М О Т И В И
към присъда по НОХД № 1677 по описа за
2019 год. на Варненския районен съд -
ХХVІІ наказателен състав
По отношение на подсъдимия М.Б.В. с ЕГН **********, роден на *** ***,
български гражданин, с основно образование, неженен, ученик, неосъждан, от
Варненска районна прокуратура е възведено обвинение по Бързо производство № 371/2019 г. по описа на Второ РУ в ОД на МВР гр.
Варна за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, затова,
че на 31.03.2019 г. в гр. Варна без надлежно разрешително по Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал
високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП,
включени в Списък № 1 - Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение № 1 на
Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични
-марихуана с общо нетно тегло 1,47 гр. със съдържание на активно действащ
компонент - тетрахидроканабинол - 5,9%, всичко на
обща стойност 8,82 лв. /осем лева и осемдесет и две стотинки/.
Поради горното и предвид
разпоредбата на чл.370, ал.1 и ал.2 от НПК, съдът служебно насрочи
предварително изслушване на страните.
Производството по делото се
проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимия
бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371, т.2
от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без
да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Представителят на Варненска районна
прокуратура в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното
спрямо подсъдимия обвинение. С оглед количеството, съдържанието на
наркотично действащия компонент, стойността, както и обстоятелството, че
деянието било извършено непосредствено след като В. вече е бил привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление с предмет наркотични вещества намира,
че случая не се явява маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като
извършеното не представлява престъпление с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид престъпления. Намира, че
при индивидуализация на наказанието следва да бъдат взети предвид чистото
съдебно минало на подс. В.. Пледира след редукцията
на наложеното наказание на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца, което на осн.чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Намира, че не са налице
условията за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни такива.
Моли, с присъдата на подсъдимия да бъдат възложени и сторените по делото
разноски. Относно веществените доказателства -опаковки от наркотично вещество
пледира същите да бъдат унищожени като вещ без стойност, а относно остатъка от
наркотично вещество останал след изготвяне на ФХЕ след влизане на присъдата
следва да бъде унищожен по съответния ред.
Защитникът на подсъдимия,
счита, че с оглед на квалификацията на деянието се касае за класически случай
на наличието на хипотезата на ал. 5 на чл. 354а от НК, а именно касае се за
маловажен случай на това деяние. Акцентира, че се касае за неосъждано лице, за изключително
млад човек, който е пълнолетен само от няколко месеца, за наличието на
наркотично вещество в изключително малки размери, става въпрос за наркотично
вещество за стойност от 8.82 лева. Аргумент на прокуратурата, че не се касае за
маловажен случай било наличието на друго повдигнато обвинение по друго ДП. В
тази връзка, сочи, че в наказателното право е налице принцип за невиновност
докато един човек не бъде осъден с влязла в сила присъда т.е. само на базата на
наличието на това обвинение, по което все още вината на подсъдимия не била
доказана, не предпоставяло наличието на достатъчно
данни той да бъде лишен от привилегията визирана в ал. 5. Акцентира върху
обстоятелството, че В. е с ниска
обществена опасност като деец. Касаело се за ученик, който тази година
ще е абитуриент и на практика прокуратурата искала да му се наложи осем месеца
лишаване от свобода, условна присада, която присъда за един млад човек от тук нататък щяла да
бележи живота му по безспорен и
категоричен начин.
