.03.2016г., №5121/12.12.2015г., №
549/05.02.2016г. и № 2036825.04.2016г. на
=== с ЕИК, със седалище и адрес на управление:, представлявано от
директора инж., чрез юрисконсулт Ж.Х.Б.
против Л.Н.Л. с ЕГН **********, адрес: *** и
В.Б.Н. с ЕГН **********, адрес: ***-А. Посочва се в исковата молба, че
на 02.03.2000г. в гр.=== бил сключен договор за съвместно създаване на тополови
насаждения върху земи извън горския фонд между === – гр.===, на което е
правоприемник ищеца, от една страна, и собствениците и наследниците на имоти в
масив 105, парцел 4 на площ 8,382 дка, имот в масив 104 парцел 1 на площ 14,739
дка и имот в масив 104 парцел 1 по преписка 13858 с площ 13 дка, намиращи се в
землището на село ===, общ.===. Твърди се, че договора бил с нотариална заверка
на подписите и бил вписан в книгата за нотариални заверки на село под
№14/02.03.2000г. Твърди се, че съгласно договора собствениците на имотите
предоставяли собствениците си имоти за ползване на === за извършване на
почвоподготовка, залесяване и отглеждане на тополови култури за достигане на 7
/ седем/ годишна възраст за своя сметка, а ползването на дървесината от
създадените насаждения ще става съвместно след достигане на посочения турнус
/готовност/ като сечта следвало да бъде извършена след издаване на позволително
за сеч от ДЛ-===. Страните се уговорили
ДЛ-=== да получи като възнаграждение по договора право да получи 50 % от
дървесината за направените разходи по
почвоподготовката, залесяването със собствени фиданки, отглеждането и
опазването на дръвчетата, а собствениците на земите – останалата половина от
дървесината. Посочва се в исковата молба, че съгласно договора нито една от
страните по него няма право да извършва сеч в създадените тополови насаждения
без съгласието на другата страна. Твърди
се в исковата молба, че с нотариален договор за дарение на недвижим имот от
12.09.2015г. ответницата В.Б.Н. станала собственик на 1/3 идеална част от
недвижим имот с кадастрален номер №104015, обща площ 14.739 дка, находящ се в
отдел 60, подотдел „в” в землището на село ===, общ.===. От своя страна
ответницата В.Б. сключила договор за покупко-продажба на дървесина с ЕТ „ Генчо
И. - Радост” с управител === И.. След упълномощаване от страна на В.Б.Н., И. я
представлявал пред Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч и се снабдил с
позволително за сеч №0235158/20.04.2015г., издадено от инж.С.Й. със срок за
провеждане на сечта от 23.04.2015г. до
30.10.2015г. Посочва се в исковата молба, че от посочените по-горе земи били
изсечени 234,95 куб. метра дървесина като стойността на 50 % от тях възлиза на
сумата от 7040.93 лв. Твърди се, че бил направен опит от страна на ищеца да
уреди доброволно спора като изпратил покана за доброволно изпълнение на
03.07.2015г. с писмо с обратна разписка. Поканите били получени на 09.07.2015г.
и на 15.07.2015г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 7040.93 лв. с ДДС,
представляваща 50 % от стойността на добитата дървесина от недвижим имот 105015
в землището на село ===, общ.=== през 2014г. , ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба, съгласно договор от 02.03.2000г. вписан
под №14 в книгата за нотариалните заверки на село === и направените разноски по
делото за заплатена държавна такса в размер на 281,63 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
С определение №218/10.05.2016г., влязло в сила
на 20.05.2016г., производството е
прекратено срещу ответника В.Б.Н. поради липса на правен интерес.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л.Н.Л., в който страната излага становище
за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Посочва се, че ТП
„Държавно горско стопанство –===”
не е правоприемник на === –===.
Твърди се, че Л.Н.Л. не е собственик на
посочения в исковата молба недвижим имот - № 104015 в землището на село ===,
както и че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.09.2014г. ответника дарил притежаваната от него 1/3
част от недвижимия имот на В.Б.Н.. Посочва се, че в процесния договор за съвместно създаване на тополови насаждения
не фигурира името на Л.Н.Л. като страна.
Страната оспорва представеното копие на договор като неотговарящо на
изискванията на ГПК. Ответника прави
възражение за нищожност на договора поради липса на материална компетентност на
държавните лесничейства към 2000г. да
сключват договори с частни лица относно земи извън горския фонд. Оспорва се
изложеното от ищеца относно направената
нотариална заверка на договора и отбелязването на договора под №
14/02.03.2000г. в книгата за нотариални заверки на село === като недоказано.
Излагат се твърдения за недоказаност на
изпълнението на задължението от страна на ищеца по договора – почвоподготовка,
залесяване, попълване на изсъхналите култури и унищожени фиданки, отглеждане на
тополови култури до 7 годишна възраст и др. Ответника Л.Л. посочва още, че не е нарушил клаузите на
договора, както и че пълномощното, издадено на И., е издадено 6 месеца след прехвърляне на
собствеността върху имота на Н.. Иска се
от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, както и да бъде осъден ищеца да заплати направените деловодни
разноски по делото в размер на 1000 лв.
В съдебно заседание ищецът ===, редовно
призовано, се представлява от Директора и юрисконсулт И.. Страната и
пълномощникът й поддържат иска срещу Л.Н.Л. и молят съда да го уважи като
основателен.
Ответника Л.Н.Л.,
редовно призован, не се явява.Представлява се от адв.К.П. –САК, който моли съда
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
От представените и приети като доказателства по делото
и неоспорени от страните документи, които съдът обсъди в тяхната цялост и поотделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е и се
установява от заверено копие на
удостоверение за наследници изх.№ 17/27.01.2015г., издадено от Кметство село ===,
общ., че ответника Л.Н.Л. е наследник на === , роден на ***г., починал на
25.10.1971г. в село ===.
Безспорно по делото е и се
установява от заверено копие на Регистър на земеделски земи, гори и земи в
горския фонд в ЕКАТТЕ 80501 в землището
на село === / история на имота към 28.05.2015г./ в местността „Темна дупка”, че имот №104001
бил разделен на два имота: имот № 104014 с площ от 13 дка, собственост на
Община === – земя по пар.19 от ЗСПЗЗ и имот № 104015 с площ 14,739 дка и
собственици – наследниците на рег.№ 9367, бивш жител *** / решение по
чл.27оЗСПЗЗ за обезщетяване със земи, решение №3 от 25.08.1999г., издаден от
поземлена комисия ===, регистрация от 02.02.2000г./.
Не се спори и се установява от заверено копие на
нотариален акт за дарение на недвижим имот /земеделска земя/ №184, том 5, рег.№
2847, н.дело №609/12.09.2014г., че на 12.09.2014г. Л.Н.Л. дарил на В.Б.Н.
недвижим имот, находящ се в землището на село ===, а именно 1/3 ид.част от
др.селскостопанска територия с площ 14,739 дка трета категория при неполивни условия, в местността „Темна
дупка” съставляваща имот № 104015, при граници и съседи: имот № 10414-др.селскостопанска
територия на Община ===, имот № 000427-път III на
държавата, имот №104003.др.селскостопанска територия на наследниците на, имот №
104002-др. селскостопанска територия на и имот № 000562.водно течение на
държавата –МОСВ.
Спори се между страните относно действителността на сключения
договор от 02.03.2000г. между от една
страна и собствениците на недвижими имоти, подробно посочени в титулната част
на договора и на трета страница от същия /възражение за нищожност на договора
поради липса на материална компетентност на === ===, поради липса на воля и
съгласие на страните – договор е сключен от името на починало лице и възражение за нищожност на основание, че
процесния договор е сключен извън кръга на дейности посочен в Закона за горите,
действащ към момента на сключване на същия – 2.03.2000г. /, обвързва ли същият
страните със съответните права и задължения;
изпълнение на задълженията по договора от страните; дължи ли ответника
суми за добита и реализирана дървесина в имот №104015 и в какъв размер.
С оглед наведените фактически
твърдения в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД – претенция
за осъждане на ответника да изпълни уговорено задължение по двустранен договор.
За разрешаване на спорните обстоятелства по делото
са приобщени писмени доказателства.
Видно
от заварено копие на заповед №877/13.05.2008г. на Председателя на Държавна
агенция по горите, на създадено, считано от 3.05.2008г. по чл. 24 ал.1 от Закона за горите / ЗГ/ се
предоставяло имущество държавна собственост управлявано до 02.05.2008г. вкл. от,
на което е универсален правоприемник.
Със
заповед №935/15.05.2008г. на Председателя на ДАГ бил определен териториален
обхват на дейност на всяко ДГС създадено считано от 03.05.2008г. вкл.
териториите подробно описани в действащия лесоустройствен проект за съответното
=== съществувало до 02.05.2008, на което ДГС било универсален правоприемник.
Със
заповед №РД 49-109/13.04.2011г. било създадено „“ със статут на държавно
предприятие по чл. 62 ал.3 от Търговския закон и бил определен район на дейност
на Северозападното държавно предприятие, като обхващащ районите на дейност,
съответно териториалния обхват на дейност на съществуващите Държавни горски
стопанства и Държавни ловни стопанства в това число ДГС ===.
Видно от
заверено копие на заповед №279/1.12.2014г. на били предоставени правомощия на
директора на ТП ДГС === да провежда всички необходими процедури за изпълнение
дейността на повереното му поделение, като издава индивидуални административни
актове, както и да сключва търговски и други договори от името и за сметка на
ТП ДГС ===.
От
приобщено и неоспорено по делото
заверено копие на ценоразпис за продажба на дървесина по дървесни видове и
асортименти от ТП ДГС === през 2015г. по чл. 71 ал.1 от Наредба приета с ПМС
№316, обн. в ДВ бр. 96/2011г.,изменение и доп. ДВ 90, бр.12, утвърден от
директор на „===“ гр.Враца, се установява цената на дървесината по видове.
Видно
от заверено копие на пълномощно от 06.03.2015г Л.Н.Л. упълномощил === И., в
качеството на представител на “, със следните права : да представлява ответника
пред РДГ Ловеч във връзка с ползване и продажба на дървесина от имот №104015, в
землището на село ===; да възлага от името и за сметка на Л. изготвянето на
лесоустройствена програма на имот №104015 в изпълнение на чл. 13ал.3 от ЗГ; да
подпише и получи позволително за сеч на дървесина от имот №104015 в землището
на село ===; да подаде молба за удължаване срока за сеч и извоз; да присъства
от името на ответника при освидетелстване на сечището и подпише протокола за
освидетелстване; да упълномощи регистрира в публичния регистър лесовъд да
издава превозни билети от временен склад за дървесината добита от имот №104015.
С пълномощното бил разрешен достъп до имот кад.№104015 в землището на ===
съгласно чл. 144 ал.4 и 5 от ЗГ и др.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза на
място вещото лице се запознало с досието на поземления имот. Изследвани били 18
броя превозни билети за експедирана дървесина разпределени в три уведомителни
бюлетина. След запознаване с тях, както и документацията приложена по настоящото
гр.д.№626/2015г. и данните публикувани като официални на страницата на
Изпълнителна агенция по горите София, вещото лице установи, че било издадено позволително за сеч №0235158/20.04.2015г. /заверено копие
от което е приложено на л. 23 от делото/ по утвърдена от РДГ Ловеч
горско-стопанска програма – заповед №И-3-280/7.04.2015г. за ползване на 242
куб.м. дървесина от вида топола. С протокол
за освидетелстване на сечища №0218687/24.06.2015г.
/заверено копие от което е приложен на л. 31 от делото/ бил отчетен добив от
234.95 куб.м. Видно от заключението на
вещото лице при определяне стойността на добитата дървесина били използвани два
варианта по ценоразпис за 2015г. на „===“ и по средни пазарни цени в региона. В
първия случай /по ценоразпис на стойността на добитата дървесина е
13 707.25 лв. След приспадане на разходите за добив в размер на 2076.96
лв. разликата е 11630.29 лв. , а ½ от тази сума е 5815.15 лв., с ДДС –
6978.29 лв. /или разликата с претенцията на ДГС === в размер на 7040.93
лв. е 62.75 лв./. При втория вариант при
средни пазарни цени за дървесина стойността на добитата дървесина възлиза на
14 071.91 лв., а след приспадане на разходите за добив – 11 310.65
лв. ½ от тази сума е 5655.33 лв., с ДДС – 6786.39 лв. или разликата с
претенцията на ДГС е 254.54 лв. Видно от заключението на вещото лице за да се
стигне до ползване на дървесина е пребягването до услуги на частен лесовъд за
изработване на ГСП, маркиране, експедиция, трасиране, изготвяне на технологичен
план за дърводобив, които начисляват от 1200 до
1300 лв.
По
делото е приобщен и оригинала на договор от 02.03.2010г. л. 145 - 147 от делото.
Видно от съдържанието на документа на първата страница от процесния документ е
посочено, че договора се сключва между ===-гр. ===, Христо Вутов Маринов,
притежаващ имот в масив 105, парцел ІV на площ 8.382 дка. , === притежаващ имот
в масив 105, парцел ІV на площ 14.739 дка. и Цвятко Петров Стоименов притежаващ
имот в масив 105, парцел І с площ 13 дка. Посочено е още на първата страница от
договора, че същия се сключва на основание т.5 на окръжно
№291-00-42/2.03.1994г. на комитета по горите при МС София относно съвместно
създаване на тополови насаждения върху земи извън ГФ. От първата страница на
договора се установява още, че
собствениците на тези имоти предоставят площ за залесяване в отдел 818, подотдел
ЗИ от ССФ по поречието на р.Искър. Втората страница на договора включваща точки
от 2 до 7 маркира правата и задълженията на страните по договора като === -===
се задължавало да извърши почво-подготовка, залесяване, попълване на изсъхнали
и унищожени фиданки, както и отглеждане на създадените тополови култури до 7
годишна възраст за своя сметка. Съгласно т.5 от договора ползването на
дървесината от създадените насаждения следвало да става съвместно след
достигане на посочения турнос на сечта – 15 и ще се извърши след издаване на
позволително за сеч от ДЛ гр.===.За предоставената земя на ДЛ === за залесяване
от собствениците, последните имат право да получат 50% от добитата и
реализирана дървесина. На третата
страница от договора върху която са положени в оригинал подписите на
собствениците , както и на нотариуса направил заверка на подписите на и Л.Н.Л.
е посочено, че никой от страните не може да извършва сеч в създадените тополови
насаждения без съгласието на другата страна.
В хода
на производството пълномощника на ответника направи признание относно автентичността
на подписа на Л.Н.Л. върху третата страница от договора, но оспори съдържанието
на първите две страници като заяви, че същите не отговарят на действително
уговореното между страните.
В
откритото производство по чл.193 ГПК на истинността /като родово понятие
включващо автентичност - авторството на изявлението и вярност – съответствие на
удостовереното в документа с действителността/ на първите две страници от
документа обаче не се представиха каквито и да доказателства от оспорващия
документа, че съдържанието на договора /с
изкл. на трета страница/ е друго. В случая се оспорва не верността , а
автентичността на изявлението в първите
две страници и оспорването е насочено към оборване на формалната
доказателствена сила на документа по чл.180 ГПК, макар да не се оспорва
авторството на подписа на третата страница от документа. Не бе опровергано и съдържанието на договора по смисъла на чл. 164, ал.1 т.2 и
6 от ГПК , поради което същият не следва да бъде изключен от доказателствата по
делото.
По отношение на възражението
на ответника за нищожност на договора от 02.03.2000г. поради липса на съгласие,
то същото е неоснователно. За да се прецени действителен ли е договора и
поражда ли правни последици следва
да се изследват клаузите на договора в тяхната взаимовръзка съобразно чл.20 ЗЗД, с оглед наведените в исковата молба и в отговора на исковата молба
твърдения, като установи действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. /така и Решение № 56 от 19.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 5040/2015 г., IV г.о., ГК/. В тази връзка и доколкото процесният
договор е бил подписан от Л.Н.Л. в качеството му на наследник на ===, починал
на 25.10.1971г., б.ж. на с. ===, което изрично е указано при полагането на подписа,
посочването на името на Л.Н.Л.
в преамбюла на договора, макар и неправилно, не води до
недействителност на същия поради липса на съгласие, дотолкова, доколкото
упоменаването на Л.Н.Л.
с оглед текста на процесния договор е обвързано с индивидуализиране на
процесния недвижим имот, включително чрез посочване собствеността върху същия,
респ. посочване на лицето, на чийто наследници имотът е бил възстановен. В тази
връзка следва да се приеме, че посоченият договор в частта му с предмет
облигационното отношение между праводателя
на ДГС-гр.=== – ===-гр.===, и ответника в качеството му на наследник на ===, е действителен и
поражда правни последици, доколкото същият е подписан от ответника именно като
наследник на починалия наследодателя като действие на обикновено управление, на
което е имал право по закон.
По отношение на
възражението на ответника за нищожност на договора от 02.03.2000г. поради липса
на съгласие, то същото е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал.3 ЗГ / обн.
ДВ. бр.125 от 29 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.79 от 10 Юли 1998г., доп. ДВ.
бр.133 от 11 Ноември 1998г. … отм. Отменен с § 2 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за горите - ДВ, бр. 19 от 8 март 2011 г., в сила от
09.04.2011 г./ към датата на сключване на договора е предвидена възможност да
се извършва сеч вкл. от гледна такава от
собствениците на гори по силата на договор с физически или юридически лица.
Същевременно съгласно чл.132 и сл. от
Наредба №30 от 02.12.1998г. за ползване на дървесината от горите, издадена от
МЗГАР, обн. Д.В. бр.146 от 11 Декември 1998г., е регламентиран редът за
ползване на дървесина от частните гори. Физически и
юридически лица могат да ползват дървесина от собствените си гори, след като са
регистрирали собствеността си в държавните лесничейства и границите на имотите
им са трайно обозначени на терена.Ползването на горите се извършва в рамките на предвижданията на лесоустройствените проекти,
планове и програми или план-извлечения. Съгласно правилника за прилагане на Закона
за горите, обн. ДВ. бр.41 от 10 Април 1998г. Относно производството на
посадъчен материал, държавните лесничейства са длъжни да осигурят репродуктивни материали за собствени нужди и
по договор - за нуждите на други собственици на гори и земи от горския фонд. Съгласно
чл.3 от ППЗГ, действащ към датата на сключване на договора, горски фонд е всяка
територия извън строителните граници на населените
места, определени с общи и подробни градоустройствени планове или с
околовръстни полигони, предназначена основно за гори или за горскостопански
цели и посочена в единния кадастър, като обхваща гори, храсти, земи за залесяване и недървопроизводителни земи. Не са горски фонд
горите, създадени върху земеделски земи от поземления, а не горския фонд. В конкретния случай
се оспорва от ответника обстоятелството
процесния имот № 104015 в землището на с.=== част ли е от горския фонд.
Видно от приобщеното по делото заверено копие от извлечение от регистъра на земеделски земи, гори и земи в
горския фонд, имот № 104001 е
разделен на два имота – имот № 104014 и № 104015. Включването на двата новообразувани имота в
регистъра на земеделски земи, гори и земи в горския фонд обуславя категоричен
извод, че същите са част от горския фонд. Ето защо е неоснователно възражението
на пълномощника на ответника, че договора е нищожен поради противоречие със
закона поради обстоятелството, че предмет на договора е имот, който не е бил
част от горския фонд. По отношение на компетентността на ДЛ-=== да сключва
договори и наличието на самостоятелна правосубектност в тази насока, то видно от ЗГ и ППЗГ към 2000г. държавните
лесничейства са имали право да сключват договори със собственици на имоти от ГФ,
поради което и в тази си част съдът приема възражението за неоснователно. Съгласно
чл.22, ал.1 от ЗГ / към 02.03.2000г./ регионалните
управления на горите и държавните лесничейства са юридически лица - органи на
Националното управление по горите като правомощията им са регламентирани в
чл.24 от същия нормативен акт не дискредитират възможността да сключват
договори със собствениците на земи.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
От представените по делото
писмени доказателства съдът приема, че сключеният на 02.03.2000г. договор е валиден
и поражда действие между страните по него – ДЛ-=== и ответника по делото.
В хода
на исковото производство се установи по безспорен и категоричен начин, че през
2015г. е била извършена сеч в имот № 104015, но не се установиха каквито и да е
доказателства сечта да е била извършена от ответника.
Действително
Л.Н.Л. е === И., в качеството на представител на ===“, с права пред РДГ Ловеч
във връзка с ползване и продажба на дървесина от имот №104015, в землището на
село ===, но реално позволителното за сеч е издадено на името на, като
представител на „. Не се доказа от ищеца връзката между” и „===, за да се направи извод,
че сечта е резултат от действията на ответника, а не на трето лице по делото.
От тук
не може да бъде направен категоричен извод, че сечта на 242 куб.метра дървесина
от имота е резултат от неизпълнение на
задължение от страна на ответника.
Съдът приема за доказани в хода на делото
обстоятелството, че между страните е налице облигационно отношение, породено от
наличие на сключен договор от 02.03.2000г., но не се доказа неизпълнение на
задължение от страна на ответника. Съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания. Тежестта
на доказване на обстоятелството, че Л.Н.Л.
не е изпълнил задълженията си по договора лежи върху ищеца. В конкретния
случай доказателства в тази насока не бяха представени, поради което съдът
приема предявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски общо в размер на 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от === с ЕИК ===, със
седалище и адрес на управление: ===, представлявано от директора инж. === иск с правно основание чл.79 ЗЗД
против Л.Н.Л. с ЕГН **********, адрес: *** за осъждане да заплати сумата от
7040.93 /седем хиляди и четиридесет лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща 50 % от
стойността на добитата дървесина от недвижим имот … в землището на село ===,
общ.=== през 2014г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, съгласно договор от 02.03.2000г. вписан под №14 в книгата за
нотариалните заверки на село ===, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, === с ЕИК ===, със седалище и адрес
на управление: ===, представлявано от директора
инж. === ДА ЗАПЛАТИ НА „Л.Н.Л. с
ЕГН **********, адрес: *** направените съдебно деловодни разноски общо в размер на 1500 / хиляда и петстотин лева / лв.
Решението подлежи
на обжалване пред ОС-=== в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
/Виолета Н./