Р Е Ш Е Н И Е
№………./.....07.2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори юли
през две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Х.Х.,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело №
1668 по описа за 2014 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, заведена с вх. №26398/19.09.2014г. по
описа на ВОС, ГТО, на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”
ЕАД (понастоящем с променено наименование „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД) ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1421, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявано от изпълнителния директор В.Г., с която срещу И.Г.Т., ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***,
e предявен положителен установителен иск
с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.538 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване спрямо ответниците
съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова
полза по ч.гр.д. №9907/2013г. на Варненски районен съд, 18 състав, заповед за изпълнение
№5961/05.07.2013г., за сумата 18 907,52 евро по запис на
заповед, издаден на 12.12.2007г. в гр.
Варна, с падеж – на
предявяване, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
- 04.07.2013г., до окончателното
й плащане.
Наред с това ищецът претендира осъждане
на ответниците да му заплатят направените разноски за производството, което
искане намира своето правно основание в чл.78, ал.1 ГПК.
Твърди се от ищеца „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”
ЕАД (понастоящем с променено наименование „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД), че на
12.12.2007г. от ответника И.Г.Т. е бил издаден запис на заповед за сумата 52
592,74 евро, платим на предявяване с място на плащане гр. С.. Същият е бил авалиран от втория ответник В.М.Т., като на основание
чл.485, ал.1, във вр. с чл.537 от ТЗ същия отговаря
както лицето, за което е поръчителствувало и в условията на солидарна
отговорност дължи заплащане по менителничното
задължение. Твърди се, че с нотариална покана, връчена на 12.07.2012г., записът
на заповед е бил предявен на длъжниците, но задължението по записа на заповед
не е било заплатено. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, претендирайки
плащане на сумата 18 907,52 евро, представляваща част от пълния размер на
вземането по процесната полица. Оспорването от длъжника по реда и в срока на
чл.414, ал.2 от ГПК на задълженията служело в основание на предявения в
хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
установителен иск за установяване съществуването на вземането на ищеца –
кредитор по оспорената заповед за изпълнение.
Ответниците И. и В. Т. оспорват
предявените искове като противопоставят твърдения, че издадения запис на
заповед не им е предявяван, поради което не е налице изискуемост на
претендираното от ищеца вземане по него и исковете следва да бъдат отхвърлени.
Оспорват връчването на нотариалните покани, с които е извършено предявяването,
като твърдят, че извършеното действие, нотариално удостоверено, е нищожно, тъй като е извън
района на действие на нотариуса, извършил същото. Противопоставят, на второ
място, твърдения, че вземането по запис на заповед обезпечава договор за заем и
тъй като крайния срок за погасяването на вземанията по този договор е
20.12.2017г., то не е налице изискуемост на вземането и по обезпечителното менителнично правоотношение. Оспорват в тази връзка като
нищожна разпоредбата на чл.7, ал.1 от договора за заем, определяща задължение
за плащане на неустойка, като твърдят, че същата е неравноправна на основание
чл.143, т.5, във вр. с чл.146 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), а в условие на евентуалност, че неустойката е прекомерна и
подлежи на намаляване. Оспорва се като неравноправна, респ. нищожна и клаузата
за едностранно променяне на месечните вноски по заема и на всички дължими
плащания по договора за заем.
Твърденията и възраженията на страните,
разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 13.03.2015г.
В хода на устните състезания, слушани в
последното по делото открито съдебно заседание от 02.07.2015г., ищецът
„ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД, гр. С., не е взел участие чрез законен или упълномощен
представител.
Ответниците И. и В. Т. чрез общия си
пълномощник по делото адвокат С.Р., поддържа заявените оспорвания по иска и
молят за неговото отхвърляни и присъждане на разноски.
За да се произнесе по същество на
предявения иск, съдът съобрази следното:
Предмет на иска е установяване
съществуването на парично вземане на кредитора „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД, гр. С. (с
предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), предявено по реда на чл.422, във
вр. с чл.415, ал.1 и чл.417, т.9 от ГПК, оспорено от
длъжниците И.Г.Т. и В.М.Т.,***, на основание чл.465 от ТЗ с възражение за
гаранционен характер на процесната запис на заповед като издадена по
съществуващо между страните каузално правоотношение - сключен между ищеца и
ответника И.Т. договор за заем №А34/12.12.2007г., по което не е налице
предсрочна изискуемост на кредита. Липсата на изискуемост на менителничното вземане се оспорва още с възражения за липса
на предявяване.
Съобразявайки липсата на спор между
страните, съдът намира, че следните, преюдициални по
смисъла на чл.17 ГПК, положения са основни по предмета на спора:
1. Гаранционния характер на менителничния ефект по каузалното кредитно правоотношение.
2. Твърдението на ответниците, че
липсва предсрочна изискуемост по обезпечаваното с процесната полица кредитно
правоотношение.
3. Твърдението на ищеца, че предмет на
вземането са единствено падежирали редовни вноски по
кредита, по които е налице неизпълнение, както и акцесорните права за неустоечно обезщетение.
При тези обстоятелства и съгласно
внесените от ответниците възражения по приложението на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), съобразено с нормата на чл.5 ГПК и приложимата с оглед датата на
сключване на договора за заем между страните - 12.12.2007г., разпоредба на
чл.3, ал.5 от ЗПК, редакция 22.12.2006 в сила от 1.01.2007 г.,за да се
произнесе по възраженията на ответниците, съдът съобрази следното:
В чл.2 на процесния договор за заем
№А34/12.12.2007г. ясно и точно е посочена целта на заемното правоотношение,
както и обезпечаването на заема с ипотека (чл.8), които положения, по изричната
воля на законодателя към този момент, изключват процесния договор от приложното
поле на ЗПК.
В тази връзка неустоечната
клауза и процесната запис на заповед не могат да бъдат обвързани от
последвалите във времето изменения на ЗПК (чл.33), доколкото, като
материалноправна уредба, тези изменения не предвиждат изрично обратно действие
към заварените правоотношения, каквото съставлява процесния договор. Т.е. дори
и на това самостоятелно основание възраженията, основани на разпоредбите на
ЗПК, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Що се касае до възраженията на
ответниците, основани на липсата на доказаност на
предявяването на процесния менителничен ефект, следва
да се отбележи, че същите са ирелевантни за правния спор по причина именно на
гаранционния характер на ефекта, по който се упражняват права единствено за
редовно падежирали вноски, по които липсва
изпълнение. С оглед на това и доколкото липсата на предявяване не се отнася до просрочие на падежа на полицата, правната значимост на този
въпрос касае единствено евентуалните претенции за лихви по менителничното
вземане, каквито претенции не са предявени в заповедното производство.
Ето защо съдът намира, че правния спор,
предмет на настоящото исково производство, следва да бъде разгледан в рамките и
обема на спора относно размера на падежиралите
задължения по обезпечаваното с процесната полица гаранционно правоотношение
между страните и с оглед повдигнатия спор за неравноправност
на неустоечната клауза.
По отношение на неустоечната
клауза не се установява неравноправност, тъй като
същата има за адресат единствено допуснатото и поддържано по вина на длъжника просрочие по кредита, т.е. договорената неустойка е в
съответствие с нейното предназначение, определено в нормата на чл.92 от ЗЗД.
Що се отнася до размера на падежиралите вноски, то от заключението на изслушаната и приета по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.07.2013г., вземанията на ищеца по сключения с ответниците договор за
заем №А34/12.12.2007г. са в общ размер на 10 637,52 евро, в т.ч. 2 592,11 евро
– дължима главница, 1 977,55 евро – дължими договорни лихви и 6 067,36 евро –
дължима неустойка по чл.7 от договора.
Предвид това и като има предвид липсата
на спор между страните досежно обезпечителната
функция на процесния запис на заповед по отношение на обезпечаваното с него каузално правоотношение -
договор за заем №А34/12.12.2007г., съдът приема, че общият размер на обезпеченото с процесната запис на заповед вземане
на кредитора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.07.2013г., е 10 637,52 евро.
С оглед изложеното съдът приема, че
предявеният установителен иск е частично
основателен, съответно следва да бъде уважен частично като се прогласи дължимостта на
сумата 10 637,52 евро по запис на заповед, издаден на 12.12.2007г. в гр. С., от И.Г.Т., с падеж – на
предявяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2013г.
– датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното й плащане, въз
основа на който запис на заповед са били издадени, по реда на чл.417 и чл.418
от ГПК заповед за незабавно изпълнение №5961/05.07.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №9907/2013г. на Варненски районен съд, 18 състав.
Ищецът е
направил нарочно искане да се осъди ответникът да му репарира направените
разноски, което с оглед изхода на спора и правилото, установено в чл.78, ал.1
от ГПК, е частично основателно.
Като има предвид, че
разноските на кредитора, сторени в заповедното производство, не съставляват
част от вземането, предмет на съдебно установяване със специалния иск по
чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, макар и да са
включени в съдържанието на оспорената от длъжника заповед за изпълнение, а са
законова последица от уважаване на заявлението, като отговорността за тях е
обвързана от окончателното произнасяне на съда по предявения от кредитора иск
по чл.422 от ГПК, както и обстоятелството, че в сезиралата настоящия съд искова
молба ищецът изрично твърди, че същите са дължими като е заявил воля за тяхното
присъждане, съдът намира, че следва да се произнесе с решението си и по
вземането на кредитора за разноските в заповедното производство.
Видно от списъка по
чл.80 от ГПК (л.8, дело №9907/2013г., ВРС) в заповедното производство по ч.гр.д. №14073/2011г. на ВРС, кредиторът е сторил
разноски в размер на 739,60 лева - платена държавна такса.
За настоящото исково
производство не е представен списък чл.80 от ГПК. Според доказателствата по
делото ищецът е сторил разноски в размер на 350 лв. – платено възнаграждение за
вещо лице.
С оглед горното общият размер на
сторените от ищеца разноски за производството по делото се определя в размер на
1 089,60 лева (в т.ч. 739,60 лв. - за заповедното производство, 350 лв. - за
исковото производство). От тях по съразмерност с уважената част на иска
ответниците следва да му репарират сума в размер на 613,02 лева.
Ответниците също са формулирали искане
за присъждане на разноски, което, с оглед изхода на спора и нормата на чл.78,
ал.3 от ГПК, се явява частично
основателно. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК същите
са в размер на 1 640 лева с основание платено адвокатско възнаграждение.
Представено е и доказателство за направата на този разход - разписка за плащане
(л.123). От този общ разход ищецът следва да бъде осъден да плати на
ответниците сума в размер на 717,32 лева, съразмерно на отхвърлената част на
иска.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с
предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. 1421, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителния
директор В.Г., И.Г.Т., ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съществуването на вземане на „ТРАНЗАКТ
ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК *********,
гр. С. – кредитор по издадената
в негова полза по ч.гр.д.
№9907/2013г. на Варненски
районен съд, 18 състав, заповед
за изпълнение №5961/05.07.2013г., за
сумата 10 637,52 евро (десет хиляди шестстотин тридесет и седем
евро и петдесет и два евроцента) по запис на
заповед, издаден на 12.12.2007г. в гр. С.
от И.Г.Т. ***, ЕГН **********, с падеж – на предявяване, авалиран от В.М.Т., ЕГН **********,***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2013г., до окончателното й плащане, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.538 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск в останалата му част до пълния претендиран за установяване размер на
вземането от 18 907,52 евро като
неоснователен.
ОСЪЖДА
И.Г.Т.,
ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно
наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1421, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявано от изпълнителния директор В.Г., сумата 613,02 лева (шестстотин
и тринадесет лева и две стотинки), представляваща сторени разноски за
производството по делото (заповедно и исково), дължими за възстановяване
съразмерно на уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно
наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1421, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявано от изпълнителния директор В.Г., ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Т., ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, сумата 717,32 лева (седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и
две стотинки), представляваща сторени разноски за производството, дължими за
възстановяване съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване
на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: