Определение по дело №190/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/…….02.2020г.

 

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

Мл. съдия ФИЛИП РАДИНОВ                                                            

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно частно търговско дело № 190 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от А.Р.П. ЕГН ********** ***, срещу Определение №15961/ 04.12.2019г., постановено по гр.д. №17173/2018г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молба №72738/07.10.2018г, за изменение на определение №11675/10.09.2019г. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че ответницата е направила отказ от наследство много след входиране на исковата молба. излага, че извънпроцесуалното поведение на ответницата може да не е повод за завеждане на делото, но е повод за продължаване на процесуалните действия в производството по делото и насочване на исковите претенции спрямо нея. Счита, че ако същата беше депозирала отказ от наследство по-рано, то ищецът не би имал основание да насочва претенциите си срещу нея. Твърди, че се касае за новонастъпил факт след предявяване на иска, който се дължи на независещи от ищеца причини, поради което не са налице основания за възникване на отговорността му за разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. №17173/2018г. на ВРС е образувано по искова молба №29608/15.10.2018г. на А.Р.П. ЕГН ********** срещу наследниците на С. Н. Р.. Кръгът на наследниците на лицето е установен в хода на процеса въз основа на издадени съдебни удостоверения, като искът е насочван срещу призованите към наследяване наследници от съответния ред. Поради извършен от първоначално посочените ответници И. Х. Г. и Е. Х. Г. отказ от наследство, с определение №5651/03.06.2019г. е допуснато изменение на иска чрез замяната на страна на основание чл.228 от ГПК и като ответници са конституирани М. З. П., В. П. П. и Д.П.П. – В..

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Д.П.П. – В. е депозирала молба №45879/25.06.2019г., с която заявява, че е извършила отказ от наследството на С. Н. Р. и е представила доказателства за вписването му съгласно Разпореждане №25363/12.06.2019г. по ч.гр.д. №7748/2019г. на ВРС под №366/ 2019г.

С молби от 16.07.2019г. ищецът е направил изявление за оттегляне на иска срещу конституираните до този момент ответници физически лица, включително Д.П.П. – В. и поради изчерпване на наследниците по родство е направил искане за конституиране на Община Варна като ответник в производството на основание чл.11 от ЗН.

На основание чл.228, ал.2 от ГПК на ответницата е дадена възможност да изрази становище по искането за замяна на страна, съчетано с оттегляне на иска спрямо първоначалния ответник.

С молба от 05.09.2019г. ответницата е изразила съгласие с извършеното оттегляне на исковете спрямо нея, като е направила искане за присъждане на сторените в производството разноски в размер на 300 лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.4 от ГПК. Представен е списък за разноски и договор за правна защита №251203/22.06.2019г., в който е отразено заплащане в брой на уговорения адвокатски хонорар в размер на 300 лева.

С определение №11675/10.09.2019г. е допуснато изменение на предявените искове чрез замяна на страна, производството по отношение на ответниците М. З. П., В. П. П. и Д.П.П. – В. е прекратено, като ответник в производството е конституирана Община Варна, а ищецът е осъден да заплати на ответницата Д.П.П. – В. сторените в производството разноски в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

С обжалваното определение №15961/04.12.2019г. искането на ищеца с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на определение №11675/10.09.2019г. в частта за разноските е оставено без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. С нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е признато правото на ответника на сторените разноски при прекратяване на производството по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява с поведението си ответникът да е станал причина за инициирането на съдебния процес от ищеца. Съобразно нормата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. В закона не е предвидена презумпция, че призованият към наследяване приема наследството считано от датата на откриването му, освен ако не заяви отказ от същото по установения в ЗН ред. Нормата на чл. 49 ЗН очертава ясно хипотезите на приемане на наследство – с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството и с конклудентни действия, които несъмнено предполагат намерение да се приеме наследството, или когато извърши действия по укриване на наследствено имущество. При липсата на осъществено приемане, в която и да е от хипотезите на чл. 49 ЗН, наследството не е придобито от призованите към наследяване и последните не са надлежно материално легитимирани по иск за реално изпълнение на задължение от наследството. В този смисъл и доколкото нито се твърди, нито се доказва ответницата Д.П.П. – В. да е приела наследството по някой от очертаните в чл. 49 ЗН начини преди подаване на ИМ, то и същата не е била материално легитимирана по предявения иск за реално изпълнение на задължение от наследството на наследодателя й нито към датата на сезиране на съда, нито в по-късен момент – чл. 60, ал. 1 ЗН. Упражненото от ответника в хода на процеса право да поиска в специалната книга по чл. 49 ЗН да бъде вписан и нарочният му отказ от приемане на наследството, по никакъв начин не променя материалното му положение и изначалната липса на легитимация по отношение на същия ответник по предявения от ищеца иск. Налага се извод, че в хипотезата на извършен в хода на процеса отказ от наследство не е налице отпадане на интереса на ищеца поради независещо от волята му поведение на ответника, а изначална недопустимост на иска поради насочването му срещу ненадлежна страна.

Насочването на иска срещу надлежна страна е процесуално задължение на ищеца. Надлежното упражняване на правото на иск предполага изясняването на пасивната легитимация да бъде извършено предварително, за да се избегне въвличането на съда и трети лица в продължително каскадно издирване на наследници в хода на исковия процес. Материалният закон не предвижда срок за упражняване на правото на приемане или отказ от наследство, респективно не е предвидено задължение, неизпълнението на което да се третира като необоснован повод за предявяване на иск. Срок за приемане или отказ от наследство може да бъде определен от съда, по искане на заинтересовано лице по реда на чл.51 от ЗН. За ищеца е била налице възможността в проведено производство по чл. 51 ЗН преди исковия процес да поиска призованите към наследяване на починалия длъжник да заявят пред съда дали приемат наследството на същия и едва след това да извърши разходи по предявяване на иск срещу същите в съда. Като не се е възползвал от тази възможност, а е въвел в съдебно производство лица, които не са приели наследството на длъжника, следва при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК да понесе сторените от тях разноски при прекратяване на производството по предприетото оттегляне на исковете.

С оглед изложеното и доколкото не е налице хипотеза, аналогична на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът с вписан в хода на процеса отказ от наследство има право на дължимите му се по делото разноски в размер на сумата 300 лв. – заплатена за представляването му по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Релевираното в производството по чл.248 от ГПК и поддържано в частната жалба възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. При редуциране размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът е ограничен от посочения в Наредба 1/09.07.2004г. минимум и намаляването му под този размер е недопустимо. В случая претендираният от ответницата размер на адвокатското възнаграждение е многократно по-нисък от предвидения в наредбата минимум – 1876 лева, поради което не са налице основания за допълнителното му намаляване.

Поради съвпадение в изводите на двете инстанции първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №15961/04.12.2019г., постановено по гр.д. №17173/2018г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молба №72738/07.10.2018г, за изменение на определение №11675/10.09.2019г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент на чл. 274 ал.4 от ГПК.

 

                                                 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                 

                                                                                        2.