ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………………/ ………….2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в публично заседание на
девети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
и при участието на
секретаря Наталия Зирковска, след като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 72 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от „Х.В.“ ЕООД, ЕИК ***,
чрез адв. М.Т., срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за извършване на
административна услуга по заявление рег. № АУ127757ВН/10.12.2021 г., с което е
поискано издаване удостоверяване на факти и обстоятелство по ТСУ, относно
удостоверяване на предвижданията на действащ устройствен план, предвиждащ
улична регулация в отсечката от ул. „А.А.С.“ и ул. „П.С.“, чрез която да се
осъществява достъп по протежението на североизточната граница на притежавания
от оспорващия недвижим имот, представляващ УПИ І-65
– за обществено обслужване и трафопост, кв.14, по плана на 26 м.р. на гр.
Варна, заснет в КК и КР като ПИ с идентификатор №10135.3513.216.
Оспорващият излага съображения, че
издаването на удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно
устройство е административна услуга /номер №29101/ по чл. 107, т. 5 от Закон за
местните данъци и такси (ЗМДТ), със срок за изпълнение 7 дни. Посочва, че
същата представлява техническа услуга и съгласно чл. 53 от Наредбата на
Общински съвет Варна за определянето и администрирането на местни такси и цени
на услуги на територията на Община Варна, се извършва от общините, районите и
кметствата към Община Варна. В жалбата оспорващият излага твърдения, че
заявлението е подадено пред компетентен орган на 10.12.2021 г., които следва да
се произнесе в 7-дневен срок (17.12.2021 г.), поради което на основание чл. 58 АПК на 18.12.2021 г. е формиран мълчалив отказ. Оспорващият счита, че
мълчаливият отказ е незаконосъобразен и прави искане за отмяната му, като
преписката бъде върната на административния орган с указания административната
услуга да бъде предоставена в определен от съда срок. Претендират се и
разноските.
В проведените по делото открити съдебни
заседания жалбата се подържа изцяло от пълномощника на жалбоподателя адвокат Т..***,
чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М.Д., с депозирана молба от
24.02.2022 г. изразява становище, че производството е недопустимо, тъй като с писмо
рег.№УА127757ВН_005МЛ/05.01.2022 г. на
Кмета на район „М.“ /л.16/, изрично е отговорено на заявлението на
жалбоподателя, като са удостоверени фактите и обстоятелствата, искани от
оспорващия, а именно: на дружеството е предоставена подробна информация, като е
посочено наличието на действащ подробен устройствен план за улична регулация в
отсечката от ул.“А.А.С.“ и ул.“ П..“, както и е посочен актът, с който същият е
одобрен, посочени са и всички последващи изменения, касаещи въпросната отсечка,
както и е предоставено копие от Заповед №Г-38/07.10.1992 г. на Зам.-кмет на
Община Варна, с която е одобрена уличната регулация. Счита, че не е налице мълчалив
отказ, тъй като Кмета на район „М.“ е компетентен административен орган по
предоставяне на административната услуга, излагайки твърдения, че оригиналните
заповеди, ведно с графичните части, ПУП се съхраняват в районната
администрация. Доводите на ответника се подържат и в открито съдебно заседание.
Депозирани са писмени бележки от процесуалния
представител на ответника, с които се иска съдът да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата.
При преценка на процесуалната допустимост на
жалбата, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С подадено до Дирекция „АГУП“ при Община Варна
заявление рег. № АУ127757ВН/10.12.2021 г./л.2/ дружеството жалбоподател „Х.В.“
ЕООД, действащ чрез пълномощника си адвокат М.Т., е поискал да му се издаде
удостоверение за наличие или липса на действащ устройствен план, предвиждащ
улична регулация в отсечката от ул.“А.А.С.“ и ул.“П..“, чрез която да се
осъществява достъп по протежението на североизточната граница на притежавания
от него имот, представляващ УПИ/ПИ № І-65, кв. 14, по плана на 26 м.р. на гр.
Варна. Пояснено е в случай, че е налице устройствен план, предвиждащ изграждане
на улица, в удостоверението изрично да се посочи актът за неговото одобряване и
липса на данни за последващи изменения, включително наличието или липсата на
данни за неговото прилагане в частта на улицата, като органът приложи графичен
материал с нанесени осови точки и граници на проектираната с плана улица. Към
заявлението са приложени Нотариален акт и доказателства за извършеното плащане
по електронен път.
С писмо рег. № АУ127757ВН_001ВН/15.12.2021 г. /л.11/ директорът
на Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране” при община
Варна изпраща по компетентност до кмета на район „М.” /с копие до оспорващия/, заявление
рег. № АУ127757ВН/10.12.2021 г. за извършване на административна услуга – издаване
на удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство по
поставените в искането въпроси.
Оспорващият е депозирал заявление рег.№АУ127757ВН_003ВН/20.12.2021
г./л.13/ до директор на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено
планиране“, в което е изложено, че издаването на удостоверение за факти и
обстоятелства по териториално и селищно устройство е административна услуга по
чл. 107, т. 5 от ЗМДТ с №29100, със срок за извършване – 7 дни. Посочено е, че
представлява техническа услуга и съгласно чл. 53 от Наредбата на Общински съвет
Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Варна, се извършва от общините, районите и кметствата към
Община Варна. В този смисъл е изложено, че заявлението е било подадено до
компетентен орган. Уточнено е, че на дружеството е известно, че район „М.“
притежава също компетентност за издаване на удостоверения за факти и
обстоятелства по ТСУ, както и че притежавания от дружеството УПИ попада в
територията на обслужваната от района администрация. Заявителят е съобразил
факта, че районната администрация не може да одобрява устройствени планове,
както и предвид наличието на различни периоди от време за територията, и
множество изменения, поради което е приел, че надлежно удостоверяване на
информацията, би могла да извърши единствено Община Варна. Със заявлението е
направено искане от страна на Директор на дирекция „АГУП“ да уведоми заявителя,
дали посоченото писмо от 15.12.2021 г. има характер на такова по чл. 57, ал. 8,
вр. ал. 7 АПК. Направено е искане дружеството да бъде уведомено за удължаване
на срока за извършване на административната услуга, съответно за сформирания
мълчалив отказ. Заявителят е приел в условията на евентуалност, че ако писмото
няма характер на продължаване на срока, то законоустановения срок за изпълнение
на административната услуга е изтекъл на 17.12.2021 г. , поради което на
основание чл. 58 АПК на 18.12.2021 г. е формиран мълчалив отказ, който подлежи
на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ в 14-дневен срок.
В отговор на подаденото заявление от оспорващият, на
22.12.2022 г. /л.15/ Директорът на дирекция „АГУП“ при община Варна е изпратил
писмо до дружеството, с което го уведомява, че предвид факта, че действащите
подробни устройствени планове и техните изменения се съхраняват и поддържат от
районните администрации, преписката е изпратена по компетентност в район „М.“
за проверка на плановете и издаване на заявеното удостоверение.
На 05.01.2022 г. оспорващият е депозирало в Община
Варна жалба рег.№РД22000109ВН до Административен съд Варна, срещу мълчалив
отказ за извършване на административна услуга, по която е образувано настоящото
производство.
На 05.01.2022 г. Кметът на район „М.“ е изпратил
отговор /л.16/, във връзка с подадено от оспорващия заявление от 10.12.2021 г.,
в който посочва, че след извършена проверка по наличната документация, е
установено, че действащият ПУП-ПРЗ за притежавания от дружеството имот е
одобрен със Заповед № Г-89 от 26.04.2006 г. на Зам.-кмета на Община Варна,
транспортният достъп се осъществява от бул.“С.“ и от ул.“О.“. Посочено е, че
уличната регулация в отсечката от ул.“А.А.С.“ до ул.“П..“ е одобрена със
Заповед №Г-38/07.10.1992 г. на Зам.-кмета на Община Варна, след което за кв.13
и кв.14 са били разработени ПУП-ПРЗ, касаещи изменения на УПИ от ул.“А.А.С.“ до
ул.“П..“, посочено е, че:
Заповед № Г-12/19.02.1998 г. на Кмета на Община Варна,
влязла в сила на 23.03.1998 г., с който е одобрено частично изменение на
застроителния и регулационен план на част от кв.13, обхващащ парцели І „С.Г.“,
ІІ-„Техникум по дървообработване VІІ-443 по плана на 26-ти м.р. на гр. Варна.
Заповед №405/23.07.2002 г. на Зам.-кмета на Община
Варна, с който се одобрява ПУП-ПР на УПИ І-165 и УПИ ІІ-65 по плана на 26 м.р.
на гр. Варна.
Заповед № Г-167 от 17.10.2003 г. на Зам.-кмета на
Община Варна, с който е одобрен ПРЗ за УПИ ІV-86, кв.14 по плана на 26 м.р. на
гр. Варна.
Заповед № Г-89/26.04.2006 г. на Зам.-кмета на Община
Варна, с който е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ І-65 „за общ. обс. и траф.“, кв.14, по
плана на 26 м.р. на гр. Варна.
Заповед № Г-294 от 27.07.2016 г. на Зам.-кмета на
Община Варна, с който е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІХ-1843 „за жил. строителство“,
кв.14 по плана на 26 м.р. на гр.Варна.
Заповед № Г-297 от 18.08.2016 г. на Зам.-кмета на
Община Варна, с който е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ІХ-475 „за жил. строителство“,
кв.13 по плана на 26 м.р. на гр.Варна.
Заповед № Г-5 от 28.01.2020 г. на Зам.-кмета на Община
Варна, с който е одобрен, ПУП-ПРЗ за УПИ ХХІІ-215 „мед. център с оптика и
аптека“, УПИ ХХІІІ за ТРП, УПИ ХХІV-215 „за жил. строителство“
/10135.3513..215/ кв.14, по плана на 26 м.р. на гр. Варна и улична регулация от
о.т.3741 до о.т.3742, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
Г-66/14.05.2003 г. на Зам.-кмета на Община Варна и Заповед № 405/23.07.2002 г.
на Зам.-кмета на Община Варна. Посочено е, че последният не е влязъл в законна
сила до приключване на образуваното адм. дело №1757/2020 г. по описа на ВАС по
жалба от „Х.В.“ ЕООД.
Посочено е в писмото, че в район „М.“ при Община Варна
не се съдържа информация, приключили ли са отчуждителните производства, за да е
изпълнено условието на §22, ал.1, б.“в“ от ЗР на ЗУТ, а именно „Подробният
устройствен план се счита за приложен с изплащане на обезщетенията по
отчуждителните производства“.
С писмото е изпратено до дружеството копие от Заповед
№ Г-38/07.10.1992 г. на Зам.-кмета на Община Варна в частта от ул.“А.А.С.“ до
ул.“П..“.
Възприетата въз основа на фактическа обстановка и събрания по делото
доказателствен материал, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на оспорване е мълчалив отказ на
Кмета на Община Варна да извърши административна услуга, постановен по
заявление с рег. № АУ127757ВН/10.12.2021 г., с което е поискано издаване удостоверяване на
факти и обстоятелство по ТСУ, относно удостоверяване на предвижданията на
действащ устройствен план, предвиждащ улична регулация в отсечката от ул. „А.А.С.“
и ул. „П.С.“, чрез която да се осъществява достъп по протежението на
североизточната граница на притежавания от оспорващия недвижим имот,
представляващ УПИ І-65 – за обществено обслужване и трафопост, кв.14, по плана
на 26 м.р. на гр. Варна, заснет в КК и КР като ПИ с идентификатор
№10135.3513.216.
Съдът, в кръга на
правомощията си по чл.
159 АПК при преценка допустимостта на жалбата
констатира, че същата е подадена от лице без наличие на правен интерес от
оспорването и извън рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.
149, ал. 2 от АПК, с оглед на което се явява процесуално
недопустима, по следните съображения:
Съгласно чл. 21, ал.
3 от АПК, волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или
погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв
документ, представляват индивидуален административен акт. Съобразно нормата на
§ 8 от ПЗР на АПК, производства за издаване на индивидуални административни
актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред, се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
Непроизнасянето на административния орган в определения законов срок се смята
за мълчалив отказ, който съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК може да
се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е бил длъжен да се произнесе.
За да е налице мълчалив отказ е необходимо да се установи
от една страна, задължение за произнасяне на органа със съответен
административен акт в съответния срок съгласно чл. 57, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 2 ал. 3 АПК, и от друга – бездействие на
органа в срока.
Мълчаливият отказ
е правна фикция, установена от законодателя с чл. 58, ал. 1 АПК, с която непроизнасянето в срок е обявено за отрицателен
административен акт - отказ да бъде издаден изрично поискан от едно лице
административен акт, когато искането до административен орган е за произнасяне
в рамките на възложените му властнически правомощия, а с административния акт
се създават, засягат права, задължения и свободи, декларират и констатират вече
възникнали права и задължения или от волеизявлението зависи издаване на
документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или
задължения. Не всяко непроизнасяне на административния орган обаче представлява
мълчалив отказ. Такъв е налице само в случаите, в които е органът е задължен по
силата на закона да издаде съответния акт.
В настоящата
хипотеза липсва задължение за Кмета на Община Варна да постанови
административен акт в исканата от оспорващия насока.
Мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1, вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК
на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до
него искане. Кметът на Община Варна не е компетентен да разглежда заявлението
/по аргумент от § 7 (изм. - Решение № 1741-7(41)/27.06.2019 г.) от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, териториалното
деление на град Варна на райони и мястото на съхранение на актуалната
информация, свързана с устройство на територията.
За да е налице формиран мълчалив отказ, е необходимо сезираният орган да е
компетентен. Само по отношение на компетентен орган може да се приложи
фингирания състав на мълчаливия отказ. Фрикционната правна норма - чл. 58, ал. 1 АПК, признава на непроизнасянето на органа в срок правните последици на
постановен отказ. Но за да може да постанови пораждащ правни последици отказ,
органът трябва да бъде компетентен. Некомпетентният
орган не може да постанови акт - отказ, който да породи правни последици. А фрикционната
правна норма признава на мълчанието качеството на същински отказ, не на правно
нищо. Нормата се тълкува и прилага само stricto senso, тя не може да се тълкува
и прилага разширително. Наред с това фрикционната норма винаги е
материалноправна - тя установява правни последици. Това е така, защото мълчалив
отказ по искане до некомпетентен орган не
се формира. Срокът за произнасяне по чл. 58 АПК тече само при валидно възникнало
задължение за произнасяне. Некомпетентният
орган няма такова задължение, а единствено е длъжен да изпрати преписката на
съответния компетентен орган – така в чл. 31, ал. 2 АПК.
Съгласно § 7 (изм. - Решение № 1741-7(41)/27.06.2019 г.) от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Варна, услугите, предмет на
настоящата Наредба, се предоставят от общинската, районните и кметските
администрации по компетентност. Компетентността на Кмета на район М. е
обоснована от обстоятелството, че действащите
подробни устройствени планове и техните изменения се съхраняват и поддържат от
районните администрации. Доколкото актуалните изменения, свързани с устройство на
територията се съхраняват в Район „М.“, а поисканото със заявление с рег. №АУ127757ВН на 10.12.2021 год., издаване на удостоверяване
на факти и обстоятелство по ТСУ, е по отношение на имот находящ се на
територията на района, правилно преписката е изпратена по компетентност до
Кмета на район „М.“ за проверка на плановете и издаване на заявеното
удостоверение.
За яснота следва
да се отбележи, че в деня на подаване на жалбата до съда, компетентният административен
орган – Кметът на район „М.“ се е произнесъл с административен акт - писмо
рег.№АУ127757ВН_005МЛ/05.01.2022 г., с което е отговорил на дружеството, съответно
приложил изисканата информация. Не е предмет на настоящото производство, съдът
да се произнася по законосъобразността на въпросното писмо. Компетентният
административен орган се е произнесъл с изричен акт преди изтичането на срока
за формиране на мълчалив отказ.
Поради изложеното
подадената жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, е недопустима
на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 АПК и следва същата да бъде оставена без разглеждане, а
съдебното производство да бъде прекратено поради липса на предмет – годен за
оспорване административен акт.
С определение, постановено в съдебно
заседание на 09.03.2022 г., съдът е обявил съдебното дирене по делото за
приключено и е дал ход
по същество. Това определение, с оглед констатираната по-горе недопустимост на
оспорването, подлежи на отмяна по реда на чл. 253 ГПК, приложим по силата на
чл. 144 АПК.
С оглед липсата на искане от страна на
ответника за присъждане на сторените деловодни разноски, съдът счита, че
разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 253 ГПК, във
връзка с чл. 144 АПК и чл. 159, т. 1 АПК, Административен съд Варна
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 09.03.2022 г. за
приключване на съдебното дирене и даване ход по същество по адм.д. № 72/2022 г.
по описа на Административен съд – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Х.В.“ ЕИК ***, против
мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление с вх. № АУ127757ВН/10.12.2021
г. за издаване на удостоверение за наличие или липса на действащ устройствен
план предвиждащ улична регулация в отсечката от ул.“А.А.С.“ и ул.“П..“.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 72 по описа
за 2022 г. на Административен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на
РБългария.