Определение по дело №22625/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16230
Дата: 15 април 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20231110122625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16230
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110122625 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на
постановеното решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да му заплати
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в по-голям размер.
В законоустановения срок ответникът не изразява становище по молбата.
Съдът констатира, че искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в
законоустановения срок, поради което е допустимо.
По неговата основателност съдът намира следното:
Възражението, че съдът е следвало да определи отделно адвокатско възнаграждение
по всеки от предявените искове, е неоснователно, като в тази връзка съдът поддържа изцяло
изложените в решението мотиви.
Освен това в Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/22, е прието следното:
Чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Чл. 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер, по-нисък
1
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно
позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба
преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101,
параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Чл.
101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид
посоченото решение на СЕС съдът счита, че при определяне на възнаграждението по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА не е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения,
посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото и
проявената от адв. М. активност, съдът намира, че определянето на адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по правилото на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразяването на съда с него съгласно чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв би излязло извън
постигането на легитимната цел на закона да се осигури справедливо и адекватно
възнаграждение на адвоката, би било несъответно на положените от последния усилия,
както и би представлявало допускане от съда на злоупотреба с право.
По изложените съображения молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 344363/30.11.2023 г. на ищеца за
изменение в частта за разноските на Решение № 18844/16.11.2023 г., постановено по гр. д. №
22625/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2