РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
674
Град
Пловдив, 25 март 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 3910 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на К. П.С., ЕГН ********** *** против принудителна
административна мярка за преместване на паркирано пътно превозно
средство - лек автомобил марка "Опел Корса“, рег.№ ******, без знанието на
неговия собственик, наложена на 09.12.2018г. около 10,55 часа, наложена от
старши полицай към Сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на
наложената ПАМ, тъй като няма издаден надлежен административен акт за
принудителна вдигане на автомобила му. Последното било абсолютно
незаконосъобразно и го лишавало от възможността за защита. Счита, че не е
спазена формата при съставяне на акт, тъй като такъв изобщо липсва. Последното,
според жалбоподателя, прави действията на ОП „паркиране е репатриране“ нищожни,
както и нарушава принципите за достъпност, публичност и прозрачност на
административното производство. Иска от съда да отмени административните
действия на органа по принудително вдигане на управлявания от него автомобил.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - старши полицай
към Сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР - Пловдив Д.Б., намира жалбата за
неоснователна. Моли да се остави с сила извършената принудителна
административна мярка.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и въз
основа на приложената административна преписка и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Между страните по
делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на 09.12.2019 г. в 10.55 на
ул.“Авксентий Велешки“ срещу бар
„Морадо“ в гр. Пловдив жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек
автомобил "Опел
Корса“, рег.№ ****. В отсъствие на жалбоподателя автомобилът е бил
преместен на наказателен паркинг. Жалбоподателят е получил автомобила, без да му
бъдат връчени документи относно репатрирането, а му бил издаден единствено фискален
бон.
На лист 26 по делото е приложена заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г., с която министъра на вътрешните работи е делегирал на
длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски длъжности
от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция
на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на вътрешните
работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде преместено,
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително
оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач. Съгласно заповед № 180А- 2593 от 06.11.2018 г. на кмета на Община
Пловдив, на младши инспектор Д.Г.Б., заемащ длъжността старши полицай в сектор „Общинска
полиция - Пловдив“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, е вменено правомощието да
премества или да нарежда да бъде преместено паркинато ППС на отговорно пазене
на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик
или на упълномощения от него водач.
По отношение, датата, мястото, часа и обстоятелствата,
наложили прилагането на процесната ПАМ, е представена докладна записка от старши
полицай Д.Б. до началник Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив, в която са
отразени следните данни: на 09.12.2018 г. Богатев работил по безопасността на
движението за времето от 08,00 ч. до 20, 00 ч. с автомобил за репатриране ДКН №
503, с водач Николов, като в 10,55 ч. на
ул. "Авксентий Велешки“, до бар „Морадо“ в гр. Пловдив, бил репатриран описаният
автомобил. Като основание за репатрирането в докладната записка е посочено: „Паркира
в зоната на пътен знак В-27 с допълнителна табела Т-17 за репатриране“. Автомобилът
е бил оставен на съхранение в 11,10 ч. на паркинга на бул. „Найчо Цанов“ №24.
По делото е приложен снимков материал /5 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена
дата и час на заснемане, както и заверено копие на схема с
вертикална сигнализация, издадена от ОП“Организация и контрол на транспорта“
при Община Пловдив, а също и ежедневна ведомост – разстановка на полицейските
органи в съответния ден. Жалбоподателят е представил оригинал и заверено копие на
фискален бон, относно заплащането на таксата за принудително преместване –
60.00 лв. и такса престой паркинг – 6 лв.
При така
изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1
АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта съдът следва да
отбележи, следното:
По
делото не се спори, че принудителната административна мярка е приложена на 09.12.2018г.,
а жалбата директно до съда е подадена на 21.12.2018г. Безспорно е също така, че
оспореният индивидуален административен акт представлява принудителна
административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата
на акта в него не може да бъде посочено пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва поради което и съгласно чл.140 от АПК, когато в административния акт
или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв
срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се
удължава на два месеца. Съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК всеки административен
акт, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. В ЗДвП не е предвидено
изключение от посоченото изискване, независимо, че самото преместване на
паркираното моторно превозно средство може да стане без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. В случая ПАМ е доведена до
знанието на жалбоподателката на същия ден на който е приложена, а именно на 09.12.2018г.,
но по делото няма данни да му е съобщено пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва. Поради изложеното и по арг.
