ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.12.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в закрито заседание на тринадесети декември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
разгледа търговско
дело № 1900 по описа за 2018г. и взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
въз основа на определение от 13.09.2018г. по адм.д. №754/2016г. на АС – Бургас,
с което в изпълнение на указания, дадени с решение от 04.09.2018г. по адм.д.
№1985/2017г. на ВАС, делото по искова молба на „Г.1“ АД срещу ДП „П.и.“ е
изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд.
Настоящият съдебен състав намира, че
са налице основания по чл. 135, ал. 4 АПК, но и основания по чл. 135, ал. 6 АПК
за произнасяне от 5-членен състав на ВКС и ВАС относно подсъдността на делото
пред административен или граждански съд, респективно (и
в случай, че се приеме, че делото е подсъдно на гражданските съдилища) относно
компетентния граждански съд по правилата за местна подсъдност.
Относно спора за подсъдност по
чл. 135, ал. 4 АПК:
С исковата молба, за чието
разглеждане е образувано адм.д. №754/2016г. на АС – Бургас, са предявени
осъдителни искове от „Г.1“ АД срещу ДП „П.и.“ за главница в размер на
76 353,66 лв. и лихви за забава в размер на 23 554,92 лв.
Като основание на предявените искове
с исковата молба са заявени твърдения, че в периода 27.07.2010г. – 04.05.2012г.
ищецът е заплатил на ответника тонажни корабни такси по чл. 103в, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 2 ЗМПВВППРБ за посещения в пристанище за обществен транспорт с
регионално значение „Бургаски корабостроителници Южен кей – Л“ в общ размер
76 353,66 лв., а ответникът не е извършвал в посочения период действия по
обезпечаване на достъпа до пристанището чрез поддържане на акваторията или
подходните канали към пристанището, които са предвидени с разпоредбата на чл.
103в, ал. 5 ЗМПВВППРБ (редакция преди изм. с ДВ, бр. 28 от 2013г.) като
основание за събиране на таксите.
Заявен е петутим за присъждане по
реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на обезщетение за вреди от незаконосъобразни
действия от ответника по събиране на таксите в размер, съизмерим с размера на
платените такси за процесния период, а именно сумата 76 353,66 лв.
Исковата молба е нередовна, тъй като
съдържанието й не е достатъчно да определи основанието и предмета на търсената
съдебна защита в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК,
вр. чл. 144 АПК.
На първо място в исковата молба не са
изложени твърдения в какво се изразяват незаконосъобразните действия на
ответника по събиране на таксите, за чието извършване се претендира
обезщетение. Единствените описани в исковата молба конкретни фактически действия
на ответника относно таксите се изразяват в издаване на фактури за задължения
на ищеца за плащане на въпросните такси, но тези действия не могат да бъдат
определени като осъществяване на административна принуда по отношение на ищеца,
поради което поначало не могат да обусловят вземане на ищеца за обезщетение на
вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В исковата молба са изложени и твърдения
за незаконосъобразни бездействия на ответника (а именно неизвършване на действия
по поддържане на акваторията или подходните канали към пристанището, възложени
с разпоредбата на чл. 103в, ал. 5 ЗМПВВППРБ като задължение на ответника по
отношение на пристанищата с регионално значение, за които събира такси по чл.
103в, ал. 1 ЗМПВВППРБ), но не са изложени твърдения за конкретни вреди на
ищеца, настъпили като пряка и непосредствена последица от тези бездействия на
ответника, нито е заявено искане за обезщетяване на такива вреди.
Изложените в исковата молба твърдения
могат да обусловят процесуална легитимация на ищеца като кредитор на вземане за
връщане на платени суми за тонажни такси поради липса на основание за плащане
на сумите, но искане за присъждане на такова вземане не е заявено с петутима на
исковата молба.
В производствата по адм.д. №754/2016г.
на АС – Бургас и адм.д. №1985/2017г. на ВАС на ищеца не са давани указания за
отстраняване на посочените нередовности на исковата молба, чрез които да бъде
еднозначно определен предметът на търсената защита, а оттам и съда, в чиято
компетентност е произнасянето по исканията за съдебна защита и съдействие.
Компетентността за указания до ищеца
за отстраняване на нередовности на исковата молба е възложена с правилата на
процесуалните закони върху съда, сезиран с исковата молба, който не дължи
такива указания само и единствено в хипотезите, при които съдържанието на
исковата молба и заявеният петутим изключват възможността като последица от
отстраняване на нередовностите да бъде индивидуализирано по основание и предмет
искане на ищеца за съдебна защита от компетентността на този съд.
Настоящият съдебен състав намира, че
съдържанието на исковата молба, подадена пред АС – Бургас, обусловя тъкмо
обратен извод, тъй като дори само заявеният с исковата молба петитум за
присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обусловя възможност като
последица от отстраняване на нередовностите на исковата молба да бъде индивидуализирано
искане за съдебна защита за разрешаване на правен спор от подведомствеността на
административните съдилища.
По-съществено в случая е, че предметът на
правния спор, повдигнат с исковата молба, касае именно и само законосъобразното
извършване на административна дейност от ответника (независимо дали тази
дейност касае действия по определянето и събирането на тонажни корабни такси
или действията, посочени в закона като основание за събиране на таксите), а самото
задължение за плащане на тонажни корабни такси е регламентирано от ЗМПВВППРБ и
подзаконовите актове по приложението му като задължение за плащане на
публичноправно вземане, включително в случаите, в които таксите се дължат за
посещения в пристанища за обществен транспорт с регионално значение.
Подробни съображения в подкрепа на
тези изводи са изложени в решението от 29.11.2016г. по адм.д. №754/2016г. на АС
– Бургас (обезсилено с цитираното решение от 04.09.2018г. по адм.д.
№1985/2017г. на ВАС), както и в решението от 15.12.2014г. по т.д. №3641/2013г.
на ВКС (цитирано и в двете посочени по-горе решения на административните
съдилища), които настоящият съдебен състав не намира необходимо да преповтаря,
още повече, че в мотивите на решението по адм.д. №1985/2017г. на ВАС са
изложени съображения, че целесъобразно в случая е образуване на производство по
реда на чл. 135, ал. 4 АПК за окончателно определяне на съдопроизводствения
ред, по който подлежи на разглеждане спора между страните по делото, който последната
съдебна инстанция по граждански дела е отказала да разгледа по реда на ГПК с
решението по т.д. №3641/2013г. на ВКС, а последната съдебна инстанция по
административни дела е отказала да разгледа по реда на АПК с решението по
адм.д. №1985/2017г. на ВАС.
Относно спора за подсъдност по чл.
135, ал. 6 АПК:
Определението от 13.09.2018г. по
адм.д. №754/2016г. на АС – Бургас, с което делото е изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд, е постановено в изпълнение на указанията, дадени с решението от
04.09.2018г. по адм.д. №1985/2017г. на ВАС, но цитираното решение на ВАС,
включително при съобразяване на мотивната му част, не съдържа указания за
изпращане на делото на Софийски градски съд, а указания за изпращане на делото
по подсъдност на компетентния граждански съд.
Компетентността на съдилищата по
граждански дела е регламентирана от правилата на глава 12 ГПК, които по
отношение на предявените с процесната искова молба искове (в случай, че се
приеме, че тези искове са подсъдни на общите съдилища по реда на ГПК) предвиждат
родова подсъдност пред окръжен съд (чл. 104, т. 4 ГПК) и местна подсъдност пред
съда, в чийто съдебен район е седалището на ответника (чл. 105 и 108 ГПК), но
от съществено значение в случая е, че за разлика от правилата относно местната
подсъдност в административното съдопроизводство, за чието спазване съдът следи
служебно съгласно чл. 134, ал. 2 АПК, правилата относно местната подсъдност в
гражданското съдопроизводство са регламентирани по различен начин, а именно съдът
няма предвидени правомощия да следи служебно за спазване на местната подсъдност
по граждански дела по чл. 105 и 108 ГПК, нещо повече – съгласно изричния текст
на чл. 119, ал. 4 (предишна ал. 3) ГПК възражение за нарушена местна подсъдност
може да бъде заявено само от ответника и то в срока за отговор срещу исковата
молба.
С отговора срещу исковата молба,
подаден по адм.д. №754/2016г. на АС – Бургас, ответникът ДП „П.и.“ е заявил
възражение за неподсъдност на делото пред административните съдилища (уважено с
решението по адм.д. №1985/2017г. на ВАС и постановеното в изпълнение на
указанията в решението определение от 13.09.2018г. по адм.д. №754/2016г. на АС
– Бургас), но не е завявал възражение за нарушена местна подсъдност по чл. 105 ГПК.
Доколко това обстоятелство
преклудира правото на ответника на възражение по чл. 119, ал. 4, вр. чл. 105 и
108 ГПК и по образуваното гражданско дело като последица от цитираните съдебни
актове на административните съдилища в случая е безпредметно да се обсъжда, тъй
като от значение е обстоятелството, че към датата на определението от
13.09.2018г. по адм.д. №754/2016г. на АС – Бургас, а и към настоящия момент
възражение на ответника за нарушена местна подсъдност не е заявявано.
При това положение и съгласно чл.
119, ал. 4 ГПК делото е местно подсъдно на родово компетентния съд, в чийто
съдебен район е подадена исковата молба, тъй като с подаването на исковата
молба пред съд в този съдебен район ищецът упражнява и правото си на избор на съд
по правилата относно местната подсъдност, регламентирани с разпоредбите на
глава 12 ГПК (изрично в този смисъл определение №14 от 13.05.2016г. по гр.д.
№10/2016г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, с което е разгледан по реда на чл.
135, ал. 6, вр. ал. 4 АПК именно спор относно компетентния да се произнесе по
правилата на местната подсъдност граждански съд по дело, изпратено по
подсъдност от административен съд).
По изложените съображения и дори да
се приеме, че делото по исковата молба на „Г.1“ АД срещу ДП „П.и.“ подлежи на
разглеждане от гражданските съдилища, то съгласно разпоредбите на чл. 104, т. 4
и чл. 119, ал. 4, вр. чл. 105 и 108 ГПК се явява родово и местно подсъдно на
Окръжен съд – Бургас, а не на Софийски градски съд, на когото е изпратено с
определението от 13.09.2018г. по адм.д. №754/2016г. на Административен съд –
Бургас.
Така мотивиран и на основание чл.
135, ал. 4 и 6 АПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по т.д. №1900/2018г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.
ПОВДИГА
спор за подсъдност пред 5-членен състав на ВКС и ВАС за
определяне на съда, компетентен да разгледа исковата молба на „Г.1“ АД срещу ДП
„П.и.“.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на ВКС.
СЪДИЯ: