РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 382/9.3.2022г.
гр. Пловдив, 09.03.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
януари, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Иляна
Джубелиева, като разгледа КАНД
№ 3244 по описа на съда за 2021г., докладвано
от Председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 91 от 17.11.2021
г., постановено по а.н.д. № 20215310200604 по описа за 2021г. на Районен съд -
Асеновград, III н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 5208350,
издаден от ОД-МВР Пловдив, с който на С.П.Т., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева.
Жалбоподателят С.П.Т. моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно
и вместо това да се постанови отмяна на ЕФ. Прави възражение за нарушение на
чл.39,ал.4 от ЗАНН, както и за погрешна квалификация на деянието. Претендира
разноски в полза на процесуалния си представител на основание чл.38 от Закона
за адвокатурата. .
Ответникът ОД на МВР Пловдив, с писмено становище,
чрез юрисконсулт Пенкова, оспорва жалбата и моли решението да се остави в сила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира
жалбата за неоснователна, като моли решението на районния съд да се остави в
сила.
Съдът, като се запозна с
обжалваното съдебно решение, обсъди наведеното касационно основание и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
касационната жалба:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Районен съд - Асеновград е бил сезиран с
жалба против електронен фиш (ЕФ) серия К № 5208350, с който на С.П.Т., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева.
Установено е от фактическа страна, че на
23.08.2021 г. в 09:16 ч. в гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен II“ срещу номер ***
в посока на движение на контролираните МПС от юг към север, МПС ТОЙОТА ЛАНД
КРУИЗЕР, вид: лек автомобил, рег.
№ ****е извършило нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС № TFR1-M №
566 като при разрешена скорост 50 км/ч е установена стойност на скоростта 64
км/ч с отчетен приспаднат толеранс минус 3 % в полза на водача. Превишението на
скоростта от 14 км/ч е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Районен съд - Асеновград, след като е
обсъдил събраните в хода на съдебното производство доказателства и наведените
от жалбоподателя възражения, е приел, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, нарушението е несъмнено установено и не са
налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението е правилно.
В обжалваното решение подробно и
мотивирано са изложени мотиви по отношение на всички възражения на
жалбоподателя. Възприетото от районния съд се споделя от касационната
инстанция.
Относно възражението за приложението на
чл.39,ал.4 от ЗАНН следва да се отбележи следното:
Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че за случаи
на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Необжалваем минимум в текста на ал.2 на
чл.39 от ЗАНН няма.
Разпоредбата на чл.39,ал.2 урежда ред за
налагането на глоби на местонарушението при маловажни случаи, когато
нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Предвидена е
възможност за налагане на глоба от 10 до 50 лв. с фиш, който няма нищо общо с
електронния фиш, която глоба, независимо от определения размер в диапазона от
10 до 50 лв., става необжалваема, но само в случаите, когато нарушителят се
съгласи да плати глобата. Тоест, за да настъпи необжалваемост е предвидено
условие да липсва спор и да се постигне съгласие между нарушител и контролен
орган, независимо от размера на определената глоба в хипотезата на маловажен случай.
Но необжалваем минимум в смисъл на невъзможност по принцип да се оспорва
определен размер санкция няма. А точно това означава изразът „необжалваем
минимум“.
От друга страна, необжалваемостта, по
смисъла на чл.39,ал.2 от ЗАНН, след като бъде постигната, води до приключване
на административнонаказателното производство, защото с издаването на фиш се
постига ефекта на влязло в сила наказателно постановление. Моментът на
настъпване на необжалваемост в процедурата по чл.39,ал.2 от ЗАНН изключва възможността
за последващо издаване на какъвто и да е акт за установеното вече и
санкционирано с фиш нарушение. В този смисъл разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН
е нонсенс, защото понятие „необжалваем“ в ал.2,към която препраща тази алинея
няма.
Трудно може да се разбере смисълът на
нормата на ал.4 и в частност какво се има предвид под „необжалваем минимум“ –
глобите от 10лв. или до 50лв. и защо да са необжалваем минимум, като всъщност
никъде никой не изключва възможността да се оспорва и този размер
административно наказание, а само е предвиден допълнителен облекчен ред за
налагането им.
Отговор
дава действащата към момента на приемане на разпоредбата разпоредба на чл.59,ал.3 от ЗАНН, според която не
подлежат на обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с
които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза
на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в специален
закон е предвидено друго. Тогава и, ако следвайки семантичното тълкуване на
думата „необжалваем“,като нещо неподлежащо на обжалване, очевидно е, че става
въпрос за необжалваем минимум в размер на 10лв. и при наличието на тази
разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, изводът е, че
с чл.39,ал.4 ЗАНН е въведено ограничение за издаване на електронен фиш за глоби
до 10лв.
В исторически план, към момента на
приемане на разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН, освен че е действала разпоредбата
на чл.59,ал.3 от ЗАНН, е приета и разпоредбата на чл.189,ал.4 и ал.13 от ЗДвП, като
според ал.13 не подлежат на обжалване
наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50
лв. включително. Същата е обявена за противоконституционна от КС на РБ -
бр. 20 от 2012 г., но съдейки по нейното съдържание, изводът е, че необжалваем
минимум според законодателя всъщност са
глобите до 50лв., до какъвто размер могат да се санкционират маловажните нарушения
по реда на чл.39,ал.2 от ЗАНН с фиш. Това обаче не води до извод, че поради
разписаното в чл.39,ал.4 от ЗАНН с електронен фиш не могат да се налагат глоби
до 50лв. най-малкото, защото и според приетата едновременно с тази норма
противоконституционна разпоредба на чл.189,ал.13 от ЗДвП не се изключва тази
възможност, а напротив, изрично се споменава и издаването на електронни фишове,
с които е наложена глоба до 50лв. Тоест, законодателят не е изключвал никога
тази възможност. Впрочем, и разпоредбата на чл.59,ал.3 от ЗАНН, действаща към
онзи момент, не се изключва възможността за издаване на електронни фишове под
50лв.,вкл. и за глоби в размер на 10лв.
Така, независимо, че чл.189,ал.4 от ЗДвП, който въвежда института на електронния фиш едновременно с приемането на
чл.39,ал.4 от ЗАНН, приемането в същото време и едновременно с това и на
чл.189,ал.13 от ЗДвП изключва възможността разпоредбата на чл.39,ал.4 от ЗАНН
да се тълкува в смисъл такъв, че издаването на електронен фиш да не е предвидено
за нарушения,за които глобата е до 50лв.
Обратното не може да се заключи и при
прочита на чл.85а от ЗАНН, според който, доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Впрочем, тази разпоредба е
приета също едновременно с разглежданите по-горе разпоредби и също трябва да се
тълкува едновременно с тях. На практика чл.85а от ЗАНН е ненужна, защото с нея
се препраща към специален закон при липсата на правила в общия закон, което и
по правило според ЗНА е така. А и налична е обратната разпоредба в ЗДвП. Според
чл.189,ал.14/предишна ал.6/ за неуредените в този закон случаи по съставянето
на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и
по изпълнението на наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания. Във всеки случай няма как ЗАНН в
частта си относно електронните фишове да се счита за специален закон спрямо
ЗДвП, а в останалите си части обратно, да е общ закон по отношение на ЗДвП.
Това, че чл.39,ал.2 във връзка с ал.4 от ЗАНН не въвежда ограничение в размера на глобите, налагани с електронен фиш
следва и от обстоятелството, че разпоредбата на ал.2 включва хипотезите на маловажен
случай без да препраща към друга норма и друг закон, поради което очевидно се
имат предвид маловажните случаи по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а ЗДвП има съвсем
отделно легално определение за маловажно нарушение в §6,т. 32 от ДР.
Единственото императивно въведено
ограничение за санкциониране на нарушения,заснети с АТСС, с електронен фиш е в
случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки./чл.189,ал.4 ЗДвП/
В контекста на последното,
становището,че с електронен фиш не може да се налагат глоби до 50лв., води като
резултат провеждането на производството по издаване на АУАН и НП по отношение
на нарушения, наказуеми с глоба до 50лв.,т.е. по-леки такива, на фона на
предвидения изрично такъв ред в ЗДвП по отношение на по-тежко наказуемите с
предвидени наказания лишаване от право да се управлява МПС. Нелогично е и противно на правната логика е
по-усложненият ред да се прилага за по-леките нарушения след като изрично този
ред е предвиден за по-тежките.
Ето защо съдът намира, че възраженията
на жалбоподателя са неоснователни, като не се споделя съдебната практика в
обратния смисъл.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 91 от 17.11.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 20215310200604 по описа за 2021г. на Районен съд –
Асеновград.
ОСЪЖДА С.П.Т., ЕГН ********** *** сумата от 80 (осемдесет) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: