№ 113
гр. Велико Търново, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д. ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500024 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град
Елена, ********* срещу Решение № 679/18.12.2024г. по гр.д. № 995/2024г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Районен съд
– Елена иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 500 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на гр.д. № 219/2023г. по описа на Районен съд – Елена в разумен срок, съгласно
чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със
законната лихва от датата на подаване на ИМ – 27.06.2023г. до окончателното плащане.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за недопустимо, респ. неправилно
поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ
участието в процеса на прокурор като главна страна – необходим другар на държавните
учреждения /ищци или ответници/, е задължително с оглед защита на държавния интерес,
поради което с оглед разясненията, дадени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно само уведомяването, а е необходимо постановяването на
нарочен съдебен акт за конституирането му, какъвто в производството пред първата
инстанция не е постановяван. Развива оплаквания, че съдът не е обсъдил всичките му
доводи и възражения и относимите към тях доказателства, не е дал правилна квалификация
на предявения по чл.2б от ЗОДОВ иск – дали е по ал.1 или по ал.3, като е бил поставен в
положение на процесуална изненада и е узнал това едва със съдебното решение. Твърди
изготвянето на непълен и неточен доклад по делото досежно разпределената
1
доказателствената тежест между страните, както и непосочване на обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права и направените възражения. Навежда доводи за
неправилност на обжалваното решение, доколкото било налице основание за отвод по чл.22
ал.1 т.6 от ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото. Прави искане за отмяната
му и вместо него постановяване на друго, с което делото бъде върнато на Окръжен съд-
Велико Търново за ново разглеждане от друг съдебен състав, респ. исковата претенция бъде
уважена в пълния й предявен размер.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна – Районен съд – Елена, е подала
отговор на въззивната жалба. В същия е заела становище за неоснователност на въззивната
жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт.
Страните не се явяват лично или чрез свои процесуални представители в съдебно
заседание.
Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор Румяна Ирманова, заема
становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на
първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно.
Производството по него е протекло с участието на прокурор.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу
Районен съд – Елена с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ. В същата ищцата изложила
твърдения, че подала искова молба до Окръжен съд-Велико Търново, с която предявила иск
срещу Прокуратурата на Република България за претърпени от нея неимуществени и
имуществени вреди вследствие неразкрито престъпление от страна на органите по
разследването в продължение на повече от тринадесет години, въз основа на която било
образувано гр.д. № 626/2022г. по описа на съда. Твърди, че производството по посоченото
дело продължило неразумно дълго, поради което подала искова молба по чл.2б ал.1 от
ЗОДОВ срещу Окръжен съд – Велико Търново, въз основа на която на 16.12.2022г. било
образувано гр.д. № 870/2022г. по описа на същия съд. По правилото на чл.7 ал.2 от ЗОДОВ
последният изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Елена. Посочва, че първият,
определен на случаен принцип, съдия-докладчик се произнесъл едва на 26.06.2023г., което
твърди да е повече от разумната продължителност на производството пред една съдебна
инстанция. След отвод на всички съдии от състава на този съд делото било изпратено на
Окръжен съд – Велико Търново на основание чл.23 ал.3 от ГПК. Излага, че в резултат на
тази продължителност на производството е претърпяла и продължава да търпи душевни
болки и страдания – гняв, ярост, фрустриране – загубила доверие в правосъдието, житейски
дискомфорт, поради което поискала осъждане на Районен съд – Елена да й заплати сумата от
33 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, явяващо се пряка
последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр.дело № 219/2023г. по
описа на ответния съд в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е
заела становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че въз основа на
2
искова молба с вх. № 10392/15.12.2022г. на Д. Х. Г. срещу Окръжен съд – Велико Търново на
16.12.2022г. е образувано гр.д. № 870/2022г. по описа Окръжен съд – Велико Търново, че с
Определение № 12/05.01.2023г. същото е прекратено и е постановено изпращането му по
подсъдност на Районен съд – Велико Търново. След отводи на съдиите от този съд и
произнасяне на Окръжен съд – Велико Търново по чл.23 ал.3 от ГПК, делото е изпратено за
разглеждане и решаване на Районен съд – Павликени. След отводи на съдиите от този съд,
последвало произнасяне на Окръжен съд – Велико Търново по чл.23 ал.3 от ГПК и делото
изпратено на Районен съд – Свищов. След отводи на съдиите от последния е постановено
изпращането му за разглеждане от Районен съд-Горна Оряховица, а след като всички съдии
от него се отвели, делото е изпратено на Районен съд-Елена. Там то било образувано на
26.06.2023г. под № 219/2023г., като след отводи на съдиите от състава на съда, с
Определение № 172/28.06.2023г. производството е прекратено и изпратено на основание
чл.23 ал.3 от ГПК на Окръжен съд – Велико Търново за определяне на друг равен по степен
съд, който да разгледа и реши слора. Определен бил Районен съд-Бяла. Ответникът оспорва
твърдението на ищцата за неразумна продължителност на производството по гр.д. №
219/2023г. по описа на Районен съд-Елена.
За да отхвърли исковата претенция, Окръжен съд – Велико Търново е приел, че
установената продължителност на разглеждане на делото пред ответния съд, както и пред
останалите съдилища, не обосновава извод за нарушение на разумния срок за разглеждането
му, поради което за ищцата не е възникнало правото на обезщетение по чл.2б ал.1 от
ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
На 15.12.2022г. в Окръжен съд – Велико Търново постъпила ИМ на Д. Х. Г. срещу
същия съд с посочено в нея правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ, въз основа на която
било образувано гр.д. № 870/2022г. С Определение от 05.01.2023г. производството по делото
било прекратено и същото изпратено по подсъдност на Районен съд-Велико Търново с
писмо от 16.01.2023г. На 17.01.2023г. то е образувано във ВТРС под № 214/2023г. След
отводи на всички четиринадесет съдии от този съд, с разпореждане от 14.03.2023г. делото е
изпратено на Окръжен съд-Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд,
който да разгледа спора. С Определение от 30.03.2023г. Окръжен съд – Велико Търново е
изпратил делото за разглеждане на Районен съд – Павликени, където то е образувано на
04.04.2023г. С Определение от 12.04.2023г. производството по делото е прекратено поради
отвод на съдиите и невъзможността да бъде сформиран съдебен състав за разглеждането му,
като същото е изпратено на Окръжен съд-Велико Търново на основание чл.23 ал.3 ГПК. С
Определение от 27.04.2023г. е постановено делото да се разгледа от Районен съд – Свищов.
В последния делото е образувано на 03.05.2023г. С Определение от 12.05.2023г. е
прекратено поради отвод на съдиите от този съд и отново изпратено на Окръжен съд-Велико
Търново. На 19.05.2023г., по реда на чл.23 ал.3 от ГПК, бил определен Районен съд – Горна
Оряховица, в който делото е образувано на 26.05.2023г. Поради отвод на съдиите от този
съд, на 15.06.2023г. производството било прекратено и изпратено на Окръжен съд-Велико
Търново, който с акт от 19.06.2023г. определил Районен съд – Елена и изпратил делото с
писмо от 22.06.2023г. В Районен съд – Елена е образувано на 26.06.2023г. под № 219/2023г.
След отводи на съдиите от този съд, с Определение от 28.06.2023г. производството е
прекратено и делото изпратено на същата дата на Окръжен съд - Велико Търново на
основание чл.23 ал.3 ГПК. С Определение от 03.07.2023г. по в.ч.гр.д. № 508/2023г. Окръжен
съд – Велико Търново прекратил производството по делото и изпратил същото на
Апелативен съд – Велико Търново, който да определи друг равен по степен съд, извън
съдебния район на окръжния съд. С Определение от 20.07.2023г. делото е изпратено за
разглеждане на Районен съд – Бяла. Поради отвод на съдиите от този съд делото е изпратено
на Окръжен съд - Русе, който по реда на чл.23 ал.3 от ГПК е възложил разглеждането му на
Районен съд - Русе.
3
С цел доказване претърпени от ищцата от твърдяния специален деликт неимуществени
вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Д. О.. Същият
е посочил, че работи в системата на здравеопазването и поради това познава ищцата, чието
здравословно състояние се влошило, повишило й се кръвното налягане и кръвната захар.
Често посещавала поради това личния си лекар. Не са му известни фактите по извършено
разследване във връзка с образувано досъдебно производство.
Съдът след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани във въззивната жалба, достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. Според чл.2б ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1
се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи. Посочените в тази разпоредба
обстоятелства, относими към извода имали
допуснато нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, са общовалидни, извлечени от
практиката на ЕСПЧ, като тяхното изброяване в закона не изключва преценката и на други
обстоятелства, които са от значение с оглед на особеностите на конкретния случай и имат
значение за правилното решаване на спора, стига те да не противоречат, да изключват или да
ограничават установените в практиката на ЕСПЧ критерии. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да съобрази установените от националното право правила, в
конкретния случай разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Прилага се принципът на пълно
обезщетение за вредите, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство. В случай, че бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко
съдилища, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само
срещу един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за частта,
съобразно неговия принос.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ предполага
установяване от ищеца в процеса при условията на пълно и главно доказване, че в пряка
причинно – следствена връзка от нарушение на правото му като страна в съдебно
производство на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
Конвенцията е претърпял твърдяните в процеса неимуществени вреди, както и иска си по
размер. Съгласно трайната съдебна практика, относно неимуществените вреди съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива
/в този смисъл Определение № 50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III
гр.о., Решение № 50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/.
В настоящия казус ищцата претендира обезщетение за вреди по висящо производство,
като исковата й претенция е насочена само срещу Районен съд - Елена, който е един от
съдилищата, участвали в разглеждането на предявения от нея иск срещу Окръжен съд –
Велико Търново. С оглед на това и доколкото ищецът е този, който с фактическите си
твърдения и петитума на исковата молба очертава предмета на спора, то в настоящото
производство следва да се изследват единствено противоправните действия, респ.
бездействия на съответните длъжностни лица в периода на висящност на делото пред
ответния съд, въз основа на което да се извърши преценка допринесъл ли е той за
твърдяното бавно правосъдие.
В процесния случай, в деня на постъпването на исковата молба на Д. Х. Г. срещу
Окръжен съд – Велико Търново в Районен съд-Елена е образувано гр.д. № 219/2023г. по
описа на ответния съд, определен е бил съдия-докладчик чрез системата за случайно
4
разпределение на делата и същият е постановил своя отвод на основание чл.22 ал.1 т.6 от
ГПК. На същата дата е определен друг съдия – докладчик, който е постановил на същото
основание своя отвод на 28.06.2023г. С определение от тази дата производството пред
Районен съд – Елена е било прекратено поради невъзможност за сформиране на съдебен
състав, който да разгледа спора и постановено изпращане на делото на Окръжен съд-Велико
Търново за определянето на друг равен по степен съд на основание чл.23 ал.3 от ГПК. С
писмо от 28.06.2023г. делото е изпратено на ВТОС.
Така установените обстоятелства обосноват извод, че своевременно и в кратък срок
ответният съд е извършил необходимите процесуални действия по образуваното пред него
производство. В рамките на три дни е образувано и разпределено делото в Районен съд-
Елена, съответно същото е разпределено и са постановени последователни отвода на
съдиите от състава на съда. В деня, в който се е отвел новоопределения съдия – докладчик,
производството пред този съд е прекратено и същото изпратено на Окръжен съд – Велико
Търново за определянето на друг равен по степен с ответния съд, който да разгледа спора.
Не е налице неразумно забавяне на производство и пред останалите съдилища,
участвали в разглеждането на подадената от Д. Х. Г. искова молба. Ищцата е предявила иска
си пред съд, който с оглед на неговата цена, не е бил родово компетентен да реши спора и
освен това е ответник по претенцията й. Това е наложило изпращането на делото на
компетентния по правилата на родовата подсъдност съд. Последвали са отводи на съдиите
от всички районни съдилища в района на Окръжен съд – Велико Търново, които макар и
постановени в максимално кратък срок, са изисквали докладване на делото на съответния
административен ръководител за разпределянето му, докладване поотделно на всеки от
определените съдия-докладчици, съответно изпращането му на Окръжен съд-Велико
Търново за произнасяне по чл.23 ал.3 от ГПК след прекратяването на делото пред всеки един
от районните съдилища поради невъзможността за сформиране на съдебен състав и веднъж
на Апелативен съд-Велико Търново, което е отнело време за транспортирането му от един
съд в друг. На настоящия съдебен състав е служебно известен факта, че ищцата е предявила
иск за обезщетение за вреди от бавно правосъдие по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ срещу Районен съд
– Горна Оряховица – по гр.д. № 1111/2023г., както и че такива искове е предявила и срещу
други съдилища, участвали в разглеждането на предявения от нея срещу ВТОС иск, по
основателността на които ще се произнесе съответния сезиран съд. Затова съдът дължи
преценка дали конкретният ответник е допуснал нарушение на правото на ищцата по чл.6 §
1 от КЗПЧОС. В случая, твърденията на същата за неразумна продължителност на развилото
се пред Районен съд-Елена производство са недоказани в процеса и се опровергава от
събраните по делото писмени доказателства и установената от същите хронология на
процесуалните действия.
Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за допуснато от
първостепенния съд нарушение на чл.26 ал.3 от ГПК вр. чл.10 ал.1 от ЗОДОВ. С
определението си при подготовка за разглеждане на делото в съдебно заседание съдът е
постановил призоваването на прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново, на който
да се връчат препис от ИМ и подадения отговор от ответника. С оглед на това, всички
дължими процесуални действия по осигуряване участието на прокурор в производството
пред първата инстанция са извършени, а проведеното съдебно заседание по делото също е
протекло с участието на прокурор. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по
непредявен иск, тъй като дадената от него правна квалификация е правилна предвид
изложените в ИМ фактически твърдения и нейния петутим. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателката и за допуснато нарушение на чл.146 ГПК поради изготвянето на непълен
и неточен доклад по делото. Съдът е изготвил проект за доклад по делото, съобщен на
страните и съдържащ правнорелевантните факти по основанието на иска, възраженията на
ответника, правната квалификация на иска, разпределение на тежестта на доказване според
твърденията на страните, обявен за окончателен. Същевременно, жалбоподателката не
5
твърди вследствие на изготвянето на непълен и неточен доклад по делото /което се
опровергава от материалите по делото/ да е пропуснала да ангажира относими за спора
доказателства.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилност на обжалваното
решение с доводи за липса на отвод, а наличие на основание за такъв по чл.22 ал.1 т.6 от
ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото поради изразено от него становище по
аналогични спорове. Посочената разпоредба визира като основание за отвод съществуването
на други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на
съдията. То е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен
случай. На съда е служебно известно обстоятелството на образувани дела по предявени от
жалбоподателката искове по ЗОДОВ срещу редица съдилища, включително и Окръжен съд –
Велико Търново, където съдията-докладчик в първоинстанционното производство престира
своя труд. Участието на съдия по друго дело с различни страни и предмет, по което е
изразил становище по въпроси, които се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе
си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и
безпристрастност, както и не представлява такова основание за отвод наличието на водени
от ищцата други дела срещу този орган на съдебната власт, в който съдията работи. С оглед
на това, съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от сочените от нея
обстоятелства, е неоснователно по смисъла на чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, още повече, че същата не
твърди спрямо нея да е процедирано по начин, поставящ под съмнение разглеждането на
спора и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото,
закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
Ето защо, предвид изложеното по-горе, настоящият въззивен състав споделя напълно
изводите в обжалваното решение, че не е налице необосновано забавяне на воденото пред
ответния съд исково производството, поради което не е налице нарушение на правото на
ищцата на разглеждане и решаване на гр.дело № 219/2023г. по описа на този съд в разумен
срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията, в причинно-следствена връзка с което тя да е
претърпяла вреди. С оглед на това предявеният иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ се
явява недоказан по основание и като такъв подлежи на отхвърляне, ведно с претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Като е достигнал до идентичен правен резултат, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 ГПК, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 679/18.12.2024г. по гр.д. № 995/2024г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7