Адв.А. акцентира,
че генералната превенция при налагане на наказанията не изискват по отношение
точно на такива лица да бъдат налагани наказания лишаване от свобода и то при
първо провинение, защото прокуратурата не доказала, че той има друго подобно провинение,
тъй като това следвало да бъде установено с влязла в сила присъда. В обобщение моли
да бъде преценено, че справедливото наказание по това съдебно производство и на
тази конкретна личност би било именно наказанието визирано в ал. 5 на чл. 354а
от НК, тъй като индивидуалната превенция в конкретния случай би била по отношение
на него по-силно изразена, а по отношение на генералната превенция не счита, че
членовете на нашето общество ще са доволни, че едно 18 годишно момче хванато с
един фас ще бъде осъдено по този начин с наказание каквото обикновено се дава
на извършители на доста по-тежки престъпления. Изразява несъгласие с прокурора,
че единственото смекчаващо вината обстоятелство в случая било чистото съдебно
минало. Към чистото съдебно минало, прибавя самопризнанията, младата възраст и
изключително малкото количество наркотично вещество, което е било установено в
него. В този смисъл, моли подс. В. да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по 354а, ал. 5 вр.ал. 1 от НК, като му
бъде наложено наказание глоба.
Подсъдимият В. се
признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В последната си дума изразява съжаление за извършеното и го
отчита като грешка.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Б.В. ***. Той е ученик в 12 клас, в Професионална
гимназия по електроника гр. Варна. Не е осъждан за престъпления от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият употребява наркотични вещества,
като в началото на 2019 г. той бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1
от НК по ДП № 132/2019 г. на Второ РУ в ОД на МВР - Варна, пр. пр.№ 911/2019 г.
на Окръжна прокуратура гр. Варна.
На 31.03.2019 г. подсъдимият В. носел у себе
си, суха зелена тревиста маса, представляваща марихуана. Марихуана била
разпределена в саморъчно свита цигара, поставена в кутия от цигари и в
прозрачно целофаново пликче, което бил скрил в
дрехите си.
На същия ден следобед,
вървейки по ул. „Дубровник" в гр. Варна в близост до дома си, забелязал
свидетелите С.И.Г. и А.П.А. - и двамата полицейски служители в група „Общинска
полиция" при ОД на МВР - Варна. Свидетелите изпълнявали задълженията си по
охрана на обществения ред, като извършвали проверка на двама граждани. За да
избегне евентуална проверка от служителите на реда, подсъдимият В. тръгнал в
противоположна посока. Свидетелите възприели необичайното му поведение и решили
да му извършат проверка, като тръгнали след него. Настигнали го, извършили му
проверка и така установили самоличността му. Полицейските служители извършили
проверка чрез ОДЧ и установили, че подс. В. имал криминалистическа регистрация за притежание на наркотични
вещества. Поради това полицейските служители го попитали дали държи забранени
от закона вещества. При задаване на този въпрос, подс.
В. извадил от кутията за цигари саморъчно свитата цигара марихуана, която била
с тегло 0,27 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,9 % и я предал на полицейските служители. След това предал и държаното в
дрехите му целофаново пликче, съдържащо 1,20 грама
марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,9 %. За предадените наркотични вещества бил съставен протокол за доброволно
предаване. Впоследствие наркотичното вещество, било предадено от полицейските
органи на водещия разследването разследващ
полицай по настоящото производство. В хода на разследването били извършени в
условията за неотложност действия по претърсване и изземване в жилището на подс.В., където не били намерени, фиксирани и иззети
предмети и вещи имащи отношение към разследването.
Видно от заключението на изготвената
по делото физико-химическа експертиза /л.19-21 от ДП/ предадената от подс. В. тревиста маса представлява част от растението Херба Канабис Индика Сатива, известно като марихуана /индийски коноп, канабис/
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,9 %, разпределени съответно: 0,27 грама в един брой саморъчно свита цигара и
1,20 грама в един брой прозрачно целофаново пликче.
Общото количество на марихуаната било 1,47 грама. Марихуаната /конопът/ има
наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са
поставени под контрол в. Списък I - "Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка
с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП).
Видно от Протокол за
оценка на наркотични вещества /л.23 от ДП/, наркотичното вещество, държано
от подсъдимия, е на обща стойност 8,82 /осем лева и осемдесет и две
стотинки/ лв.
Заключението на назначената
по делото съдебно-психиатрична експертиза /л.13-15 от ДП/ сочи, че подс. В. не страда
от психично заболяване. Нямало данни за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. При него били налице психични и поведенчески разстройства, дължащи се
на употреба на канабиноиди, вредна употреба на
марихуана. Били налице данни за вредна употреба /злоупотреба/ с канабис, което
е довело до неблагоприятни социални последици. Нямало данни за синдром на
зависимост с покачване на толеранса, недостатъчен контрол върху свръхдозирането, неуспешни опити за дефинитивно спиране, абстинентни симптоми при прекратяване на употребата. Липсвали
данни за остри и хронични психози, вследствие употребата на психоактивното
вещество, сериозни когнитивни нарушения и други усложнения вследствие
употребата на канабис. Дава се заключение, че към момента на извършеното
обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, както и че физическото му и психическо състояние
позволява да дава достоверни обяснения по случая и да участва пълноценно в
наказателното производство.
Видно от изисканата и приобщена
по делото актуална справка за съдимост /л.14 от СД/ подс.М.В.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК.
По делото е приобщена
справка с характеристични данни за подсъдимия /л.33 от ДП/. Видно от същата за В.
няма данни да е нарушавал обществения ред по местоживеенето си. Не бил
конфликтен и агресивен, не бил извършвал хулигански прояви. Спрямо него имало
заведен само един заявителски материал, а именно ЗМ
№132/31.01.2019г. по описа на Второ РУ-Варна по чл.354а, ал.1 от НК.
Видно от справка
№911/03.04.2019г. от ОП-Варна /л.36 от ДП/ и справка №911/18.04.2019г. от ОП-Варна, ведно с
копие от постановление за привличане от 01.02.2019г. /л.33-35 от СД/
подсъдимият В. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 132/2019г. по описа
на Второ РУ-Варна, за престъпление по чл.354а, ал.1, пр.1 от НК, за държане с
цел разпространение на наркотични вещества- 39, 34 гр. марихуана.
Видно от писмо от РП – Варна № 3988 от 11.04.2019г.,
ведно със справка от деловодната система на РП – Варна относно висящи и
неприключили преписки и дела спрямо подс. В. /л.30-32
от ДП/ срещу В. няма водени други преписки и дела в РП-Варна.
Съдът изцяло кредитира
самопризнанията на подсъдимия М.В., тъй като същите кореспондират
напълно с останалия събран доказателствен материал. Напълно кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното производство и излизащи извън фактите описани в ОА, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с всички останали
кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите С.И.Г. и А.П.А., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключенията на
изготвените в хода на досъдебното производство ФХЕ и СПЕ като
компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени
материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
се доказва по безспорен начин от събраните по делото доказателства,
а именно от: самопризнанията на подсъдимия В., които изцяло призна фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията
на свидетелите С.И.Г. и А.П.А., дадени в хода на досъдебното производство и
кредитирани от съда, ФХЕ, СПЕ, протокол за оценка, справка за
съдимост, справки от РП-Варна и ОП-Варна, както и от другите писмени
материали по делото.
Както беше отбелязано
по-горе, съдебното следствие протече по реда на диференцираната процедура по чл.371,
т.2 от НПК. Подсъдимият В. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците
от това, призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе
доказателствен материал, съдът прави извод за подкрепеност
на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената съвкупност, в обем който би бил изискуем
при мотивиране на съдебният акт ако делото се разглежданеше
по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност
на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства. В
този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по н.д. №
1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на Първо
НО и др.
При разглеждане на делото по реда на тази
диференцирана процедура, е необходимо и достатъчно по делото да са надлежно
събрани доказателства, които, заедно с направеното самопризнание, да
потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно и изцяло да
съответстват на всички приети за установени факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на
ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се извеждат от показанията на
свидетелите С.И.Г. и А.П.А., както и на изследванията и заключенията на
съдебно-психиатричната и физико-химичната експертиза по делото относно вида и
количеството на държаното наркотично вещество. Всички факти, съдържащи се в
гласните доказателствени източници са преки
доказателства, според отношението им към главния факт на процеса и първични,
според източника им. Оценени по действителното им съдържание, те не пораждат
съмнения за достоверността им.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата
на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
С оглед установените
фактически положения, съдът прецени, че подсъдимият М.Б.В. с
ЕГН ********** от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл. 354а, ал.5 вр.
ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК тъй като на 31.03.2019 г. в гр. Варна без
надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества по
смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, включени в Списък № 1 - Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, съгласно Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични -марихуана с общо нетно тегло 1,47 гр. със
съдържание на активно действащ компонент - тетрахидроканабинол
- 5,9%, всичко на обща стойност 8,82 лв. /осем лева и осемдесет и две стотинки/,
като случаят е маловажен.
По делото няма спор, че на 31.03.2019г.,
в гр. Варна, без надлежно разрешително, подс. В. е
държал високорисково наркотично вещество - марихуана, с марихуана с общо нетно
тегло 1,47 гр. със съдържание на активно действащ компонент - тетрахидроканабинол - 5,9%, на обща стойност 8,82 лв. В
горния смисъл са както обясненията на подс., който
сочи, че е закупил марихуаната за лична употреба, така и показанията на двамата
свидетели Г. и А.. Последните сочат, че имено на датата посочена в диспозитива на обвинението подс.
е признал, че държи забранено вещество и го е предал с протокол за доброволно
предаване. Наркотичното вещество е било приобщено по делото посредством
предаването му на водещия разследването и е било обект на експертиза, безспорно
установила, че се касае за високорисково наркотично вещество- марихуана.
Марихуаната има наркотично действия, няма легална употреба, пазар и производство
и е поставен под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на
Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р
България като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсурите, марихуаната е включена в
Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарнатамедицина"
т.е. представлява високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 354а, ал.5 вр. ал.3, пр.2,
т.1, пр.1 от НК.
ВРС след преценка на
субективното отношение на дееца към деянието и неговите общественоопасни
последици, въз основа на фактите от обективна страна, намира, че подс. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и пряко е целял тяхното настъпване. В. е съзнавал, че веществото,
което държи в себе си е наркотично
такова, че упражнява фактическа власт върху него в нарушение на Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и
е целял именно този престъпен резултат. Поради това и безспорно съдът възприе,
че на датата посочена в ОА на прокурора, без надлежно разрешително, подс. е държал високорисково наркотично вещество –
марихуана, в посоченото количество и на посочената стойност. По отношение на
стойността на наркотичното вещество, съдът намира, че същата е определена
съобразно Приложение №2 от ПМС №23/29.01.1998г. (обн.,
ДВ, бр. 15 от 6 февруари 1998 г.; изм.,бр.14 от 18 февруари 2000г.), според
процентното съдържание и посочените цени за нуждите на съдоброизводството,
като пресмятането на неговата стойност не изисква специални знания, а обикновени
аритметични действия.
Всички доказателства са безпротиворечиви и водят до единствения възможен
извод, че има престъпление и то е извършено виновно от подсъдимия. Предвид това
съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия В. за държане на
наркотично вещество марихуана с общо нетно тегло 1.47гр.
и съдържание на активно действащ компонент- тетрахидроканабинол
5,9%, на стойност 8.82 лв., за доказано по несъмнен начин, тъй като
той е установил трайна фактическа власт върху наркотичното
вещество, без да е имал надлежно разрешително.
Съдът намира обаче, че
настоящият случай се явява маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Според
тази норма, случаят е маловажен, когато извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост както от размера на
вредните последици, така и от наличието на други смекчаващи обстоятелства.
Преценката относно това, дали едно деяние представлява маловажен случай се
извършва въз основа на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства които
имат значение за степента на обществената опасност и моралната укоримост на извършеното /в този смисъл Решение №19/2008 на
ВКС, II н.о., Решение №69/2010 на ВКС, II н.о., Решение 306/2009 на ВКС, III
н.о./ В настоящия случай количеството наркотично вещество- марихуана е
изключително малко – 1, 47 гр. /под два грам/ и на ниска стойност /8, 82 лева
/. При преценка на обществената опасност на деянието, следва да се отчете
обстоятелството, че се касае за държане на високорискови наркотични вещества за
лична употреба, изведена както от обективните доказателства по делото, така и
от обясненията на самия подсъдим и заключението на СПЕ. Това несъмнено сочи
по-ниска степен на засягане на правозащитения обект –
обществените отношения свързани с опазване здравето на гражданите. Съдът счита,
че отказът на държавното обвинение да квалифицира деянието на подсъдимия под
нормата на чл.354а, ал.5 от НК не може да се основе единствено на
обстоятелството, че В. е привлечен в качеството на обвиняем по друго ДП, за престъпление-държане
на наркотично вещество, макар и с цел разпространение. Видно от свидетелството
за съдимост, В. е с чисто съдебно минало. Действително, както правилно отбеляза
защитата, понастоящем макар безспорно да са налице доказателства, че той е
привлечен в качеството на обвиняем по друго ДП, няма влязъл в сила съдебен акт,
с който да е призната вината на подсъдимия за това деяние. А в българското
законодателство е регламентирана императивната норма на чл.16 от НПК,
въплъщаваща в себе си една от основните презумпции, а именно тази за
невиновност: „Обвиняемият се смята за
невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда“.
С нормата на чл. 354а
от НК поначало
се регулират значими обществени отношения, свързани със здравето на
гражданите и преди всичко на младите хора във връзка с употребата на наркотичните вещества. Според практиката на ВКС
и маловажните престъпления от
този вид следва да имат определена степен на обществена
опасност. Данните за личността на дееца, също следва да повлияят върху
преценката относно обществената опасност, като в тази връзка не трябва да бъде
разглеждано единствено наличието или липсата на предходна съдимост, каквато в
конкретния случай безспорно не е налице, а същата да бъде преценена в контекста
и на останалите обстоятелства във връзка с личността на дееца - подс.В. е в млада
възраст, едва на 18 години, той е все още ученик, с предстоящ абитуриентски бал.
Той е израснал в преходно за държавата и обществото ни време, в което
обществото се сблъсква с проблема с употребата на наркотични вещества. И точно
младите хора са тези, които в най-голяма степен се явяват подвластни на емоцията,
предоставяна чрез използването на дрога, най-малко защото им се създава илюзия,
че могат да бъдат постоянно щастливи и да се справят с предизвикателствата на
живота. Това, наред с възможността за безпрепятствено снабдяване с наркотични
вещества, надделява при обмисляне от тяхна страна на вредните последици
вследствие на придобиване и употреба на обявените извън закона наркотици- както
в план на липса на контрамотив за извършване на
престъплението, така и в план на лично негативно здравословно повлияване,
каквото безспорно влияние оказва употребата на наркотични вещества. В делото се
съдържат достатъчно факти, изложени и в СПЕ, които сочат че подсъдимият има
зависимости, свързани с употребата на наркотици. Липсват данни подсъдимият да е
имал други противообществени прояви, като изключение прави провежданото спрямо
него ДП №132/2019г. по описа на Второ РУ-Варна. Подсъдимият съгласно
приобщените по делото доказателства, не е оказвал съпротива на служителите на
полицията, предал е доброволно наркотика, съдействала в максимална степен на
разследването, признала е деянието от първия момент и това му поведение
продължава и в съдебна фаза. По време на цялото наказателно производство той е
демонстрирал поведение, указващо действително разкаяние и критична оценка на
извършеното. Следователно, съвкупната оценка на обстоятелствата, свързани с
деянието и личността на дееца, както и с моралната му укоримост,
сочи за по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случай на
престъпления от съответния вид.
Конкретната обществената опасност на деянието
и дееца е била преувеличена и оценена превратно и едностранчиво от страна на
държавното обвинение. Приемането на тезата на държавното обвинение, че случаят
не е маловажен , единствено поради факта, че спрямо подсъдимия е висящо друго
ДП, влече след себе си налагане на наказание лишаване от свобода спрямо
подсъдимия, което безспорно в конкретния случай е житейски неоправдано, тъй
като би предпоставило невъзможността на един
изключително млад човек, все още ученик, да се развива без значителни обременености в житейския си път и да се социализира като
пълноценен член на обществото ни. Горното наказание предложено от прокуратурата
по-скоро би имало негативен ефект спрямо подсъдимия, отколкото поправителен и
възпиращ такъв. Следва да бъде посочен и един от основните принципи в
наказателното право, че наказанието не е самоцел на закона и няма за цел да
„накаже“ извършителя, а да го поправи и превъзпита към спазването на закона. Наличието
на друго висящо ДП, за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК има значение
единствено за липсата на възможност за третиране на деянието по настоящото дело през призмата на
неговата малозначителност.
При тези данни за личността на дееца и за
обективните характеристики на деянието му, съдът намира, че настоящият случай
се явява маловажен такъв по смисъла на
ал. 5 на чл. 354а от НК, тъй като процесното
деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с
престъпленията от същия вид. В тази връзка, съдът отчете множеството смекчаващи
отговорността обстоятелства, като единствено отегчаващо е наличието на
доказателства за друго висящо ДП спрямо подсъдимия. Поради това намери, че
престъплението следва да бъде преквалифицирано като маловажен случай по смисъла
на чл.354а, ал.5 вр. ал.3,пр.2, т.1, пр.1 от НК.
Поради горното подс. В. бе признат за невинен и оправдан
по първоначално повдигнатото от ВРП обвинение в това да е извършила
деянието по основния състав по чл.354а, ал.3,пр.2, т.1, пр.1 от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
При определяне характера на отговорността на
подсъдимия, съдът съобрази, че по отношение на същия са налице материалноправните предпоставки за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”,
визирани в чл. 78а, ал.1 от НК: за престъплението по чл.354а, ал.5, вр .ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК е предвидено наказание
„глоба“ до 1000 лева; няма нанесени вреди с деянието, които да
подлежат на възстановяване; подс.В. не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, както и не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал.7 от НК.
При преценка за липсата на
отрицателните предпоставки визирани в разпоредбата на ал.7 на чл.78а от НК,
съдът съобрази обстоятелството, че на 01.02.2019г. т.е. преди датата на
деянието предмет на настоящото дело, подс.В. е
привлечен в качеството на обвиняем по друго ДП, наблюдавано от ОП –Варна и касаещо престъпна деятелност свързана с разпространение на
наркотици. Съдът счита, че в случая не е налице отрицателната предпоставка на
чл.78, ал.7 от НК, а именно не са налице „множество престъпления“, забраняваща
приложението на задължителната диференцирана процедура. Този извод на съда не е
произволен, а почива на задължителното тълкуване на закона, дадено в ТР № 2 от
2010г на ОСНК на ВКС, както и на основната презумпция в наказателния процес,
въплътена не само в ЕКЗПЧ, но и в чл.16 на българския НПК- - презумпция за
невиновност. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана
в горепосоченото ТР, нормата на чл.78а, ал.7 НК е ограничителна по съдържание,
предвид изчерпателното посочване на основанията за неприлагане на института,
сред които са и случаите на множество престъпления, извършени след
13.10.2006 г. Според тълкуването, дадено от правната наука „множество
престъпления” е особена форма на осъществяване престъпна дейност. Налице
е, когато деецът извърши едновременно или последователно не едно, а две или
повече престъпления, при които, с оглед реализираните или не осъждания за
отделните посегателства, са възможни две хипотези: или между отделните
престъпления да няма влязла в сила присъда за нито едно от тях, или новото
престъпление да е извършено след като деецът е вече осъден с влязла в
сила присъда за друго предходно
престъпление. Понятието за “множество престъпления” се изяснява чрез
тълкуване на законовата регламентация на съвкупностите по чл. 23 - 25 НК и на
рецидива по чл. 27 - 30 НК. Както съвкупността по чл. 23 - 25 НК, така и на
рецидива по чл. 27 - 30 НК изисква произнасяне на съда по основните въпроси в
наказателния процес, а именно тези по чл.301, ал.1 от НПК- има ли извършено деяние, извършено ли е то от
подсъдимия и извършено ли е виновно; до тогава с пълна сила действа
презумпцията за невиновност. Обстоятелството, че едно лице е привлечено като
обвиняем по дадено ДП, без произнасяне на съда по горепосочените въпроси, няма
как да обоснове отрицателната предпоставка на чл.78, ал.7 от НК. Съдът в
настоящия си състав няма как да прогнозира дали подс.В.
ще бъде предаден на съд, респективно ще бъде осъден за деянието по ДП № 132/2019г.
по описа на Второ РУ-Варна. Към настоящия момент когато се извършва преценката за
наличието на основанията за прилагане на задължителната диференцирана процедура,
подс. В. не е осъждан и не са налице нито една от
останалите отрицателни предпоставки на чл.78А от НК. Ето защо съдът намери, че са
налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за прилагане на
задължителната диференцирана процедура по освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с налагане на
административно наказание по реда чл.78 А от НК и същият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като бъде ангажирана
административно -наказателната му такава. Затова
и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „Глоба”, съгласно
размерът предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК, в редакцията на закона,
действаща към момента на извършване на деянието.
Принципно разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК предвижда, че когато са налице останалите визирани в закона
предпоставки, пълнолетното лице се освобождава от наказателна отговорност и му
се налага административно наказание „глоба „ от 1000 до 5000 лева.
В настоящия случай, при
определяне на размера на глобата, съдът взе
предвид разпоредбата на чл.78а , ал. 5 от НК, съобразно която когато за
извършеното престъпление е предвидено наказание
само глоба или глоба и друго по-леко
наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. За извършеното от
обвиняемия деяние, разпоредбата на чл.354а,
ал.5 от НК предвижда
наказание „глоба” до 1000 лв., поради което съдът
счита, че на подс. В.
не може да бъде
определена глоба, надвишаваща размера от 1000
лв., която се явява и минимално предвидената в разпоредбата на чл.78а от НК.
Поради това и
съдът наложи наказание в този размер. В
тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият няма доходи, тъй
като същият е ученик.
На основание
чл.53, ал.2, б. „а” от НК и като съобрази, че разпоредбата на чл.354а, ал.6 от НК е предвидила предметът на престъплението да се отнема в полза на държавата, съдът
отне в полза на държавата веществените
доказателства по делото – остатък от наркотични вещества,
а именно суха зелена на цвят растителна маса- марихуана, съгласно Протокол
№254/03.04.2019г. за ФХЕ, намиращи се на съхранение в ЦМУ , отдел
„МРР-НОП“-София, като постанови след влизане в сила на присъдата, същите да
бъдат унищожени по предвидения за това ред.
Веществените доказателства по
делото- опаковки от наркотични вещества, поставени в бял хартиен плик, запечатан
и подпечатан с отпечатъци от печата на БНТЛ съдът постанови да бъдат отнети в полза на държавата, като след приключване на наказателното прозиводство с влязла в сила присъда да
бъдат унищожени.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. М.В. следва да заплати направените по делото разноски
в размер на 218, 08 лв. в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- Варна.
Мотивиран от горното и по
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВРС: