Мотиви към
присъда № 41/ 28.05.2015 г. по НОХД№ 113/15 г. на РС- Димитровград.
1. Против
К.К.К., род. на *** г. в гр. Х. жив. в гр. Х. б.гр.,
основно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан е внесен обвинителен
акт, с който той е обвинен в това , че на неустановена дата през лятото на 2008
г. в с. Р., общ. Димитровград противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“, ДК№ Х **** на
стойност от 1.750,00 лева, която пазел, собствена на Л.Т. ***- престъпление по
чл. 206, ал.1 от НК.
2. По
делото бе приет за съвместно разглеждане и граждански иск против К.К.К. да заплати на Л.Т.Т., ЕГН **********,***
сумата в размер на 1.500,00 лева(хиляда и петстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени в следствие на деянието имуществени вреди.
3. ПРОКУРОРЪТ
– г- н Палхутев претендира доказаност
на обвинението, излага прочит на фактите
и предлага налагане на съответно наказание.
4. ЧАСТНИЯТ
ОБВИНИТЕЛ, той и граждански ищец- Л.Т.Т. в с.з. не пледира.
5. ЗАЩИТНИКЪТ-
адв. Д. Н. защитава позиция на невиновност на своя
клиент и моли за оправдаването му, евентуално- налагане на наказание във
възможен минимален размер.
6. ПОДСЪДИМИЯТ-
К.К.К. не се признава за виновен и моли за оправдателна
присъда.
Съдът намира:
Съставомерен закон.
7.
НАКАЗАТЕЛЕН
КОДЕКС(НК)
чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от
1993 г.) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази,
се наказва за обсебване с лишаване от свобода до шест години.
По фактите.
8. Г-
н Т. бил пенсионер и към 2007 г. и след това живеел в с. УУ. общ. Х.. Преди
пенсионирането си работил дълги години на различни административни позиции в
общински и държавни служби към горско стопанство. Така той притежавал познания за начините на
придобиване на недвижима собственост, а в периода от 01.01.1992
до 04.07.2011 г. бил участник в 12 сделки/ издаване на констативни нотариални
актове/ вписвания на съдебни решения, касаещи недвижими имоти. Отново във
връзка с недвижими имоти, пред РС- Х. било образувано г.д.№ 1394/08 г., със
страни всички наследници на С.Д. Б. б.ж. на с. УУ. починал на 11.10.1936 г.
Конституирани били множество лица, между които и г- н Т. и Е.Ж.Г.. Предмет на
делбата бил недвижим имот № 252005 по картата на възстановената собственост на
землището на с. У. с площ от 48,400 дка, с начин на трайно ползване залесена
горска територия.
9. Преди
постановяване на решение по допускане на делбата , с нотариален акт №197, т.2,
рег.№ 4793, д.№ 368/2008 г. по описа на Нотариус рег.№ 079, Е.Ж.Г. е дарила на
г- н К. свой собствен недвижим имот, а
именно : 1/6 идеална част от недвижим имот № 252005 по картата на
възстановената собственост на землището на с. У. с площ от 48,400 дка, с начин
на трайно ползване залесена горска територия. Сделката била вписана в СВ- Х.
вх.рег.№ 5338/ 19.08.2008 г.
10. Г- н К. използвал придобитите си права от
дарението и влезнал в контакт с г- н Т., преди делото за делба да завърши,
легитимирал се пред Т. като собственик на имота. Двамата взели решение, след
като легално бъде уреден спора за подялбата на наследственият имот, попадащата
се част в полза на г- н К. да бъде прехвърлена на г- н Т. за сумата от 2.500,00
лева.
11. С
решение № 554/23.12.2008 г. по г.д.№
1394/08 г. на РС- Х. делбата на наследственият имот била допусната между
наследниците на починалия, между които липсвал г- н К.. Решението е влязло в
законна сила на 02.02.2009 г. В последствие с решение
№723/17.11.2009 г. делбата била извършена в реални дялове, от които в полза
на г- н Т. попаднал новообразуван имот
252014 с площ от 2.420 дка, а в дял на Е.Ж.Г.- имот №252012 с площ от 9.680
дка. Решението влязло в законна сила на 20.01.2010 г.
12. В
хода на горното производство г- н К. започнал да уговаря предварително плащане,
преди имота да бъде прехвърлен на г- н Т.. За целта често посещавал г-н Т. ***,
искал му дребни суми и ги получавал- по 10- 20 лв. При едно от посещенията в
селото възприел паркиран в дома на г- н Т. бус- лек
автомобил „Фолксваген транспортер” с ДК№ Х ****,
собствен на г- н Т., с година на производство 02.01.1983 г. Неговата пазарна
стойност през 2008 год. възлизала на 1.750,00 лева. Г- н К. и г- н Т.
постигнали договорка, като част от цената на бъдещата сделка, с която К.
следвало да прехвърли част от имота,
предмет на делбата, да бъде приет буса като капаро.
Тази уговорка била постигната по неустановено време по делото, но преди
02.08.2010 г. Цената му била уговорена
на стойност от 800,00 лева. Този автомобил останал в двора на г- н Т. ***.
13. Г-
н К. продължил да посещава г- н Т., зачестявайки – поне веднъж в седмицата,
отново искайки му дребни суми. В същото време К. имал крещяща нужда от пари и
по всякакъв начин се стремял да се сдобие с тях. Негов близък роднина- брат на
негова баба- св. К. в същото време имал необходимост от закупуване на бус, за да може да се сдобива с доходи. Г- н К. бил
багерист и притежавал познания и дългогодишен (около 50 години работа)опит по
отношение на моторни превозни средства и двигатели с вътрешно горене. Г- н К.
уведомил К., че притежава бус, който бил позициониран
в двора на г- н Т., а К. през това време работел именно в този район като
багерист. Така отишли на место за да видят МПС- то. Г- н Т. го нямало, така К.
и К. огледали буса от разстояние – през оградата. К.
споделил, че буса бил в добро състояние по думите на
г- н Т., така К. се съгласил да закупи от К. автомобила за сумата от 700,00
лева. Това било сторено, тъй като К. бил близък роднина на К., той му имал
доверие, от друга страна пък имал и нужда от бус. К.
му обяснил накратко, че имал договорка с Т. за прехвърляне собствеността на буса след уреждане на отношенията си по повод недвижимият
имот, но автомобила му бил даден като капаро. Освен това поискал от К. веднага
да му предаде парите, тъй като изпитвал огромна нужда от тях. Отново на доверие
К. му броил сумата на ръка и се разбрали след седмица да отиде да вземе буса , защото тогава отношенията К.- Т. щели да бъдат
уредени. Това се случило през лятото на 2008 год.
14. К.
чакал дълго време К. да му се обади, което се случило през м. ноември- декември
2008 г. Тогава К. споделил с К., че вече може да вземе буса
от двора на Т., отишли двамата заедно на место. Там ги посрещнал и г- н Т..
Последният започнал да „хвали стоката си”, но споделил, че тъй като отдавна не
е управлявал автомобила , вероятно нямало да запали. К. извършил технически
преглед на МПС- то и се отчаял от състоянието му. Осъществил множество дейности
по привеждане на буса
в движение, но последният не можел да запали. К. взел решение да не разваля
сделката с К., тъй като не било честно според него, дал е съгласие, по тази
причина приел да откара буса при себе си. Т. дал да
се разбере, че имотната сделка не е приключила, така и по тази причина не
предал документи за собственост на лекия автомобил. Съгласил се К. да вземе
обаче реално автомобила, при което последният го закачил на буксир и направил
опит да запусне двигателя. Не успял, тъй като колата нямала никакви светлини ,
решил да я откара в стопански двор на с. УУ. до който имал достъп , това и
сторил. К. тогава му обяснил, че на следващият ден щели да се „оправят” с Т.,
качил се на автобуса и заминал. На следващият ден К. имал работа в с. Г.И., общ. Димитровград и заминал там. Обмисляйки
станалото решил, че не си струва да оправя „закупеният” бус
и споделил с К., че се отказва от сделката. К. от своя страна пък се съгласил
да върне получените пари и в течение на времето започнал да връща дребни суми
на К.. Т. и К. се познавали от преди случилото се, но след като К. откарал буса Т. изобщо по никакъв повод не го е търсил.
15. К. осъзнал, че няма пречка да „продаде” отново
буса и така започнал да търси други клиенти за него.
В процеса на това търсене успял да отремонтира двигателя
и да приведе в движение буса, който откарал от
стопанският двор на место до дома си в гр. Х.. Месец след като К. откарал буса от двора на Т., К. се свързал със св. Г. и му
предложил колата. Последният живеел в с. Р., общ. Д. съгласил се да го
придобие. К. на собствен ход откарал буса в селото и
го предал на св. Г. за неустановена сума, която получил на ръка при предаване на буса. К.
уведомил Г., че документите за МПС- то са при г-н Т., като споделил още , че буса е част от сделка за гори между К. и Т.. Г. започнал
ремонт на автомобила, а в същият период от време отишъл при г- н Т. ***,
уведомил го за случилото се, Т. му предал и седалки за колата, но не му дал
документите и не прехвърлил правото на собственост върху МПС- то по надлежния
ред. Това се случило 5- 6 месеца след като приел при себе си буса, а посещението било в заведение, стопанисвано от г- н Т.
***. При тази среща К. и Т. са се отделили на друга маса и говорели нещо, което
не станало достояние на Г.. Все пак той бил уведомен, че документите нямало да
му бъдат предадени, защото сделката между К. и Т. не била финализирана.
Г. от своя страна пък заминал на работа в Гърция. След връщането си , г – н Т.
му се обадил по телефона и му споделил, че се намира в КАТ- Х. да дойде и да
„оправят” буса, но след продължилият разговор станало
ясно , че не ставало въпрос за този бус, Т. имал грешка. Г. отишъл в последствие в КАТ- Х. и се обадил на г- н Т. и поискал
документите и да прехвърлят колата, но Т. отказал, като споделил, че К. не си е
изпълнил задължението към него за горите. Буса от
своя страна пък бил в много лошо техническо състояние и въпреки правените ремонти по него,
двигателят протекъл. Г. оценил ставащото като икономически неизгодно за него и
на 02.08.2010 г. предал автомобила като отпадъчен метал на специализиран пункт
за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от св. К., находящ се в с. Р., за сумата от 500,00 лв.
16. Г-
н Т. не се интересувал повече за буса, не влезнал в
контакт с нито едно от лицата- К., Т. или К.. В последствие по медиите излезнала информация в негативен аспект за г- н К., че е
замесен в имотни измами, което провокирало Т. да подаде жалба за случилото се
пред полицията , което и сторил на 14.06.2011 г. Тази жалба е дала повод за
образуване на досъдебното производство и повдигане на обвинение против К..
17. Г-
н К. е осъждан три пъти по НОХД №№
126/91 РС- Х. 103/ 97 на РС- Х. (условни наказания) и 272/98 г. на ВС- Пловдив
ефективно и с приложение на чл. 68, ал.1 от НК; след тези осъждания е признат
за виновен както следва: по НОХД№ 813/
03 г. на РС- Х. с присъда в сила от 21.10.03 г. за престъпление по чл. 211 от НК и наказание – лишаване от свобода за срок от 3 месеца ефективно; по НОХД№
123/ 04 г. на РС- Х. с присъда в сила от 06.07.04 г. за престъпление по чл. 206
от НК и наказание – лишаване от свобода за срок от 3 месеца ефективно и
групиране на това наказание с предходното; по НОХД№ 330/ 04 г. на РС- Д. с
присъда в сила от 02.12.04 г. за престъпление по чл. 206 от НК и наказание –
лишаване от свобода за срок от 3 месеца ефективно, извършено групиране на
всички наказания до тук, общото наказание- ефективно; по НОХД№ 424/ 05 г. на
РС- Х. с присъда в сила от 04.05.07 г. за престъпление по чл. 191, ал.1 от НК и
наказание – глоба и обществено порицания.
По някои
процесуални въпроси.
18. Пред
този съд делото се разглежда за трети път като първа инстанция.Първата присъда №42/17.05.2013
г. е постановила невиновност на подсъдимият и е бил отхвърлен предявен от г- н Т.
граждански иск за сумата от 1.500, 00 лв. имуществени и 500,00 лв.
неимуществени вреди от деянието. Против присъдата е бил подаден протест, но
конституираният граждански ищец нея е обжалвал. Тя е била отменена с решение №
138/15.10.2013 г. по ВНОХД№ 567/ 13 г. на ХОС. Основание за това са били
съществени процесуални отстраними нарушения,
извършени от прокуратурата при формулиране на обвинителният акт, с липса на
елементи от обективна страна на твърдяното престъпление- време и място на
извършване. На основание чл. 335, ал.1, т.1, вр. чл.
334, т.1, пр.І- во от НПК съдът е отменил присъдата и
е върнал делото на РП- Димитровград.
19. Втората
присъда № 87/ 31.10.2014 г. е постановила признаване на подсъдимият за виновен
и уважаване на граждански иск, предявен от г- н Т. против г- н К. в размер на
1.500,00 лева- имуществени вреди от деянието. Тази присъда е била отменена с
решение № 45/18.03.2015 г. по ВНОХД№ 88/15 г., І- ви н.с- в, на основание незаконен състав. Допълнително
ХОС е указал на следващият състав от ДРС
да обърне внимание върху допустимостта на гражданският иск в наказателното
производство , като има предвид, че при първото разглеждане на делото , граждански
иск, макар и в по- голям размер но на същото основание е бил отхвърлен, а
съдебният акт, с който това е сторено и в гражданско правната му част, не е бил
обжалван от гражданският ищец пред въззивната
инстанция.
20. Настоящият
състав на съда прие граждански иск за съвместно разглеждане. Това стори след
като взе предвид изнесеното в мотивите на ХОС, по отношение на заостряне на
вниманието, но намери , че няма пречка да бъде приет такъв иск. Аргументите за
това следват от основанията, на които ХОС отменя първоинстанционните
решения- на досъдебното
производство е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия и неговия защитник и втори път – поради незаконен състав- чл.
334, т.1 пр.ІІ- ро от НПК, вр.
чл. 335, ал.2 от НПК. Указанията, които са задължителни за РП- Димитровград и
за настоящият съдебен състав са свързани с извършеното процесуално нарушение,
което е основание за отмяна на присъдата. Всички останали мотиви на въззива следва да се оценяват с особено внимание от първата
инстанция, но не могат да се счетат като задължителни указания.
21. Всъщност указанието в мотивите на решение
№ 45/18.03.2015 г. по ВНОХД№ 88/15 г., І- ви н.с- в не е в императивна форма, а
очевидно е направено с цел да подпомогне настоящият състав, така бе разгледано.
22. Липсата на жалба против присъда
№42/17.05.2013 г. в гражданската `и част не санира
произнасянето на първата инстанция по предявения иск. Това е така, защото с
решение № 138/15.10.2013 г. по ВНОХД№ 567/ 13 г. на ХОС присъдата е отменена
изцяло, а въззивната инстанция отменя или изменя присъдата
и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали
жалба, ако има основания за това(чл. 314, ал.2 от НПК). В случая е прието
съществено процесуално нарушение, което рефлектира върху правата на страните по
делото(в мотивите на същото решение). Допълнително там е обсъждан и гражданският иск, с дадени по
подобен начин незадължителни указания на
въззивния съд, по повод следващата преценка, при
внасяне отново на обвинителен акт. След като присъдата е отменена и в
необжалвана част, то няма пречка да бъде допуснат до разглеждане граждански
иск, ако той е в пределите на неговата допустимост, преценена от първата
инстанция по общите и специални правила на НПК.
23. Съобразно и горното, настоящият състав на ДРС
прие, че няма пречка г- н Т. да предяви наново граждански иск за вреди , претърпени
от деянието. Той е формулиран като иск за имуществени вреди и бе разгледан от
този съд като допустим.
24. Втора особеност в настоящото съдебно
разследване е, че съдът прие за допустимо да бъдат четени показания на св. К., дадени в хода на досъдебното
производство при извършване на очна ставка. В общ план тези показания не се
ползваха при постановяване на присъдата, защото бяха приети от съда като
ненужни при преценката по същество. Въпреки това, следва да се изложат мотиви,
защо този съд прие за допустимо такова действие.
25. Приобщаването на показанията на свидетел чрез
прочитане от съда е допустимо, макар и разпита да е извършен под формата на
очна ставка, по смисъла на чл.143 от НПК. Това е така , защото показанията на
свидетеля се явяват доказателствено средство, според
чл. 114 от НПК, а способите за доказване са строго и точно формулирани в чл.
136 от НПК. В нормативната основа за разпит на обвиняем/свидетеля(чл.138- 143
от НПК) е включена и нормата на чл. 143 от НПК. Това има своето обяснение-
способите за доказване имат за цел законосъобразно събиране и проверка на доказателствените средства, т.е. липсва идентичност между
способ и доказателствено средство. Както и при
разпита(способ) така и при очната ставка(способ) се събират обяснения/ показания(средство).
След като очната ставка в случая е извършена по правилата на чл. 143 от НПК, тя
съдържа показания на свидетел, няма пречка съдът по реда на прочитането да ги
приобщи към годния доказателствен материал по делото,
което и бе сторено.
По съставомерност на обвинението.
26. Този съд намира за обосновано от събрания доказателствен материал по делото, преценен по правилата на
логиката, да бъде постановена изцяло оправдателна присъда.
27. Несъмнено по това дело се установи, че в хода
на производство по съдебна делба, отпочнато през 2008
г. и завършило на 20.01.2010
г. са налице договорни отношения между г- н Т. и г- н К.. Те са свързани с
това, че г- н К. обещава да продаде на г- н Т. част от имота, предмет на
съдебна делба, в която се легитимира като собственик, посредством нотариален
акт №197, т.2, рег.№ 4793, д.№ 368/2008 г. по описа на Нотариус рег.№ 079,
вписан в СВ- Х. вх.рег.№ 5338/ 19.08.2008 г. К. не е участник в съдебната
делба- факт, който е известен на Т.. Като част от уговорките е плащането на
цената, което плащане е поставено под бъдещо условие- продажба, след като
делбата приключи в съдебна фаза.
28. Част от тази цена е в последствие уговорена в
предаване на движима вещ- лек автомобил „Фолксваген транспортер” с ДК№ Х ****, равна на 800,00 лева, а остатък
от 1.700,00 лева за имота следвало да се случи в последствие.
29. Вещта не е предадена на г-
н К. от г- н Т. през лятото на 2008 г. Всъщност тя е предадена на св. К., но
през късната есен на 2008 г.- видно от показанията на последния, дадени в с.з.,
които съдът кредитира изцяло с доверие като логични, житейски оправдани и
свързани с останалият доказателствен материал.
30. На практика, процесната
на делото вещ се намира в един кратък период от време при г-
н К.- след вземането `и от стопански двор в с. У. , до откарването и
предаването `и в с. Р. на св. Г. месец след това. Този съд счита, че това се е
случило в периода ноември- декември 2008 г.
31. Обвинителният акт следва да съдържа достатъчно
ясна и непротиворечива фактическа и правна формулировка, която по надежден
начин да определи предмета на доказване, а оттам и пределите на защита. Времето
на извършване на описваното деяние винаги има съществено значение и след като
при посочените факти прокурорът е счел, че то е извършено на неустановена дата
през лятото на 2008 г., явно не се касае до техническа грешка, това е рамката,
в която съдът е имал възможност да се произнася.
Липсва изменение на обвинението в тази връзка, по този начин съдът само на това
основание ще следва да счете, че обвинението не е доказано по един несъмнен
начин.
32. Второто
оправдателно основание е независимо от първото. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои
чуждата движима вещ, която владее или пази на някакво законно основание / по
силата на договор или фактическо предаване на вещта от нейния собственик/. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към
чуждата вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по
окончателно разпореждане с нея- в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР №
50/1980 г. на ОСНК, което дава тълкуване относно длъжностното присвояване, но
се отнася и за обсебването, като еднородно посегателство срещу собствеността,
отличаващо се само по субекта на престъплението. От субективна страна деецът
трябва да съзнава, че неправомерно се разпорежда с чуждата вещ като със своя.
33. По-
нататък, по отношение на субективната
страна на престъплението обсебване, следва да се даде ясен отговор, дали така обективирано,
поведението на г- н К., установено по делото, не сочи на неизпълнение на
договор, регулиран от нормите на гражданското право, а не на престъпление. За
да е налице интелектуалният момент на прекия умисъл, е необходимо освен
съзнанието на дееца, че предметът е чужда движима вещ, че я владее или пази на
правно основание, и че му е позволено да извършва определени действия с нея,
той следва да предвижда също, че в резултат на разпореждането вещта окончателно
ще премине в полза на самия него или на другиго, съзнавайки, че излиза извън
предоставените му правомощия, предвид конкретното съществуващо правно основание.
34. По делото особено ясно е обективирано
на първо место субективното отношение на г- н Т. към случващото се- той
доброволно и съзнателно предава въпросния автомобил на г- н К., като капаро,
част от цена за бъдещата сделка, това е неговото желание, така чувства и желае
да се случи.
35. На първо място, г- н Т. е човек, наясно с
начините за прехвърляне на недвижими имоти, както и изобщо способите за
придобиване на собственост. Той е работел продължително време в администрацията
на органи, които по предназначение се занимават в значителна степен с недвижими
имоти, в частност- земеделски и горски. Не само това, но и лично г- н Т.
придобива и се разпорежда с такива- видно от извадка от регистъра при СВ- Х..
36. В същата светлина следва да се обсъди и
гражданско- правния спор, по отношение на горският имот. Г- н Т. е бил наясно ,
че делбата се осъществява между наследници на починало лице , а г- н К. не е в
този кръг. Г- н Т. е част от това съдебно производство и знае кои са страните
по него. Съвсем разумно и логично е, след като е възприел нотариалният акт,
представен му от К. да е наясно , че е възможно да се осъществи сделка ,
изгодно за него. Как е считал да се облагодетелства е без значение по делото.
37. След
това особено внимание следва да се обърне към поведението на Т.. Той твърди, а
това се подкрепя и от обясненията на К., че многократно е давал малки суми ,
отново като част от цената. Най- важното е, че Т. не отрича , напротив-
заявява, че буса е част от бъдещата цена за имота.
38. В последствие, дори и след като има съгласие
автомобила да се предаде на К., това не е станало, напротив, колата е в двора
на Т.. Така К. нито владее нито пази процесната вещ.
39. Колата не е предадена на К., а на К.- спор в
тази връзка няма. Т. твърди, че е дадена за ремонт, К. и К.- че е взета като
част от бъдещата престация, като изпълнение
задължението на Т. по плащане на цена. Вторите доказателства следва да се
кредитират, защото са логични. Житейски неоправдано е, при положение , че
колата е уговорена, тя да бъде дадена само за „ремонт”. По каква причина К. ще
трябва да ремонтира колата, ако твърдението на Т. е вярно, защо Т. уговаря и
„хвали” стоката си пред трето лице- К.- също е факт, който изцяло е в
противовес с твърденията на Т..
40. Колата е дадена на правно основание не на К., а
на К.. Тя е в състояние, което няма как да не е било известно на Т.- че е
толкова зле, че не козметичен, а основен
ремонт дори е икономически неизгоден, щото да бъде използвана. Косвено това се
подкрепя и от оценката на такъв автомобил, приета по делото. Уговорената цена е
двукратно по- ниска от пазарната `и.
41. Показателно е поведението на Т. в последствие.
Той изобщо не се интересува за бъдещото на автомобила, в частност- ремонтиран
ли е или не, не желае да бъде върнат и пр. Нещо
повече- съдейства на появили се в последствие купувачи(св. Г.), като му
предоставя и резервни седалки за тях.
42. Впрочем след като К. владее автомобила за срок
около месец, колата се владее от Г. около 1 година и 8- 9 месеца. В
последствие именно Г. се разпорежда с нея, предавайки я на пункт за изкупуване
на старо желязо. Така налице са поне четири отделни разпоредителни акта- от Т.
към К., от К. към К., от К. към Г. и накрая – от Г. към К.. По отношение на
последното реално предаване на автомобила от едно лице на друго К. пък няма
никакво участие. Всъщност именно тогава вещта е усвоена- на 02.08.2010 г.
43. След
това Т. е съвсем наясно, че е налице нов
„купувач“, дори и се свързва с него за да бъдат уредени юридическите
формалности- също установен по делото факт.
44. В хода на тези действия Т. се е дезинтересирал от обещаната сделка, видно от приключилото
съдебно производство и съответното вписване в СВ. По делото не се установи
изобщо да претендира връщане на даденото по сделката от К. или от другите му
известни лица.
45. Най – накрая Т. решава изобщо да сезира
органите на реда, след като разбира от средствата за масова информация за друга
престъпна дейност на К., с очевиден финансов мотив- изнесеното от него в с.з.
твърдение е именно такова. Това е станало близо година, след като колата е
унищожена, повече от 2 години и половина, след като е изведена от негово
владение и около 3 години от началото на уговорките с К..
46. Всички тези установени по делото факти сочат
недвусмислено, че от страна на собственика на вещта е налице ясно видимото
намерение, че автомобила е предаден на законно основание като част от сделка,
за Т. е без значение движението в тази връзка, той се е съгласил изцяло с това
предаване, а оформянето юридически на този акт е свързано с финализиране на
обещана, но несъстояла се сделка.
47. Съвсем същото твърди и подсъдимият, а в случая на база горните мотиви това се и
установи по делото.
48. Действително предаването на владението върху
вещта не е в писмена форма , няма предварителен договор в съответната на чл. 19
от ЗЗД форма нито по отношение на бъдещата сделка за недвижим имот, нито и по отношение на лекият автомобил. Тези
факти са релевантни в гражданско правен аспект,
не и в наказателен, по причините изложени по- горе.
49. Този съд намира, че делото касае типичен случай
на неизпълнение на гражданско- правни задължения по договори, които не съставомеряват изначално състав на деликт,
още по- малко на престъпление.
50. В резултат на тези мотиви, съдът оправда изцяло
подсъдимият по повдигнатото му обвинение.
Граждански иск.
51. Признаването на подсъдимият за невиновен и
липса на деликт изобщо водят към задължението на този
съд да отхвърли изцяло предявеният по делото граждански иск изцяло.
52. Държавни такси не се дължат, разноски спрямо
частният обвинител не са поискани.
Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.
Съдия:
