ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 298
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Частно наказателно дело №
20225330200650 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243 и сл. от НПК.
Постъпили са жалби от М. В. А. срещу постановление от 08.12.2021г.
на РП-Пловдив за възобновяване и прекратяване на ДП 279/2019г. по описа на
06 при ОД на МВР гр.Пловдив, както и срещу постановление за спиране на
същото производство от 26.08.2020г. водено за престъпление по чл.198, ал.1
от НК.В жалбата се прави възражение, че постановлението на прокурора е
незаконосъобразно.Иска се отмяна на същото и връщане на делото със
задължителни указания за прилагане на закона.Срещу постановлението за
спиране остава неизвестно какво точно се обжалва, на практика се иска
възобновява не срока за обжалване на същото.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е
подадена при наличие на правен интерес и е депозирана в срок досежно
постановлението за прекратяване на наказателното производство от
08.12.2021г.В така наречената жалба с която се обжалва спирането на ДП
същата се явява недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане.Това е така тъй като след възобновяване на наказателното
производство постановлението за спиране на ДП няма правна стойност.Дори
и да се приеме, че с него се преклудира срок за подаване на тъжба, дали
същата е редовна ще се прецени от съдия-докладчик по делото от частен
характер, каквото междувпрочем вече съществува в РС-Пловдив, тъй като
релевантно за срока по чл.81 от НПК е датата на съобщението по чл.50 от
1
НПК, а не датата на спиране на ДП.
Като разгледа материалите по делото съдът установи идентична
фактическа обстановка с тази изложена в постановлението за прекратяване на
досъдебното производство.
Вечерта на 21.03.2019 г. между св. М. В. А. и нейна съседка - М.Б.И.,
двете от гр. Пловдив и съседи възникнал скандал. Поводът за същият бил
отправена от М. И. забележка към А. да внимава при миенето пред дома й да
не запуши шахтата. При възникналия скандал двете си разменили обидни
реплики и клетви, след което всяка се прибрала в дома си.
Сутринта /след 09:00 часа/ на следващия ден - 22.03.2019 г. съпругът на
св. А. - св. А. А. излязъл пред дома им и седнал да пие кафе. А. твърди, че
била вътре и чула съседа си - св. Б. И. /син на М. И./ да вика нещо на мъжа й.
След като излязла да пита какво става, видяла освен Б. И. и свидетелите
негови роднини - баща му Ш. И., брат му Г. И. и сина му Д. И.. Св. А. твърди
и посочва общо, че посочените свидетели започнали да удрят мъжа й, като не
може да посочи конкретно кой точно с какво е как ударил мъжа й, но видяла,
че го удрят с ръце. Св. А. твърди, че докато гледала /без да посочва на какво
разстояние е била/, жената на св. Б. И. - св. С. К. я хванала за косата отзад,
след което св. Б. И. оставил мъжа й и дошъл към нея. Св. А. твърди, че Б. И. я
ударил с юмрук в лявото ухо и по носа, след което я хванал за гушата и тя
усетила как й издърпва златния й синджир, а после в ръката му видяла
синджира си, без да конкретизира той с коя ръка я удрял, как издърпал
синджира й и с коя ръка го държал. А. твърди, че след като К. пуснала косата
й, Б. И. започнал текмета /ритници/ да я удря в краката и корема. А. твърди,
че към инкриминираната по делото дата - 22.03.2019 г. била бременна във
втори месец, и след като била ударена в корема, започнал да я боли. Без да
конкретизира колко време е продължило твърдяното физическо нападение
над нея и мъжа й, как и от кои лица е било преустановено, А. твърди, че един
познат - К. /св. К. И./, който бил дошъл да ги види й помогнал /без да посочва
как/ и тя се прибрала в дома си. А. твърди, че в къщи установила, че златния
синджир с медальон и едната й златна обеца ги няма.
А. твърди, че синджирът й бил мъжки, златен, 22 грама, 14 карата
злато, на халки, като през няколко халки имало глава „Версаче". Синджирът
бил закупуван преди година за 1200 лева. На синджира имала закачена
висулка /медальон/, която също била златна и представлявала златна плочка
със син камък вътре. Медальонът бил 12 гр., 14 карата, купен за 650 лева.
Обецата също била златна, 5,5 гр., 14 карата злато, като двете обеци общо
стрували 500 лева. Обецата била със закопчалка, висяща и на нея имало малки
халки с две сини очи. Св. А. твърди, че след като се преоблякла завела детето
до поликлиниката в кв. Изгрев за имунизация. А. твърди, че не отишла на
преглед същия ден, като излага оправдания, че нямала осигуровки и не
работели служителите в Държавна болница. Същият ден като се върнала след
имунизацията на детето, А. твърди, че получила вагинално кървене, но не
отишла веднага на лекар, а отишла на следващия ден в А Г „Весела" -
11ловдив. Бил й извършен преглед, а след това твърди, че й бил направен
аборт и на следващия ден си тръгнала.Впоследствие било образувано
досъдебно производство в хода на което била назначена експертиза от
заключението на която е видно, че на М.А. е било причинено: травма на носа,
2
изразяваща се в кръвонасядане по носната пирамида и кръвотечение от носа,
установено при прегледа като засъхнали секрети от кръв в ноздрите; две
охлузвания по лява ушна мида; охлузване по първи пръст на дясна ръка;
кръвонасядане по лява подбедрица. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар върху твърд тъп предмет и/или неговото
тангенциално действие и добре отговарят'по начин и време да са получени
така, както е отразено в данните по ДП, а именно при удари с ръка, глава,
тяло при описания инцидент. Съгласно експетното заключение е напълно
възможно травмите да са получени както по механизма, посочен от А., така и
при контакта със св. С. К. - дърпане, скубане, блъскане. В заключението е
посочено, че по делото няма документални данни за осъществен аборт след
инцидента, а се касае за сериозна медицинска манипулация, която би
следвало да бъде документирана. В заключението е изведен и извода, че
всички травматични увреждания са в анатомично достъпни от А. области,
което прави самонораняването от нейна страна възможно. Съгласно
заключението на А. е причинено: болка и страдание, без разстройство на
здравето /по съла на чл. 130, ал. 2 от НК/.
От извършената в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза е
видно, че общата стойност на твърдяното за отнето от А. имущество е на
стойност 2567,20 лева.
В хода на разследването са били събрани гласни доказателства, отразени
в протоколите за разпит на свидетелите - М.А., ** М.Е.-Е., Б. И., С.М., М.М.,
С. К., Й.К., А.М., Г. И., К. И., А. А., Ш. И., Д. И., Ф.А. и Е. И. както и
извършена очна ставка между свидетелите А. и Б. И..
Следва да се отбележи, че след внимателно запознаване и анализиране
на показанията, предвид твърденията на св. А. за нанесен на нея от Б. И. и
издърпан от последния златен синджир, за нанесен на съпруга й побой от Б.
И., баща му - Ш. И., брат му - Г. И. и сина му - Д. И., същите /показанията на
свидетелите/ се разделят на две групи, които формират две различни и
взаимно изключващи се версии относно фактическата обстановка, при която
на 22.03.2019 г. се развива конфликтната ситуация на твърдяното за
извършено посегателство срещу А.. От една страна са твърденията на св. А.,
която твърди и схематично описва как свидетелите И. се нахвърлили да бият
мъжа й, след което жената на И. - св. К. я хванала отзад за косата, а св. Б. И.
ударил А. с юмрук в ухото и по носа, а след което я хванал за гушата и
усетила как й издърпва синджира, а после в ръката му видяла накита си, но
нищо не казала, тъй като изпитвала болка от ударите. След като К. пуснала
косата й, А. твърди, че И. започнал с текмета /ритници/ да я удря в краката и
по корема, и тъй като твърди бременност към този момент, започнал да я
боли корема, корема да ме боли. А. не конкретизира как и поради какви
причини приключил конфликта, какво се е случило с мъжа й, но твърди, че
познат на мъжа й - св. И. й помогнал да се прибере в дома си. А. сочи и, че от
твърдените за отнети вещи св. Ф.А. й върнала медальона, а синджира и
обецата - не. Така изложената версия от св. А. е частично подкрепена
единствено от показанията на съпруга й - А. А., който в показанията си от
24.10.2019 г. сочи, че след като жена му изляза пред портата, Б. /св. Б. И./
започнал да удря нея с ритници и юмруци, а в показанията си от 31.01.2020 г.
сочи, че я хванал за врата и я блъскал с юмруци по лицето и шутове в краката
3
и в корема. Св. А. твърди и че обецата и синджира на съпругата му изчезнали,
а медальонът бил върнат.
От друга страна, показанията на Б. И., който категорично отрича на
22.03.2019 г. да е участвал в побой както над А., така и спрямо съпруга й и да
е отнемал чрез употреба на сила вещи от А.. Същият твърди, че възникналия
на 22.03.2019 г. конфликт бил между жена му - св. С. К. и св. А., а той по
същото време бил на кафе със свидетелите А.М. и М.М.. Когато отишли на
място, двете жени били разтървани, а св. А.М. намерил на земята синджир!
който дал на К., а тя от своя страна го хвърлила в двора на А.и. Тези
обстоятелства относно неучастието на И. в скандала, респ. физическо
съприкосновение с А. както и относно намерения златен накит от А.М. -
синджир, който бил хвърлен от К. в двора на А.и се потвърждават и от
показанията на свидетелите С.М., М.М., С. К., А.М. и Й.К..
В показанията на тези свидетели са налични данни за предходни
конфликти между двете семейства, а така също в тях се излагат факти и
обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото, и в
същото време противоположни на изнесените от А. и съпруга й. А именно: На
22.03.2019 г. сутринта след като св. А. вече бил на улицата, по същото време
на улицата излязла и св. С. К.. Същата живеела на съпружески начала със св.
Б. И. - син на М. И.. Св. К. попитала св. А. предната вечер защо е обиждал нея
и свекърва й /М. И./. В това време излязла и св. А. и между двете /А. и К./
настъпил физически сблъсък, при който двете се дърпали за косите, блъскали
се по телата, викали си една на друга и се обиждали. По същото време, на
съседната улица /ул."**"/ свидетелите Б. И. /мъж на К./, М.М. и А.М. /чичо на
М.М./ пиели кафе. Същите чули женски викове и отишли на улицата, където
видели св. А. и св. К.. ДВете се били хванали за косите и дрехите и се
дърпали. Св. А.М., дъщеря му - св. С.М., св. И., св. Й.К. /брат на К./ и други
техни съседи /с неустановена в хода на разследването самоличност/
помогнали двете да бъдат разтървани, след което всяка влязла в двора си. На
земята, където двете жени се дърпали св. А.М. видял, че има нещо златно.
След като го взел, се оказало, че това било златен синджир. Първоначално
помислил, че този златен накит е на св. К. и с дъщеря си отишъл до нея. К. го
взела, огледала го и казала, че това не е нейно, а на св. А. и го хвърлила в
двора на св. А.. По- късно през деня св. Ф.А. намерила златен медальон /със
син камък/ и също отишла при св. К., за да я попита дали е неин. От К.
разбрала, че медальона е на св. А., поради което отишла до дома на
последната и й го дала.
При анализ показанията на посочените по-горе свидетели прави
впечатление, че същите се намират в близки роднински и приятелски
отношения и в действителност по делото не са установени незаинтересовани
от изхода на делото свидетели, чиито показания да допринесат за
изясняването на обективната истина.
Гореописаната фактическа обстановка се установява, както от
изготвената експертиза и всички писмени доказателства по делото, така и от
разпита на С.М., М.М., С. К., А.М. и Й.К., св. Б. И. и св. М. И. става ясно, че
няма никакви данни за извършен престъпление по чл.198, ал.1 от
НК.Напротив всички свидетели представят идентична фактическа
обстановка, голяма част са преки свидетели и никой не описва твърдяното от
4
пострадалата и съпруга й.Напротив всички са единодушни, че няколкократно
пострадалата е била подканвана да си вземе синджира и никой не е имал
намерение да го свои.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира за изцяло
правилен извода на прокурора, че в конкретния случай не е налице
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а са касае за друго престъпление по НК
от частен характер.
С оглед на изложените по-горе мотиви, настоящата инстанция намира
че, разследването е било извършено обективно, пълно и всестранно и
правилно е било прекратено образуваното досъдебно производство досежно
престъпление по чл.198, ал.1 от НК.Постановлението в тази част на РП-
Пловдив е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Що се касае до спирането на досъдебното производство в тази й част
жалбата е недопустима, за което съдът изложи мотиви.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.6, т.1 вр. с ал.5 и чл.244,
ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на РП-Пловдив от 20.09.2021г. за
прекратяване на ДП 51/2019г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР
гр.Пловдив, водено за престъпление по чл.201, ал.1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата в частта й срещу
постановление на РП-Пловдив от 20.09.2021г. за спиране на ДП 51/2019г. по
описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР гр.Пловдив.
Да се изпрати препис от настоящото определение на жалбоподателя и
на РП-Пловдив.
Определението в частта с която е потвърдено постановлението
прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и протест
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Пловдив,
в останалата част досежно постановлението за спиране на наказателното
производство предвид чл.244, ал.5 НПК е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6