№ 206
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20225000500458 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №220 от 30.06.2022г., постановено по гр.дело №561/2021г. по
описа на Окръжен съд-Х., е прието за установено по предявения от М. А. А. с
ЕГН:********** и А. А. М. с ЕГН:**********, двамата от гр.Х., ул. С., № **,
иск с правно основание чл.124 от ГПК, против А. М. А. от гр.Х., ул. С., № **,
че М. А. А. с ЕГН:********** и А. А. М. с ЕГН:**********, двамата от гр.Х.,
ул. С., № **, са собственици при равни дялове на двуетажна жилищна сграда
с идентификатор *********** с адрес: гр.Х., п.к. ****, м. И“, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***********, със застроена площ от 105кв.м.
и РЗП 191кв.м., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, по
отношение на А. М. А. от гр.Х., ул. С., № **; отменен е изцяло, на основание
чл.537,ал.2,изр.3 от ГПК, нотариален за собственост върху недвижим имот
придобит по давност №*********** по регистъра на НК В. С., с който на
22.04.2021г. А. М. А. с ЕГН:********** е признат за собственик по давност на
1
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***********, местност „И.“, в
поземлен имот с идентификатор ***********, със застроена площ от 105кв.м.
и РЗП 191кв.м., с предназначение – жилищна еднофамилна сграда; А. М. А. с
ЕГН:**********, от гр.Х., ул. С., № **, е осъден да заплати на М. А. А. с
ЕГН:********** и А. А. М. с ЕГН:**********, двамата от гр.Х., ул. С., № **,
сумата от 2218лв. разноски по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят А.
М. А., който чрез пълномощника адв.Й. Й. го обжалва с доводи за
неправилност относно преценката на доказателствата, свързани с
предпоставките на придобивната давност, и претендира за отмяната му и
отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемите страни М. А. А. и А. А. М. не са подали отговор на
въззивната жалба и не са взели становище по нея.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от М. А. А. и А. А. М.
против А. М. А. иск с правна квалификация чл.124,ал.1 от ГПК за признаване
на правото им на собственост при равни дялове върху двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ***********, в гр.Х., м. И“, със застроена площ от
105кв.м. Искът се основава на обстоятелствата, че ищецът А. с договор за
покупко-продажба придобил собствеността върху 274/26131ид.части от
поземлен имот с идентификатор *********** и през 2008г. двамата ищци
започнали да строят в имота двуетажната жилищна сграда, чието
строителство било завършено през 2010г., като декларирали имота,
заплащали дължимите данъци и такси и открили партиди за ел.енергия и ВиК
на тяхно име, а през 2018г. предприели действия по заснемане на сградата, за
което представили проекти в АГКК и след одобрението им тя била заснета в
кадастралната карта, но, поради липса на средства, спрели процедурата по
издаване на нотариални актове за собственост. При проверка през
м.май.2021г., с оглед продължаване на действията по снабдяването им с
документи за собственост, установили, че ответникът се е снабдил с
нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит по давност,
заради което направили оплакване до органите на МВР. Считат, че, с оглед
2
възрастта му, ответникът не би могъл да построи и съответно владее
жилищната сграда, за която е признат за собственик. В нея ищците
продължавали да живеят със семействата си и никога не били прекъсвали
владението върху имота, нито имало спорове по отношение на собствеността
им и за всички живущи било известно, че те са единствените собственици.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения
през 1992г. ищецът М. А. и Н. С. С. да са заживели на семейни начала и от
съжителството им да е роден той и неговата сестра С. М.а А.а, като всички те,
заедно с ищеца А. М., живеели в гр.Х., **********. А. бил безработен, поради
което през 2006г. С. получила потребителски кредит от „О.“АД-Х. в размер на
5000лв., с който бил закупен процесния незастроен поземлен имот, но в
нотариалния акт било записано името на ищеца А.. Около 2008г. отношенията
между него и С. се влошили, тъй като той не работел и цялата тежест по
издръжката на семейството паднала върху нейните плещи, а и той и сестра му
А. започнали да осъществяват върху нея системен физически и психически
тормоз, поради което Н. напуснала жилището на бул.“В. Л.“ и се преместила
да живее в жилището на майка си също в гр.Х.. Тогава ищците пренесли своя
психически и физически тормоз над децата и най-вече С., поради което майка
им със свои средства, със заем и с помощта на близки и познати в периода
2009-2010г. построила процесната жилищна сграда за себе си и децата.
Пригоден бил за живеене само първия етаж. В него тя заживяла с децата, но,
поради финансови затруднения по изплащането на заема, образуваното
изпълнително дело и издръжката на семейството, заминала за определени
периоди от време да работи в К. В., а децата останали да живеят там, като за
тях се грижела баба им – майката на Н.. Впоследствие и ответникът също за
периоди от време работел във В., където Н. и дъщеря й С. са и понастоящем.
Ответникът продължавал да живее сам в къщата, като през 2012г. заживял на
семейни начала с МРИ, от която имал две малолетни деца М. на 8г. и С. на
3г., последният болен от детски паралич. Макар, че при завършване на
сградата ответникът бил непълнолетен, той първоначално упражнявал
правата си със съгласието на своята майка, а след това самостоятелно, и въз
основа на установената фактическа власт, продължила десет години, той
станал собственик чрез давностно владение, за което се снабдил с издадения
на негово име нотариален акт от 22.04.2021г., разходите за изготвянето на
който заплатил със свои средства, като променил и адресната си регистрация
3
по адреса на сградата. Ищецът А. М. никога не била живяла в къщата, а на
адреса в гр.Х., **********, на който живял и ищецът М. А., самонастанил се с
насилие за известно време в къщата, в други две стаи на първия етаж, а
понастоящем отстранен със съдебно решение.
С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства ищците да са построили
процесната къща в закупения от М. А. терен и до сега да са във владение на
имота, като двамата си разпределили етажите – първия за М. А., а втория за
А. М., и предприели през 2018г. действия по промяна на кадастралната карта,
в резултат на които на сградата бил определен идентификатор
***********.***, както и такива по снабдяване с документ за собственост
относно нея, нефинализирани поради липса на средства, които техни
действия и обстоятелството, че А. в продължение на години заплаща
следващите се данъци и такси за имота, ясно да демонстрират поведението им
като собственици на спорния имот от самото му възникване. Приета е за
недоказана тезата на ответника да е придобил сградата по давност, тъй като
по време на строителството й и завършването му той е бил непълнолетен и не
е взел участие в процеса на нейното изграждане, а след пълнолетието му,
според показанията на ангажираните от самия него свидетели, е работил над
седем години в чужбина, през което време не е упражнявал фактическа власт
върху имота сам или чрез другиго, нито има индиции въобще да е отблъснал
владението на ищците и ясно да е демонстрирал намерение за своене в
продължение на десет години непрекъснато. Прието е майката на ответника
Н. С. също да не е осъществявала владение върху имота, тъй като, според
показанията, които самата тя е депозирала и в каквато насока са тези на
свидетелите на ответника, от 2010г. тя се е разделила с ищеца А. и е заживяла
при майка си. Прието е за недоказано по категоричен и несъмнен начин
твърдението на ответника само С. да е финансирала строежа на къщата, тъй
като, макар и да са събрани доказателства да е взела банков кредит в периода
на строежа и да е вземала заеми от св.Н. С.а, не може да се приеме за
доказано, че тези пари са отишли именно за строителството или, че само чрез
тях е осъществен строежа, при положение и, че св.М.али и св.Т. изрично
сочат, че А., респективно ищците, са плащали строителството и през 2010г. А.
изгонил С. от имота и не искал да живее с нея, а, дори и тя да е участвала с
парични средства в строежа на къщата, това не я прави собственик, а би имала
4
само облигационни отношения на това основание с двамата ищци.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Налице е правен интерес за ищците от предявяване на установителния
иск за право на собственост върху процесната жилищна сграда, с оглед
оспорването на защитаваното от тях право от страна на ответника
посредством снабдяването му с приложения Нотариален акт №***********,
дело №***** на нотариус В. С. с рег.№***, за собственост върху й по
давност.
Оплакванията във въззивната жалба се отнасят до преценката на
събраните доказателства и приетото за установено въз основа на тях от
фактическа и правна страна, което налага преразглеждане на фактическата
обстановка от въззивния съд.
Обстоятелствата около построяването на сградата са от значение както
за придобиване на фактическата власт върху й от момента на нейното
изграждане, на който се позовават и двете страни, така и за намерението за
нейното своене, с оглед прилагане на презумпцията по чл.69 от ЗС, съответно
нейното оборване.
В тази връзка, видно е от представения Нотариален акт №***, том *, рег.
№ ****, дело №******г. на нотариус В. С. с рег.№***, че на 25.07.2008г.
ищецът М. А. А. е закупил за сумата от 1000лв. 274/26131ид.части от
поземлен имот с идентификатор *********** в гр.Х., местността „И.“. Дори
и, както се твърди в отговора на исковата молба, имотът да е закупен със
средства на Н. С. – жената, с която А. е живял на съпружески начала, и майка
на ответника, от получен от нея през 2006г. кредит в размер на 5000лв. от
„О.“АД-Х., за погасяването на какъвто са представени писмени
доказателства, заплащането на продажната цена с нейни средства би
обосновало наличие на облигационни отношения помежду им, но не
рефлектира върху титулярството на правото на собственост по сключения
договор, чиято действителност не се оспорва. При това положение и по
силата на приращението по чл.92 от ЗС ищецът А. е придобил на това
основание 274/26131ид.части от изградената впоследствие върху закупения в
този обем имот двуетажна жилищна сграда. От показанията на разпитаната
като свидетел Н. С. се установява, че, когато се събрали през 1992г. с М. и им
5
се родили децата – А. през 1993г., а С. през 1999г., те живеели в жилище в
гр.Х., бул.“В. Л.“№30, заедно със зълвата /ищеца А. М./ и родителите на
ищците и, тъй като жилището било общинско и били много хора в него,
решили да си построят нещо за живеене, защото децата им пораснали.
Къщата била построена до 2010г., като в нея на първия етаж се настанили тя с
М. и децата в една стая и довършвали останалите малко по малко, а вторият
етаж и до момента не бил пригоден за живеене. През 2010г. двамата с М. се
разделили и тя отишла да живее при майка си. Децата останали в къщата,
като през 2012г. А. се оженил, а през последните седем години двамата със
сестра му работели в Англия и продължили да стягат първия етаж.
Показанията относно построяването на сградата преди раздялата между М. и
Н. и обстоятелството, че те заедно с децата са заживели в нея като семейство,
както и, че вторият етаж и до момента не е годен за живеене, тъй като не е
замазан и има само прозорци, се подкрепят от тези на ищцовия свидетел М,
М.и, според когото вторият етаж е построен от и за сестрата на М. – А. М..
Последното се потвърждава в показанията на св.С. Т., според които по
същество намерението било да се закупи парцел, който да бъде застроен за
А.то и за М., които влагали средства в построяването на сградата. Това
съответства и на обстоятелството, че Н. и М., а впоследствие през годините и
децата, са стягали само първия етаж, в който изначално са се нанесли, но не и
втория, който и до момента е необитаем, според както твърдят и свидетелите
Н. С.а и И. Х.. Св.С.а потвърждава казаното от св.С. относно това, че след
раздялата им Н. заминала и заживяла в чужбина, а в къщата на първия етаж
останали да живеят децата, като А. впоследствие се оженил и имал две деца,
и двамата със сестра му също работели в чужбина, за да стягат къщата, а М.
А. се нанесъл да живее в нея с новата си жена преди две години. Според
св.Х., в момента в къщата на първия етаж живеят А. със семейството си и
сестра си и баща му М. с новата му жена, на което кореспондира и
представеното Решение от 26.11.2021г. по гр.дело №1899/2021г. на Районен
съд-Х., с което в производство по ЗЗДН по молба на С. А.а баща й М. А. е
отстранен именно от съвместно обитаваното процесно жилище. Цитираното
решение сочи и на влошаване на отношенията в този период, в каквато насока
също е представената Присъда №12 от 07.10.2021г. по ЧНД №736/2021г. на
Районен съд-Х., с която А. М. е призната за виновна в нанасянето на лека
телесна повреда на племеницата й С. А.а. Построяването на сградата за
6
ищците като брат и сестра се подкрепя и от обстоятелството, че, според
представените приходни квитанции и справка за задълженията, за същата са
били открити данъчни партиди на името на двамата ищци, като именно те
двамата са инициирали през 2018г. и процедура по изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри за заснемане на сградата и
етажите в нея като самостоятелни обекти в кадастъра с определяне на отделни
идентификатори, в каквато насока са представените удостоверение №25-
9325/24.01.2018г. и писмо изх.№20-4507/24.01.2018г. на СГКК-Х., скици и
проекти, която процедура явно не е финализирана, тъй като в тези документи
като идентификатор на сградата е посочен ***********.98, а за етажите
съответно ***********.98.1 и ***********.98.2, а представената скица на
сградата №***********г. сочи, че по последното изменение на кадастралната
карта от 10.05.2021г. тя е с идентификатор *********** без данни за
самостоятелни обекти в нея, както и през същата 2018г. ищците са
подготвили документи за снабдяване с нотариални актове по обстоятелствена
проверка за двата етажа поотделно, видно от представената молба-декларация
от 09.05.2018г. от А. М. и нотариално удостоверение с рег.№********г.,
издадено на М. А., до издаването на каквито не се е достигнало.
Така събраните доказателства, преценени в своята съвкупност, дават
основание да се приеме, че още при построяване на процесната двуетажна
жилищна сграда през 2010г. двамата ищци са установили фактическа власт
върху й със съзнанието на собственици, доколкото още при закупуване на
мястото през 2008г. от М. А. намерението е било да се построи къща за двама
им, тъй като до тогава те, заедно с родителите им и семейството на М., са
живели всички в едно общинско жилище и, с оглед на тази именно жилищна
нужда, той веднага се е настанил със семейството си на първия етаж, а
вторият, макар и недовършен и необитаем и до момента, като обитател на
къщата е държал за сестра си. Собственическото им намерение е
обективирано посредством изначалното деклариране на сградата като
собствена на двамата пред данъчните органи и последващото през 2018г.
предприемане от двама им на административната процедура по нанасянето й
в кадастралната карта с обособени в нея на всеки от двата етажа отделни
жилищни обекти с определяне на отделни идентификатори и на действия по
снабдяването им с нотариални актове за собственост по отношение на двата
етажа чрез обстоятелствена проверка. По този начин, независимо дали къщата
7
е била обитавана постоянно от тях, на което се позовава жалбоподателят,
предприемайки посочените действия по различно време по смисъла на чл.83
от ЗС като собственици в продължение на изискуемия се от чл.79,ал.1 от ЗС
десетгодишен период, считано от 2010г., те са упражнявали непрекъснато
съвладение върху процесната сграда. Това им владение не е било смутено или
отблъснато. Обстоятелството, на което ответникът основно акцентира и във
въззивната жалба, за финансиране строителството на сградата изцяло със
средства на неговата майка Н. С., в подкрепа на което ангажира писмени и
гласни доказателства за приходите й от кредити, от заеми от близки и от
работата й като шивачка, е без значение, дори да се приеме за установено
именно средствата от тези приходи да са вложени в строителството,
доколкото по категоричен начин, включително посредством нейните
показания, е установено, че сградата е построена още докато тя и ищеца М. А.
са живели заедно на съпружески начала, а не, както неоснователно се твърди
в отговора на исковата молба, че строителството е предприето след раздялата
им, само от нея, с лични нейни средства и за да подсигури жилище за себе си
и за децата, което да обосновава установяване от самото начало на еднолична
фактическа власт от нейна страна с намерение за своене, предадена
впоследствие на сина й ответника А. А. след навършване на пълнолетие през
2011г. Влагането на средства би обосновало единствено облигационни
претенции, тъй като след раздялата С. е заминала и се е установила в
чужбина, без намерение да се завръща в имота, което изключва
установяването на фактическа власт от нейна страна с намерение за своене, а
децата, тогава непълнолетни, са останали в къщата под надзора на баща им,
който да упражнява непосредствено родителските права, както и започналото
вече владение. Обстоятелството, че впоследствие ответникът е създал свое
семейство, с което е живял на първия етаж от сградата, само по себе си не
сочи на негови собственически претенции и отблъскване на владението на
неговия баща, с чието съгласие се е настанил. Същият е демонстрирал такова
намерение чак през 2021г., когато се е снабдил с нотариалния акт по
обстоятелствена проверка и по повод издаването му е заплатил всички
дължими до момента данъци за сградата, които не са били заплащани през
последните пет години, според както е удостоверено с представените от него
приходни квитанции от 20.11.2020г. и от 14.12.2020г. Обстоятелството, че
ищците са предприели действия през 2018г. за определяне на отделни
8
идентификатори за двата етажа и за снабдяването им с нотариални актове за
всеки от етажите поотделно, а понастоящем претендират за собственост по
отношение на цялата сграда, не сочи на техни измамни намерения за
присвояване, както неоснователно счита жалбоподателят, а съответства на
установеното фактическо положение относно намерението за построяване на
сграда за двамата, изграждането на такава на два етажа и обитаването на
първия етаж от М. А.. Доколкото за етажите и до момента не са определени
идентификатори като за самостоятелни обекти в жилищната сграда и самият
ответник се е снабдил с нотариален акт за цялата сграда като еднофамилна
жилищна, то владението е упражнявано от ищците върху цялата сграда, а и
съвладението от гледна точка на обема, в който е осъществявано от всеки от
двамата ищци при съобразяване и с приращението, е въпрос на вътрешни
отношения между тях като съвладелци, които не са предмет на настоящия
спор, касаещ правата им върху цялата сграда като противопоставими на
ответника.
Обсъденото обосновава извода за основателност на предявения иск,
който като такъв правилно е уважен с прилагане на разпоредбата на
чл.537,ал.2,изр.3 от ГПК досежно отмяната на констативния нотариален акт
на ответника с обжалваното първоинстанционно решение и същото следва да
се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №220 от 30.06.2022г., постановено по
гр.дело №561/2021г. по описа на Окръжен съд-Х..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10