Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.08.2025
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на шести юли през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Виктория Иванова , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 6090 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 397644 от 30.04.2018 г. СРС, 50 с-в, по
гр.д.№ 46770/16 г. е осъдил на основание
чл.50, ал.2 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД Д.
Н.С. и Д.И.М. да заплати всеки от тях на Eтажна собственост
в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас сумите от по 61,66
лв. от всеки един от ответниците за периода 01.05.2012 г.- 30.04.2013 г. с падеж
на плащане 15.08.2012 г., както и лихва в размер на по 18,81 лв. за периода 16.08.2013-15.08.2016
г., по 61,66 лв. от всеки един от ответниците за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014
г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., както и лихва в размер на по 18,81 лв. за
периода 16.08.2013- 15.08.2016 г., по 61,66 лв. от всеки един от ответниците за
периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г., както и
лихва в размер на по 12,54 лв. за периода 16.08.2014- 15.08.2016 г., по 61,66
лв. от всеки един от ответниците за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. с
падеж на плащане 15.08.2015 г., както и лихва в размер на по 6,28 лв. за
периода 16.08.2015-15.08.2016 г., като е отхвърлил исковата молба в останалата
й част по предявените искове по чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД за суми от 700
лв. за периода 01.05.2012-30.04.2013 г., претендирани от Д.М. с падеж на
плащане 15.08.2012 г., лихва в размер на по 213,54 лв. за периода 16.08.2013 г.-
15.08.2016 г.; сумата от 700 лв. за периода 01.05.2013- 30.04.2014 г.,
претендирана от Д.М. с падеж на плащане 15.08.2013 г., лихва в размер на по 213,54
лв. върху посочената сума за периода 16.08.2013- 15.08.2016 г.; по
700 лв. за периода 01.05.2014 г.-
30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г. и лихва в размер на по 142,41
лв. върху посочената сума за периода 16.08.2014 г.-15.08.2016 г., сумата от 700
лв. за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г., претендирана от Д.Н. с падеж на
плащане 15.08.2015 г. и лихва в размер на 71,31 лв. върху тази сума, за периода
16.08.2015 г.- 15.08.2016 г., претендирана от Д.Н., като неоснователни.На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от
637 лв.-разноски.
С решение № 455661 от 21.07.2018 г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 46770/2016
г. е допълнил решение № 397644 от 30.04.2018 г. по гр.д. № 46770/2016
г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти състав, както следва:
„ОСЪЖДА Д. Н.С. да
заплати на Eтажна собственост
в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. №№ ***законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.08.2016 г. до
окончателното плащане на сумите върху главниците по чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, както
следва: главница от 61,66 лв. за периода 01.05.2012 г- 30.04.2013 г. с падеж на
плащане 15.08.2012 г., главница от 61,66 лв. за периода 01.05.2013 г.-
30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., главница от 61,66 лв. за
периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г., главница
от 61,66 лв. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., с падеж на плащане
15.08.2015 г.;
ОСЪЖДА Д.И.М. да
заплати на Eтажна собственост
в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. № № ***законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 16.08.2016 г. до
окончателното плащане на сумите върху главниците по чл. 50, ал. 2 ЗУЕС, както
следва: главница от 61,66 лв. за периода 01.05.2012 г- 30.04.2013 г. с падеж на
плащане 15.08.2012 г., главница от 61,66 лв. за периода 01.05.2013 г.-
30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., главница от 61,66 лв. за
периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г., главница
от 61,66 лв. за периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., с падеж на плащане
15.08.2015 г.;
ОТХВЪРЛЯ изцяло
исковете по чл. чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Eтажна собственост
в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. №№ ***срещу
Д. Н.С. за сумата от 2 800 лв.-главница,
в това число сумата от 700 лв. за периода 01.05.2012- 30.04.2013 г., с падеж на
плащане 15.08.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното плащане; лихва в размер на 213,54
лв. за периода 16.08.2013 г.- 15.08.2016 г.; сумата от 700 лв. за периода 01.05.2013-
30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното
плащане; лихва в размер на по 213,54 лв. върху посочената сума за периода
16.08.2013- 15.08.2016 г.; сумата от 700 лв. за периода 01.05.2014 г.-
30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното
плащане; лихва в размер на 142,41 лв. върху посочената сума за периода
16.08.2014 г.- 15.08.2016 г., сумата от 700 лв. за периода 01.05.2015 г.-
30.04.2016 г. с падеж на плащане 15.08.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното
плащане; лихва в размер на 71,31 лв. върху тази сума за периода 16.08.2015 г.-
15.08.2016 г.;
ОТХВЪРЛЯ изцяло
исковете по чл. чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Eтажна собственост
в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. *****№№
***срещу Д.И.М. за сумата от 2 100 лв. главница, в това число сумата от 700 лв.
за периода 01.05.2012- 30.04.2013 г., с падеж на плащане 15.08.2012 г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба от 16.08.2016
г. до окончателното плащане; лихва в размер на 213,54 лв. за периода 16.08.2013
г.- 15.08.2016 г.; сумата от 700 лв. за периода 01.05.2013- 30.04.2014 г. с
падеж на плащане 15.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното плащане; лихва в
размер на по 213,54 лв. върху посочената сума за периода 16.08.2013 -
15.08.2016 г.;
сумата от 700 лв.
за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. с падеж на плащане 15.08.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба от 16.08.2016
г. до окончателното плащане; лихва в размер на 71,31 лв. върху тази сума за
периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г.“, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК;
ОТХВЪРЛЯ искането
по чл. 250 от ГПК на Д. Н.С. и Д.М. в
останалата му част, като неоснователно;
ДОПУСКА поправка
на очевидни фактически грешки в решение 397644
от 30.04.2018 г. по гр.д. № 46770/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 120-ти с-в,
както следва: В ТИТУЛНАТА част на съдебното решение, на лист първи, страница
първа, ред четвърти от горе надолу, вместо израза: „50 състав“ да се чете: „120
състав“;
В ДИСПОЗИТИВА на
решението на страница 4-та, първи абзац, втори ред, вместо израза „д.и.м.,
егн“, да се чете: „ Д.И.М., ЕГН“;
В ДИСПОЗИТИВА на
решението на страница 4-та, първи абзац, ред петнадесети, вместо израза:
„16.08.201- 15.08.2016 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „16.08.2013 - 15.08.2016 г.“;
В ДИСПОЗИТИВА на
решението на страница 5-та, ред пети отгоре надолу, вместо израза: „Д. М.“ да
се чете: „Д.М.“, на основание чл. 247 от ГПК;
ОТХВЪРЛЯ искането
за поправки на очевидни фактически грешки в мотивите към решението, направено
от Д.Н. и Д.М., като неоснователно;
ДОПУСКА изменение
в Решение 397644 от 30.04.2018 г. по гр.д. № 46770/2016 г. по описа на СРС, І
ГО, 120-ти състав в частта за разноските, както следва:
„ОСЪЖДА Д.Н.С. и Д.И.М.
да заплати всеки от тях на Eтажна собственост
в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. *****, сумата
от по 14,12 лв. съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.“, на основание чл. 248 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
неразделна част от Решение 397644 от 30.04.2018 г. по гр.д. № 46770/2016 г. по
описа на СРС, І ГО, 120-ти състав.“.
С определение №
571060/31.12.2018 г. СРС, 120 с-в, гр.д.№ 46770/2016 г. е отхвърлил искането за
изменение на основното решение по делото в частта за разноските по реда на
чл.248 ГПК, направено във въззивна жалба с вх.№ 5147160/20.09.2018 г. по описа
на СРС от ЕС „***“, като неоснователно.
Срещу решенията от
30.04.2018 г. и от 21.07.2018 г.
е постъпила въззивна жалба от ищеца- Eтажна собственост
/ЕС/ в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. „*****в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.51, ал.1 ЗУЕС срещу ответниците Д.Н.С. и Д.И.М. с оплаквания, че в посочената част решението
е неправилно, необосновано и противоречи на материалния закон.Въззивникът твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл.51,
ал.2 ЗУЕС, т.е. ползват се от собствениците за по-малко от 30 дни годишно,
поради което не дължат разходи за поддръжка на общите части.Излага твърдения,
че възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС е направено само от ответника Д.М. за ап.№ 15
и че за ап.№ 14, собственост на Д.С., не са представени доказателства за
ползването му за период, по-дълъг от 30 дни годишно, тъй като ответниците не са
възразили, че не го ползват.Поддържа становище, че недължимостта на разходите
за управление и поддържане на общите части е обусловена от изпълнение на
задължението по чл.13, ал.2 ЗУЕС от собственика, който не ползва имота
си.Управителят на ЕС не може да освободи собственик от плащането на тези
разходи своеволно.Процедурата изисква собственикът да уведоми писмено
управителя за това, че ползва имота си по-малко от 30 дни годишно, като посочи
и електронен адрес, адрес в страната и телефонен номер, като доказателствената
тежест за доказване на направено уведомяване е на ответниците, които не са ангажирали
такива доказателства, тъй като представеното уведомление не съдържа изявление
за неползване на имотите на ответниците и няма представени по делото данни
същото да е достигнало до знанието на управителя.Неправилно съдът е отхвърлил
исковете с мотив, че липсва взето решение по чл.51, ал.3 ЗУЕС, тъй като
ответниците не твърдят, че дължат половин такса за времето на отсъствието си от
ап.№ 15, а че въобще не дължат плащане на разходите за управление и поддържане
на общите части, което е причина за липса на такова решение на ЕС.Първоинстанционният
съд не е обсъдил и причините, поради които не приема за доказан факта на
ползване на ап.№ 15 за повече от 30 дни въз основа на представените справки за
консумирана електроенергия и студена вода за процесния период. Въззивникът твърди, че в частта, с
която са отхвърлени исковете му срещу Д. Н.С. за сумата от 700 лв.
за периода 01.05.2012- 30.04.2013 г., с падеж на плащане 15.08.2012 г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба от 16.08.2016
г. до окончателното плащане; лихва в размер на 213,54 лв. за периода 16.08.2013
г.- 15.08.2016 г.; сумата от 700 лв. за периода 01.05.2013- 30.04.2014 г. с
падеж на плащане 15.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното плащане; лихва в
размер на по 213,54 лв. върху посочената сума за периода 16.08.2013- 15.08.2016
г.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е недопустимо, тъй като
производството по делото в посочената част е прекратено и прави искане същото
да бъде обезсилено.Моли съда да отмени решенията в обжалваната от него част и да уважи исковете.Претендира
разноски.
Ответниците по
въззивната жалба- Д.Н.С. и Д.И.М. оспорват
същите.Излагат твърдения, че въззивните жалби са подадени от нелегитимна
страна-ЕС, формирана от две абсолютно самостоятелни сгради, които нямат общи
части.Твърдят, че в решения на СРС по други дела е прието, че сградите бл.***л.Б
с административен адрес-гр.Несебър, ул. „*****, съставляват самостоятелни
етажни собствености.Твърдят, че в нотариалните актове за собственост на
апартаментите им са включени идеалните части от общите части само на сградата,
в която се намират, т.е. на бл.А.Оспорват представителната власт на Р.П., тъй
като с решение на ОС на ЕС от 20.08.2015 г. е избран нов УС с председател Р.П.,
като с решение № 69/23.08.2016 г. на БОС по гр.д.№ 867/16 г. решението на ОС на
ЕС са отменени всички решения, взети на ОС на ЕС от 20.08.2015 г. по протокол №
8.Излагат оплаквания, че в исковата молба не е посочено на какво основание са
предявени исковете и че определените разходи за управлението и поддръжката на
двете сгради на ЕС възлизат на 700 лв. на апартамент и 400 лв. за ателие са в
противоречие с чл.51 ЗУЕС.Твърдят, че апартаментът на Д.М. никога не е обитаван
повече от 30 дни през съответните календарни години /през 2012-2013 г. е
обитаван за 25 дни, през 2013 г.-2014 г. за 22 дни, през 2014-2015 г.-за 17 дни
и през 2015-2016 г.-за 13 дни/.Твърдят, че с отговора на исковата молба са
направили възражение за погасяване на исковата претенция по давност съгласно
чл.111, б. „в“ ЗЗД.Твърдят, че с решение № 22/10.02.2014 г. по гр.д.№ 833/13 г.
/ потвърдено с решение № I-117/30.10.2014 г. по
гр.д.№ 1202/2014 г. БОС/, РС-Несебър е отменил като незаконосъобразно решението
на ОС на ЕС от 16.08.2013 г. по т.6 от Протокол № 6 за предприемане на действия
по принудително изпълнение срещу тях по предявен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС.С решение по гр.д.№ 72065/2014 г. на СРС е отхвърлен иск по чл.415 ГПК на
ЕС срещу Д.С., че съществува вземане в размер на 1 400 лв.-такса за
управление и поддръжка на общите части на ЕС за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г.Твърдят, че искът срещу Д.М. е недопустим на основание решение на
БОС № II-69/23.08.2016 г. по гр.д.№ 867/2016 г., с което са отменени
решенията по т.3 и т.4 от протокол № 8 за предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу неизправните длъжници по реда на чл.38, ал.2 ЗУЕС.Твърдят, че с решение № 119-107/05.02.2016 г. на СРС, 119 с-в, по гр.д.№
65982/2014 г., влязло в сила на 01.03.2016 г., е отхвърлен иска, предявен от ЕС
срещу Д.М. за сумата от 761,66 лв.-такса за управление и поддръжка на общите
части на ЕС и такса за фонд ремонти за 61,66 лв. за периода 01.05.2014
г.-30.04.2015 г. и че първоинстанционното производство е прекратено по
предявените искове срещу ответника за вземания за същия период.Искове за същите
суми и период са заведени от ЕС и срещу Д.С., по които е образувано гр.д.№
72073/2014 г., 58 с-в на СРС и с определение от 20.01.2016 г. исковата молба е
върната.Излагат твърдения, че умишлено и тенденциозно не са били уведомени за
проведеното на 09.05.2016 г. ОС на ЕС и че са узнали за него с получаване на
преписи от исковата молба по настоящото дело, поради което възраженията им
срещу взетите решения не са преклудирани.Излагат оплаквания за допуснати
нарушения на разпоредбата на чл.51 ЗУЕС при начисляване на таксите за
управление и поддръжка на общите части на ЕС.Поддържат становище, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че липсва решение на ОС на ЕС за прилагането
на чл.51, ал.3 ЗУЕС.Поддържат, че чл.51, ал.3 ЗУЕС е приложима и задължава
собствениците да подадат писмено уведомление до управителя на ЕС, ако е взето
решение от ОС на легитимна ЕС при легитимен кворум на ОС.Твърдят, че апартамент
№ 14 е обитаван само от Д.С. през м.юли и м.август и че управителят на ЕС
отказва да води регистър на собствениците, ползвателите и обитателите и времето
на обитаване на апартаментите в ЕС, поради което първоинстанционният съд
правилно е приел, че не са представени доказателства за ползването на ап.№ 14,
собственост на Д.Н. за период, по-дълъг от 30 дни.Молят съда да потвърди
решението на СРС в обжалваната от ищеца част.По отношение на въззивната жалба
срещу решението от 21.07.2018 г. изразяват становище за недопустимост поради
просрочие.Претендират разноски.
Ищецът-ЕС в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. „*****е
обжалвал и определение № 571060/31.12.2018 г., постановено по чл.248 ГПК.Твърди,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че когато един или повече от ответниците са
предпочели да живеят и работят в друго населено място, без да се регистрират в
него, транспортните им разходи за явяване в съдебно заседание следва да са в
тежест на ищеца.Поддържа, че разноски по смисъла на чл.78 ГПК са платена
държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждения за вещи лица, свидетели,
преводачи и др., които са направени от страната.Представените бележки от
бензиностанции и книжарници не
представляват съдебни разноски, още повече че липсват данни кой ги е направил.Недължими
са и своеволно направените такси за изготвяне на справки за консумираната
електроенергия и разходите за пощенски услуги до ВиК Бургас.Липсват и данни за
заплащане на възнаграждение за адвокат от ответниците.Моли съда да отмени
обжалваното определение.
Ответниците оспорват частната жалба срещу определението
по чл.248 ГПК.Твърдят, че разноските са присъдени с оглед изхода на спора и са
свързани със съдебното производство.Твърдят, че настоящият и съдебният им адрес
е в гр.Стара Загора и за явяване в съдебните заседания са направили транспортни
разходи.Направили са и разходи за покупка на канцеларски материали и копирни
услуги за изготвяне на отговори на исковата молба, на доказателства, съдебна
практика и др., а представените от справки са послужили на съда за изясняване
на истината.Молят съда да отхвърли частната жалба.
Срещу решения № 397644 от 30.04.2018 г. и № 455661 от 21.07.2018 г.
са постъпили въззивни жалби и от ответниците в частите, с които исковете
срещу тях са уважени с оплаквания, че в посочените части същите са неправилни,
незаконосъобразни, необосновани и постановени при съществени процесуални
нарушения.Твърдят, че исковете са недопустими и че неправилно съдът е приел, че
двете самостоятелни сгради-бл.***л.Б, могат да формират обща ЕС, да свикват ОС
и да вземат решения с кворум на базата на идеалните части от общите части на
двете самостоятелни сгради.Формирането на една ЕС от две сгради, построени в
чуждо дворно място, е в противоречие с чл.38 и чл.32 ЗС, чл.1, чл.14, чл.15,
чл.17, чл.18, чл.48, чл.50, чл.51 и др. ЗУЕС.Излагат оплаквания, че
първоинстанционният съд в нарушение на чл.297 ГПК не се е съобразил със силата
на пресъдено нещо на решение № II-119-107 от 05.02.2016 г. на СРС, 119
с-в по гр.д.№ 65982/14 г., което е влязло в сила преди решение № II-69/23.08.2016 г.
по гр.д.№ 867/16 г. на БОС.Твърдят, че правомощията на УС и на председателя
му-Р.П., са прекратени и че липсва пълномощно на адв.С. да представлява
ЕС.Неправилно докладът на първоинстанционният съд е обявен за окончателен
въпреки становището им, че не са
отразени направените от тях възражения.Неправилно са им начислени задължения за
общите части на чужда сграда /блок Б/ и на чуждо дворно място.Липсва и контрол
върху събираните средства, които се внасят в личната сметка на Р.П., а не в
такава със специално предназначение, не са представени и доказателства за
осъществявана поддръжка, управление и ремонт на двете сгради, както и за
изразходваните суми.Твърдят, че първоинстанционният съд се е позовал на
протоколи на ОС на ЕС, които не са годни доказателства и е игнорирал жалбите им
до Прокуратурата на Р България.Излагат оплаквания, че в нарушение на чл.16,
ал.7 ЗУЕС не са били уведомени за проведеното ОС на ЕС от 09.05.2016 г. и че
възраженията им срещу законосъобразността на взетите решения не са
преклудирани.Твърдят, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението им
за изтекла 3-годишна погасителна давност.Въззивниците излагат твърдения, че
определените такси са в противоречие с чл.51 ЗУЕС.Неправилно районният съд не е
уважил искането им за допълване на решението от 30.04.2018 г. за отхвърляне на
иска на ЕС за сумата от 61,66 лв. и лихва от 12,80 лв. за периода 01.05.2014
г.-30.04.2015 г. за такса „Фонд бъдещи ремонти“, предявен срещу Д.М., тъй като
с влязло в сила решение на СРС, 119 с-в, гр.д.№ 65982/14 г., е отхвърлен иска
на ЕС срещу него за сумата от 761,66 лв. за такса за управление и поддръжка на
общите части /700 лв./ и такса за „Фонд бъдещи ремонти /61,66 лв./ за периода
01.05-2014 г-30.04.2015 г./ със законната лихва до окончателното им
плащане.Молят съда да отмени решенията в
обжалваните от тях части и да отхвърли предявените срещу тях искове.Претендират
разноски.Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.38,
ал.1 ЗУЕС вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.50, ал.2 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- Eтажна собственост /ЕС/ в сграда „***“ бл.бл. ***,
находяща се в гр.Несебър, област Бургас,
ул. „*****твърди, че ответницата Д.Н.С. е собственик на апартамент № 14 в блок А в жк „***“ в
гр.Несебър, ул. „*****, а ответникът Д.И.М. е собственик на ап. 15 в блок А в
същия жилищен комплекс.С решение по Протокол № 1 от 02.08.2008 г. на ЕС „***“, са определени размерите на таксите, необходими
за покриване на разходите по управлението и поддръжката на двете сгради на
етажната собственост-700 лв. за апартамент и 400 лв. за ателие.Съгласно решение
по Протокол № 2/18.08.2009 г. на ОС на ЕС падежът на тези такси е 15.08. на съответната
година, а периодите на плащане обхващат една календарна година, започваща на
01.05. на съответната година и завършват на 30.04. на следващата
година.Съгласно друго решение по същия протокол сумата, която заплаща всеки
собственик за „Фонд бъдещи ремонти“, възлиза на 0,80 лв. на кв.м.Твърди, че на
09.05.2016 г. е проведено ОС на ЕС, на което е представена изготвената от
Контролния съвет поименна справка на длъжниците, неплатили такса поддръжка и „Фонд
бъдещи ремонти“, с която са констатирани размерите на задълженията на
ответниците.Твърди, че констатираните задължения на всеки от ответниците за
такса поддръжка са в размер на по 700 лв., както следва: 1.За периода 01.05.2012
г.- 30.04.2013 г. с падеж на плащане 15.08.2012 г., лихва в размер на по 213,54
лв. за периода 16.08.2013 г.- 15.08.2016 г.; 2. За периода 01.05.2013 г.-
30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., лихва в размер на по 213,54 лв.
върху посочената сума за периода 16.08.2013 г.- 15.08.2016 г.; 3. За периода
01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г. и лихва в размер
на по 142,41 лв. върху посочената сума за периода 16.08.2014 г.-15.08.2016 г.;
4. За периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. с падеж на плащане 15.08.2015 г. и
лихва в размер на по 71,31 лв. за периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г. или общо
задължението възлиза на по 2 800 лв.-главница и по 640,80 лв.-мораторна
лихва върху главницата.Констатираните задължения за „Фонд бъдещи ремонти“ са в
размер на 61,66 лв. годишно за всеки от ответниците за следните периоди: 1.За
периода 01.05.2012 г.- 30.04.2013 г. с падеж на плащане 15.08.2012 г., лихва в
размер на 18,81 лв. за периода 16.08.2013 г.- 15.08.2016 г.; 2. За периода
01.05.2013 г.- 30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., лихва в размер
на 18,81 лв. върху посочената сума за периода 16.08.2013 г.- 15.08.2016 г.; 3. За
периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г. и лихва в
размер на по 142,41 лв. върху посочената сума за периода 16.08.2014 г.-15.08.2016
г.; 4. За периода 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. с падеж на плащане 15.08.2015 г.
и лихва в размер на 6,28 лв. за периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г. или
общо по 246,64 лв. главница и по 56,44
лв. мораторна лихва.Моли съда да постанови решение, с което да осъди всеки от
ответниците да му заплати сумата в размер на по 3 046,64 лв.-главница и на
по 697,24 лв.-мораторна лихва със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
Ответниците- Д.Н.С. и Д.И.М.
са оспорили исковете с твърдения, че същите са предявени от нелегитимна страна,
тъй като жилищна сграда „***“ блок А и жилищна сграда „***“ блок Б не са жилищен
комплекс, а представляват самостоятелни жилищни сгради.Твърдят, че решението на
ОС на ЕС, с което управителят е бил избран за такъв, е отменено.Оспорват и
размера на претендираните суми.Излагат доводи за допуснати нарушения на чл.51 ЗУЕС.
С определение от 20.01.2016 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№
72073/14 г. на основание чл.129, ал.3 ГПК е върнал искова молба вх.№
20300/29.12.14 г., подадена от ЕС в жилищна сграда „***“, бл.***л.Б, гр.Несебър
срещу Д.Н.С., по която е образувано гр.д.№ 72073/13 г., СРС, 58
с-в.Определението е влязло в сила на 05.02.2016 г.
С протоколно определение от 05.05.2017 г., влязло в сила
на 30.05.2017 г., СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 46770/2016 г. е върнал исковата молба
на ЕС в сграда „***“, бл.***л.Б, находяща се в гр.Несебър, ул. „***“ № № ***само
в частта срещу Д.Н.С., с която са предявени искове за сумите, както следва: по
700 лв. за такса поддръжка за периода 01.05.2012 г.-30.04.2013 г. и за периода
01.05.2013 г.-30.04.2014 г. на основание чл.130 ГПК, като е прекратил
производството по делото в посочената част.
С протоколно определение
от 26.06.2017 г., поправено с протоколно определение от 05.12.2017 г., влязло в
сила на 04.07.2017 г., първоинстанционният съд е върнал исковата молба на ЕС „***“
А/Б, гр.Несебър, ул. „***“ № 33-34 в частта срещу Д.И.М., с която се претендира
сумата от 700 лв. главница за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. с падеж на
плащане 15.08.2014 г. и лихва в размер на 142,41 лв. върху посочената главница
за периода от 16.08.2014 г. до 15.08.2016 г., предявени на основание чл.51,
ал.1 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, като недопустими с оглед наличието на съдебно
решение по гр.д.№ 65982/14 г. на СРС,
119 с-в, влязло в сила на 01.03.2016 г., и е прекратил производството по делото
в тази част на основание чл.130 ГПК.
С определение от
25.07.2017 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№
46770/16 г., като е върнал исковата молба, предявена от ЕС в сграда „***“, бл.***л.Б,
находяща се в гр.Несебър, ул. „***“ № ***само в частта срещу Д.Н.С., с която са
предявени искове за сумите, както следва: за сумата от 700 лв.-такса поддръжка
за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и за сумата от 66,16 лв. за фонд „Бъдещи
ремонти“ за периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. с падежи на плащане 15.08.2014
г. на основание чл.130 вр. чл.126, ал.1 ГПК.
С определение № 29242/09.11.2017 г. СГС, ТО, по ч.т.д.№
13 442/17 г. е отменил определението от 25.07.2017 г. на СРС, 120 с-в, по
гр.д.№ 46770/16 г. и е върнал делото за продължаване на процесуалните действия.
Видно от представеното удостоверение на община Несебър
изх.№ 94-00-936/14.01.2011 г. в регистъра на сградите в режим на ЕС под №
2010-ОС-Н32 е вписана сграда с идентификатор 51500.502.820.1, находяща се в ПИ
с идентификатор 51500.502.820 по КК на гр.Несебър с административен адрес:
гр.Несебър, ул. „***“, ***, бл.А с форма на управление-Общо събрание, проведено
на 02.08.2008 г. и второ проведено на 16.08.2010 г. с избран председател на УС Р.П.
и председател на КС Маргарита Лазарова с мандат от две години.
Видно от нотариален акт №
121 по н.д.№ 1065/2004 г. Д.И.М. е закупил апартамент № 15 на 2-ри жилищен етаж
в блок А на жилищна сграда ***, гр.Несебър.
С нотариален акт № 93 по
н.д.№ 1040/2004 г. е оформен договор, по силата на който Д.Н.С. е закупила от
„Корал 2000“ ООД апартамент № 14, находящ се в блок А на жилищна сграда ***,
гр.Несебър.
От
представения Протокол № 2 от ОС на ЕС на жилищна сграда „***“, проведено на 18.08.2009
г. е установено, че ОС на ЕС е взело решение падежът на дължимите такси за
поддръжка на общите части да бъде 15 август на съответната текуща година, а
като санкция на неплатилите такса поддръжка да бъде наложена лихва в размер на
0,01% за всеки просрочен ден /т.3/.ОС е взело и решение да се образува Фонд
„Бъдещи ремонти“, като се събира такса по 0,80 лв. на кв.м. от идеалните части
на собствеността на всеки собственик, считано от 01.05.2010 г.Тези решения не
са обжалвани и са влезли в сила.
Видно от
протокол № 9 от 09.05.2016 г. ОС е взело решение за предприемане на действия по
принудително изпълнение за неизправните длъжници към ЕС по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗУЕС след изтичане на седемдневен срок за доброволно плащане на
задълженията им.В протокола се съдържа отчет на КС, в който са отразени
задължения на собствениците, неплатили такса поддръжка към 29.04.2016 г., като
за периода 01.05.2012 г.-30.04.2016 г. задълженията на ответниците са в размер
на по 700 лв. годишно, а за Фонд „Бъдещ ремонт“ за периода 01.05.2013 г.-30.04.2016
г. задълженията им възлизат на по 61,66 лв. годишно.ОС на ЕС е взело решение да
упълномощи председателя на УС на ЕС да отправи писмено предупреждение за
дължими суми по такса поддръжка и Фонд „Бъдещи ремонти“ към собствениците Д.Н.
и Д.М. на основание чл.45, ал.2 ЗС.Относно тези решения, взети от Общото
събрание на ЕС липсват данни да са били обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и
същите са влезли в сила.
С
решение № II-69 от 23.08.2016 г. Бургаски ОС, по гр.д.№ 867/2016 г. е
отменил решение № 28/07.03.2016 г. по гр.д.№ 871/2015 г. на СР-Несебър и е
отменил по иска с правно основание чл.40 ЗУЕС всички решения, взети на ОС,
проведено на 20.08.2015 г. на ЕС на жилищни сгради „***“, бл.***л.Б, находящи
се в гр.*****№ 33 и № 34 в гр.Несебър, обективирани в Протокол от 20.08.2015 г.
С
решение № II-119-107/05.02.2016 г. СРС, 119 с-в, по гр.д.№ 65982/14
г. е върнал исковата молба на Сграда ЕС „***“, бл.Б, гр.Несебър, с която срещу Д.И.М.
са предявени искове, както следва: с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.38, ал.2
ЗС вр. чл.6, т.9 и т.10 ЗУЕС за установяване съществуване на вземане в размер
на 761,66 лв.-такса за управление и поддържане на общите части и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални
части съгласно решение на ОС на ЕС, взето с протокол № 7/18.08.2014 г. за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. със законната лихва от 04.09.2014 г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 48488/14 г. на СРС, 119 с-в.С решението са отхвърлени исковете на Сграда ЕС „***“,
бл.А, гр.Несебър срещу Д.И.М. с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.38, ал.2 ЗС
вр. чл.6, т.9 и т.10 ЗУЕС за установяване съществуване на вземане в размер на
761,66 лв.-такса за управление и поддържане на общите части и вноските,
определени за фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с притежаваните идеални
части съгласно решение на ОС на ЕС, взето с протокол № 7/18.08.2014 г. за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. и Правилника за вътрешния ред със законната
лихва от 04.09.2014 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48488/14 г. на СРС, 119 с-в.Решението е
влязло в сила на 01.03.2016 г.
Видно от Протокол № 6 от 16.08.2013
г. ОС на жилищен комплекс „***“ с адрес:
гр.Несебър, кв. „*****е взело решение председател на УС да остане Р.П. и
членове на УС да бъдат Х.Ц.и И.С..Липсват данни по делото тези решения да са
атакувани пред съда и същите са влезли в сила.
Представени са справки от
„ЕВН Електроснабдяване България“ ЕАД с данни за консумирана ел.енергия в квтч
по партидата на Д.И.М. с клиентски № **********, ИТН 4050603, гр.Несебър, ул. „***“
№ *** за периода м.05.2012 г.-м.08.2016 г. с посочени дати на издаване на
документи.
Представеното пред
въззивната инстанция ново писмено доказателство-протокол от решение на ОС на ЕС „***“, ул. „***“ № 33 е
неотносимо към предмета на настоящото производство, тъй като не касае процесния
период, поради което не следва да се обсъжда.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците, че въззивната жалба срещу
решението от 21.07.2018 г. е просрочена.Въззивникът е получил препис от
решението на 30.07.2018 г., жалбата е подадена на 17.09.2018 г. /в срок с оглед
разпоредбата на чл.61, ал.2 /отм./ ГПК/.