от чл.140 ал.1 от АПК срокът за оспорването й се смята за удължен на два месеца
(в този смисъл Определение №6810 от
09.06.2015 на ВАС по адм. дело № 5367/2015). Ето
защо жалбата, като подадена в рамките на установения за това процесуален срок и
при наличието на правен интерес се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че за констатиране на фактите,
основаващи прилагането на ПАМ – принудително преместване на превозно средство
по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено
издаването на конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на
предпоставките за нейното прилагане е възможно посредством всички
допустими доказателствени средства, включително и снимков материал. В този
смисъл, според чл. 39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни
представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства,
заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон,
освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства
да се извърши и с други средства. При това положение, снимковият материал
представлява веществено доказателство, събрано в хода на административното
производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно доказателствено
средство по смисъла на чл. 39 от АПК и
има сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е
посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
По делото е представена заповед № 8121з-1215 от
27.10.2016г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени
държавните служители на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“
длъжност от структурните звена „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, на които
са предоставени правомощия да преместват или да нареждат да бъде преместено
паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗМВР видовете
длъжности са: висши ръководни; ръководни; изпълнителски и младши
изпълнителски.
Съобразно т. 16 от Приложение № 2 Б “Държавни
служители със средно образование“ от действалия към момента на прилагане на
процесната мярка Класификатор на длъжностите в МВР (утвърден със заповед на министъра № 8121з-212 от
24 февруари 2015 г., обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015
г., отм., бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 1.02.2017 г.),
длъжност „старши полицай“ е със специфично наименование „младши експерт“ и
по вид е „младши изпълнителска“. Това е предвидено и в т. 14 от Класификатор
на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, Приложение
№ 2Б „Държавни служители със средно образование“, утвърден със заповед №
8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, (обн.,
ДВ, бр. 13 от 7.02.2017
г., в сила от 1.02.2017 г.). Следователно старши полицай Богатев при Областна
дирекция на МВР, Пловдив е разполагал с правомощията да разпореди прилагането
на процесната административна мярка.
Разпоредбата на чл. 171, т.
5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят дава право на
компетентните органи да налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно средство
без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по
начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата,
когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници
в движението.
В настоящия случай като основание за
репатрирането в докладната записка от 09.12.2018г. е посочено: „Паркира в
зоната на пътен знак В-27 с допълнителна табела Т-17 за репатриране“.
Налага се извод, че процесната ПАМ е
наложена в първата от посочените хипотези, а именно – ППС е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а
е бил паркиран.
Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите,
пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
Посочено е от ответния орган, а и видно от снимковия
материал, че автомобилът на жалбоподателя е паркиран в нарушение на правилата
за движение – на ул. "Авксентий Велешки“, до бар „Морадо“ в гр. Пловдив, а
от приложената
по делото схема на вертикалната пътна сигнализация е видно, че е в нарушение на
указаните табели, забраняващи престой и паркиране на ППС и указващи
преместването на такова ППС по съответния ред.
От всички тези доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно безспорно се установява, че въпросният автомобил е бил паркиран
неправилно и следователно законосъобразно по отношение на него е наложена и
процесната ПАМ. Поради това същата ще следва да се остави в сила, а жалбата следва
да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода от делото на жалбоподателя не следва да
се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П.С., ЕГН ********** ***
против принудителна административна мярка за преместване на паркирано пътно превозно средство - лек
автомобил марка "Опел Корса“, рег.№ ******, без знанието на неговия
собственик, наложена на 09.12.2018г. около 10,55 часа, наложена от старши
полицай към Сектор „Общинска полиция“ към ОД на МВР – Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: