№ 4341
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110212225 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Наказателно
постановление № 000254 от 27.07.2022 г., издадено от главен директор на Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.11, ал.1, т.26 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК.
С жалбата се изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се аргументи, че
нарушението било маловажно по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН и своевременно е
отстранено. Иска се отмяна на атакувания акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
издаденото НП, тъй като нарушението било маловажно и веднага било отстранено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Процесуалният представител на АНО счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което издаденото НП се
явявало правилно и законосъобразно. Заявява, че нарушението не било маловажно,
понеже около две години на клиентите е бил посочван грешен адрес на КЗП в
1
договорите. Иска издаденото НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от
другата страна.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 04.04.2022 г. в сградата на КЗП била извършена проверка на документи,
представени от дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД, а именно: 3 броя заверени
екземпляри от типови договори за различни кредитни продукти, сключени с
потребители в рамките на последните 6-месеца; 2 броя заверени екземпляри от типови
договори за кредити, предлагани под бранда „Бърза Каса“, сключени с потребители в
рамките на последните 6-месеца; заверени екземпляри от Общи условия; заверен
екземпляр от СЕФ; информация относно актуално разпрострени реклами на кредитни
продукти, ведно с тяхното съдържание на съответните трайни носители, в т.ч. реклами
по медии и брошури. При проверка на съдържанието на предлагания от дружеството
договор за предоставяне на потребителски кредит и Общите условия към него било
констатирано, че не бил посочен актуалният адрес на Комисията за защита на
потребителите (КЗП).
Предвид на това срещу „****“ ЕООД бил съставен АУАН № 000254 от
19.04.2022 г. за извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.26 от ЗПК. Актът бил подписан
от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, а препис от
него бил връчен на представител на дружеството-нарушител, който го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено обжалваното
понастоящем Наказателно постановление № 000254 от 27.07.2022 г., с което за
нарушение на чл.11, ал.1, т.26 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева, на основание чл.45, ал.1 от ЗПК.
По делото беше разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят Е. Б.,
като казаното от него кореспондира изцяло с констатациите обективирани в
съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради
което съдът напълно кредитира показанията му. Свидетелят подробно разказа за
извършената проверка и констатираното нарушение. Настоящият състав се довери на
заявеното от свидетеля и поради това, че същият депозира показания за факти и
2
обстоятелства, които лично е възприел или в осъществяването на които
непосредствено е участвал. Показанията му са в достатъчна степен подробни, логични,
последователни, без вътрешни противоречия и несигурност. Именно свидетелят Е. Б., в
качеството му на старши експерт в КЗП, е извършил проверка на 04.04.2022 г. на
представените от дружеството документи и е констатирал, че в договора за
предоставяне на потребителски кредит и Общите условия към него не бил посочен
актуалният адрес на Комисията за защита на потребителите. В Общите условия към
договора фигурирал адрес на КЗП гр. ***, който не бил актуалният адрес към момента
на проверката. Актуалният адрес бил гр. ***, а адресът на площад „**“ бил актуален до
средата на 2020 година.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Б., както и от
приложените по делото писмени доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган съгласно чл.41, ал.3, т.5 от ЗПК, а
именно от длъжностно лице определено от председателя на Комисията за защита на
потребителите, каквото се явява актосъставителят Е. Б., заемащ длъжността Старши
експерт в отдел „ОКБС“ при Комисията за защита на потребителите. Това се
установява от приложената по делото Заповед № 405 ЛС от 22.04.2015 г. на
председателя на КЗП. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата,
мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е
подписан от един свидетел при установяване на нарушението и е бил връчен на
представляващ дружеството-жалбоподател. НП е издадено от компетентен за това
орган съгласно чл.55, ал.2 от ЗПК, а именно от Главен директор на Главна дирекция
„Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, който се явява
оправомощено длъжностно лице от председателя на Комисията за защита на
потребителите съгласно Заповед № 343 от 02.06.2022 г. на председателя на КЗП. В
съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на
извършване, отразена е нарушената законова разпоредба, както и основанието, на
което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени
реквизити, посочени в чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, като
актът е съставен в тримесечен срок от деня, в който нарушителят е открит (при
проверката на 04.04.2022 г.) и в едногодишен срок от извършване на нарушението
(извършено на 01.04.2022 г.). Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечен срок от съставянето на акта.
3
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.26 от Закона за потребителския кредит –
„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа адреса на
Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията
на този закон“. По делото категорично се установи от обективна страна, че в договора
за предоставяне на потребителски кредит и Общите условия към него не е бил посочен
актуалният адрес на Комисията за защита на потребителите (КЗП), тъй като в Общите
условия към договора фигурирал адрес на КЗП гр. ***, който не е бил актуалният адрес
към момента на проверката. Актуалният адрес е бил гр. ***, а адресът на площад „**“
е бил актуален до средата на 2020 година. Предвид на това и след като е бил посочен
грешен адрес на КЗП, то това се приравнява на липса на адрес по смисъла на чл.11,
ал.1, т.26 от ЗПК. Деянието е било извършено на 01.04.2022 г. в гр. София, когато
упълномощеният представител на „****“ ЕООД е изготвил документите и
информацията за изпращане към КЗП. Предвид на това от обективна страна е налице
нарушение на чл.11, ал.1, т.26 от ЗПК.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението и евентуалното
наличие на вина. Без значение са също причините и мотивите, довели до извършване
на нарушението, тъй като те отново спадат към субективната страна. В случая е
достатъчно единствено да е осъществен съставът на нарушената разпоредба от
обективна страна, което е налице.
Правилно на дружеството е била наложена имуществена санкция на основание
чл.45, ал.1 от ЗПК. Посочената санкционна разпоредба гласи, че: „За нарушение на чл.
5, 6, чл. 7, ал. 2, чл. 10, чл. 10а, чл. 11, чл. 18, ал. 1 и 2, чл. 19, ал. 2, чл. 25, ал. 1 - 5, чл.
26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, чл. 34, ал. 1, 3 и 5, чл. 36, ал. 3, 4 и 5 и чл. 41, ал. 4 на виновните
лица се налага глоба в размер от 700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена
санкция в размер от 3000 до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица“.
Наложената имуществена санкция от 3000 лева е в минимален размер, поради което
съдът не може да я намалява повече.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от
ЗАНН, тъй като търговската дейност на фирмата предполага жалбоподателят да е
запознат с изискванията на закона. Нарушението е формално, поради което липсата на
вреди не може да доведе до неговата маловажност, а само да бъде взета предвид при
определяне размера на санкцията, която обаче е минимална и няма как да бъде
намалена повече. Целта на въведените законови изисквания е да се гарантират правата
на потребителите и възможността им да сезират КЗП като контролен орган по спазване
изискванията на този закон, ако имат някакви оплаквания във връзка с договора за
предоставяне на потребителски кредит. В случая това тяхно право е било нарушено,
тъй като, ако потребителите са отправяли някакви оплаквания, сигнали или жалби до
4
посочения в Общите условия към договора адрес на КЗП, то същите въобще не са
стигали до знанието на контролния орган, понеже той не се е намирал на този адрес от
средата на 2020 година. Това сериозно накърнява правата на потребителите и по-точно
правото им да сезират контролния орган КЗП. Освен това стана ясно, че адресът на
КЗП е бил променен още в средата на 2020 година, като почти две години по-късно в
догорите за предоставяне на потребителски кредит той все още не е бил актуализиран,
тоест почти две години на потребителите е бил предоставян грешен адрес за връзка с
КЗП. Предвид на това нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната за такъв вид деяния, поради което и разпоредбата на чл.28, ал.1
от ЗАНН се явява неприложима.
Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от
закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един
единствен свидетел.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 000254 от 27.07.2022 г.,
издадено от главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията
за защита на потребителите, с което за нарушение на чл.11, ал.1, т.26 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), на „****“ ЕООД, ЕИК *** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание
чл.45, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „****“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на
5
Комисията за защита на потребителите (КЗП) сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6