Първоинстанционният съд е приел, че страните притежават самостоятелни
обекти в процесната ЕС и че е налице взето решение по протокол № 1 от ОС на ЕС,
проведено на 02.08.2008 г., за размера на дължимата такса за управление и
поддръжка на сградата в размер на 700 лв. годишно за апартамент и 400 лв.
годишно за мазе, а с последващо решение е определен падежът на дължимите
такси-15 август на съответната текуща година, както и решение да се образува
„Фонд Бъдещи ремонти“ с размер на таксата-0,80 лв./кв.м.Налице е и решение по
протокол № 9/09.05.2016 г. за предприемане на действия по принудително
изпълнение спрямо неизправните длъжници, представени са и документи за
дължимите суми.Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на ответниците
за недопустимост на производството с аргумента, че сгради *** са отделни ЕС,
като е препратил към мотивите на доклада по чл.140 ГПК, в който е прието, че
обстоятелството, че сградите в ЕС са различни, не е пречка да се формира етажна
собственост, което обстоятелство е коментирано в решение от 23.08.2016 г. по
гр.д.№ 867/2016 г. на БОС, с което е отменено решение на РС-Несебър, като са
отменени всички решения, взети на ОС на ЕС, проведено на 20.08.2015 г., което
решение е задължително за страните.Като неоснователно е отхвърлено и
възражението относно липса на представителна власт на лицето, предявило
исковата молба от името на ЕС, тъй като не е отменено решението по протокол №
6/16.08.2013 г., с което Р.П. е избран за управител на ЕС, а съгласно чл.21,
ал.2 ЗУЕС управителният съвет, респ. управителят продължава да изпълнява
функциите си до избора на нов УС или управител.Съдът е счел, че ищецът не е
доказал, че ответниците са обитавали притежаваните от тях обекти повече от 30
дни в календарната година, поради което и с оглед липсата на доказателства за
взето решение по чл.51, ал.3 ЗУЕС, е отхвърлил исковете за разходи по чл.51,
ал.1 ЗУЕС и за мораторна лихва върху главниците и е уважил исковете само за
претендираните суми за „Фонд бъдещи ремонти“.
В частта, с която са отхвърлени исковете срещу Д.С. за сумите в размер на
700 лв. за периода по чл.38, ал.1 ЗУЕС вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС за периода 01.05.2012- 30.04.2013 г., с падеж на плащане
15.08.2012 г. и за сумата от 700 лв. за периода 01.05.2013- 30.04.2014 г. с
падеж на плащане 15.08.2013 г. и срещу Д.И.М. за сумата от 700 лв. главница за
периода 01.05.2014 г.-30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г. и лихва в
размер на 142,41 лв. върху посочената главница за периода от 16.08.2014 г. до
15.08.2016 г. производството по делото се явява недопустимо на
основание чл.270, ал.3 ГПК като постановено свръхпетитум, тъй като с влезли в
сила определения производството по
делото е било прекратено в посочената част.
С оглед липсата на главно задължение като
неоснователни следва да се отхвърлят исковете за мораторна лихва върху
посочените главници.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.5 и т.7 ЗУЕС общото
събрание определя
размера на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за
поддържането на общите части на сградата,
както и размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване".
Общото събрание на собствениците или на
сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и обновяване".Средствата във
фонда се набират от ежемесечни вноски от
собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно
идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за
страната / чл. 50, ал.1 и ал.2, т.1 ЗУЕС/.
От събраните по делото доказателства се установи, че
ищците са собственици на самостоятелни обекти в процесната ЕС.С решение по
протокол № 1 от ОС на ЕС, проведено на 02.08.2008 г., е
определен размера на дължимата такса за
управление и поддръжка на сградата в размер на 700 лв. годишно за апартамент и
400 лв. годишно за мазе, а с решение по Протокол № 2/18.08.2009 г. на ОС на ЕС падежът на тези
такси е определен, както следва: 15.08. на съответната година, а периодите на
плащане обхващат една календарна година, започваща на 01.05. на съответната година
и завършват на 30.04. на следващата година.Съгласно решение по същия протокол сумата, която
заплаща всеки собственик за „Фонд бъдещи ремонти“, възлиза на 0,80 лв. на
кв.м.Взетите решения на ОС са задължителни за всички етажни собственици.С
решение по протокол от проведено на 09.05.2016 г. ОС на ЕС са констатирани
задълженията на ответниците и е взето решение за предприемане на действия по
принудително изпълнение срещу тях.
Настоящият съдебен състав
счита, че в настоящото производство е недопустимо да се разглеждат оплаквания
за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, които са относими в
производството по чл.40 ЗУЕС.Предмет на преценка по предявения иск е дали
ответникът е в неизпълнение на взето решение на ОС на етажните собственици, а
не валидността и законосъобразността на взетите решения.По въпроса за правния
характер на решенията на ОС на ЕС и неприложимостта спрямо тях на правилата за
недействителност на сделките е налице константна практика на ВКС, съгласно
която искът за отмяна на решенията на ОС на ЕС е само по чл.40 ЗУЕС независимо
от степента на проявление на пороците, поради което и относно нищожните решения
е предвиден същият съдебен контрол.В решение № 50024/27.03.2023 г. на ВКС по
гр.д.№ 978/2022 г., II ГО са добавени изключения, при които извън срока по чл.40 ЗУЕС при наличие
на правен интерес или преюдициално по друг спор може да се иска прогласяване на
нищожност на решение на ОС на ЕС поради
привидност /определение № 254/202025 г. по ч.гр.д.№ 4179/2024 г. на ВКС,
I ГО и цитираните в него съдебни решения на ВКС/, какъвто обаче не е
настоящият случай.
Поради изложеното
оплакванията на въззивниците-ответници срещу валидността и законосъобразността
на взетите решения на ЕС /независимо на коя дата същите са били уведомени за
проведените ОС на ЕС/ не следва да се разглеждат в настоящото производство.
По отношение на
представителната власт на Р.П. настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща
към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1
ЗУЕС разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.Съгласно ал.2 /в
редакцията към процесния период/ разходите по ал. 1 не се заплащат от
собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година.При направено възражение
по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на
общи части на ЕС, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които
се основава това възражение, е за страната, направила възражението.Доказването
на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се
основава-че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко дни за
една календарна година.Нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е императивна и етажният
собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддръжка на общите
части, ако е доказал условието на чл.51, ал.2 ЗУЕС, дори и да не е подал
декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС, да не е вписал тази
декларация в книгата на ЕС и въз основа на това да не е постановено решение на
ЕС за освобождаването му от плащане на тези разходи.Преценката дали собственик,
ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, е относимо само към хипотезата на чл.51, ал.3 ЗУЕС.
Ответникът не е
доказал възражението си, че е пребивавал в имота по-малко от 30 дни на
календарна година за процесния период.Представените справки за потребена
електрическа енергия също установяват ползване на тази услуга през м.05.2012 г.-м.08.2016 г. за период повече от един месец
годишно /освен за 2014 г., за който период производството е недопустимо/.
За приложението на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС /в редакцията, действала през процесния
период/, е необходимо пребиваване в имота за период, по-малък от 30 дни.Всеки
друг начин на ползване на имота и за период, по-голям от посочения, предполага
заплащане на пълен размер на разходи за управление и поддръжка.
В случая с отговора на исковата молба е направено
възражение за приложението на чл.51, ал.2 ЗУЕС само по отношение на ответника Д.М.,
а възражения за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.3 ГПК не са въведени от
ответниците.От представените по делото писмо от 21.02.2018 г. на „ЕВН България
електроснабдяване“ ЕАД с приложена към него справка за потребление на
електрическа енергия в притежавания от ответника имот в процесната ЕС за
периода 2014-2016 г. е видно, че такава е ползвана през месеците 07.2014
г.,08.2014 г., 09.2014 г., 10.2014 г., 07.2015 г., 08.2015 г., 09.2015 г.,
07.2016 г. и 08.2016 г.
По изложените съображения съдът счита, че ответниците
дължат заплащане на разноски за поддръжка и управление на ЕС, както и за Фонд „Ремонт
и обновяване“.
Съдът намира за основателно възражението на ответниците
за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за такси за
управление и поддръжка за периода 2012-2014 г.С оглед падежа на
задълженията-15.08. на текущата календарна година и предвид предявяването на
иска на 16.08.2016 г. вземанията за посочените периоди с падежи съответно
15.08.2012 г. и 15.08.2013 г. се явяват погасени по давност.
Други конкретни оплаквания
не се съдържат във въззивните жалби, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1,
изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от изложеното в тях.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции решение № 397644/30.04.2018
г., допълнено с решение № 455661/21.07.2018 г. следва да се отмени в частта, с
която са уважени исковете на Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас с правно
основание чл.38, ал.1 ЗУЕС
вр. чл.50, ал.2 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД срещу
Д. Н.С. и Д.И.М. за заплащане от всеки от тях сумите от по 61,66 лв. за периода
01.05.2012 г.- 30.04.2013 г. с падеж на плащане 15.08.2012 г., както и лихва в
размер на по 18,81 лв. за периода 16.08.2013-15.08.2016 г., като неоснователни,
тъй като по делото е установено, че сумите са платени преди завеждане на
иска.Дори и да не са погасени чрез плащане, вземанията по отношение на тях са
погасени по давност.Решенията следва да се отменят и в частта, с която са
уважени исковете срещу ответниците за сумите от по 61,66 лв. за периода
01.05.2013 г.-30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., исковете за лихва
за забава в размер на по 18,81 лв. за периода 16.08.2013- 15.08.2016 г. със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба-16.08.2016 г. до окончателното плащане, като вместо това се постанови
решение, с което исковете в посочената част се отхвърлят като погасени по
давност.
В частта, с която са отхвърлени
исковете, предявени от Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас срещу Д. Н.С. с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС
вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 700 лв. за периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. с падеж на плащане
15.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба от 16.08.2016 г. до окончателното плащане; лихва в размер на 142,41 лв.
върху посочената сума за периода 16.08.2014 г.- 15.08.2016 г. и за
сумата от 700 лв. за периода 01.05.2015
г.- 30.04.2016 г. с падеж на плащане 15.08.2015 г. и лихва в размер на 71,31
лв. върху тази сума за периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г., както и в частта,
с която са отхвърлени исковете,
предявени от Eтажна собственост в сграда „***“
бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър,
област Бургас срещу Д.И.М. с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС за сумата от 700 лв. за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. с
падеж на плащане 15.08.2015 г. и лихва в размер на 71,31 лв. върху тази сума за
периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г., решение № 397644 от 30.04.2018 г., поправено и допълнено с решение №
455661/21.07.2018 г. на СРС, 50 с-в, по
гр.д.№ 46770/16 г. следва да се отменят, като вместо това се постанови решение,
с което в посочената част исковете да се уважат.
Съдът намира за основателна частната жалба на
ищеца срещу определението по чл.248 ГПК, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на основното решение по
делото в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.Съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК е предвидено заплащане на разноските, свързани с производството
по делото.Транспортните разходи, разходите за копирни услуги и от пропуснато
трудово възнаграждение не представляват разноски по смисъла на цитираната
разпоредба.Съдебни разноски са само тези, които по естеството си са необходими
за движението на процеса-държавни такси, възнаграждения за вещо лице, за
явяване на свидетели, за участие на преводач или тълковник, разходи за
извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник,
за изпълнение на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др./
в този смисъл са определение № 122/17.02.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 551/2014
г., IV ГО, определение №
50040/03.10.2024 г. по гр.д.№ 1723/22 г. на ВКС, IV ГО и др/.Ирелевантно е
обстоятелството, че ищецът не е възразил срещу представения списък, тъй като
възражението по чл.78, ал.5 ГПК касае само разноски за адвокатско
възнаграждение, каквито не се претендират от ответниците.
Поради изложеното обжалваното определение следва да се
отмени, като вместо него се постанови определение, с което да се допусне
изменение на решението в частта за разноските, като същото се отмени в частта,
с която ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 637 лв. разноски
на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивницата-ответник
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника-ищец и сумата от 71,18 лв. -разноски за първата инстанция, както и сумата
от 203,05 лв.-разноски за въззивната инстанция или общо сумата от 274,23 лв.Въззивникът-ответник
следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец и сумата от 28,46 лв.,
както и сумата от 101,35 лв.-разноски за въззивната инстанция или общо 129,81
лв.Съдът намира за неоснователно възражението на въззивницата-ответник по
чл.78, ал.5 ГПК, тъй като претендираното от въззивника-ищец адвокатско
възнаграждение от 750 лв. не е прекомерно спрямо предвидения в Наредба № 1/2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа размер от 704,39 лв. в редакцията към
момента на подписване на договора за правна защита и съдействие.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът-ищец следва да бъде осъден да заплати на
въззивницата-ответник сумата от 25,56 лв.-разноски за държавна такса пред СГС
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а на въззивника-ответник-сумата от 37,80
лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 455661 от 21.07.2018
г. на СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 46770/2016 г. в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл.51, ал.1 ЗУЕС, предявени от Eтажна собственост
в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. №№ ***срещу
Д. Н.С. за сумата от 700 лв. за периода 01.05.2012-
30.04.2013 г., с падеж на плащане 15.08.2012 г. и за сумата от 700 лв. за
периода 01.05.2013- 30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., както и решение
№ 397644 от 30.04.2018 г., поправено с
решение №455661 от 21.07.2018 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по
чл.51, ал.1 ЗУЕС срещу Д.И.М. за сумата от 700 лв. главница за периода
01.05.2014 г.-30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г. и лихва в размер
на 142,41 лв. върху посочената главница за периода от 16.08.2014 г. до
15.08.2016 г., като недопустими в посочените части и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочените части.
ОТМЕНЯ решение № 397644
от 30.04.2018 г., поправено
и допълнено с решение № 455661/21.07.2018 г. на СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 46770/16 г. в
частта, с която на основание чл.50, ал.2 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД Д. Н.С. и Д.И.М. са осъдени да заплатят всеки от
тях на Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас сумите от по 61,66
лв. от всеки един от ответниците за периода 01.05.2012 г.- 30.04.2013 г. с падеж
на плащане 15.08.2012 г., както и лихва в размер на по 18,81 лв. за периода
16.08.2013-15.08.2016 г., по 61,66 лв. от всеки един от ответниците за периода
01.05.2013 г.-30.04.2014 г. с падеж на плащане 15.08.2013 г., лихва за забава в
размер на по 18,81 лв. за периода 16.08.2013- 15.08.2016 г. със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба-16.08.2016 г. до
окончателното плащане, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл.38, ал.1 ЗУЕС вр. чл.50, ал.2 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД, предявени от Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас срещу Д. Н.С. с ЕГН ********** и Д.И.М. с ЕГН **********,
и двамата с адрес: *** за осъждане на ответниците да заплатят всеки от тях на сумите
от по 61,66 лв. за периода 01.05.2012 г.- 30.04.2013 г. с падеж на плащане 15.08.2012
г., както и за лихва за забава в размер на по 18,81 лв. за периода 16.08.2013-15.08.2016
г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС вр. чл.50,
ал.2 ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас срещу Д. Н.С. с ЕГН ********** и Д.И.М. с ЕГН **********,
и двамата с адрес: *** за осъждане на ответниците да заплатят всеки от тях на сумите
от по 61,66 лв. за периода 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. с падеж на плащане
15.08.2013 г., както и за лихва за забава в размер на по 18,81 лв. за периода
16.08.2013- 15.08.2016 г., като погасени по давност.
ОТМЕНЯ решение № 397644
от 30.04.2018 г., поправено
и допълнено с решение № 455661/21.07.2018 г. на СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 46770/16 г. в
частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас срещу Д. Н.С. с правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 700 лв. за периода 01.05.2014 г.- 30.04.2015 г. с
падеж на плащане 15.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното плащане; лихва в
размер на 142,41 лв. върху посочената сума за периода 16.08.2014 г.- 15.08.2016
г. и за сумата от 700 лв. за периода
01.05.2015 г.- 30.04.2016 г., с падеж на плащане 15.08.2015 г. и лихва в размер
на 71,31 лв. върху тази сума за периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г., както и в
частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас срещу Д.И.М. с
правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС за сумата от 700 лв. за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. с
падеж на плащане 15.08.2015 г. и лихва в размер на 71,31 лв. върху тази сума за
периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Н.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** да
заплати на Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се в гр.Несебър, област Бургас, ул. „***“ № 33-34 на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС сумата от 700 лв. за периода 01.05.2014
г.- 30.04.2015 г. с падеж на плащане 15.08.2014 г. ведно със законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба от 16.08.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата; лихва за забава в размер на 142,41 лв. върху посочената главница за
периода 16.08.2014 г.- 15.08.2016 г. и сумата от 700 лв. за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. с
падеж на плащане 15.08.2015 г. със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба-16.07.2016 г. до окончателното й изплащане и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава в размер на 71,31 лв. върху главницата
за периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г.
ОСЪЖДА Д.И.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас, ул. „***“ №
33-34 на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС сумата от 700 лв. за периода 01.05.2015 г.- 30.04.2016 г. с падеж на плащане 15.08.2015
г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба от 16.08.2016 г. до окончателното плащане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава в размер на 71,31 лв. върху
главницата за периода 16.08.2015 г.- 15.08.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 397644 от 30.04.2018 г., поправено и допълнено с решение №
455661/21.07.2018 г. на СРС, 50 с-в, по
гр.д.№ 46770/16 г. в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение №
571060/31.12.2918 г. на СРС, 50 с-в, по гр.д.№ 46770/2016 г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 397644 от 30.04.2018 г. на СРС, 50 с-в,
по гр.д.№ 46770/16 г., поправено с решение № 455661/21.07.2018 г. в частта относно разноските, както следва:
ОТМЕНЯ решение № 397644 от 30.04.2018 г., поправено с решение №455661 от 21.07.2018
г. на СРС, 50 с-в в частта, с която ЕС в сграда „***“, бл.***л.Б, находяща се в
гр.Несебър, ул. „*****е осъдена да заплати на Д.Н.С. и Д.И.М. сумата от 637,00
лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Д.Н.С. с ЕГН ********** и Д.И.М. с ЕГН ********** за
присъждане на разноски в размер на 637 лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н.С. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас, ул. „***“ №
33-34 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 274,23
лв.
ОСЪЖДА Д.И.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас, ул. „***“ №
33-34 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 129,81
лв.
ОСЪЖДА Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас, ул. „***“ №
33-34 да заплати на Д. Н.С. с ЕГН **********
и с адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 25,56 лв.-разноски въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Eтажна собственост в сграда „***“ бл.бл. ***, находяща се
в гр.Несебър, област Бургас, ул. „***“ №
33-34 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Д.И.М. с ЕГН ********** и с адрес: *** -сумата от 37,80 лв .-разноски въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.